05.12.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на четвърти декември две хиляди и двадесет и втора година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№695 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.172, ал.5 от
Закон за движението по пътищата и е образувано по жалба от С.М.С. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№1970з-806/29.06.2022г., 22-1253-000376, издадена от
Мл.автоконтрольор към ОД МВР Хасково, сектор Пътна полиция, за временно
отнемане на СУ МПС на водача не повече от 18 месеца.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния
закон, необоснована и при несъответствие с целта на закона. Принудителната
мярка била приложена в резултат на извършена проверка на 29.06.2022г., като
било прието от административния орган, че по безспорен начин била установена
употребата на алкохол от 0,51 промила в кръвта. В съставения АУАН нарушението
било квалифицирано като такова по чл.5, ал.3, пр.1 от ЗДвП, а в ЗППАМ това
нарушение било квалифицирано по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като така съществувала
неяснота относно санкционната норма, тъй като по т.1 били очертани няколко
санкционни състава. Тъй като административният орган бил задължен да посочи
нарушената норма и лицето следвало да може да разбере за какво деяние е
подведен под отговорност, то нарушавайки материалния закон административният
орган извършил съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Заповедта била издадена на 29.06.2022г.
и това било преди да изтече срока за възражение по съставения на същата дата
АУАН. Така в случая АУАН бил издаден, за да послужи за издаването на заповедта,
но административният орган следвало да се съобрази със 7-днвения срок за
възражение. Издадената заповед се явявала като издадена при неизяснена
фактическа обстановка, а в нарушение на чл.35 от АПК фактите не били изяснени в
цялост. Заповедта била издадена и в противоречие с целта на закона, тъй като
органът не взел под внимание ниската обществена опасност на деянието, както и
не била отчетена липсата на предишни нарушения от наказаното лице. В конкретния
случай имало налице маловажност, а от твърдяното нарушение не били настъпили
вредни последици за трети лица. Иска оспорената заповед да бъде отменена, както и
ответникът да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
Ответната страна – Мл.автоконтрольор към ОД
МВР Хасково, Сектор ПП, взема становище по оспорването в
придружително писмо, като се сочи, че изложените в жалбата обстоятелства не
следвало да се вземат от съда предвид и жалбата не следвало да бъде уважена.
Възразяват относно прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
жалбоподателя.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 29.06.2022г. в
гр.Хасково, Т.И. П.– мл.инспектор към ОД МВР Хасково, Сектор ПП, в присъствието
на свидетел, е съставил Акт за установяване на административно нарушение с
бланков №******, на С.М.С., за това, че на същата дата, в 02,46ч. в ***, в
посока ул.***, управлява л.а.Опел Корса, рег.№ *******, след употреба на
алкохол в кръвта, измерена в издишания въздух с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с фабр.№А RВА 0088, издаден талон за изследване
– *****, като измерената стойност е 0,51 промила, поради което е нарушил чл.5,
ал.3, т.1, пр.1 – управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта на 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, вкл.
Въз основа
на съставения АУАН е иззет Контролен талон №******* АУАН е връчен на
жалбоподателя на 29.06.2022г. Приложен е Талон за изследване с бл.№***** от 29.06.2022г.
Видно от
представената разпечатка на резултати от извършени с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№А RВА 0088 отчитания на на алкохол в
кръвта, измерена в издишания въздух, на 29.06.2022г. в 02,46ч. е бил отчетен
резултат 0,51 промила.
От Мл.автоконтрольор
Ж. К. И., ОД МВР Хасково, сектор Пътна полиция, е издадена и обжалваната в настоящото производство
ЗППАМ №22-1253-000376/29.06.2022г., с която на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за срок до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В заповедта е записано, че е взет
предвид съставения АУАН с бланков №****** от 29.06.2022г., като са
възпроизведени обстоятелства, отразени в съдържанието му.
Заповедта е връчена на адресата си
срещу подпис на 29.06.2022г., видно от приложената към същата разписка.
Видно от отбелязването върху жалбата
същата е подадена чрез административния орган на 12.07.2022г. до
Административен съд Хасково.
По делото е
представена Заповед №1253з-21/14.01.2022г.
на Директора на ОД на МВР Хасково, с която са оправомощени да прилагат
принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5,
т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП конкретни
длъжностни лица, между които са и държавните служители от сектор ПП при ОД МВР
Хасково, каквато няма спор е длъжността на издателя на заповедта.
При така
установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице,
имащо правен интерес от оспорването.
Обжалваният акт е издаден от
компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед №1253з-21/14.01.2022г.
на Директора на ОД на МВР Хасково, като това не е спорен момент по делото.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона
реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка
относно материалната ѝ законосъобразност.
Не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване
на заповедта. Неоснователно е възражението в жалбата, че е налице неяснота
относно правното основание на извършеното нарушение, тъй като е посочена само
т.1, но не е конкретизирано коя от хипотезите в нея е приета за квалификацията
на нарушението. В словесното изписване на нарушението обаче ясно е посочено, че
водачът на МПС е употребил алкохол и е измерената стойност 0,51 промила с Алкотест
Дрегер 7510, като по делото няма формиран спор, че е установена употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Изрично е посочено в заповедта, че се
издава на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, като това се установява както в
титула на заповедта, така и в самия диспозитив, като по отношение на посоченото
правно основание няма неяснота или разминавания. При конкретното описание
действително е пропуснато да се посочи изрично, че нарушението е по чл.5, ал.3,
т.1, пр.1 от ЗДвП, но с оглед и на пълното фактическо описание, то са изпълнени
са изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП
и чл.59, ал.2 от АПК
за издаване на фактически и правно обоснован административен акт.
Посочени
са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане
на ПАМ по чл.171, т.1, б.Б
от ЗДвП
за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух – за срок до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Изрично
е посочено в заповедта, че се издава на С.М.С., за който не е спорно, че бил
водач на МПС и е управлявал при извършената проверка л.а.Опел Корса, рег.№ *******. В случая ПАМ е приложена във връзка
с установеното управление на МПС от жалбоподателя, при което е установена
употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта на 0,5 на хиляда до 0,8
на хиляда, вкл. Жалбоподателят не оспорва описаната
в същия фактическа обстановка, респ. обстоятелството, че при извършената му
проверка е установена посочената концентрация, както и твърди, че има
последващо изследване на кръвта при така извършеното насочване с с представения
по делото талон за изследване.
Принудителните
административни мерки по чл.171 от ЗДвП се налагат въз основа на констатациите
по съставен АУАН, които в настоящото производство могат да се оборват с всички
доказателствени средства. Жалбоподателят не оборва тези констатации, а АУАН е допустимо доказателствено средство по смисъла на
чл.39 от АПК, като без значение
в настоящото производство е обстоятелството дали административнонаказателната
процедура е законосъобразно проведена, тъй като производството по прилагане на
ПАМ и това по ЗАНН имат различен предмет и различна цел. За разлика от
реализирането на административнонаказателната отговорност по конкретно
административнонаказателно обвинение, наложената принудителна административна
мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши
други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява наказание. В този смисъл съдът счита за установено наличието на
изискуемите предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП,
поради което и обжалваната заповед е съобразена с материалния закон.
Заповедта е съобразена и с целта на закона. Целта на
ЗДвП е регламентирана в чл.1, ал.2, както и в чл.171 от закона, и тя е
опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както
и преустановяването на административните нарушения. В конкретния случай е
осъществена хипотезата на чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП. В хипотезата на чл.171 от ЗДвП административният орган действа при обвързана компетентност и при наличие
на визираните в закона предпоставки не разполага с възможност за преценка дали
да приложи или не ПАМ, а е длъжен да приложи такава.
Като израз на административна принуда,
ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се
преустанови едно противоправно поведение, което се състои в нарушаване на
забраната да се управлява ППС от водач, който е употребил алкохол и
установената концентрация
на алкохол в кръвта на 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, вкл., а така и да се осигури безопасността на всички
участници в движението. Именно охраната на обществения интерес в случая
обуславя необходимостта от налагането на процесната ПАМ и ограничаването
правата на жалбоподателя като собственик на МПС в допустимите от закона
граници.
По изложените мотиви съдът приема, че не
са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената
заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на
материалния закон, в съответствие с целта му и при постановяването ѝ не
са допуснати съществени нарушения на материалния закон или на процесуалните
правила.
При този изход на производството на
жалбоподателя не се дължат разноски.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.С. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№1970з-806/29.06.2022г., 22-1253-000376, издадена от
Мл.автоконтрольор към ОД МВР Хасково, сектор Пътна полиция, за временно
отнемане на СУ МПС на водача за срок до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП
решението е окончателно.
Съдия: