ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33042
гр. София, 20.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110166398 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН)
Образувано е по молба с вх. № 269882/05.12.2022г., с правно основание чл.8, т.1 и т.2
от ЗЗДН, във вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДН, подадена от Р. Е. А. срещу Н. М. К. – с която търси
защита от домашно насилие за себе си.
В молбата си молителката посочва, че страните са живеели заедно при условията на
съвместно съжителство в едно домакинство в апартамент под наем за ответника, като си
делили разходи и консумативи. Оплаква се от психически тормоз на 02.11.2022г. със
заплахи и обиди по телефон и на 28.11.2022г., подробно описани в молбата от 05.12.2022г..
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
подадената молба и счита, че молбата е нередовна, въпреки даваните указания от съда за
отстраняване на нередовности и на второ място оспорва твърдението да са живели във
фактическо съпружеско съжителство. Твърди, че живее в апартамента на молителката по
обява за наем поради месторабота в София, но не е живеел с молителката на семейни
начала.
С решение № 5706/10.04.2023 г., постановено по гр.д. № 66398/2022 г., Софийски
районен съд, 83 състав е оставил молбата за защита без разглеждане като недопустима и е
прекратил производството, като е осъдил молителката да заплати разноските в
производството в размер на 25 лв. държавна такса.
С определение № 9591/09.08.2023 г., постановено по в.гр.д. № 8464/2023 г., Софийски
градски съд, ЧЖ-VI-3 състав е отменил решение № 5706/10.04.2023 г. и е върнал делото за
продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно указанията, посочени в
мотивите.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, ведно със становищата и
доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предвиденият в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН едномесечен преклузивен срок е спазен - молбата е
подадена на 05.12.2022г., като за дата на акта на домашно насилие, което се твърди, че е
било извършено, е посочена датата 28.11.2022г./ датата 02.11.2022г. е извън преклузивния
едномесечен срок по чл.10 от ЗЗДН/.
Разпоредбата на чл. 2, ал.1 ЗЗДН съдържа легална дефиниция на понятието „домашно
насилие” - акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършен спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. По силата на посочената разпоредба, както и по аргумент от противното от
разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН, активно легитимирани като пострадали лица да търсят защита
по ЗЗДН, са тези лица, които се намират с извършителя на домашно насилие в роднински
или семейни отношения, както и в отношения, наподобяващи семейните - фактическо
съпружеско съжителство.
Според трайната съдебна практика фактическото съпружеско съжителство е интимен
съюз с избран и желан партньор, който се характеризира с трайност и споделяне на едно
общо домакинство по см. на ДОПК. Това са отношения на взаимност, фактическа и
физическа близост в общ дом, споделяне на разходи, обща грижа за семейството и др.
Съобразно изложеното дотук, съдът намира молбата за недопустима, доколкото в
настоящото производство не бяха ангажирани никакви доказателства в подкрепа на
твърдението на молителката, че с ответника живеят на семейни начала.
На първо място, в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН пострадалата изрично е
посочила, че извършителят на насилието – Н. М. К., е съжител, т.е. не посочва изрично да е
в брачна връзка, нито да е или е да е била във фактическо съпружеско съжителство, нито
двамата да са обвързани от родствена връзка, нито да имат общо дете.
От свидетелските показания на П. П. – приятелка на молителката, се установява, че
молителката и ответника са гаджета, определя връзката им като романтична, и в същото
време определя съжителството им на семейни начала, но не сочи и формирано намерение за
трайно съвместно съжителство един с друг, т.к. ответникът имал проблеми с бившата си
жена.
Свидетелят Б. Д. сочи, че има впечатление двамата да са гаджета, твърди, че
ответникът не е имал ключ от апартамента, където живеели. Не твърди да е разговарял с
ответника, макар че е в приятелски отношения с молителката, тя сама е ходила на гости у
свидетеля, не му е известно дали ответникът е давал пари за наем на молителката, както и
съвместно те да са ходили някъде извън апартамента, в който живеят. Сочи, че ответникът е
2
дал 1000 лева за купуване на породисто куче на молителката като заем.
Свидетелката Е. С. сочи, че ответникът е споменавал за молителката като „моята
хазяйка“. На свидетелката й е известно, че молителката е приела ответника да живее в
апартамента, който тя обитава като квартирант. За Коледа двамата са били при родителите
на ответника, но по работа, не са се представили като двойка, нито са заявили намерение за
съвместен живот, дори молителката е заявила, че си има сериозен приятел. Сочи, че дори не
знае да са били гаджета.
Свидетелят М. К. е баща на ответника и не му е известно ответникът и молителката да
живеят на семейни начала. За пребиваването му в София, когато е работил, ответникът е
уведомил свидетеля, че живее на квартира, за което е плащал наем от 400 лева на
молителката, но не е имал ключ от апартамента. Сочи, че по това време ответникът е
харесвал друга жена - К., а молителката „не е по вкуса му“.
Съдът кредитира показанията на свидетелите и ги намира за достоверни и
непротиворечиви, доколкото няма други доказателства, които да сочат факти в
противоположна насока. Представените писмени доказателства – договор за наем от
01.01.2022г. между молителката (наемател) и С.З. В. (наемодател) за срок от 12 месеца,
считано от 01.01.2022г., и представен трудов договор от 21.07.2021г. и допълнително
споразумение към трудов договор от 31.08.2022г. на ответника, не доказват съвместо
фактическо съжителство, нито споделяне на разходи. Не е налице общо домакинство между
двамата. През процесния период молителката и ответникът не са живеели съвместно при
условията на фактическо съпружеска общност, тъй като не заявиха общи планове в тази
насока, не са се представяли като двойка сред приятелския и роднински кръг, не се
представиха доказателства да са имали съвместна почивка, не се установи да имат грижа
един към друг със съзнание за семейство.
Ето защо съдът счита за недоказана първата материалноправна предпоставка за
предоставяне на защита по този закон, а именно – наличието на фактическо съжителство
между молителката и ответника. Поради това, ответникът не е пасивно материалноправно
легитимиран да отговаря по молбата за защита и същата се явява недопустима на това
основание. Поради това е безпредметно да се обсъждат останалите елементи от
фактическата и правна страна по делото.
В тази връзка, настоящият съдебен състав не споделя становището, изложено в
определение № 9591/09.08.2023 г., постановено по в.гр.д. № 8464/2023 г., Софийски градски
съд, ЧЖ-VI-3 състав, според което въпросът дали молителката и лицето, с което твърди, че
се е намирала във фактическо съжителство, действително са се намирали във фактическо
съжителство, е такъв по съществото на делото, а не по допустимостта на производството.
По разноските:
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, вр. с чл. 16 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът следва да осъди
3
молителката да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на
25.00 (двадесет и пет) лева. Искане за присъждане на разноски не е направено, поради което
съдът не дължи произнасяне.
По изложените мотиви Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Р. Е. А., ЕГН ********** , за издаване на
заповед за съдебна защита срещу Н. М. К., ЕГН **********, като НЕДОПУСТИМА и
прекратява производството по гр.д. № 66398/2022 по описа на СРС, III ГО, 83 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Р. Е. А., ЕГН ********** , да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седмодневен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4