№ 3028
гр. Варна, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Г.ева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20223110102860 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Г. М. И. срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД,
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи сумата от 9714.05 лева, включваща 8681.36 лева – главница,
999.58 лева – договорна лихва за периода от 05.06.2010г. до 13.04.2011г. и 33.11 лева –
наказателна лихва за периода от 05.06.2010г. до 13.04.2011г., дължими на основание
извлечение от счетоводни книги на „ОББ“ АД по договор за банков кредит от 27.04.2010г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 14.04.2011г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумите от 198.28 лева, представляваща заплатена държавна такса и
517.70 лева – адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 5682/2011г., по описа на ВРС, 25-ти състав в полза на „Обединена Българска
Банка“ АД, прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
В исковата молба се твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист по
горното ч.гр.д. № 5682/2011г. в полза на „Обединена Българска Банка“ АД е образувано
изпълнително дело № 292/2011 по описа на ЧСИ Миглена Пашова, което впоследствие е
прехвърлено на ЧСИ Надежда Денчева под номер 1155/2015г., като вземанията по същия са
прехвърлени на ответника на 28.06.2016г. Излага, че по образуваното изпълнително дело не
са извършвани изпълнителни действия повече от пет години, поради което и сезира съда с
искане за установяване недължимостта им. Претендира и присъдените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „ЕОС Матрикс” ЕООД, депозира
отговор на исковата молба, с който не оспорва, че към датата на сезиране на съда правото на
принудително събиране на сумите, предмет на издадения изпълнителен лист, е погасено по
давност. Оспорва обаче, че ищецът не дължи сумите, поддържайки, че по давност може да
1
бъде погасено само правото на принудително изпълнение, не и материалното право. С оглед
изложеното моли за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед № 3813/20.04.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5682/2011г., по описа на ВРС, 25-ти състав,
е разпоредено длъжникът Г. М. И. да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД сумата от
9714.05 лева, включваща 8681.36 лева главница, 999.58 лева договорна лихва за периода от
05.06.2010г. до 13.04.2011г. и 33.11 лева – наказателна лихва за същия период, дължима на
основание извлечение от счетоводните книги на „ОББ“ АД по договор за банков кредит от
27.04.2010г., на основание чл. 417, ал. 2 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 14.04.2011г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 194.28 лева, представляваща заплатената по делото държавна такса
и 517.70 лева адвокатско възнаграждение.
Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист от 04.05.2011г.
Видно от приложеното на л. 27 от изпълнително дело покана за доброволно
изпълнение, че на длъжника Г. И. е връчен препис от заповедта за изпълнение, издадена по
ч.гр.д. № 5682/2011г., по описа на ВРС на 07.07.2011г.
С постановление от 02.04.2019г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Приобщени към доказателсвения материал по делото са и изходящо от ответното
дружество писмо от 01.12.2020г., придружено със проект на споразумение за опрощаване на
част от дълга по три договора за кредит, включително и този, сключени с „Обединена
Българска Банка и предмет на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Представена е и справка от Служба по вписванията по партида на ищеца, от която е
видно, че към 12.07.2022г. наложената по молба на ЧСИ М.Пашова възбрана не е заличена.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни
изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл. 124 ГПК, като по
допустимостта на производството съдът се е произнесъл с определение № 9004/17.08.2022г.
За основателност на предявеният иск ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличието на правопогасяващите факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание и в частност наличието на предпоставките за прилагане на института на
погасителната давност – датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане
на законоустановения давностен срок.
Установи се, че спорното право произтича от договор за банков кредит, като то е
било удостоверено като изпълняемо и безспорен дълг в стабилизираната (предвид липсата
2
на твърдения и данни за подадено възражение по чл. 414 ГПК) заповед № 3813/20.04.2011г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № 5682/2011г., по
описа на ВРС, 25-ти състав.
Съгласно нормата на чл. 110 ЗЗД исковете по договора за кредит за вземания –
главница и договорна лихва, представляваща цената на кредитирането, се погасяват с
общата петгодишно давност, а по отношение на лихвата за забава давността е три години,
съобразно правилото на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. С оглед действащата законодателна уредба
относно издаването на изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение,
съдът намира, че същата има правните последици на съдебно решение. Това е така, тъй като
влязлата в сила заповед за изпълнение освен изпълнителна сила, има и присъщите на
съдебното решение последици – установително действие, непререшаемост и стабилитет.
След влизане в сила на заповедта за изпълнение, се преклудират всички възражения на
длъжника, че вземането не съществува и не могат да бъдат заявени с нов иск, извън
извънредните способи по чл. 424 ГПК (за разлика от исковете по чл. 252, 254 и 255 от ГПК
/отм./ и в този смисъл разясненията дадени в т. 14 от тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015г. на ВКС по тълк.д. № 2/2013г., ОСГТК не намират приложение). Ето защото и
разбирането на съда, че по отношение установеното с влязлата в сила заповед за изпълнение
вземане следва да намерят приложение правилата на чл. 117, ал. 1 и 2 ЗЗД.
С оглед горното становище на съда относно правните последици на влязлата в сила
заповед, следва да се приеме, че от влизане в сила на заповедта за изпълнение през м. юли
2011г. е започнала да тече нова давност, чийто срок е 5 години за всички установени
вземания. При това положение и при липса на наведени от страна на ответника
правоизключващи възражения и в частност, осъществяването на юридически факти водещи
до спиране и прекъсване на давността, следва да се приеме, че правото на принудително
изпълнение е погасено през м. юли 2016г. При това положение и предявеният иск като
основателен следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и направеното от процесуалния представител на ищеца
искане по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, в полза на адв. И.
А. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, като съдът определя в размер на
832.78 лева, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. Съдът
не споделя доводите на ответното дружество, че не е дало повод за иницииране на
настоящото производство, с оглед коментираното по-горе писмено доказателство за
предприети извънсъдебни действия, насочени към сключване на споразумение, с което
ищецът да признае дълга си и да се обвърже с отказ от упражняване последиците на
института на погасителната давност (така изрично в представения към писмото на ответника
проект на споразумение).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати дължимата за производството държавна такса в размер на 417.04 лева.
Видим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул.
„Рачо Петков-Казанджията“, № 4-6, че е погасена по давност възможността за
принудително изпълнение срещу Г. М. И., ЕГН **********, от гр. В.***, на вземанията по
издаден на 04.05.2011г. изпълнителен лист въз основа на заповед № 3813/20.04.2011г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
5682/2011г., по описа на ВРС, 25-ти състав, а именно: сумата от 9714.05 лева, включваща
8681.36 лева – главница, 999.58 лева – договорна лихва за периода от 05.06.2010г. до
13.04.2011г. и 33.11 лева – наказателна лихва за периода от 05.06.2010г. до 13.04.2011г.,
дължими на основание извлечение от счетоводни книги на „ОББ“ АД по договор за банков
кредит от 27.04.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.04.2011г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумите от 198.28 лева, представляваща
заплатена държавна такса и 517.70 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“, № 4-6, да
заплати на да заплати на адв. И. А., вписана в АК-Варна, със служебен адрес: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“, № 55, ет. 4, офис 1, сумата от 832.78 лева (осемстотин тридесет и
два лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца Г. М. И., на основание
чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“, № 4-6, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от
417.04 лева (четиристотин и седемнадесет лева и четири стотинки), на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4