Р Е
Ш Е Н
И Е №132
гр. Шумен, 14.07.2020 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и трети
юни две хиляди и двадесета година,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ:
1. Т. Димитрова
2.
мл.с. С. Стефанова
при секретаря С. Методиева, като разгледа
докладваното от съдия
Т. Димитрова в.гр.д. № 75 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по
въззивна жалба на М.Д.
Д., действащ лично и като законен представител на Ф.М.Д. и Х.М.Д., чрез
пълномощника адв. И. В. от САК, срещу решение № 1160/02.12.2019 г. по гр.д. №
2773/2019 г. по описа на ШРС, в частта, в която е отхвърлена молбата за налагане на поисканите
мерки за защита за максималния законов срок от 18 месеца за молителя и двете му
деца, в частта, в която е отхвърлена молбата за налагане на мерки по чл.5,
ал.1, т.3, т.4 и т.5 от ЗЗДН по отношение на децата и в частта, в която е
уважена насрещната молба на молителката за издаване на заповед за защита срещу
първоначалния молител.
Жалбоподателят намира решението за
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради
което моли въззивният съд да го отмени в обжалваните части и постанови друго, с
което да уважи молбата за защита и издаде заповед за защита на молителя и двете
му деца с поисканите в молбата мерки за защита, като му присъди и извършените в
производството разноски.
В предоставения й от съда срок въззиваемата Х. Ф.Б., действаща чрез пълномощника адв. С. Т.
от ШАК е депозирала отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли
за оставянето й без уважение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от и срещу
надлежно легитимирани лица, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата
е частично основателна, поради следното:
Производството по гр.д. № 2773/2019 г. по описа на ШРС е образувано по молба на жалбоподателя М.Д.Д.,
действащ лично и като законен баща на Ф.М.Д. и Х.М.Д., предявена срещу
въззиваемата Х.Ф. Д./ Б. /, в която ищецът е заявил, че на 17.08.2019 г.,
31.08.2019 г. и 07.09.2019 г. ответницата е осъществила домашно насилие спрямо него
и двете им деца, изразяващо се в отправяне на обидни думи: „боклуци“ – за ищеца
и децата, „боклук“, „малоумник“, „психопат“ – за ищеца пред децата; закани за
изземване на децата, насилствено и против влята им; психически и емоционален
стрес, водещ до разстройване на децата; създаване на чувство за срам и унижение
на публични места у ищеца и децата от поведението и отношението на майка им;
създаване на конфликтни ситуации пред децата и на публични места. Позовавайки
се на изложеното, ищецът е поискал съдът да постанови мерки за защита от
домашно насилие на него и децата му съгласно чл.5, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от ЗЗД
за максималния срок, а именно 18 месеца, считано от датата на постановяване на
заповедта за незабавна защита.
В предоставения й от съда срок ответницата Х.Ф.Б. е депозирала отговор, в който е оспорила
молбата, както насрещна искова молба, с
която е поискала, поради упражнено над нея домашно насилие от ищеца, на посочените
в първоначалната искова молба дати, съдът да постанови решение, с което да
задължи М.Д.Д. да се въздържа от упражняване на домашно насилие над
молителката, да му бъде забранено да приближава жилището, което обитава в гр.
Ш., местоработата й и местата за социални контакти и отдих, които посещава, за
срок по преценка на съда, и същият да бъде задължен да посещава специализирани
програми.
Ответникът е депозирал отговор, в който е оспорил насрещиня иск като
недопустим, незаконосъобразен и неоснователен.
С протоколно определение от 14.10.2019 г. съдът е оставил без
разглеждане, като недопустима на основание чл.10, ал.1 от ЗЗДН, молбата на Х.Б.
за налагане на мерки за защита спрямо М.Д. за извършено от него домашно насилие
на 17.08.2019 г., като е прекратил прекратил производството относно нея.
Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
С атакуваното решение първоинстанционният съд е постановил издаване на
заповед за защита от домашно насилие срещу Х.Ф.Б., с която я е задължил да се
въздържа от домашно насилие по отношение на М.Д.
Д. и двете им непълнолетни деца и й е забранил да
се приближава до ищеца и обитаваното от него и двете деца жилище в гр. Ш., кв. ...,
за срок от три месеца, без забраната да рефлектира върху постановения режим на
лични контакти по гр.д. № 2841/2018 г. по описа на ШРС между майката и двете
деца, като е отхвърлил молбата на ищеца в останалата й част като неоснователна.
Със същото решение, съдът е издал
заповед за защита от домашно насилие срещу М.Д.Д., с която го е задължил да се
въздържа от домашно насилие над Х.Ф.Б. и му е забранил да се приближава до нея,
местата й за социални контакти и отдих и обитаваното от нея жилище в гр. Ш.,
ул. ...за срок от три месеца, като е отхвърлил насрещната искова молба в
останалата й част. С решението на лицата, извършители на домашно насилие е
наложена глоба в размер на по 200 лева и са
възложени съдебни такси и разноски.
След проверка по чл.269 от ГПК,
въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно.
В частта, в която първоинстанционният съд е
постановил мерки за защита от домашно насилие по отношение децата на страните решението
е недопустимо, поради следното:
Защита
на пълнолетния към днешна дата Х.М.Д., ЕГН ********** от домашно насилие,
упражнено от неговата майка е поискана с молба от бащата, действащ лично и като
законен представител на децата си Х.М.Д. и Ф.М.Д.. Молбата е депозирана пред
съда на 18.09.2019 г., от което следва, че към момента на подаването й детето Х.М.Д.,
род. на *** г. е имало навършени 14 години и е било непълнолетно, т.е. правото
му на защита от домашно насилие е било упражнено вместо него от надлежно легитимирано
лице по чл.8, т.2, предл.3 от ЗЗДН. В тази хипотеза, на основание императивната разпоредба на чл.9,
ал.2 от ЗЗДН непълнолетният има качеството на задължителен другар на молителя и
съдът е длъжен да го конституира служебно като страна в процеса, като му
осигури равни права за участие в хода на производството. Видно от материалите
по делото обаче, в първоинстанционното производство детето Х.М.Д. не е било
конституирано, не е било призовавано и не е участвало в съдебните заседания,
съобразно изискването на чл.12, ал.2 от ЗЗДН, не му е била предоставена възможност
за изразяване на становище по спора и за защита по делото, лично или чрез
особен представител, от което следва, че решението е постановено без участието
на задължителна страна в процеса и недопустимо.
Както
се установи, молбата за защита на малолетното дете Ф.М.Д., ЕГН ********** също е
депозирана от баща му, в качеството на негов законен представител, а не лично
от детето, действащо чрез законния си представител, от което следва, че отново е
налице хипотезата на чл.8, т.2, предл.3 от ЗЗДН, предпоставяща служебно
конституиране на детето като пострадал и страна в процеса на основание чл.9,
ал.2 от ЗЗДН. Но, дори да се приеме, че
в молбата за защита от домашно насилие е допусната неяснота и защитата е поискана
лично от името на детето, действащо чрез своя баща, следва, че то е трябвало да
бъде конституирано като молител на
основание общото правило на чл.26, ал.1, вр.чл.28, ал.4 от ГПК. Видно от
материалите по делото обаче, съдът е конституирал като страна в процеса
единствено молителя М.Д.Д., като в съобщенията, призовките и протоколите от
съдебни заседания не е отразено, че освен лично за себе си, той действа и като законен представител на
малолетното дете Ф.. Същевременно, липсва постановен нарочен акт, с който
детето е конституирано като молител, респ. като пострадал, чието право на
защита е упражнено от лице по чл.8 от ЗЗДН. Детето не е било призовавано и не е
участвало в съдебните заседания, не му е била предоставена възможност за изразяване
на становище по спора и за участие в съдебното производство, т.е. решението е
постановено без участието му като задължителна страна в процеса.
Позовавайки
се на изложеното, настоящата инстанция приема, че по отношение молбата за
защита от домашно насилие на Х.М.Д. и Ф.М.Д. обжалваното решение е постановено
при съществени процесуални нарушения относно конституирането на надлежни страни
в производството по ЗЗДН, а именно без участието на легитимираните деца, поради което е недопустимо.
Предвид
горното и, в съответствие с общата постановка по т.6 от ТР № 1/2013 г. ОСГТК на
ВКС, намира, че, доколкото визираните пороци не биха могли да бъдат отстранени
във въззивното производство, в частта, в която съдът е постановил мерки за
защита от домашно насилие по отношение на Х.М.Д. и Ф.М.Д. обжалваното решение
следва да се обезсили и делото се върне на ШРС за ново разглеждане, от друг
съдебен състав.
В останалата обжалвана част, съдът намира
решението за допустимо.
Относно
разгледаните от първоинстанционния съд молби за защита от домашно насилие, се
установява, че са депозирани в законоустановения едномесечен
срок и изхождат от лица по чл.3, т.1 от ЗЗДН, поради което се явяват процесуално допустими.
По същество, от събраните писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното: Страните
са бивши съпрузи и имат две общи деца – Х.М.Д., род. на *** г. и Ф.М.Д., род.
на *** г.. По силата на постигнато помежду им споразумение, одобрено с решение
от 06.07.2018 г. по гр.д. № 1842/2018 г. на ШРС, след прекратяване на
гражданския им брак упражняването на родителските права по отношение на детето Х.
е било предоставено на бащата, а по отношение на детето Ф. – на майката, при съответен режим
на контакти с другия родител. Преди известно време, детето Ф. доброволно
напуснало дома на майка си и заживяло с баща си и брат си, поради което жалбоподателят
подал молба за изменение на постигнатото
споразумение относно упражняването на родителските права върху
малолетния и предоставянето им на него. С определение № 3183/13.11.2018 г. по гр.д.
№ 2841/2018 г. по описа на ШРС, съдът
определил привременни мерки, по силата на които упражняването на
родителските права върху детето Ф. е предоставено на бащата, при режим на лични
контакти с майката – всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване, от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, както и в определени дни
от коледните и новогодишни празници, от зимната и пролетна ваканции и лятото. С
решение № 350/15.04.2019 г. по
посоченото дело, споразумението по чл.50
от СК е изменено в частта относно режима на лични отношения на бащата с детето Ф.
и са отхвърлени предявените от М.Д.Д. искове по чл.59, ал.9 от СК за изменение
на споразумението относно упражняването на родителските права, местоживеенето
на детето и присъждане на издръжка. Решението е обжалвано в отхвърлителната
част от ищеца и потвърдено с решение № 187/05.08.2019 г. по в.гр.д. № 217/2019
г. по описа на ШОС. Въззивното решение също е обжалвано и към момента спорът е
висящ пред ВКС.
От приложените по делото декларации
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, договори за предоставяне и ползване на социални услуги,
социален доклад, 2 бр. постановления на ШРП за отказ за образуване на
наказателно производство и 2 бр. заключителни доклади от ЦОП, както и от
показанията на разпитаните свидетели се установява, че след прекратяване на
брака им отношенията между бившите съпрузи са конфликтни, като основният спор
помежду им е относно децата и упражняването на родителските права. Влошените
отношения между родителите рефлектирали и върху децата, които не желаели да
контактуват с майка си и се чувствали емоционално отчуждени от нея, както и от
баба си и дядо си по майчина линия.
Конкретно, относно твърдяните от страните инциденти, се
установява, че при опит да осъществи контакт с децата, съобразно определения от
съда режим по привременните мерки, на 17.08.2019 г. сутринта Б. отишла в
магазина за ловни принадлежности на Д., където се намирали той и децата, като
между двамата се породило напрежение. В тази връзка, свид. С. Т.твърди, че, пристигайки
пред магазина около 10 часа чул Б. да обижда някого вътре като го нарича „
психопат, малоумник, боклук „. Малко
след това, същата излязла от магазина и свидетелят влязъл след нея. Попитал Д.
какво става, а той му отговорил „ Кавга голяма, не знам, нарече ме не знам
какъв си там „. Свидетелят заявява, че мъжът и двете деца изглеждали изключително изнервени, вероятно поради
случилото се, но не знае със сигурност към кого са били отправени обидите от
страна на Б.. Другият свидетел, очевидец
на инцидента – Т. Т.заявява, че на посочената дата придружил Б. до дома на Д.,
за да вземат децата. Когато пристигнали,
Б. звъннала по телефона, но никой не й вдигнал. Почукала на прозореца на
къщата, но никой не излязъл. Тогова двамата решили да отидат до магазина на Д..
Когато пристигнали свидетелят останал в колата, а Б. влязла в магазина. При
появата й Д. се изнервил и свидетелят чул да се обръща към бившата си съпруга с
думите „ Курво, ти защо си дошла тук „ и „ Малоумна курва, защо идваш тук, не
разбра ли, че децата няма да ги видиш, простачка, идиотка „. При тези думи
жената се разплакала и се върнала в колата, като треперела цялата, поради което
Т.не й разрешил да шофира.
На 31.08.2019 г. Б. отново отишла
до къщата на Д., за да се види с децата, придружавана от майка си – свид. М. К..
Тъй като къщата нямала звънец, Б. започнала да чука по прозорците, но никой не
се показал. Свид. К. Т., който по същото време бил отишъл да вземе от дома на Д.
превозна количка, видял свид. К. да седи в кола, спряна пред къщата, а Б. да чука
на един от прозорците и да вика на някого „ смотаняк „, след което се оттеглил.
Впоследствие се върнал и заварил двете деца на страните сами в къщи. От своя
страна, свид. К., твърди, че след като никой от къщата не й се обадил, Б.звъннала
по телефон на Д., при което той й отговорил „ Не разбра ли, не запомни ли, че
на първа и трета седмица имаш право да вземаш децата „. След това започнал да я
обижда, че била „ курва „, „ мръсница „, „ лоша майка „ и й заявил, че тя
никога няма да види децата. Оказало се, че Б. действително е объркала дните за
свиждане с децата, но въпреки това, тя се разстроила от думите на Д., започнала
да плаче, да трепери и казала на майка си „ Какво съм направила, че ме наказва
така, след като до скоро си гледахме децата. „.
На 07.09.2019 г. Б. и майка й
отново отишли до дома на Д. с надежда да вземат децата за празничните дни. Тъй
като не намерели никого в къщата, двете отишли до магазина на Д., при което той
отказал да пусне свидетелката да влезе и я отпратил с думите „ Нямаш работа
тук, нямаш право да влизаш в моя магазин „. След като Б. влязла в магазина, Д. и
децата започнали да й крещят и да я обиждат. Детето Ф. я нарекло с думите „ курва,
мръсница, ти не си никаква майка, при което свидетелката бутнала вратата на
помещението и казала“ Какво искате, майка ви се поболя, искате да умре ли…“, а
детето Х. отговорило „ Да умре, искам да умре .„
В съответствие с установените
факти, съдът приема за доказано, че на 17.08.2019 г. и 31.08.2019 г. бившите
съпрузи са упражнили психически тормоз един спрямо друг, изразяващ се в
отправяне на явни провокации, непристойни реплики и обидни думи, които действия
отговарят на характеристиките за домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН и
обосновават необходимост да им бъде предоставена защита по ЗЗДН, като за жената
тя следва да се ограничи само за инцидента на 31.08.2019 г., тъй като относно
първия от инцидентите молбата й е преклудирана и не е предмет на разглеждане в
настоящото производство.
Досежно случилото се между страните на 07.09.2019 г., от доказателствата по делото не се доказва по категоричен начин някой от двамата да е предприел акт на насилие спрямо другия, включая чрез действия, посочени в декларацията на жалбоподателя. От доказателствата по делото се доказва единствено словесно стълкновение и размяна на обидни реплики между Д. и майката на Б. и между Б. и двете й деца, но не и между двамата бивши съпрузи, поради което съдът приема за недоказано извършването на домашно насилие от някой от двамата срещу другия.
Като съобрази горното и характера
на осъщественото от всеки от молителите домашно насилие срещу другия, съдът намира,
че защитата им следва да се осъществи, чрез задължаване
на всеки от тях да се въздържа от
извършване на домашно насилие срещу другия.
На следващо място, на
всеки от бившите съпрузи следва да бъде забранено да се доближава до жилището
на другия, за срок от три месеца, който съдът счита за достатъчен за
приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора относно упражняването на
родителските права върху детето Ф., във връзка с който са осъществени
процесните актове на домашно насилие. В тази връзка и с оглед възраженията на
жалбоподателя във въззивната му жалба, счита, че максималният определен в
закона срок не съответства на обективната нужда от защита на всяка от страните,
а от друга страна никога не би бил достатъчен, ако те не желаят да променят
отношението и поведението си един спрямо друг.
Досежно останалата част
от поисканите от жалбоподателя мерки, както и относно мярката поискана от
въззиваемата, изразяваща се в забрана за Д. да се приближава до местата за
социални контакти и отдих на Б., счита, че те биха били прекомерни и не са
необходими, с оглед естеството на упражненото срещу всеки от тях насилие, което
не е свързано с физически посегателства върху здравето и живота им и не навежда
на извод за трайно установена нагласа у всеки от извършителите за упражняване
на насилие, без съответна провокация от пострадалия. Също така, счита, че
останалите мерки по чл.5, т.2 са и неудачни, предвид необходимостта страните да
се срещат във връзка с изпълнение на определените привременни мерки по
отношение на детето Ф..
В съответствие с изложеното,
настоящата инстанция заключава, че обжалваното решение е недопустимо в частта,
в която са определени мерки за защитна от домашно насилие по отношение на
децата на страните, поради което същото следва да се обезсили и делото се върне
на първоинстанционния съд за ново разглеждане, от друг съдебен състав.
В частта, в която на
жалбоподателя е забранено да се доближава до местата за социални контакти и
отдих на въззиваемата решението е неправилно и следва да се отмени, като
издадената въз основа на него заповед за защита от домашно насилие се обезсили.
В останалата обжалвана
част, решението е правилно и следва да се потвърди.
По исканията на страните
за разноски, съдът установи, че жалбоподателят доказва извършването на такива
във въззивното производство в размер на 475.00 лева, от които 450.00 лева – адвокатски
хонорар и 25.00 лева – държавна такса. Съобразно изхода от правния спор,
въззиваемата следва да бъде осъдена да му заплати 1/4 от тях, а именно – 118.75
лева.
Въззиваемата не представя
доказателства за извършени от нея разноски във въззивното производство, включая
за адвокатски хонорар, поради което такива не следва да й се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №
1160/02.12.2019 г. по гр.д. № 2773/2019 г. по описа на ШРС, както и издадената
въз основа на него заповед за защита, в ЧАСТТА, в с която са наложени мерки за
закрила по чл.5 от ЗЗДН по отношение на Ф.М.Д., ЕГН и Х.М.Д., ЕГН , и ВРЪЩА
ДЕЛОТО в тази част на ШРС, за ново
разглеждане, от друг съдебен състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1160/02.12.2019 г. по гр.д. № 2773/2019 г. по описа на ШРС в ЧАСТТА, в която е отхвърлена
молбата на М.Д.Д., ЕГН за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу Х.Ф.Б.,
ЕГН , изразяващи се в забрана да упражнява домашно насилие и да доближава него
и жилището му в гр. Ш., кв. ... за срок над от 3 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1160/02.12.2019 г. по гр.д. № 2773/2019 г. по описа на ШРС в ЧАСТТА, в която М.Д.Д.,
ЕГН е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие над Х.Ф.Б., ЕГН и
му е забранено да се приближава до обитаваното от същата жилище в гр. Ш., ул. ...за
срок от три месеца.
ОТМЕНЯ решение №
1160/02.12.2019 г. по гр.д. № 2773/2019 г. по описа на ШРС в ЧАСТТА, в която на
М.Д.Д., ЕГН се забранява да посещава местата за социални контакти и отдих на Х.Ф.Б.,
ЕГН .
ОБЕЗСИЛВА издадената въз основа на
решението заповед за защита, с която на М.Д.Д., ЕГН се забранява да посещава
местата за социални контакти и отдих на Х.Ф.Б., ЕГН.
В останалата част
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Х.Ф.Б., ЕГН, адрес: * да заплати
на М.Д.Д., ЕГН, с адрес: Захари
Д. № 19, ет.1, деловодни разноски съобразно уважената част от иска, в размер на
118.75 лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.