РЕШЕНИЕ
№…
гр. П. 12.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-ІV гр.с. в публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при
секретаря АЛЕКСАНДРА СЕРГЕВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ
ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 897 по описа за 2018 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 326/09.03.2018 г. по гр.д.№ 7850/2016 г. по описа на ПлРС е отхвърлен
предявеният от Е.И.Г. против А.И.И. и А.Д.И. иск на основание чл.34 ЗС във вр.
с чл.69 ЗН за делба на: УПИ с обща площ 640 кв.м., находящ се в с.О., общ.П.
обл.П. съставляващ имот ХІV, кв.8 по плана на с.О., ведно с построените в него
сгради: двуетажна жилищна сграда и лятна кухня, като неоснователен и
недоказан.Осъдена е Е.И.Г. да заплати д.т. по сметка на ПлРС в размер на 50
лв., върху отхвърления иск.Осъдена е на основание чл.78, ал.3 ГПК Е.И.Г. да
заплати на А.И.И. направените деловодни разноски в размер на 600 лв. за
адвокатско възнаграждение.
С определение № 2581/9.07.2018 г. е допуснато на основание чл.248 ГПК, изменение на решение № 326
/ 09. 03. 2018 г. по делото в частта за
присъдените разноски, като е допълнено същото, като е осъдена на основание
чл.78, ал.3 ГПК Е.И.Г. да заплати на А.Д.И. направените деловодни разноски в
размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение.Осъдена е на основание чл.78,
ал.3 ГПК Е.И.Г. да заплати на А.И.И. направените деловодни разноски в размер на
600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Депозирана е въззивна жалба от Е.И.Г., чрез
пълномощник, против решение № 326/09.03.2018 г. по гр.д.№ 7850/2016 г. по описа
на ПлРС, с което е отхвърлен предявеният иск на основание чл.34 ЗС, вр. чл.69 ЗН за делба на недвижим имот, находящ се с.О., обл.П..Излагат се доводи, че
обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон
и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като същото е и
необосновано.Прави се искане да се отмени обжалваното решение като неправилно и
необосновано и да се постанови ново решение по същество, с което да се уважи
исковата претенция по чл.34 ЗС вр. чл.69 ЗН за делба на недвижим имот, находящ
се в с.О., обл.П. като се присъдят направените разноски.
Депозирана е и частна жалба
от Е.И.Г., чрез пълномощник,против определение № 2581/09.07.2018 г. по гр.д.№
7850/2016 г. по описа на ПлРС в частта за присъдените разноски, като оспорва
същото поради прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение на
ответниците за осъщественото процесуално представителство пред първата съдебна
инстанция.Излагат се доводи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно.Прави се искане да се отмени същото като недопустимо,
неправилно и незаконосъобразно.
За
въззиваемите страни – А.И.И. и А.Д. И.
процесуалният представител изразява становище да се остави в сила обжалваното
решение, като счита, че имотът е придобит по наследство, защото завещанието е
датирано, а датата, която е положена в текста на завещанието и датата, която е
положена под подписа е една и съща.Прави се искане да се остави без уважение и
частната жалба, тъй като А.И. е конституирана като участник в процеса на
различно правно основание и има право на самостоятелна защита.Прави се искане
да се присъдят и разноските за въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е недопустимо в частта му, в която е
отхвърлен предявеният иск от Е.Г. против А.И. и А.И. на основание чл.34 ЗС, вр.
с чл.69 ЗН, за делба на УПИ с обща площ 640 кв.м., находящ се в с.О., обл.П.
съставляващ имот **, кв.** по плана на
с.О..
С решението от 20.01.2017 г.
първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от Е.Г. против А.И. иск на основание
чл.34 ЗС, вр. с чл.69 ЗН, за делба на :УПИ с обща площ ***кв.м., находящ се в
с.О., обл.П. съставляващ имот **, кв.** по плана на с.О., ведно с построените в
него сгради: двуетажна жилищна сграда и лятна кухня, като неоснователен и недоказан.В
хода на производството пред въззивния съд въззивницата, ищца в
първоинстанционното производство, е уточнила петитума на исковата молба, като
се касае се само за делба на жилищна сграда и лятна кухня.Въззивният съд с
решението си е обезсилил решението от 20.01.2017 г. в
обжалваните части, с които е отхвърлен предявеният от Е.Г. против А.И. иск за
делба на построените в УПИ с обща площ 640 кв.м., находящ се в с.О., обл.П.
съставляващ имот ***, кв.* по плана на с.О. сгради: двуетажна жилищна сграда и
лятна кухня като неоснователен, както и в частта за д.т. и разноските, като е
върнато делото за произнасяне по
предявения иск от друг състав на първоинстанционния съд в обезсилените части.
Следователно предмет на делото при новото
разглеждане на същото от първоинстанционния съд не е било дворното място - УПИ
с обща площ 640 кв.м., находящ се в с.О., обл.П. съставляващ имот **, кв.*по
плана на с.О., поради което решението му в тази обжалваната част е недопустимо.
Следва да се обезсили като недопустимо
обжалваното решение в частта му, в която е отхвърлен предявеният от Е.Г. против
А.И. и А.И. иск на основание чл.34 ЗС, вр. с чл.69 ЗН, за делба на УПИ с обща
площ ** кв.м., находящ се в с.О., обл.П. съставляващ имот *, кв.* по плана на
с.О..
По отношение на решението в обжалваната му
част, в която е отхвърлен предявеният иск за делба на двуетажна жилищна сграда
и лятна кухня, находящи се в дворното място, съставляващо УПИ с обща площ **
кв.м., находящ се в с.О., обл.П. съставляващ имот *** по плана на с.О., въззивната
инстанция, решаваща спора по същество, следва да разгледа и обсъди всички
доводи и възражения на страните в рамките на оспорената част на решението.
На първо място настоящата инстанция следва да
се произнесе по поддържаното възражението от въззиваемите, че процесният имот е
придобит въз основа на годно придобивно
основание - завет от А.И..
Не се споделя приетото от първоинстанционния
съд, че представените саморъчни завещания са нищожни, тъй като датата е
положена след подписа.
Не е спорно и пред настоящата инстанция, че И.А.И.
е починал на 05.04.1984 г. и е оставил за свои наследници съпруга Йоца И.,
починала на 13.04.2001 г. и низходящите си Е.Г. и А.И..Приложено е и удостоверение
за идентичност на имена на И.А.И. и И.А.И..Представен е и типов договор от
15.03.1963 г. за отстъпване право на строеж върху държавна земя на И.А.И..Представено
е и удостоверение за търпимост от 28.12.2015 г. от Община П. на двуетажната
жилищна сграда в УПИ **** по плана на с.О., обл.П. построена 1963 г., и лятната
кухня, построени в имота през 1977 г.
Представени са две саморъчни завещания -завети,
от И. И. и Й. И., от 13.06.1980 г., вписани в АВ-П. през 2004 г., с които в
полза на А.И., от наследодателите – родители на страните, са завещани
собственото им жилище и всички стопански постройки, намиращи се в дворното
място в с.О., обл.П..Приложени са и 2 бр.протоколи за обявяване на саморъчно
завещание от 2.11.2004 г.
Приложен е и нотариален акт за констатиране
на право на собственост върху недвижим имот № 86, том І, рег.№1152, дело
83/2016 г., с който А.И. е признат за собственик по завещание върху следния
недвижим имот: двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 92 кв.м. и лятна
кухня със застроена площ от 15 кв.м. и стопанска постройка, построени в
държавно дворно място, находящо се в с.О., обл.П.ул.“***, с площ от ** кв.м.,
съставляващо УПИ № *** по плана на селото.
Саморъчното завещание е едностранна сделка на
разпореждане за след смъртта на завещателя и като такъв акт, законът изисква да
бъде датирано и подписано.Саморъчните завещания отговарят на изискванията на
чл.25, ал.1 ЗН, тъй като те са изписани изцяло ръкописно от завещателите,
съдържат означение на датата, когато е съставено и са подписани от същите.
Саморъчното завещание е нищожно, ако
завещателят е вписал в него две различни дати на съставяне, но в процесния
случай не се касае до две различни дати.
Подписът следва да е след датата, но точното
место на датата преди подписа не е определено. Датата може да е написана в
началото на завещанието като част от текста, или в края му преди подписа.В
процесния случай тя е в началото на завещанията.
За да бъде редовен
реквизит на завещанието, датата на изготвяне следва да е обозначена при
съставянето му, т.е. следва да бъде елемент от текстовото съдържание преди
подписа.Когато датата е след подписа завещанието е недействително.Нужно е
завещателят е посочил деня, месеца и годината на съставянето на завещанието
като няма значение дали е поставена в началото или в края на документа, дали е
изписана цифрово или се извлича от текста на документа (решение № 343/1.11.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1147/2010
г., І г.о.).
Съдът
приема, че датата и в двете завещания е пълна, като са означени денят,
месецът и годината на съставяне на същите в началната част на самите завещания
- 13.06.1980 г.Двете завещания са подписани след завещателните разпореждания.
След подписите на завещателите е посочена
дата тринадесети юни 1980 год.
В процесния случай в текста на самите
завещания има посочена дата - 13.06.1980 г., като същата дата е посочена и след
подписите на завещателите, но тя е една и съща дата - 13.06.1980 г.Не може да
се приеме в процесния случай, че щом е поставена след подписа, датата не е
елемент от съдържанието на изявлението в изискуемия по чл.25, ал.1 ЗН смисъл,
тъй като пълното означение на датата се съдържа в началната част на
завещанията.Разпорежданията, направени след подписа на завещател, са
недействителни, но те не водят до недействителност на другите завещателни
разпореждания, които предшестват подписа, т.е. датите след подписите на
завещателите „13.06.1980 г.“ не са елемент от съдържанието на завещанията, но
самите те съдържат същата дата „13.06.1980 г.“, както се посочи, в началната им
част.
Придобиването по оригинерен способ по чл.79,
ал.1 ЗС може да се приеме само ако правото на собственост не е вече придобито
по друг начин от същото лице ( решение № 1135/23.12.1998 г. на ВКС по гр.д.№
805/1998 г., І г.о. ).
За лятната кухня от 15 кв.м. има одобрен
архитектурен проект, на скицата е означена като самостоятелна постройка - МЖ,
била е построена през 1977 г.По делото няма данни сградата да отговаря на
изискванията на чл.40, ал.1 ЗУТ, т.е. да може да бъде обособена като
самостоятелен обект, който отговаря на изискванията на СПН за жилище.Съдът
приема, че се касае до несамостоятелен обект, който има обслужващо жилищната
сграда предназначение и следва главната вещ съгласно чл.98 ЗС ( решение № 96/1.07.2015 г. на ВКС по гр.д.№
1116/2015 г., ІІ г.о. ).След като в
завещанията не е посочена лятната кухня, която е сграда на допълващото
застрояване по смисъла на чл.41 ЗУТ, тя не може да има самостоятелно значение и
следва жилищната сграда.
След като завещанията са действителни, то А.И.
е придобил процесните жилищна сграда и лятна кухня с оглед на чл.77 ЗС по
силата на същите, които са отделен и самостоятелен придобивен способ като
едностранна правна сделка.
Алтернативно, ако се приеме, че завещанията
са нищожни поради липса на дата, то владението на нищожно основание е
недобросъвестно.Правилно първоинстанционният съд е приел по отношение на
възражението за придобивна давност, направено от ответната страна, въз основа
на анализа на посочените от него доказателства, за основателно. Позовал се е на
чл.79, ал.1 ЗС, приел е, че е необходимо упражняване на фактическа власт върху
конкретна вещ за период по - дълъг от 10 години и промяна на субективното
отношение към вещта на лицето, упражняващо властта, позовал е и на съдебна
практика.
Неоснователен е първият довод във въззивната
жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния
закон -постановено в нарушение на чл.79, ал.1 ЗС.
Двете завещания са обявени през 2004 г.
От приложеното удостоверение за данъчна
оценка по чл.264, ал.1 ДОПК от 08.01.2016 г. като ДЗЛ по партида 400926402200
са посочени Е.Г. и А.И..Към исковата молба ищцата е приложила скица на имота,
ИМ е вписана.
Придобивната давност се
прекъсва само на посочените в чл. 116 ЗЗД или на изрично посочените в ЗС и други закони
основания (например чл. 81 ЗС) и поради това плащането на данъци за имота не смущава и
не прекъсва давността.Плащането на данъци за имота е задължение към фиска (може да се осъществи и от трето
лице) (решение № 376/12.03.2013 г. на
ВКС по гр.д.№ 260/2012 г.- І г.о, решение № 262/13.07.2012 г. на ВКС по гр.д.№
944/2011 г.-І г.о.).
Неоснователен е доводът във въззивната жалба,
че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като не
е обсъдил горепосоченото удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 ДОПК и
скицата на имота.
Скицата на имота се прилага към исковата
молба с оглед на чл.341, ал.1, т.2 ГПК.От нея е видно, че имотът е записан на
името на н-ци на И.А.И..Това доказателство, обсъдено поотделно и в съвкупност с
останалите писмени и гласни доказателства, които сочат, че наследникът, който
се позовава на придобивна давност трябва да докаже не само, че е ползвал имота,
но и че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците. Тази
промяна в намерението трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни
действия, които да станат достояние на наследниците и да показват несъмнено, че
наследникът, който упражнява фактическата власт отрича техните права върху
вещта и я държи само за себе си. Процесните сгради са ползвани само от
въззиваемите, а въззивницата е пребивавала в имота рядко на гости на брат си през посочените от
свидетелите периоди от време, не е предявявала претенции за имота преди 2015 г.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че обжалваното решение е
необосновано.Първоинстанционният съд е обсъдил показанията на свидетелите Е.Г.
и К. К..От показанията на свидетеля Л. И. се установява, че ищцата е идвала в
имота като неин бащин дом, обитавала го е и го е ползвала, всяко лято си идва,
работи на лозето, последните 4 години не го е ползвала.
От обявяването на саморъчните завещания през 2004 г. следва да се
приеме, съпоставено с показанията на свидетелите И. И., П. М. и И.К., които
сочат, че знаят, че имота е на А., от 1967 г. те живеят в имота със съпругата
си, следва да се приеме, че имотът е придобит от тях по давност.
Ето защо не са налице основания за отмяна
на решението в останалата му обжалвана част и същото следва да бъде потвърдено.
По отношение на депозирана частна жалба от Е.Г. срещу определение № 2581/09.07.2018
г. съдът намира за установено следното.
С първоначалното решение по делото съдът е осъдил на
основание чл.78, ал.3 ГПК Е.Г. да заплати на А.И. направените деловодни
разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение.С определението от
09.07.2018 г. съдът е допълнил решението си, като е осъдил Е.Г. да заплати на А.И.
и на А.И. на основание чл.78, ал.3 ГПК направените деловодни разноски в размер на 600 лв. за адвокатско
възнаграждение за всеки поотделно.
Направено е възражение за прекомерност на разноските в
с.з. от 08.06.2018 г., като във въззивното производство са представени два
договора за правна защита и съдействие - от А.И. и А.И., от които е видно, че е
заплатено адвокатско възнаграждение по 600 лв.
В чл.7 от Наредба № 1/09.007.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение са
регламентирани възнагражденията по граждански дела за една инстанция,
като в ал.4 е посочено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба
възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна
според правилата на ал. 2, но не по - малко от 600 лв. за всяка фаза.
В процесния случай минималният размер на
адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция за едно лице е 600 лв.,
което е в минимален размер, поради което същото не се явява прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото с оглед на
чл.78, ал.5 ГПК и не са налице основание за присъждането му в – нисък размер.Специалното
правило на чл.355 ГПК не се отнася до задължението за заплащане на разноски за
процесуално представителство от страната, в чиято вреда е изходът от спора във
всяка инстанция, за което важи общото правило на чл.78 ГПК (определение № 197/4.10.2017 г. на
ВКС по ч.гр.д.№ 3472/2017 г., І г.о.).
Ето защо не са налице основания за отмяна
на обжалваното определение от 09.07.2018 г. и същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, П.ски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение
№ 326/ 09.03.2018 г. по гр.д.№ 7850/2016 г. по описа на П.ски районен съд в
обжалваната му част, в която е отхвърлен предявеният от Е.И.Г., ЕГН **********,***,
против А.И.И., ЕГН **********,***, и А.Д.И. ***, иск на основание чл.34 ЗС, вр.
чл.69 ЗН, за делба на: УПИ с обща площ ***кв.м., находящ се в с.О., общ.П. обл.П.
съставляващ имот **, кв.** по плана на с.О..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 326/ 09.03.2018 г.
по гр.д.№ 7850/2016 г. по описа на П.ски районен съд в останалите му обжалвани части.
ПОТВЪРЖДАВА определение №
2581/09.07.2018 г. по гр.д.№ 7850/2016 г. по описа на П.ски районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване на съобщението от страните чрез
връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: