Р Е Ш Е Н И Е
№ / ,гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти
касационен състав
На единадесети юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Даниела Станева
Членове: 1. Кремена Данаилова
2. Мария Иванова-Даскалова
Секретар: Деница Кръстева
Прокурор: Владислав Томов
Като разгледа докладваното от съдия Мария Иванова-Даскалова КНАХД №356 по
описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Телиани“ООД-гр.Варна срещу Решение №2373/20.12.2019г. по
НАХД №4392/2019г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено НП №458579-F503229/20.08.2019г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна при ЦУ на НАП, с което на дружеството
за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. на основание
чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се твърди,
че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществени процесуални нарушения. Въззивният съд неправилно преценил
съставомерността на нарушението и последиците
от него, не обсъдил маловажността на случая и възражението за неправилната му
квалификация в НП. В случая не се касаело за неотразяване на приходи, поради
което оспорват извода на ВРС за правилно приложен за нарушението чл.185 ал.2 от ЗДДС. Развиват съображения за маловажност и попадане на случая в приложното
поле на чл.28 от ЗАНН, каквато преценка административнонаказващият орган дължал
във всеки случай, но не направил. ВРС следвало да направи преценка на всички
факти и обстоятелства свързани с конкретното деяние и дееца, а именно че се
касае за неграмотно длъжностно лице, видно от написаната от него декларация,
което използвало 4лв. от оборота за да си закупи цигари. При отчитане на
спецификата на конкретния случай, на мотивите и подбудите за за извършване на нарушението
се налагал извода, че деянието, за което е ангажирана отговорността на
дружеството е с ниска степен на обществена опасност съставлява „маловажен
случай“. Не оспорват, че обществените отношения, които регулира ЗДДС са от
особена важност, но това не изключвало възможността да се приложи чл.28 от ЗАНН
за предвидените в него нарушения и не води до отпадане на задължението на
административно-наказващият орган, а и на съда да извърши преценка на всеки
отделен случай с оглед преценката за маловажността. Поради това неправилно и
незаконосъобразно за конкретното нарушение било издадено НП, с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. Претендира се отмяна
на Решението на ВРС и вместо него да бъде постановено ново, с което НП да бъде
отменено. В писмено становище упълномощения адвокат отново развива доводите в
касационната жалба за неправилно приложение на закона и за маловажност на
конкретния случай, поради което претендира отмяна на Решението на ВРС като
неправилно и незаконосъобразно и постановяване на отмяна на НП.
Ответната страна
- ТД на НАП – Варна в писмени бележки депозирани от упълномощен юрисконсулт
оспорва жалбата. Моли Решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. В него въззивният съд правилно преценил, че нарушението е
безспорно установено и правилно описано в НП, което било издадено при спазване
на административно производствените правила и в съответствие с материалния
закон. Основателни и подкрепени от доказателствата били мотивите за
неприложимост в случая на чл.28 от ЗАНН.
Представителят
на Окръжна прокуратура–Варна намира касационната жалба за допустима и предлага
Решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Касационната
жалбата е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК , при спазване изискванията на
АПК, от лице с активна процесуална легитимация, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, касационната жалба е основателна.
Съгласно чл.63
ал.1 от ЗАНН Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията,
предвидени в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените
в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи и служебно, съгласно чл.218 от АПК.
Касаторът претендира отмяна на Решението на основание чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
Решението на
първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Постановено е при спазване на
процесуалните правила. По аргумент от чл.348 ал.3 от НПК, нарушението на
процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на
процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не е отстранено –
т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната
инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. ВРС не е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила което да е довело до
ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ.
до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което
е постановено Решение №2373/20.12.2019г. по НАХД №4392/2019г., нито е
постановено от незаконен състав и не е налице основание за отмяната му
предвидено в чл.348 ал.1 т.2 във вр. с ал.3 от НПК. За откритото съдебно
заседание са призовани страните с възможност за искания по доказателствата и
становище по представените такива. Съгласно чл.283 от НПК съдът е приложил материалите
в административно-наказателната преписка. Разпитани са като свидетели актосъставителят
и свидетеля по акта, които са извършил проверката и установили нарушението. Видно
от протокола от последното откритото съдебно заседание, след като представителите
на страните са заявили, че нямат други доказателствени искания, правилно ВРС
преценил делото за изяснено от фактическа страна, с оглед събраните
доказателства, дал ход на съдебните прения и обявил делото за решаване. Въз
основа на правилна преценка по отделно, но и в съвкупност на доказателствата,
ВРС направил установяванията си за релевантните факти и обстоятелства свързани
с нарушението, за което е издадено НП. Съдебният акт е мотивиран. ВРС е изложил
фактическите си установявания и правните си изводи, въз основа на които намерил
НП за правилно и законосъобразно издадено, отхвърлил като неоснователни
доводите в жалбата, включително за приложимост на чл.28 от ЗАНН за
конкретното нарушение и потвърдил НП, с
което на дружеството била наложена имуществена санкция в минималния размер от 500лв.,
който преценил като справедлив и съответен на обществената опасност на
нарушението. Поради това неоснователни са твърденията в касационната жалба, че
Решението на ВРС е постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила и не е налице основание за отмяната му по чл.348, ал.1 т.2 от НПК.
В съответствие с
доказателствата ВРС направил извода Решение №2373/20.12.2019г., че се касае за извършена
проверката на 04.08.2019г. в обект стопанисван от „Телиани“ООД-гр.Варна,
представляващ тоалетна към Грузински ресторант в комплекс „Сирена“ в КК“Зл.
Пясъци“, гр.Варна , при която при засичането на функциониращия касов апарат е
установено, че дневния оборот по монтирания в обекта ЕКАФП по междинен отчет е
в размер на 32 лева, сумата на служебно въведените и изведените парични
средства в касата е 0,00лева, а фактическата наличност в касата е в размер на
28лева. ВРС установил, че наличните парични средства в брой са описани от
служителката Б. А. С.. Не е имало спор между страните по установеното и описано
в АУАН и НП, че фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми, че служителката, която е изготвила описа на паричните
средства е тази, която събира таксата за вход за тоалетната и работи с
фискалното устройство, която за установените в брой по-малко 4 лв. заявила на
проверяващите, че е взела тази сума от оборота за да си купи нещо. Правилно ВРС
установил, че от писмените и гласни доказателства се установява безсъмнено описаното в АУАН и НП – че от
проверяващите е установена промяна в касовата наличност в размер на 4 лева, дължаща
се на извеждане на тази сума от касата без да е отразена на фискалното
устройство в момента на извършването й с точност до минута. Правилно в НП е
отразено, че срещу АУАНТ е постъпило писмено възражение от управителя на
дружеството. В това възражение е заявено, че в случая взетите 4 лв. от касата
са от служителката за нейни лични нужди- за закупуване на цигари, а не са
„служебно изведени“ за зареждане на обекта с тоалетна хартия и др. Приложено е
писмено обяснение от служителката Б. А. С., в което собственоръчно изложила, че
взела от оборота 4лв. за цигари, тъй като нямала нейни пари, а вечерта мъжа й ги
донесъл и отчела , а не знаела, че няма право да харчи от оборота дори и после
да ги върне. Именно това се сочи и от инспекторите, извършили проверката в
показанията дадени като свидетели пред ВРС - че служителката на дружеството е
казала, че с 4лева от касата си е купила нещо. Няма спор между страните, че
тези обяснения и възражения са преценени като неоснователни от
административно-наказващият орган. Той намерил, че с тях не се опровергава
установеното в АУАН за нарушението, което квалифицирал като нарушение на чл.33
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, че не са налице предпоставки за
прилагане на чл.28 от ЗАНН и издал НП, с което на основание чл.185 ал.2 вр.
ал.1 от ЗДДС наложил на дружеството санкция в размер на 500лв.
При тези
установявания правилно като издателя на НП, така и ВРС са
Взели предвид, че в случая няма данни и не се касае за нарушение
свързано с нерегистриране и неотчитане на фискалното устройство в обекта на
получени средства, във връзка с дейността в конкретния обект. В случая се касае
за установена липса от оборота на 4лв., с които регистрираните на касовия
апарат като получени средства от дейността в обекта са повече от фактически
наличните пари в касата. В съответствие с тези фактически установявания е
извода на ВРС, че нарушението е правилно квалифицирано като нарушение на чл.33
ал.1 от Наредба Н-18/2006г., която разписва извън случаите на продажби, всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във
и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. Правилно е преценено, че
в случая е нарушено това законово изискване и от обективна страна е осъществен
състава на административното нарушение, възведено в чл.185 ал.2 във вр. с ал.1
от ЗДДС. В чл.185, ал.2 от ЗДДС е предвидено, че за нарушение, което не е
довело до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1 – т.е.
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. за юридическите лица и
едноличните търговци. В случая с конкретното НП е наложена имуществена санкция
от 500лв. на основание чл.185 ал.2 във вр. ал.1 от ЗДДС, тъй като при
проверката няма констатация и данни за неотразяване на приходи в обекта. Поради
това правилно ВРС отхвърлил като неоснователни оплакванията в жалбата срещу НП за
неправилно приложение на чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС.
Касационният
състав намира за неправилни, общи и бланкетни мотивите в Решението на ВРС, с
които като неоснователни са отхвърлени доводите в жалбата, че нарушението
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. ВРС намерил за
законосъобразно и правилно издаването на НП за конкретното нарушение и
налагането на санкция от 500лв., тъй като се касаело за формално нарушение, с осъществяване
на което всякога се застрашавали обществените отношения, които санкционната
норма охранявала. ВРС посочил, че нарушението засягало обществени отношения,
които ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. регулират, които нормативни актове
целяли да осигурят непрекъснат и ефективен контрол върху продажбите, извършвани
в търговски обекти чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален
бон) или касова бележка от ИАСУТД (системен бон), в това число и осигуряване на
пълно съответствие между наличните парични средства у търговеца и отразеното по
фискалното му устройство. По аргумент, че се касае за деяние, засягащо тези
обществени отношения е направен извода, че не попада в приложното поле на чл.28
от ЗАНН. Основателни са доводите в касационната жалба, че при издаване на НП, а
и при постановяване на Решението на ВРС за потвърждаването му не са отчетени
конкретните факти и обстоятелства, при които е осъществено нарушението, които
характеризират обществената му опасност като явно незначителна. Няма спор, че се
касае за първо такова нарушение и няма данни в преписката и доказателства за установявани
други нарушения на „Телиани“ООД-гр.Варна. Касае се за нарушение установено при
дейността на сезонен обект – тоалетна към ресторант в курортен комплекс, чийто
дневен оборот към датата на проверката през м. август 2019г., когато е активния
туристически сезон, е установен в размер на 32лв. При проверката н обекта не са
установени други нарушения, от служителя събиращ входната такса е оказано
съдействие на проверяващите и са дадени конкретни обяснения за причините и
обстоятелствата, при които е взел временно, за задоволяване на лични
потребности 4лв. от оборота в касата, без да е отразил това със съответната
операция. Това обосновава извод за по-ниска степен на обществена опасност на
конкретния случая. Правилно ВРС е посочил, че се касае формално нарушение, от
което не са постъпили вредни последици, но неправилен и незаконосъобразен е
извода му, че за този вид нарушения на Наредба № Н-18/13.12.2006г., които се
санкционират на основание разпоредбите на ЗДДС не е приложим чл.28 от ЗАНН. Всички
факти и обстоятелства свързани с обективната страна на даденото нарушение следва
да се преценяват конкретно и с оглед на тях да се прави извод за обществената
опасност на съответното нарушение. По изложените по-горе безспорни и установени
от доказателствата факти и обстоятелства, свързани с конкретното нарушение,
основателни и доказани са оплакванията в касационната жалба, че то представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Поради това в
хода на проверката във връзка с чл.348 ал.2 от НПК касационният състав
установи, че като не е приложил чл.28 от ЗАНН и не отменил НП, а го потвърдил, ВРС
е приложил неправилно материалния закон. Крайния, че не е налице основание за
отмяна на НП №458579-F503229/20.08.2019г. е направен при неправилно приложение
на закона, поради което на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК Решението на
РС-Варна следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с
което НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от това и
на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№2373/20.12.2019г. по НАХД №4392/2019г. по описа на Районен съд-Варна и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП
№458579-F503229/20.08.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна при
ЦУ на НАП, с което на „Телиани“ООД-гр.Варна с ЕИК ********* за нарушение на
чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. на основание
чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.