О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………………………………….г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІ състав, в закрито заседание на 16
септември 2021г., като разгледа докладваното от съдия Янка Ганчева ч.адм.д.
1875/2021г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК във
връзка с чл.144 от АПК.
С определение №2137/26.08.2021г. по настоящото
дело, съдът е отменил по жалба на
„Изток инвест 3000“ ЕООД извършените от
органите по приходите на ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по протокол серия
АА № 0048434 /27.07.2021 г. действия по запечатването на стока намираща се в
контейнер № ***, превозвана с ТС марка „Волво“ с рег. № *** и
ремарке с рег.№ ***. Със
същото определение, съдът е осъдил
Национална агенция за приходите да заплати на „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост,
ул.Самоковско шосе № 7, представлявано от управителя М. Р. Д., разноски за
производството в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.
В молбата на директора на ТД на НАП гр.Варна с
вх.№ 12655/27.08.2021г. е поискано изменение на определението в частта на разноските,
като е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
и се иска неговото намаляване от 500 лева на 300 лева,
съгласно чл.9 ал.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Във връзка с искането по чл.248 от ГПК е
постъпил отговор от „Изток Инвест 3000“ ЕООД с вх.№ 13323/13.09.2021г., в който
се заявява, искането е недопустимо, поради изтичане на преклузивния срок, тъй
като съгласно чл.78 ал.5 от ГПК възражение за прекомерност на направените разноски
може да се направи, след като страната се е запознала с претендирания им
размер, поради което липсата на отправено възражение води до недопустимост на
последващо искане по чл.248 от ГПК. Подчертава се, че такова не е било
направено от директора на ТД на НАП – Варна въпреки, че искането за присъждане
на разноски и доказателства за тяхното извършване са приложени ведно с жалбата. Отделно от това, дружеството
смята, че разпоредбата на чл.9 ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. не намира
приложение, тъй като адвокатското възнаграждение трябва да бъде определено по
реда на чл.7 ал.1 т.5 от същата наредба, който касае охранителните производства
и производствата за обезпечение на доказателства и размерът му от 500 лева е
напълно съобразен с приложимата норма.
Съгласно чл.248 ал.1 от ГПК, приложим на
основание чл.144 от АПК, искането за изменение на съдебния акт в частта на
разноските може да бъде направено в едномесечен срок от постановяването му,
когато той е необжалваем, както е в настоящия случай предвид чл.41 ал.3 от ДОПК. Определението е постановено на 24 август 2021г., а молбата по чл.248 от ГПК е представена на 27 август 2021г., поради което е процесуално допустима.
Съдът намира искането на директора на ТД на НАП гр.Варна за намаляване
на адвокатското възнаграждение, обективирано в молба с вх.№ 12655/27.08.2021г.
за неоснователно, поради следните съображения:
Действително, още в производството по
административно обжалване към жалбата на „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост,
ул.Самоковско шосе № 7, представлявано от управителя М. Р. Д. до директора на ТД на НАП – Варна са били
приложени фактура за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и
разписка за плащането му. Тези документи са изброени в придружително писмо
вх.№12387/20.08.2021г. на ТД на НАП – Варна, с което преписката е постъпила в
Варненския административен съд, но в него административният орган не е направил
възражение относно размера на претендираното от „Изток инвест 3000“ ЕООД
адвокатско възнаграждение. Тайна е съдебната практика, че възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение
трябва да бъде направено своевременно в противен случай страната, която
трябва да го възстанови няма право да иска изменение на съдебния акт, с който е
присъдено.
Съдът споделя становището на „Изток
инвест 3000“ ЕООД за неприложимост на чл.9 ал.1 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Настоящото производство, образувано във връзка
с обжалване действия за обезпечаване на доказателства обективирани в протокол серия АА № 0048434 /27.07.2021 г.
на инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
потвърдени с решение № 168/12.08.2021г. на директора на ТД на НАП-Варна попада в
категориите, посочени в чл.7 ал.1 т.5 от цитираната наредба, според която
разпоредба минималния размер на адвокатското възнаграждение е 500 лева, какъвто
е и заплатения от дружеството към адв.П.Т..
Воден от изложеното и на основание чл.176 от АПК
във връзка с чл.248 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата
на директора на ТД на НАП гр.Варна с вх.№ 12655/27.08.2021г. за изменение на определение №2137/26.08.2021г.
по административно дело № 1875/2021г. на Варненския административен съд в частта на
присъденото адвокатско възнаграждение от 500 лева.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: