Решение по дело №31883/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2874
Дата: 1 октомври 2021 г.
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20211110131883
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2874
гр. София, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110131883 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 ГПК и осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3
ЗЗД.
Производство по делото е образувано по искова молба от М. В. Н. против С.О. с
която са предявени обективно съединени искове, както следва: отрицателен
установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът
не му дължи сумата от 200,00 лева, представляваща парично задължение за глоба,
наложена с наказателно постановление № 312163/2017 г., за събирането на която е
образувано изпълнително дело № 20218380404705 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838
на КЧСИ, с район на действие СГС, поради настъпила давност съгласно чл.82, ал.1,
б.“а“ ЗАНН, както и осъдителни искове за сумата от 128,29 лева, представляваща такси
и разноски по ТТРЗЧСИ и сумата от 200,00 лева, като получени без основание –
поради настъпила давност, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 04.06.2021 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че с наказателно постановление №
312163/27.06.2017 г., издадено от заместник кмет на Столична община му била
наложена глоба в размер на 200,00 лева, което му било връчено на 02.07.2018 г. и
влязло в сила на 16.07.2018 г. За събиране на вземането едва през 2021 г. било
образувано изпълнително дело № 20218380404705 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838
на КЧСИ, с район на действие СГС, след като вземането вече било погасено по
давност. Според ищеца, в случая е приложима разпоредбата на чл.82, ал.1, б.“а“ ЗАНН,
т.е. административното наказание не следва да се изпълнява, тъй като са изтекли две
1
години от влизане в сила на процесното наказателно постановление. Въпреки
предходното, в резултат на принудителни действия по образуваното изпълнително
дело, от ищеца била събрана и преведена по сметка на ЧСИ сума в общ размер на
457,75 лева, от която сумата от 128,26 лева – за публични задължения към НАП,
сумата от 128,29 лева, представляваща такси и разноски по ТТРЗЧСИ и сумата от
200,00 лева – наложена „глоба“. Поддържа, че тези суми са недължимо платени,
поради настъпила давност, поради което ответникът дължи тяхното връщане. По
изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си
интерес от предявените искове. Претендира направените по производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище
за нередовност на исковата молба, а по същество за нейната неоснователност. Сочи, че
в случая не било ясно на коя разпоредба се позовава ищецът, тъй като погасителната
давност по смисъла на ЗЗД и изпълнителната давност по смисъла на ЗАНН, са два
различни института. Излагат се доводи, че настъпването на погасителна давност не
преклудира правото/вземането на кредитора, макар последния да е лишен от
възможността да събере вземането си принудително. Поддържа още, че съгласно
чл.118 ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичане на давността, той
няма право да иска обратно платеното. Отделно от предходното, след като не е оспорил
наложеното административно наказание в законоустановения срок, единствената
възможност процесната сума да бъде призната за недължима е по реда предвиден в
ЗАНН за възобновяване на административнонаказателното производство. На последно
място се излагат доводи, че не следва да се приема, че изпълнителната давност
погасява самото вземане, тъй като това би противоречало на принципа, че никой не
може да черпи ползи от собственото си противоправно поведение. Моли за отхвърляне
на исковите претенции. Претендира разноски, вкл.юрисконсултско възнаграждение.
С уточняваща молба вх.№ 41955/18.08.2021 г. в изпълнение на дадените от съда
указания ищецът уточнява, че правния му интерес от предявяване на осъдителен иск
срещу ответника за сумата от 128,29 лева, представляваща разноски по изпълнението, е
продиктуван от разпоредбата на чл.79, ал.2 ГПК, която разпоредба предвижда, че
когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложено наказателно постановление № 312163/27.06.2017 г. на
Зам.Кмет на С.О. с което на М. В. Н. – настоящ ищец е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева. Видно от отбелязването върху
наказателното постановление е, че същото е влязло в сила на 16.07.2018 г.
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
20218380404705 е, че същото е образувано на 22.03.2021 г. по подадено възлагателно
2
писмо за събиране на публични вземания на ответната община, въз основа на
гореописаното и влязло в сила наказателно постановление, с длъжник – ищеца в
настоящото производство.
Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване
ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на
длъжника.
Със запорно съобщение от 25.03.2021 г. ЧСИ е наложил запор върху банкова
сметка на длъжника-настоящ ищец в П.И.Б. АД. Видно от отбелязването върху
запорното съобщение е, че по откритата банкова сметка няма наличности, като има
наложени предходни запори. Със съобщение от 11.05.2021 г. ЧСИ е уведомил банката,
че вдига наложените запори.
Видно от приложената по изпълнителното дело покана за доброволно
изпълнение е, че същата е връчена на упълномощен представител на длъжника –
настоящ ищец на 29.04.2021 г.
Видно от приложеното по делото платежно нареждане е, че на 07.04.2021 г.
ищецът е превел по сметка на ЧСИ Б. сумата от 457,75 лева с посочено основание
изп.д.№ 20218380404705 .
Видно от приложените по изпълнителното дело вносни бележки е, че ЧСИ Б. е
превел по сметка на ответника събрани суми, представляващи наложени глоби от
Център за градска мобилност, сред които и сумата от 200,00 лева по НП на ищеца
/съгласно списък на л.25 от изпълнителното дело/.
Видно от приложено по изпълнителното дело преводно нареждане е, че ЧСИ Б. е
превел на НАП сумата от 128,26 лева с основание на плащане името на ищеца в
настоящото производство.
Други изпълнителни действия в хода на изпълнителното производство не са
извършвани.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.439 ГПК:
Настоящият съд приема, че предявения иск е допустим, доколкото наличието на
висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по влязло в сила наказателно
постановление е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесната сума
поради новонастъпили обстоятелства - погасяване на вземането поради изтекла
погасителна давност.
Вземанията по влезли в сила наказателни постановления представляват
публични държавни /общински/ вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.7 ДОПК. Съгласно
3
чл. 171, ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. В чл. 172, ал.2 ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на
акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова
давност /чл.172, ал.3 ДОПК/. По отношение на вземанията по влезли в сила
наказателни постановления обаче е налице специална правна уредба, регламентираща
давността за изпълнение на наложените административни наказания, вкл. погасителния
давностен срок и началния момент, от който този срок започва да тече – чл.82 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.82, ал.1, б.„а” ЗАНН административното наказание не се
изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. В ал.2 на
чл.82 ЗАНН е предвидено, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с
който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Според
чл.82, ал.3 ЗАНН независимо от спирането или прекъсването на давността,
административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока по ал.1, като съгласно ал.4 на чл.82 ЗАНН разпоредбата на ал.3 не се
прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано
изпълнително производство.
С оглед предходното, при прилагането на специалната нормативна
регламентация по чл. 82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 ЗАНН, следва извода, че по
отношение на публичните вземания за глоби по посоченото по-горе наказателно
постановление, погасителният давностен срок е започнал да тече от датата на
влизането в сила на същото. В конкретния случай, видно от приложеното по делото
наказателно постановление е, че същото е влязло в сила на 16.07.2018 г., т.е. до датата
на образуване на изпълнителното дело - 22.03.2021 г., давността за събиране на
наложената глоба е изтекла.
С оглед предходното съдът приема, че предявения иск за недължимост на сумата
от 200,00 лева е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
По предявените искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД:
В настоящия случай ищецът се позовава на плащане на процесната сума от
200,00 лева по изпълнителното дело по описа на ЧСИ С.Я., с район на действие СГС
на ответника на отпаднало основание, като се позовава на погасяване на вземанията по
давност към момента на плащането. При тази хипотеза на неоснователно обогатяване
фактически състав изисква предаване, съответно – получаване на нещо при начална
липса на основание и е изпълнима, когато при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
4
Съдът констатира, че в доклада по делото неправилно е посочил цифровата
правна квалификация на предявения иск, като вместо предл.3-то на чл.55 ЗЗД е
посочил предл.1-во на цитираната правна норма. Въпреки предходното,
доказателствената тежест е правилно разпределена, поради което допуснатата
техническа грешка не е довела до нарушаване правото на защита на страните. Искът,
предявен с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД е кондикционният иск за
неоснователно обогатяване, при който в тежест на ищеца е да докаже, че се е обеднил,
както и че в резултат на неговото обедняване ответникът пряко се е обогатил поради
отпаднало основание. Следователно дължимото следва да е дадено пряко от обеднилия
се на обогатилия се и то на основание, което впоследствие е отпаднало, т.е. даването да
е станало правомерно, но не й неговото задържане, т.е. състоянието на задържане от
обогатилия се да е неправомерно.
В конкретния случай от приложената по изпълнителното дело справка и
преводно нареждане се установява, че на 21.05.2021 г. съдебния изпълнител е превел в
полза на взискателя – настоящ ответник сумата от общо 4650,00 лева, в т.ч. и сумата от
200,00 лева по издаденото НП на ищеца. Съгласно установената съдебна практика
извършеното по изпълнителното дело плащане не представлява признаване на
вземането, нито изпълнение по смисъла на чл.118 ЗЗД. Това е така, тъй като
признанието е волево действие на длъжника, с което изразява съгласието си, че дължи,
респ. плаща доброволно, воден от собствената си воля . В случая, извършените
плащания не са доброволни, тъй като са направени във връзка с предприето
принудително изпълнение, т.е. не е налице нито признание, нито доброволно
изпълнение от страна на длъжника – настоящ ищец.
Предвид гореизложените съображения съдът приема , че ответникът следва да
върне на ищеца получената от него сума в размер на 200 лева. В тежест на ответника е
възникнало задължението да докаже факта, че е възстановил на ищеца получената от
него сума, което той не е сторил до приключване на устните състезания по делото.
Незаплащането на дължимата сума от ответника дава основание на съда да приеме, че
същият задържа без правно основание сумата от 200 лева, която е получил от ищеца на
отпаднало основание и е налице основанието на закона за ангажиране на отговорността
му.
Предявеният иск за сумата от 128,29 лева, за която в исковата молба се твърди,
че представлява разноски по изпълнителното производство, а в уточняващата молба от
18.08.2021 г. се обосновава правния интерес от този осъдителен иск, съдът намира за
неоснователен. Това е така, тъй като видно от изпратената до длъжника- настоящ ищец
поканата за доброволно изпълнение е, че сумата от 128,29 лева е посочена като
„неолихвяема сума за публични задължения“. Предходното се установява и от
приложеното по изпълнителното делото удостоверение за наличие или липса на
задължения и обезпечителни мерки, от което се установява, че ищецът дължи тази сума
5
във връзка с неплатени задължения за здравно осигуряване. Видно от приложеното по
изпълнителното дело преводно нареждане от 19.05.2021 г. е, че тази сума не е
преведена на ответника в настоящото производство, а на НАП.
С оглед предходното, доколкото по делото безспорно се установява, че тази сума
не касае недължимо преведени разноски по изпълнителното дело, то този иск е
неоснователен и като такъм следва да бъде отхвърлен.
От данните по делото се установява, че ищецът е заплатил разноски по
изпълнителното производство, но те не са предмет на исковите му претенции, поради
което съдът не дължи произнасяне, тъй като ще е налице произнасяне „свръх петитум“.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото, съразмерно на уважената
част от предявените искове. Видно от приложения по делото списък на разноските по
чл.80 ГПК и данните по делото е, че ищецът е направил единствено разноски за
държавна такса в размер на 100,00 лева. С оглед предходното, съразмерно на
уважената част от исковете на ищецът следва да бъдат присъдени разноски в размер на
60,92 лева.
Видно от договора за правна защита и съдействие между ищеца и адв.П. е, че
адвокатското възнаграждение е при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Съгласно чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес, при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е 300,00
лева. С оглед предходното и на основание чл.38, ал.2 ЗА съдът определя
възнаграждението в размер на 182,77 лева, съразмерно на уважената част от
предявените искове, което следва бъде заплатено на адв.П. от ответника.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Видно от данните по делото е, че ответната община е
представлявана от юрисконсулт, поради което и на основание чл.78, ал.8 ГПК съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева. Това е
така, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност, юрисконсулта е изготвил
единствено писмен отговор на исковата молба, но не се е явил в проведеното открито
съдебно заседание. По делото няма данни за направени от ответника разноски. С оглед
предходното, съразмерно на уважената част от исковете ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 39,08 лева.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от М. В. Н., ЕГН **********
против С.О. представлявана от Кмет Й.Ф., с адрес: [АДРЕС], иск с правно основание
чл.439 ГПК, вр.чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 200,00
лева, представляваща наложено административно наказание „глоба“ с наказателно
постановление № 312163/2017 г., влязло в сила на 16.07.2018 г., за събирането на която
е образувано изпълнително дело № 20218380404705 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№
838 на КЧСИ, с район на действие СГС, поради настъпила давност.
ОСЪЖДА С.О. представлявана от Кмет Й.Ф., с адрес: [АДРЕС] да заплати на
М. В. Н., ЕГН ********** на основание чл.55, ал.1, предл.3-то ЗЗД, сумата от 200
/двеста/ лева, представляваща сума, дадена на отпаднало основание по изпълнително
дело № 20218380404705 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838 на КЧСИ, с район на
действие СГС, като ОТХВЪРЛЯ предявения против ответника осъдителен иск за
сумата от 128,29 лева, представляваща такси и разноски по ТТРЗЧСИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.О. представлявана от Кмет Й.Ф., с
адрес: [АДРЕС] да заплати на М. В. Н., ЕГН ********** сумата от 60,92 лева,
представляваща направени разноски по производството съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА С.О. представлявана от Кмет Й.Ф., с адрес: [АДРЕС] да заплати на
адвокат М.И. П., ЕГН **********, член на Адвокатска колегия – гр.София, личен №
[№], с адрес на упражняване на дейността: [АДРЕС], на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1,
т.2 ЗА, сумата в размер на 182,77 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по
производството съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК М. В. Н., ЕГН ********** да заплати
на С.О. представлявана от Кмет Й.Ф., с адрес: [АДРЕС] сумата от 39,08 лева,
представляваща направени разноски по производството съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7