Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.П., 19.09.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, V граждански състав, в открито заседание на 19.09.2016г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна
Видолова
При секретаря Г.Н.,
като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.д.№ 6710 по
описа за 2016г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба на осн. чл.
4 от ЗЗДН от Т.Ц.Б. – лично и като майка
и законен представител на децата Р.И.Р. и Н.И.Р. против И.Р. ***, в която се твърди, че
ответника е бил в съпружеско съжителство с молителката до 03.07.2012г. и е баща на децата
Р. и Н., че през 2012г. ПлРС е постановявал мерки за закрила
срещу ответника по реда на
ЗЗДН и че има определен режим на лични отношения
с децата. Сочи се, че ответника
взел децата за лични контакти
при себе си от обяд
на 27.08.2016г./събота/ до 17.00ч. на 28.08.2016г./неделя/. След като
върнал децата, те се нахвърлили
върху молителката и започнали да плачат,
като разказали, че баща им
искал да убие Н. и че го
е бил. Молителката сочи, че след
известно време децата се успокоили
и празнували, т.к. били поканили гости
на тържество за рожден ден на детето Р.. Молителката твърди, че вечерта, когато започнала да къпе детето
Н., открила, че то има сериозни
кръвонасядания по подмишниците, гърба и корема. Притеснила се много и на
въпросите ѝ, детето Р.
разказало, че баща ѝ се е ядосал, защото брат ѝ му казал, че ще
извика приятеля на майка им,
който ще извика полиция и ще го вкарат
в затвора. Тогава ответника хванал детето Н. през тялото много силно,
то ревяло и го хвърлил на
леглото. Детето се разплакала още
по-силно и баща им започнал да
го удря навсякъде.
Казал му и че ще го
убие, че повече няма да
го взема при себе си,
а ще взема само Р.. Молителката твърди, че от
случилото се, детето Н. спи неспокойно
и говори насън, а Р. е много притеснена, и двете деца повтарят
постоянно, че не искат да
виждат повече баща си. Твърди,
че познавайки бащата, се страхува
за живота на децата, а след
подаването на молбата – и за своя собствен живот.
За своите твърдения е приложила писмени доказателства, вкл. и съдебномедицинско удостоверение на детето Н. от 29.08.2016г. Направено е искане за прилагане
на мерки спрямо ответника и в защита на молителите
по ЗЗДН, претендират се разноските
по делото.
На децата Р. и Н. е издадена заповед за
незабавна защита в деня на постъпване на молбата, като на ответника по молбата
са наложени мерки по реда на чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, до приключване
на гр.д. 6710/16г. – задължен е ответника да се
въздържа от извършване на домашно насилие по децата и и му е забранено да ги
приближава.
Ответника потвърждава,
че е имало такъв инцидент на посочената от молителката дата, че е повишил тон
на детето, не го е удрял, не го е бил, възможно е детето да се е уплашило, за
което съжалява. Твърди, че детето е имало белег – чертичка, останала от рана,
на която е имало коричка, но не е от него и неправилно лекарят е посочил това
за прясна рана. Сочи, че е хванал детето под мишниците, разтръскал го е неколкократно и му е повишил тон, не знае дали са се
получили охлузвания от това, съжалява и счита, че не е прав, твърди, че дъщеря
му е била в тоалетната, когато това се е случило и вероятно е чула, когато той
е повишил тон. Посочи изрично, че повода, поради който се е скарал на малкото
дете, е защото то се е бавило, той му направил забележка, а детето му казало да
не вика, че ще извика приятеля на майка си – В. да извика полицаите. Твърди, че
си е изпуснал нервите, казал, че никакъв В. не го интересува и няма как да
станат подобни неща.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото, намира за установено
следното: Не се спори между страните, че същите са живели
във фактическо съпружеско съжителство до 2012г. и имат родени две деца – Р.И.Р.,
ЕГН ********** и Н.И.Р. ЕГН **********, което се потвърждава и от приложените
актове за раждане на децата. Видно от преписа на определение по гр.д.№ 4264 от
2012 г. на ПлРС, родителските права върху децата са
предоставени на майката Т.Ц.Б., а на бащата е определен режим на лични
отношения с децата - всеки вторник и четвъртък от месеца и всяка събота и
неделя от месеца без преспиване и без присъствието на майката. Между страните е
разглеждано и друго производство по реда на ЗЗДН, а именно гр.д.№ 4210 от 2012
г. на ПлРС. По това производство е постановено
решение на 03.08.2012 г., с което са наложени
мерки за закрила по отношение на Т.Ц.Б., като на И.Р.Р.
е указано да се въздържа от извършване на домашно насилие, забранено е да
приближава молителката и нейното жилище за срок от 6 месеца, задължен е да
посещава специализирани програми за превенция на домашното насилие и е
определено временно местоживеене на двете деца при пострадалия родител –
молителката. По делото е представено Съдебно-медицинско удостоверение № 717 от
29.08.2016 г. за преглед на малолетното дете Н.И.Р. на четири години. В
заключението на това удостоверение е посочено, че при прегледа на детето са
установени кръвонасядания по горните крайници, гърба
и корема. Уврежданията са резултат на тъпа травма и могат да бъдат получени по
начин и време, както е съобщено – на 28.08.2016г. при нанасяне на бой от
родител. Изискания по делото социален доклад от Отдел „Закрила на детето“-гр.П.
сочи, че при разговор с детето Р., то е
разказало превъзбудено за случилото се с брат ѝ,
казала е, че е била в другата стая, за да се подготви за излизане, и в един
момент чула как баща ѝ се кара на брат ѝ, крещи му, а Н. започнал
да плаче. Когато отишла до съседната стая, за да види какво се е случило,
видяла баща ѝ да крещи на брат ѝ, бил го хванал подмишниците,
вдигнал го във въздуха и го разтръскал. Чула как малкия ѝ брат се
развикал и казал на баща им, че ще каже на „В.“ да извика полиция и да го затворят
в затвора. Видяла как баща ѝ се ядосал много, хвърлил Н. на леглото, което
много я уплашило и можела само да гледа без нищо да направи. Н. се свил на
топка на леглото и започнал да плаче и тогава баща им го ударил с ръка отстрани
на крака. Баща им им викнал да си събират бързо нещата и да си ходят, след
което се прибрали и разказали всичко на майка си. Детето е споделило пред
социалния работник, че не се чувства щастлива, не иска да ходи при баща си, щом
той така се държи с тях. Посочила е също, че баща им все си ровел в телефона,
много често ги оставял на неговата майка, а тя само им се карала и им викала.
Заключението на социалния доклад е, че е упражнено физическо насилие, което е
недопустимо и може да се определи като неспособност у възрастния да се справи с
моментното състояние на детето. От тази постъпка могат да бъдат причинени освен
физически, също така и психически и емоционални травми за цял живот. Към
момента децата посещават психолог тъй като след случилото се детето Н. спи
много неспокойно, говори на сън, скача в съня си и след това плаче. По
отношение на детето Р. освен неспокоен сън и превъзбуда,
се е установило изпускане по малка нужда по време на сън, започнала е да си
гризе и ноктите. За доказване наличието на упражнен акт на домашно насилие, по
делото беше изслушан свидетеля В.В.. Той посочи, че са интимни приятели с
молителката, но не живеят заедно. Посочи, че денят, в който е видял децата е
бил неделя, когато е бил организиран рожден ден на Р., и бащата на децата е
трябвало да ги върне от осъществяване на лични контакти. Видял е децата след
като са се върнали, но му направило впечатление, че Р. седяла отстрани на един
диван и била в много лошо настроение. Посочи, че това се е случвало след
връщане от бащата и друг път, и тогава я успокоил. Едва на следващия ден видял Н.
какви синини има - на двете рамена и подмишниците и едно кръвонасядане
от едната страна на ребрата. Посочи, че тези наранявания молителката е
установила още вечерта и е направила снимки, които му е изпратила, но в
последствие лично ги е видял и по тялото на самото дете. Посочи, че вечерта Р.
не искала много да говори, а само казала, че баща им иска да убие Н., и едва
впоследствие разказала за боя и причината за него. Този свидетел потвърди, че
децата са много неспокойни след случая и имат кошмари нощно време, и че и двете
деца се изпускат нощем.
За личността на
ответника, съдът служебно е събрал доказателства от Бюро Съдимост при ПлРС, от които е видно, че той е неосъждан.
При така установеното, съдът прави следните изводи: От всички
представени по делото доказателства, безспорно се установява,
че молбата, подадена на 31.08.2016г., е в
едномесечния срок от твърдяните актове на
домашно насилие – на 28.08.2016г., т.е. същата е допустима, съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Страните са живели във фактическо съпружеско
съжителство до 2012г. и имат родени две деца – Н. и Р., което е основание за активната
легитимация на молителката лично, съгл. чл. 3 т.2 от ЗЗДН, както и на молителката - като
майка и законен представител на децата, съгл. чл. 3 т.4 от ЗЗДН. Представените по делото писмени
доказателства – съдебно – медицинско удостоверение, социален доклад и показанията
на свидетеля В. безпротиворечиво установиха наличието
на акт на физическо насилие, извършен от бащата И.Р.Р. спрямо детето Н. на посочената дата, като насилието се е
изразявало във викове, вдигане подмишниците във въздуха, заплахи, разтърсване,
хвърляне на леглото и удар по тялото на детето по повод изявление на детето, че
настоящия приятел на майката ще извика полиция и ще вкара в затвора ответника.
Безспорно на тези действия от страна на бащата е присъствало и детето Р., което
се приема за психическо и емоционално насилие върху това дете по смисъла на
чл.2, ал.2 от ЗЗДН. Доколкото твърденията на молителката, съдържанието на
социалния доклад и фактическите твърдения на самия ответник изцяло и безпротиворечиво съвпадат в насока на повода, по който е
упражнено физическото насилие спрямо детето Н., а именно - споменаването от
негова страна на приятеля на майка му – свидетеля В.В.,
съдът намира, че действията на ответника спрямо детето Н., оставянето на
физически следи от действията спрямо детето, представляват емоционално насилие
от страна на ответника и спрямо майката и молителка – Т.Б.. Ответника с тези си
действия спрямо споменалото името на приятеля на майката дете, освен че го е
наказал физически, е заплашил индиректно и майката с подобно насилие. Безспорно
е, че децата са травмирани от преживяното, което се е обективирало
и в по-нататъшните им действия и поведение, описани както в социалния доклад,
така и в свидетелските показания - нощни кошмари, страх, че бащата ще убие Н.,
напикаване, безпокойство. В случая доказателства по делото от ответника не бяха представени,
той не оспори твърденията на молителката, твърдението му, че една от раните по
тялото на детето Н. е била стара няма връзка с констатациите на
съдебно-медицинското удостоверение, тъй като такава рана не е описвана, а е
констатирано кръвонасядане, чиято давност като
времетраене изрично е посочена, че съвпада с описаното от прегледаното лице
време.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата се явява основателна и доказана, и на ответника следва
да бъдат наложени предвидените в закона и поискани от молителката мерки за защита
по чл. 5 ал. 1 т. 1 т.3 и т.5 от ЗЗДН – да се задължи
ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на
молителката и децата,
забрана да приближава молителката и децата на по-малко от 50 метра, жилищата на молителката. Следва продължителността на мерките, касаещи
забрана за приближаване на молителката и децата да бъде за една година, считано
от постановяване на решението - 19.09.2016г., като съдът преценява този срок за
разумен за преодоляване на психическата травма у децата, за която се е наложило
да се предприемат мерки, включително и чрез посещение на психолог.
Продължителността на тази мярка се обуславя и от обстоятелството, че на
ответника вече са били налагани мерки по реда на ЗЗДН във връзка с отношенията
му с молителката, посещавал е специализирани програми за превенция на
насилието, но въпреки това, 4 години след налагането на тези мерки, той е
извършил настоящето физическо насилие спрямо детето Н. и психическо и
емоционално насилие спрямо детето Р. и молителката Т.Б.. Молителката и двете деца, като посткрадали от
актове на домашно насилие, следва да бъдат насочени към програми за
възстановяване. На ответника, съгл. чл. 5 ал. 4 от
ЗЗДН, следва да бъде наложена глоба
в размер на 400.00 лв., която също е съобразена с
наличието на веднъж вече постановявани мерки за защита по същия закон и
осъщественото впоследствие наново домашно насилие и то срещу три лица.
Следва да бъде издадена заповед
за защита по така посочените
мерки, като в нея да се
укаже на ответника, че при
неизпълнението и, полицейските
органи, констатирали нарушението, следва да го задържат
и да уведомят прокуратурата за това.
При този изход на делото,
и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде
осъден да заплати и държавна такса в размер на 25.00 лв. по сметка
на ПлРС, както и 5.00лв. – такса в случай на издаване
на изпълнителен лист. На същото
основание, ответника следва да бъде
осъден да заплати и разноските на молителката в размер на 400.00лв. Следва да се има предвид, че въпреки възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар от 400.00 лв. заплатен от молителката,
същия се явява минимален тъй като в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения – чл.22 е предвидено, че за процесуално
представителство, съдействие и защита по ЗЗДН минималното възнаграждение е
400.00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл. 5, ал.1 от Закона за защита срещу
домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1,
т.1 от ЗЗДН, И.Р.Р., ЕГН **********,***, да
се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо
Т.Ц.Б. с ЕГН **********
***, както и спрямо малолетните и деца Р.И.Р., ЕГН ********** и Н.И.Р.
ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1,
т.3 от ЗЗДН на И.Р.Р., ЕГН **********,***, да приближава на по-малко от 50 метра Т.Ц.Б. с ЕГН **********, както и малолетните деца Р.И.Р., ЕГН ********** и
Н.И.Р. ЕГН **********, както и да приближава жилищата, находящи се
съответно на адресите: **** и **** за срок от 12 месеца
считано от днес – 19.09.2016 г.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН, И.Р.Р., ЕГН **********,***, да посещава специализирана
програма за извършители на насилие в град П., Център за социална рехабилитация
и интеграция за жени и деца, преживели насилие към Община П..
НАСОЧВА, на основание чл.5, ал.1, т.6 от ЗЗДН Т.Ц.Б. с ЕГН **********,
както и малолетните деца Р.И.Р., ЕГН ********** и Н.И.Р.
ЕГН **********, към
програми за възстановяване в Център за социална рехабилитация и интеграция за
жени и деца, преживели насилие към Община П..
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за постановените мерки за закрила на основание
чл.15, ал.2 от ЗЗДН.
Заповедта и
решението на основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН да се връчи на страните и да се
връчи и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на страните І-во и ІІ-ро РУП – П..
В случай на
неизпълнение на заповедта, И.Р.Р., ЕГН **********,*** ДА БЪДЕ ЗАДЪРЖАН
НЕЗАБАВНО, на
основание чл. 21 ал. 2 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл.5, ал.4 и чл.11,
ал.2 от ЗЗДН И.Р.Р., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС глоба в размер на 400 лв., държавна такса за производство в размер на 25 лв. и 5.00 лв. такса в случай на издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН И.Р.Р., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Т.Ц.Б. с ЕГН ********** ***
направените по делото разноски в размер на 400 лв.
Решението може да се
обжалва пред ПлОС в 7-дневен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила
на решението препис от него да се изпрати на
Център за социална рехабилитация и интеграция за жени и деца, преживели
насилие към Община П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: