РЕШЕНИЕ

   № 260049

               гр.Варна, 30.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 17.03.2021 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.Петров в.т.дело № 102 по описа за  2021  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД гр.София срещу решение № 260354/26.11.2020 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. №89/2020 г. в осъдителната му част, с която дружеството е осъдено да заплати на Я.И.Я. с ЕГН ********** и с адрес: ***, застрахователно обезщетение за увреждания, настъпили при ПТП на 12.01.2019 г. на автомагистрала “Хемус“, км.403+250, по вина на водача на л.а. “Сузуки Гранд Витара“, с рег.№ В0696 КР, чиято отговорност към момента на инцидента е била застрахована при ответника по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, с полица № BG/02/ 118003178956  от 07.11.2018 г., със срок на валидност от 08.11.2018 г. до 07.11.2019 г., в размер на 35000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и негативни психически изживявания следствие от контузия на гръдния кош, счупвания на 4, 5, 6, 7 и 8-мо леви ребра, и травматичен левостранен хемоторакс, както и разноски от 3056.09 лева съразмерно на уважената част от иска. Счита решението за неправилно  и необосновано, поради което моли да бъде отменено и вместо него постановено друго по съществото на спора,  ведно с присъждане на разноски. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна над минимално определения по наредбата за адвокатските възнаграждения размер.

Въззиваемият Я.И.Я. *** моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебно-деловодните разноски, като прави възражение за недължимост на претендирания от въззивника адвокатски хонорар.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването в жалбата е, че при определяне размера на обезщетението съдът не е отчел степента на оздравяване на пострадалия и наличието или липсата на трайни последици от увреждането, в случая – не били съобразени протичането на оздравителния процес и настъпилото пълно оздравяване на ищеца.

Въззивният съд намира, че принципно обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно чл.51, ал.1 – ЗЗД, като безспорно определянето му включва и преценка относно настоящото здравословно състояние на пострадалия и прогнозата за последиците от увреждането му. Това обаче е само допълнителен критерий и то когато такива данни са налице, като водеща е преценката относно претърпените от пострадалото лице неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и негативни психически изживявания следствие на получените при ПТП увреждания, в случая – от претърпените контузия на гръдния кош, счупвания на 4, 5, 6, 7 и 8-мо леви ребра, травматичен левостранен хемоторакс и оперативно лечение на плевралния излив на хемолизирана кръв в гръдната кухина. Тези травми са изключително сериозни, каквито са и болките и страданията, които ищецът е изживял докато е траело лечението му и преодоляване на последиците от тях. Какво му коствало това се установява от показанията на свидетелите  Ж. Г. и В. Я., а именно: Ищецът след престоя си в „Гръдна хирургия“ на Окръжна болница Варна е бил изписан за домашното лечение, по време на което не  можел да лежи и само седял в полуседнало положение, подпрян на възглавница, трудно дишал поради пробождащите болки от счупените ребра, могъл е само да се храни с една ръка, а за всичко друго – къпане, обличане, е зависил от жена си. Болките му били толкова силни, че бил на обезболяващи по три пъти на ден. При извършваните манипулации при контролните прегледи в болницата на всеки десет дни се установило, че има разлив на кръв към белия дроб, следствие на който не можел да диша и се задушавал; при придвижване към болницата посинявал. Наложило се оперативно лечение на излялата се в гръдната кухина кръв и предвид това нов престой в болницата за около седмица. Пострадалият продължава и до днес да диша тежко и да има болки в гръдната област. Задъхва се, спрял е да се движи, обездвижил се е и е напълнял. Продължава да има болки, дори и като седи, и да ходи по лекари поради фрактурата на ребрата и проблемите с белия дроб - намаленото дишане, като подобрява дишането си като ползва инхалатори. Медицинското вещо лице потвърждава в с.з., че полученият от пострадалия хемоторакс е следствие на гръдната травма предвид установената при изследване на ищеца стара хемолизирала кръв. Следствие на хемоторакса при ищеца бавно и постепенно се е проявила клиничната картина на дихателната недостатъчност. Експертното заключение е в потвърждение на свидетелските показания. Преценени в съвкупност и поотделно, тези доказателства не установяват нито липса на  усложнения при оздравителния процес, нито пълно възстановяване на пострадалия, каквито се твърдят в жалбата. Напротив ищецът все още търпи последиците от основната гръдна травма, както и от последиците й – придобитата дихателна недостатъчност.  Няма основание за намаляване на определеното от съда обезщетение в размер на 35000 лева, което поначало е определено в по-нисък от претендирания с иска размер от 40000 лева, като за разликата искът е отхвърлен. Така определено, обезщетението за неимуществени вреди е в справедлив размер, като адекватно възмездява ищеца за претърпените от  него следствие на получените травми при ПТП такива.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение в поискания размер - 1580 лева,  който е минимален съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260354/26.11.2020 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. №89/2020 г. в осъдителната му част.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД - гр.София, ЕИК *********, да заплати на Я.И.Я., ЕГН ********** и с адрес: ***, сумата 1580 лева - съдебни разноски за въззивната инстанция.

В отхвърлителната му част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.