Решение по дело №21/2020 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 35
Дата: 19 март 2020 г. (в сила от 12 юни 2020 г.)
Съдия: Димитър Стефанов Михайлов
Дело: 20203130200021
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Провадия, 19.03.2020г.

 

Провадийският районен съд, първи състав, на двадесет и седми февруари, две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

Съдия: Димитър Михайлов

 

Секретар М.М., като разгледа докладваното от съдията, НАХД № 21 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „АПОЛОН 800“, ЕИК *********, с управител Любен Пепов Любенов, против Наказателно Постановление № 476322-F517662/12.11.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП, с което за нарушение  по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 800 лева на основание чл.185, ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се твърди, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, че описаното в постановлението нарушение не е доказано по предвидения в закона начин и др. Счита, че е налице маловажност и поради това се иска отмяна на постановлението.

В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество адв. Р.И.анализира събраните по делото доказателства и изразява становище, че нарушението не е доказано. Поради това и пледира постановлението да бъде отменено.

Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

РП-Варна, ТО-Провадия, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

17.10.2019              На 17.10.2019г. в 15,01 часа при извършена проверка в търговски обект-представляващ бар „Оазис“, находящ се в гр.Провадия, ул.“Граф Игнатиев“ №1, стопанисван от „АПОЛОН 800“, ЕИК *********, св.В.Н.И.-Инспектор по приходите в НАП при ЦУ-НАП констатирал, че при направена контролна покупка на един брой фреш с единична цена 2.50 лв., един брой минерална вода стъкло с единична цена 1.20 лв., един брой билков чай с единична цена 1 лв., на обща стойност 4.70 лв., заплатена в брой с една банкнота от пет лв.. за горепосочената сума не е бил издаден фискален касов бон от монтираното в обекта фискално устройство - DAISY MICRO С 01 с ИН на ФУ DY523702 И ФП № 36682175. От гореизложеното следвало, че „АПОЛОН 800" ЕООД с ЕИК ; ********* е нарушило разпоредбите на чл.25, ал.1 във връзка с чл.З, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. При проверката бил разпечатан КЛЕН от фискалното устройство за 17.10.2019г. от който било видно, че за извършената продажба на един брой фреш с единична цена 2.50 лв., един брой минерална вода стъкло с единична цена 1.20 лв., един брой билков чай с единична цена 1 лв., на обща стойност 4.70 лв., няма издаден фискален касов бон, а последната маркирана продажба е на артикул топли напитки била в 13:44 ч. на стойност 1.40 лв.. Като доказателство за резултатите от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка cep. АА № 0353269/17.10.2019 г..

Въз основа на резултатите от проверката, на 17.10.2019 г. св. В.И. съставил против „АПОЛОН 800“, ЕИК ********* акт за установяване на административно нарушение. Нарушението било квалифицирано като такова по  чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. При предявяването на акта на надлежно упълномощено лице било посочено, че има възражения, като такива не постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление № 476322-F517662/12.11.2019 г., с което наказващият орган изцяло възприел описаната фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ.

За него, на „АПОЛОН 800“, ЕИК ********* било наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 800 лв. на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

В хода на съдебното следствие, като свидетел бе разпитан В.И. - актосъставител, чиито показания съдът кредитира като последователни и логични. От тях се установи, че при извършено плащане не е била издадена фискална касова бележка.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление № 18476322-F517662/12.11.2019г. е издадено от компетентен орган- от Началника на Отдел "Оперативни дейности"-Варна в ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ- ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на ЦУ на НАП.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Актът е бил издаден в предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срок от извършване на данъчното нарушение. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочени са в пълнота всички обективни характеристики на нарушението, като и в акта, и в постановлението изчерпателно са описани закупени храни и напитки, тяхната обща стойност, часа на извършване на покупката и издадения документ. При предявяване на акта не са направени конкретни възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. По никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал нарушение по  чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Безспорно е установено по делото, че в обекта, стопанисван от „АПОЛОН 800“, ЕИК *********  на 17.10.2019г.  е било прието плащане на стойност 4,70 лева, като не е била издадена фискална касова бележка. Това се установява от обстоятелствата, отразени в протокола за извършената проверка, от показанията на св. И., както и от приложените копия на изведени дневни финансови отчети, контролни ленти и служебен бон. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗЗДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата пък сочи, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба. Нормата на чл. 25, ал. 4 от наредбата пък изрично предвижда, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането и лицата, извършващи продажба, са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. В този смисъл съдът намира, че за търговеца е било налице задължение при получено плащане да издаде фискална касова бележка, което той не е изпълнил. Обективно е било възможно да се издаде касов бон в момента на приемане на плащането, но безспорно бе установено от доказателствата по делото, че такъв не е бил издаден въпреки, че въведения в експлоатация ЕКАПФ е бил работещ. Видно от съдържанието на приложените по преписката контролни ленти е, че последното плащане, за което е бил издаден фискален бон, е било осъществено в 13, 44 ч., като след това няма отразени продажби, въпреки че очевидно такава е била извършена.

Правилно административно-наказващия орган е приел, че извършеното нарушение осъществява състава на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, тъй като това е разпоредбата, в която се предвижда наказание за юридическо лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен, тъй като допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно незначителна. Наказващият орган е отчел степента на нарушенията от този вид, която е висока с оглед предвидените за тях наказания. На свой ред съдът прецени и степента на засягане на обществените отношения, охранени от ЗДДС и нормативните актове по неговото прилагане. Те са с особена обществена значимост с оглед връзката им с правилното и ефективно прилагане на фискалната политика на Държавата. С оглед на това съдът намира, че не са налице основания случаят да бъде приет за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

При индивидуализацията на размера на наложеното наказание административно-наказващият орган обаче не се е съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. По делото няма приложени доказателства от страна на „АПОЛОН 800“, ЕИК ********* да са допускани други нарушения на данъчното законодателство, за които да са му били налагани наказания. Поради това съдът намира, че следва да намали размера на наложената санкция от 800 лв. на 500 лв., в минималния предвиден в закона размер от 500 лв., като счита, че това наказание е съответно на допуснатото нарушение и ще изпълни в цялост целите на чл. 12 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 18476322-F517662/12.11.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП, с което на АПОЛОН 800“, ЕИК *********, с управител Любен Пепов Любенов за нарушение  по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 800 лева на основание чл.185, ал. 1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената "Имуществена санкция" от 800 лв. на 500/ петстотин/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред Административен Съд –Варна по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: