№ 13539
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело №
20241110116320 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД и
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Гео-Пет – М“ АД за заплащане на сумата от 877,67
лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за небитов клиент с аб. №
404530 за имот, находящ се в гр. София, ул. „Буная“ №8, вх. А, ап. 11, за периода от
01.05.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от 22.12.2023г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 197,55 лв., представляваща лихва за забава за периода от
01.07.2021г. до 18.12.2023г., с които суми ответникът неоснователно се е обогатил.
След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни
искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата
цена, с което неоснователно се е обогатил за сметка на дружеството. Моли съда да
установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство.
Претендира разноски.
Съдът приема, че в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Гео-Пет – М“ АД не е
депозирал отговор на исковата молба, с оглед неизпълнението на изрично дадените
указания по реда на чл. 101 ГПК с определението от 23.05.2024г., за което ответникът е
надлежно предупреден, че при неизпълнението им в срок, съдът ще приеме, че липсва
подаден отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Същите са редовно
1
съобщени на ответника на 18.06.2024г., като в указания от съда едноседмичен срок не
са изпълнени. Следва да се приеме обаче, че с така депозираната молба ответникът е
взел становище по предявените искове, поради което съдът следва да се произнесе по
наведените възражения, с изключение на правопогасяващото възражение за изтекла
погасителна давност, което се преклудира с изтичане на срока по чл. 131 ГПК.
С депозираното становище ответникът предявените искове. Излага доводи, че
процесният имот не е топлоснабден, както и че липсват доказателства именно той да
се е обогатил, незаплащайки цената на потребената топлинна енергия за сметка на
ищеца, доколкото на този адрес офиси имат и други търговски дружества. Моли съда
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал.1 ЗЗД:
За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже, че през
процесния период е доставил на ответника топлинна енергия в твърдените количества
и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със
Закона за енергетиката. Нормата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата
на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и
клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т.33а (изм. ДВ, бр.
66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови нужди. Ето защо и релевантни за определянето дали един клиент е битов или
небитов са нуждите, за които се ползва топлинната енергия – битови или небитови, а
не дали сградата, в която се намира топлоснабденият имот е жилищна или не.
От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи
писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и
задълженията им по правоотношението за продажба на топлинна енергия, какъвто в
случая не се твърди да е бил сключен между страните от построяването на сградата, в
т.ч. и за процесния период.
В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е спестил разходи за
2
доставената и ползвана топлинна енергия в процесния имот, на който е собственик,
като по този начин се е обогатил. Обстоятелството, че ответникът е собственик на
процесния апартамент, не се явява спорно между страните, а и се установява от
събраните по делото писмени доказателства. От представения по делото договор за
учредяване на право на строеж върху общинска земя от 25.09.2003г. се установява, че
Столична община е учредила в полза на ответника право на строеж върху общински
недвижим имот, представляващ парцел I-388, кв. 164, м. „Подуяне – център“, с
административен адрес ул.„Буная“ № 8. Видно от разрешение за ползване № СТ-12-
056 от 14.12.2006г., издадено от ДНСК към Министерство на регионалното развитие и
благоустройство е, че уреденото право на строеж е било реализирано от ответника
/същият е посочен като възложител в цитирания документ/, като в имота е построена
жилищна сграда. При така установените факти и съобразяване с нормата на чл. 63 ЗС,
съгласно която собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи
сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката, съдът приема за
доказано по делото, че след изграждането на процесната сграда именно ответникът е
станал неин собственик, в т.ч. и на апартамент № 11 в нея. Ответникът не твърди, а и
не доказва да се е разпоредил с процесния апартамент № 11 след завършване на
строежа, поради което съдът приема за доказано по делото, че към процесния период
именно ответникът е бил собственик на този топлоснабден имот.
Материално легитимиран да отговаря по предявения иск е този, който е ползвал
топлинната енергия на адреса на процесния имот и който е следвало да заплати цената
на тези услуги, с оглед което е настъпило както обедняването в правната сфера на
ищеца, така и обогатяването в тази на ответника. Доколкото ответникът е бил
собственик на процесния имот през исковия период, а по делото липсват
доказателства, от които да се установява, че същият е предоставил ползването му
на трети лица, макар на адреса да са регистрирани и други търговски дружества
/видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №
6, том I, рег. №211 от 18.01.2016г. по описа на нотариус Димо Желязков, с рег. № 101 в
НК и район на действие СРС/, формалната логика налага извод, че същият е
потребявал доставяното количество топлинна енергия през исковия период, с което се
е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
От приетата по делото СТЕ се установява, че сумите, които са начислявани на
ответника, са на база извършван реален отчет /л.94 и л.95 от делото/, при който е
установена консумацията за отопление на имот и топла вода през процесния период,
което налага извода, че топлоснабденият имот е бил ползван през този период.
Действително общите условия на ищеца не обвързват ответника, но при предявен иск
за неоснователно обогатяване същият следва да докаже единствено реална доставка на
услугата, което се установява по безспорен начин от изготвената СТЕ. Фактът, че
ответникът, закупувайки имот за небитови нужди, потребява топлинна енергия без да
3
сключи договор с ищеца, го освобождава от договорна връзка с „Топлофикация
София” ЕАД, но не и от задължението да заплати реално консумираната топлинна
енергия при предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Доколкото по делото няма данни в
района, където се намира процесния имот, да има друг доставчик на топлинна енергия
извън „Топлофикация София” ЕАД, съдът намира, че ответникът се е обогатил със
сумата, която би следвало да заплати, ако енергията му беше доставена въз основа на
договорно правоотношение с ищеца. При кредитиране заключението на СТЕ се
установява, че размерът на реално потребеното количество топлинна енергия за
процесния период, при съобразяване с изравнителните сметки е в общ размер на
853,14 лв., до която сума искът е основателен и следва да се уважи, а за горницата до
пълния предявен размер от 877,67 лв. следва да се отхвърли.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера
на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
Съдът формира изводи за наличието на главен дълг.
Задължението за обезщетение за ползване на топлинна енергия е задължение без
срок, т.е. изискуемостта настъпва веднага без покана и ищецът може да иска
изпълнение към момента на ползването на услугата. Същевременно настъпването на
изискуемостта на вземането не поставя длъжника в забава, доколкото вземането е без
определен ден за изпълнение /падеж/ и за поставянето на длъжника в забава е
необходима покана /арг. от чл.84, ал. 2 ЗЗД/. От събраните по делото доказателства не
се установя ищецът да е отправил покана до ответника за заплащане на процесното
вземане /представената по делото покана касае вземания на ищеца за друг период,
различен от процесния/, поради което искът за заплащане на мораторна лихва е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски, направени в
производството по чл.410 ГПК са в размер на 59,51 лв., представляващи заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство
ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски, съобразно
уважената част от исковете в размер на 456,24 лв., представляваща заплатена държавна
такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл.78, ал.8 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете, но доколкото до приключване на устните състезания
пред настоящата инстанция не е представил доказателства да се сторил такива, не му
4
се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.59, ал.1
ЗЗД, че „Гео-Пет – М“ АД, ЕИК *********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, сумата от 853,14 лв., представляваща цена на ползвана топлинна
енергия за небитов клиент с аб. № 404530, потребена в имот, находящ се в гр. София,
ул. „Буная“ № 8, вх. А, ап. 11, за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г., с която
неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №71307/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав – 22.12.2023г.
до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 877,67 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу
„Гео-Пет – М“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК,
вр.чл.86,ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че „Гео-Пет – М“ АД, ЕИК *********,
дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 197,55 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2021г. до 18.12.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Гео-Пет – М“ АД,ЕИК *********, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 59,51 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
71307/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата от 456,24 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД като помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5