Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 14.03.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ-9 СЪСТАВ,
в публичното заседание на тринадесети
февруари
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Донка Шулева, като
разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА
гр. д. № 1290 по описа за 2017 г.,
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД:
ПРЕДЯВЕН
Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.57 АЛ.1 Т.3 ОТ ЗПД ВР. С ЧЛ. 10 И ЧЛ. 19 АЛ.1 ОТ РЕГЛАМЕНТ № 6 ОТ 2002 Г. НА СЪВЕТА ОТ 12.12.2001 Г. ОТНОСНО ПРОМИШЛЕНИЯ
ДИЗАЙН НА ОБЩНОСТТА.
Ищецът
„Н.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя М.А.С.-Н., чрез адв. А.К., със съдебен адрес:***, кантора „Ю.“, с искова молба от 03.04.2017 г. и с
молба-уточнение от 21.04.2017 г. твърди, че
„Н.“ ООД е дружество, специализирано дългогодишно
в производството и продажбата на продукти в областта на пчеларството, като е
един от наложените производители на стоки със специфичен дизайн и
предназначение, които са насочени към монтаж (или обслужване) на кошери. Твърди
се, че ответникът "Ц." ЕООД, управлявана и представлявана от Ц.Д. П.,
нарушава правата върху регистриран дизайн на Общността, собственост на ищцовото
дружество, като произвежда и продава защитени обекти на интелектуална собственост без
разрешението на титуляра на съответните права на българския пазар.
Материалноправна квалификация на деянието, изразяващо се в нарушение против
правото върху промишлен дизайн в хипотезата на чл.10, във връзка с чл.19, ал.1, във връзка с чл.13, ал. 2 от ЗПрД. С цел отстояване на правата си и
индивидуализиране на предлаганите стоки, „Н." ООД е заявило европейски
промишлен дизайн с peг. № RCD *********-0001 (доказателство №3 към ИМ), който е регистриран при условията и
реда на Регламент 6/2002/ЕС на Съвета за дизайните на Общността, който има
пряко действие като общностен законодателен акт на територията на Република
България, в качеството й на страна- членка на ЕС. Съгласно чл.12 от ЗПрД
правото върху промишлен дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентно
ведомство (в случая Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост EUIPO,
Аликанте, Испания),
считано от дата на подаване на заявка за регистрация. Това право е
изключително, т.е. съгласно чл.13 от ЗПрД правото върху дизайна на Общността peг. № RCD *********-0001 може да бъде упражнявано на
територията на България в търговската дейност само и единствено от „Н."
ООД. След извършен от ищеца мониторинг на търговската дейност на „Ц."
ЕООД, е установено, че в нарушение на чл.10, във връзка с чл.19, ал.1, във
връзка с чл.13, ал. 2 от ЗПрД, същата произвежда,
рекламира, предлага, продава
(в този смисъл е Фактура № 334/02.03.2017
г. - Доказателство №4 към ИМ), излага физически на различни пазари за
пчеларски изделия, разпространява чрез търговци на пчеларски инвентар, както и
съхранява с такива цели пластмасови полуизградени пчелни основи, които като
изделия са изработени чрез възпроизвеждане, разпространение, копиране и
използване на дизайна на Общността, включен в обхвата на закрила по чл. 18
ЗПрД, а така също и притежава инструментална
екипировка за производство на полуизградените пчелните пластмасови основи,
без съгласието на притежателя на европейския промишлен дизайн - съответно per.
№ RCD *********-0001, в лицето на „Н."
ООД. При сравнението на дизайна на пчелните основи, създадени от ищеца и тези,
предлагани и разпространявани от „Ц." ЕООД, е видно, че те са сходни визуално във висока степен, водеща до идентичност. Изделието
на "Ц." ЕООД се предлага и онлайн в сайтовете OLХ.bg (доказателство
№7), BAZAR.bg (Доказателство
№8) от лицето Ц.П., както и във
"Фейсбук" (доказателство
№5) от лицето Л.Л.,*** (Архиерейски
наместник на Годечка Духовна околия) - дългогодишен пчелар, предлагащ
въпросното изделие и физически на различни пазари за пчеларство в България. Във
въпросната "Фейсбук" страница фигурира и името и телефона на сина на Ц.Д. П. - това е Ц.Ц.., който разпространява и продава
имитиращия продукт чрез куриерска фирма "Е."(доказателство
№6).
Моли съда да ги призове на съд и след като
установи истинността на твърдените с исковата претенция факти и обстоятелства,
да постанови решение в хипотезата на чл.57, ал.1, т.2 от ЗПрД във връзка с
чл.57б, ал.1 от ЗПрД, с което да осъди ответника "Ц." ЕООД да заплати сумата от 1 000 лв., като
частичен иск от 10 000 лв. за нанесените на ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в възпроизвеждане и разпространение на идентични
стоки в търговската мрежа, което
се явява нарушение на дизайна на Общността peг. №
RCD *********-0001.
С молба от 21.04.2017 г., подадена във връзка с Разпореждане от 06.04.2017 г. на
СГС, VI-9
състав, с което исковата молба е оставена без движение, ищецът уточнява, че
твърдяното в исковата молба нарушение се изразява във възпроизвеждане и
разпространение на идентични стоки на
европейски промишлен дизайн с per. №
RCD *********-0001,
както и на тяхното рекламиране и предлагане (по дефиницията на закона предлагането е "разпространение"). Инструменталната
екипировка за производство е средство за възпроизвеждане , тъй като става въпрос за отливки на
пластмасови изделия, които се отливат в специални форми, т.е. не се произвеждат
на ръка. В този
контекст моли съда да приеме, че притежаването на инструментална
екипировка(отливки) представлява нарушение на процесния дизайн, тъй като
изработката на тези форми, държането им и използването им цели възпроизвеждане на
идентични изделия - умишлено поведение на ответника "Ц." ЕООД,
насочено към осъществяване на твърдяното нарушение. Видно от датата на
представените снимки от "Фейсбук" (с публикуваните контакти на
фирмата ответник "Ц." ЕООД) на лицето Л.Л., е че имитиращият продукт се рекламира онлайн като
вече възпроизведен и
се предлага за продажба (разпространение) от 18.04.2016 г. Моли съда да
приеме тази дата като начална на твърдяното нарушение, изразяващо се във възпроизвеждане и разпространение на процесния дизайн на Общността per. № RCD *********-0001. Моли съда да приеме и
че тези две деяния са осъществени чрез рекламирането за
продажба (разпространение) на възпроизведени вече
имитиращи продукти чрез интернет страниците OLX.bg на
датата 16.03.2017г. (съдържаща
телефонни контакти на Ц.П. - син на управителя на ответното дружество
доказателство №8) и BAZAR.bg (съдържаща
телефонни контакти на Ц.П. - син на управителя на ответното дружество
доказателство №9, относно
предлаганото за закупуване на имитиращото изделие). Моли съда да приеме като
реално доказателство за извършено разпространение и
датата 02.03.2017 г., от
която е налице доказателство за сключена сделка за продажба на имитиращия
продукт "пчелни основи" - фактура №334/02.03.2017г. (доказателство
№4) както и товарителница на куриерска фирма "Е." от 02.03.2017г., с
които е доставен продукта "пчелни основи", обект на въпросната
сделка(доказателство №6). Предвид казаното, моли съда да приеме, че периодът,
за които се претендират настъпилите имуществени вреди, е от 18.04.2016г. до 16.03.2017г. С
настоящия иск се твърди настъпване на имуществени вреди на деликтно
основание. Имуществените
вреди, които са понасени от увредения (ищеца), се изразяват в пропуснати ползи. Те
на първо място включват незаконосъобразно неплащане на лицензионни такси,
съответно несключване на лицензионни договори с "Н." ООД за
използване на процесния дизайн на Общността peг. № RCD *********-0001. Втората
пропуснатата полза за ищеца е да увеличи имущественото си състояние вследствие
на деликта, чрез ограничаване на пазарния му дял, т.е. лишаването му от
реализиране на печалба на базата на защитената си интелектуална собственост. Ето защо, в специалната
норма на чл.57б, ал.1 от ЗПрД законодателят е предвидил, че когато искът е установен по основание,
но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като
обезщетение от 500 до 100 000 лв., като конкретният размер се определя по преценка на съда
при условията на чл. 57а, ал. 2 и 3. В този контекст и по така сочените
хипотези ищецът следва да наведе данни за извършеното нарушение, както и за
евентуален (а не конкретен размер) на настъпилата вреда, тъй като нормата на
чл.57а, ал.2 от ЗПРД закрепя императивното законодателно виждане, че при
определяне размера на обезщетението съдът взема предвид всички обстоятелства, свързани с
нарушението, както и приходите, получени вследствие на нарушението. Тези приходи на ответника ще бъдат
доказани, чрез създаване на обективен критерий за тях на базата на
доказателствените искания по точка I, т.2, II, т.4 (която е нова и е
формулирана в тази молба) и точка III от исковата молба. Логиката на ал.2 на
чл.57а от ЗПрД идва от общата норма на чл.57а, ал.1 ЗПрД, която води към
правилото, че обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и
неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена
последица от нарушението. Съдът
трябва да определи справедливо обезщетение, което да въздейства възпиращо и
предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото, т.е в
хипотезата на чл.57а, ал.З от ЗПрД определянето на обезщетението не трябва да
се изразява само в установения размер на вредите, но и съвкупността им с
останалите правни действия на ответника относно извършеното нарушение и неговия
обем в цялост.
Моли съда да
ги призове на съд и след като установи
истинността на твърдените с исковата претенция факти и обстоятелства да
постанови решение в хипотезата на чл.57, ал.1, т.2 от ЗПрД във връзка с
чл.57б, ал.1 от ЗПрД, с което да осъди ответника "Ц." ЕООД да заплати сумата от 1 000 лв., като
частичен иск от 10 000 лв. за нанесените на ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи, вследствие на извършеното незаконно възпроизвеждане и разпространение на идентични стоки в търговската мрежа в периода 18.04. 2016 г. до
16.03.2017 г., което
се явява нарушение на дизайна на Общността peг. № RCD *********-0001. Претендира направените по делото
разноски - до този етап на производството в размер на 2 450лв.
Ответникът
„Ц. ЕООД“, с
ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Ц.Д. П., чрез
адв. К.Г., със съдебен адрес:***, с отговор
на искова молба от 24.02.2016 г. оспорва изцяло предявения иск, поради
което моли съда да го отхвърли изцяло със законните последици. Оспорва изцяло
твърденията, изложени в исковата молба. Заявява, че ответното дружество не е
възпроизвеждало и разпространявало идентични на стоките на европейски промишлен
дизайн с peг.№ RCD003655646-0001,
а така също и не е
рекламирало и предлагало такива стоки. Твърди,
че разработеният от него продукт не е идентичен с този, описан в исковата молба.
Продуктът, който е разработил е по идея на свещеник Л.Л., който преди да му
предложи изработването е проверил и установил, че не се произвежда в България.
През 2015 година започнал разработката на модела за изделието. За целта му е
предоставена дървена стандартна магазинна рамка, по която да се води като
размери при изработката. Размерите на рамката са стандартни и са създадени
преди векове. За период около 1 месец изработил модела за полуосновата. От този
модел изработил определено количество полуоснови за проба. Дал е на Л.Л. от
полуосновите за проба. Междувременно в началото на месец Март 2016 г. се е
родила идеята му за изработка на цялостна рамка. Направил е моделите за
цялостната рамка и съответно произвел първите бройки от нея. На 16.04.2016 г.,
след като вече е тествал изделието си, Л.Л. е качил снимка с изградената
цялостна рамка. Това, което е качил Л. е цялостната рамка, изцяло негова идея и
технология на изработка. Тези производства още тогава са обявени в публичното
пространство, а също така много бройки са раздадени на пчелари, търговци на
пчеларски инвентар, както и в Животновъдния институт в Костинброд за оценка,
отзиви, както и за сондиране на пазара - продукт, цена, рентабилност. При
стартирането на производството е установил само още една българска фирма -
производител на аналогични продукти, а именно „Р.-П.“ - гр. Бургас. След като
установил, че пчелните полуоснови, произвеждани от последната не са обект на
патентно право, промишлен дизайн, полезен модел и че „Р.-П.“ - гр. Бургас няма
никаква запазена марка, както и че неговите се различават от тях, започнал производството на различни продукти
с общо приложение, каквито са пчелните рамки и основи. Последните не могат да
бъдат обект на запазено право, заради това, че пчелната основа се произвежда от
почти 100 години и нейните права са изтекли по давност, а пчелните рамки са на
своите изобретатели - Фарар, Дадан-Блат,
Лангстрот-Рут, Роже - Дедон, Марк Гатино и др. При направена справка за
„Ролто-пластик“ гр. Бургас, с представител Н.Х.(така той се рекламира навсякъде
като дългогодишен производител със собствен сайт и онлайн магазин), се
установява, че юридическо лице с подобно име регистрирано в търговския регистър
не съществува и до момента. На 02.03.2017 г. на ответното дружество са поръчани
50 броя полуоснови, които то не произвежда, а има изостанало количество от
пробните бройки от 2016 година. Синът на управителя е изпратил чрез куриерска
фирма „Е.“ до офиса им в Слънчев бряг (Автогара) на името на Х.Л.Н., както е
видно от фактура 02.03.2017 г. Сделката е осъществена година след като е
произвел определена част полуоснови за проба, които стоят на склад. Причината
за това е, че вече е започнал производство на иновативния продукт, а именно
цялостната рамка. В исковата молба ищецът твърди, че полуосновата е защитен
продукт в EUIPO (службата
на европейския съюз за интелектуална собственост) от 18.02.2017 г. Напротив,
продуктът, за който ищецът претендира, че се използва, е наречен от него „Рамки
за пчелни пити“, а продуктът на ответника се нарича полуоснова. Въпреки
значителните разлики в двата продукта, „Ц.“ ЕООД, заради съответните производства,
представени публично и рекламирани на територията на страната /София, Пловдив,
Добрич, Плевен и др./ ответното дружество не следва да носи никаква
отговорност. Дори през 2017 г. ищцовото дружество да е регистрирало продукта си
в Европейска общност, това не й дава право на монопол, тъй като монополите в БГ
са отменени, особено по продукт като пчелната рамка и основа. Представената
регистрация няма как да съответства на вписване в Патентното Ведомство на Р.
България и в неговите регистри, което е и изискването на чл.4, ал.З от
чл.4,ал.З. От друга страна, всички описани части от закона имат отношение
именно към такъв патент, промишлен дизайн или запазена марка, каквито
членуването в множеството европейски браншови организации и общности само по себе
си не представлява. Да не говорим, че в момента има внос от Китай на същия
продукт. В представеното към исковата молба посочената матрица на „Н.“ не е
оразмерена, не е описано какво се произвежда с нея, от какъв материал, нито
какъв цвят е продуктът. Описаният в регистрацията продукт, а именно „пчелна
основа от пластмаса“ е изключително неточен и некомпетентен, защото не е
посочен типът на пчелната основа, също така има около 500 вида пластмаса.
Ответното дружество е представило в публичното пространство още през 2016 г.
подписан и подпечатан технически чертеж на своето изделие, с което заявява, че
то представлява „Пчелна полуоснова от удароустойчив полистирол - тип „Фарар“.
Ищецът „Н.“ООД е регистрирал продукта си през януари 2017 г. Липсват данни за
това преди това произвеждала ли е продукти от пластмаса - къде, с какви
мощности, с какъв материал, на кого ги е продавал, защото в публичното
пространство единствен производител /без регистрация/ и до днес си остава „Р.-П.“.
Въз основа на горепосоченото счита, че предявеният иск е неоснователен.
Освен това твърди, че
съгласно Регламент (СЕ) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 г. съществува и
нерегистриран промишлен дизайн на Общността. Той е дефиниран по същия начин
като регистрирания промишлен дизайн на Общността, но дава закрила на дизайна за
период от 3 години, считано от датата, на която е бил за първи път публично
разгласен на територията на Общността, съгласно чл. 110bis,
ал. 5, въведен с договора
за присъединяване от 2003 г. в Регламента (СЕ) № 6/2002 на Съвета от 12
декември 2001 г. за промишлените дизайни на Общността. По силата на посочения
регламент продуктите на ответника, за които е представил чертеж с размери и
представляват нерегистриран промишлен дизайн на Общността. Закрилата на
промишлен дизайн на Общността е валидна във всяка страна - членка, като при
всяко разширение на Европейския съюз територията, на която действа закрилата,
се увеличава. Тя може да бъде под две различни форми: регистриран и
нерегистриран дизайн. Промишлен дизайн според Регламент (СЕ) № 6/2002 на Съвета
от 12 декември 2001 г. представлява „външният вид на продукт или част от
продукт, определен от особеностите, които му придават линиите, контурите,
цветовете, формата, текстурата и/или материалите на продукта и/или неговата
орнаментация“. По горните параметри произведеният от ответника продукт е
различен. Не е произвеждал полистиролната полуоснова през 2017 г., а бройките,
които е продал са произведени през 2016 г. и налични на склад. Освен това, за
полистиролната полуоснова, а също и за произведените от него полистиролни рамки
с основи - тип Фарар и тип ЛР, е разгласено според изискванията на споменатия
Регламент още през април 2016 г. - 8 месеца преди „Н. ООД“ да регистрира нейния
продукт. Разгласяването на продукта е направено според изискванията на
гореспоменатия Регламент, а именно: продуктите на ответника са обявени публично
в РБ, страна членка на ЕС, така че заинтересованите среди, работещи в
Общността, да могат по разумен начин да научат за този дизайн. Според същия
Регламент „степента на свобода на автора при създаването на промишлен дизайн“ е
различна. Когато става въпрос за областите, в които съществуващото наследство
(т.е. множеството от всички по-ранни творби - в случая - пчелните рамки, за
които подробно е писал в предишното си обяснение) е значимо или тези, в които стандартизирането налага множество ограничения, ще бъдат
считани като даващи малка свобода на авторите. За това и разликите в двата
продукта са в милиметри.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
По делото е представено Свидетелство за регистрация на дизайн на
общността №
*********-0001, регистриран на 18.01.2017 г., с
притежател „Н.“ ООД, с наименование „Комплект
от рамки за пчелни пити“.
Приложена
е Фактура № 334/02.03.2017 г., за
сумата от 24,00 лв. с ДДС, издадена
от „Ц.“ ЕООД, на Х.Л.Н., относно пчелни основи.
Към доказателствения материал по делото са приобщени
още Товарителница
на куриерска фирма „Е.“, за извършена на 02.03.2017 г.
доставка на пчелни основи, с подател ЦветомирД. и получател Х.Л.Н.;
По делото е приложена пр. пр. №
169/2017 г. по описа на РП-Своге.
Представени са
доказателства относно правосубектността и представителната власт на
управителните органи на страните – 2
броя Извлечения от АВ-ТР.
Като печатен
материал по делото са приложени, представените от ищеца с исковата молба и
от ответника с отговора на исковата молба разпечатки от Интернет.
По делото е приета патентно-оценителска експертиза,
оспорена от ответника, като е допусната тройна патентно-оценителска експертиза (искането за тройна
експертиза е оттеглено от ответника). Вещото лице
от единичната експертиза, на база на представените по
делото доказателства, е дало заключение, че съществува
идентичност между изделията „полуизградени пчелни пластмасови основи“,
изработени и продавани на пазара от „Ц.“ ЕООД и дизайна на Общността рег. № RCD *********-0001,
с притежател „Н.“ ООД. Двата процесни дизайна спадат към един и същи клас по
Локарнската класификация. Към
делото има информация само относно реализирана една продажба, която обоснова
пропуснато лицензионно възнаграждение в размер на 1,675 лв. (кръгло - един лев
и 68 ст.).
На основание чл.192 от ГПК третото неучастващо лице „Е.-Е.“ ООД, е предоставило информация,
че в неговата база данни не фигурира клиентски картон на
фирма с ЕИК ********. По зададен критерий на търсене име на фирма „Ц.“ ЕООД,
фигурира клиентски картон, фирмата е изпращала и получавала пратки през периода
от 01.03.2016 г. до 31.03.2017 г. Възможно е съвпадение с трети лица. В неговата
база данни фигурира клиентски картон на лице Ц.Ц.. с ЕГН ********** и тел.
номер **********. Лицето е изпращало и получавало пратки през периода от
01.03.2016 г. до 31.03.2017 г. Критерии, по които е осъществено търсенето име
на лицето по клиентски картон и тел. номер. Възможно е съвпадение с трети лица.
В неговата система фигурират клиентски картон на лицето Ц.П. с ЕГН ********** и
тел. номер ********. Лицето е изпращало и получавало пратки през периода от
01.03.2016г. до 31.03.2017г. Критерии, по които е осъществено търсенето име на лицето
по клиентски картон и тел. номер. Възможно е съвпадение с трети лица. Приложени
са копия от клиентските картони на горепосочените лица. Информацията е приложена
на хартиен и електронен носител (диск).
По делото се събраха и гласни доказателства, като в съдебно заседание на 24.10.2018 г. е
извършен разпит на свидетел на ищеца.
Свидетелят
Л.П.Л. твърди, че е пчелар повече от
20 години. Не е създавал идеи за дизайн на пчелни пластмасови основи. Във
Фейсбук профила си, който в момента не съществува, е показвал подобни рамки и
основа от полистирол. Тези рамки, които е показвал във Фейсбук са му били
предоставени от Ц.П.. По отношение на представения по делото снимков материал
/стр. 15 от делото/ уточнява, че на тази снимка се показва основа с дървена
рамка, с пластмасова основа, които тези снимки са получени от него, от друго
място, не ги е изработил, тази снимка не я е снимал той, копирал я е от друго
място. Снимката, която
му се показва на стр. 16 от делото е за съвсем друг продукт и също съм ги е
публикувал някога си във Фейсбук в профила си. Снимките на стр. 15 и 16
представляват два различни продукта. Разликата е в това в първата снимка има на
нея дървена рамка с полистиролна основа. На втората снимка, която се вижда има
пластмасова рамка с основа. Това са две различни неща. Уточнява, че основите,
които са на стр. 15, и на първата и втората снимка в ляво на стр. 16 е
производство на „Ц.“ ООД. Уточнява, че това не се отнася за другите рамки,
които държа на трета и четвърта снимка, на стр. 16, това са по-рано изградени
рамки и няма никаква представа откъде са закупени. Виждал е пчелни основи, като
произведените от „Ц.“ ООД, подобни продукти, които са на този принцип,
направени от полистирол, това е принципа на вакумирането, които са направени от
полистиролно фолио, на принципа на вакумиране, които ако бъдат извадени малки
части от тях представляват същата основа. Виждал е основа изградена от две
части и това е направено преди повече от 10 години. Производството е в Бургас.
Тествал е и двете основи произведени от „Ц.“ ООД. За първи път ги е тествал
през пчеларския сезон 2016 г. Уточнява, че тогава Ц.П. произвел такива по
негова молба, за неговия пчелин, което е посочил и в разпитите си в ДП.
Свидетелят заявява, че не е предлагал нищо на „Н.“ ООД, не знае коя е тази
фирма. В частност на управителката фирма „Н.“, без да знае, че това е
управителката са кореспондирали в частен разговор във Фейсбук. Никога не е имал
фирма и не е предлагал услуги и изделия. Под надписа във Фейсбук е имал предвид,
че фирма „Ц.“ ЕООД е изработила продукт в пчеларския отрасъл, който има желание
и интерес може да намери, да проследи, да потърси и т.н. От името и за сметка на „Ц.“ ЕООД не е участвал никога и
в разпространение на каквито и да било нейни продукти. Закупувал е полистиролни
основи преди 2017 г., даже много преди 2017 г. от различни дистрибутори и
търговци, из страната на различни изложения, които доколкото са го информирани
търговците са били произведени отН.от Бургас, защото всички така казват. Какво
означава това, не може да каже. Виждал е много пъти рекламирани за продажба
полистиролни основи в сайтове, в интернет, които са рекламирани като
производство на „Ролтапластик“, неизвестна за него фирма, като подчертава, че
такива е виждал още през 2005 и 2006г. за по-рано не може да твърди.
По
искане на Съда, от Районна прокуратура –
гр. Своге по делото е представен заверен препис от Постановление за прекратяване на наказателно производство от 12.11.2018
г. на РП - Своге, по досъдебно производство № 45/2017 г.,
по описа на ОСлО при СОП, прокурорска преписка № 169/2017 г.,
по описа на РП – Своге. Уточнено е, че досъдебното производство е
№45/2017 г., по описа на ОСлО при СОП, а прокурорската преписка е №169/2017г.
по описа на РП - Своге.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с
искане за присъждане на сумата от 1 000 лв., като частичен иск от
10 000 лв. за нанесените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи, вследствие на извършено от ответното дружество нарушение на
промишлен дизайн на Общността peг. №
RCD *********-0001, изразяващо се в незаконно ползване, възпроизвеждане и разпространение на идентични стоки в търговската мрежа в периода 18.04. 2016 г. до 16.03.2017 г.
Основателността на исквата претенция
е оспорена от ответната страна, като в правоиключващите му възражения са
въведени и такива за ползвана от същия закрила по смисъла на чл. 2 Регламент (ЕО) № 6/2002г.
Видно от представеното по делото Свидетелство за
регистрация, ищецът се
легитимира като носител на право върху регистриран за промишлен дизайн на
Общността peг. № RCD *********-0001 с наименование „Комплект от рамки за пчелни пити“, считано от 18.01.2017 г.
Предвид естеството на заявените,
респективно - оспорени права, съдът приема следното:
Промишлен дизайн отговарящ на
изискванията, въведени с Регламент (ЕО)
№ 6/2002г. на Съвета от 12 декември 2001 г. се нарича промишленият дизайн на
Общността съгласно чл. 2, който се ползва със закрила чрез: а)
„нерегистриран промишлен дизайн на Общността“, ако е станал общодостъпен по
начина, предвиден в настоящия регламент; б) от „регистриран промишлен дизайн на
Общността“, ако е регистриран по начина, предвиден в настоящия регламент. По
смисъла на регламента: „промишлен дизайн“ е видимият външен вид на целия
продукт или на част от него, определен, по-специално, от особеностите на
линиите, контурите, цветовете, формата, строежа и/или материалите на самия
продукт и/или орнаментите му (чл.3); „Продукт“ е всяко промишлено или
занаятчийско изделие, включително, между другото, части, предназначени за
сглобяване в съставен продукт, опаковка, оформление, графични символи или
печатни шрифтове, с изключение на компютърни програми; „Съставен продукт“ е
продукт, съставен от множество компоненти, които могат да се заместват така, че
да е възможен демонтирането или повторно сглобяване на продукта. Закрилата на
промишлен дизайн чрез промишления дизайн на Общността се осигурява в зависимост
от това, доколко той е нов и оригинален (чл.4).
За нов и оригинален се счита промишлен дизайн, приложен към или включен
в продукт, който е част от съставен продукт, само ако: а) веднъж включената в
съставния продукт съставна част остава видима при обичайна употреба на
последния, и б) доколкото тези видими
особености на частта отговарят на изискванията за новост и оригиналност. Под
„обичайна употреба“ се разбира употреба от крайния потребител, с изключение на
поддръжка, обслужване или поправка. Промишленият дизайн се счита за нов, ако
липсва идентичен промишлен дизайн, който е общодостъпен: в случая на
нерегистриран промишлен дизайн на Общността, преди датата, на която
промишленият дизайн, за който се иска закрила е станал общодостъпен за първи
път (чл.5); В случая на регистриран промишлен дизайн на Общността, преди датата
на подаване на заявка за регистрация на промишления дизайн, за който се иска
закрила или, ако се претендира за приоритет, преди датата на приоритета. Промишлените дизайните се считат за
идентични, когато техните особености се различават само в несъществени детайли.
Промишленият дизайн се счита за оригинален, ако общото впечатление, което
създава у информирания потребител, се различава от това, което създава върху
такъв потребител всеки друг промишлен дизайн, който е разгласен публично
(чл.6): а) в случая на нерегистриран промишлен дизайн на Общността, преди
датата на първото публично разгласяване на промишления дизайн, за който се иска
закрила; б) в случая на регистриран
промишлен дизайн на Общността, преди датата на подаване на заявка за
регистрация на промишления дизайн, за който се иска закрила или, ако се
претендира приоритет, преди датата на приоритета. За да се определи
оригиналността, се отчита степента на свобода на автора при разработването на
промишления дизайн. За целите на прилагането на членове 5 и 6, един промишлен
дизайн се счита за общодостъпен, ако е публикуван, след регистрация или по друг
начин, или изложен, използван в търговията или оповестен по друг начин преди
предвижданата дата в член 5, параграф 1, буква а) и член 6, параграф 1, буква
а) или член 5, параграф 1, буква б) и член 6, параграф 1, буква б), освен ако
няма разумен начин, по който тези събития, да са станали известни в редовната
бизнес практика на специализираните среди от съответния сектор, действащ в
рамките на Общността. Промишленият дизайн не се счита за общодостъпен, обаче,
ако е оповестен пред трета страна при изрични или мълчаливи условия за
поверителност. Обхватът на закрилата, предоставяна от промишления дизайн на
Общността, се разпростира върху всеки промишлен дизайн, който не създава у
информирания потребител различно цялостно възприятие(чл.10). За да се определи
обхвата на закрилата, се отчита степента на свобода на автора на промишления
дизайн при разработване на дизайна. Промишлен дизайн, който отговаря на изискванията
съгласно раздел 1, се ползва от закрила на нерегистриран промишлен дизайн на
Общността за срок от три години, считано от датата, на която промишленият
дизайн за първи път е станал общодостъпен в рамките на Общността.(чл.11).
Промишлен дизайн, който отговаря на изискванията съгласно раздел 1, се ползва
от закрила на регистриран промишлен дизайн на Общността, чрез регистрация от
Службата, за период от пет години, считано от датата на подаване на заявката за
регистрация.(чл.12) Титулярът на правото може да удължава срока на закрилата с
един или няколко периода от по пет години до максимум двадесет и пет години,
считано от датата на подаване на заявката. Регистрираният промишлен дизайн на
Общността дава на своя притежател изключителното право да използва и да
забранява на всеки друг използването на промишления дизайн, без негово съгласие
(чл.19). Посоченото използване обхваща по-специално, създаването, предлагането,
разпространението на пазара, вноса, износа или използването на продукт, в който
е включен или към който е приложен промишленият дизайн или складирането на
такъв продукт за тези цели. Нерегистрираният промишлен дизайн на Общността не
дава на своя притежател правото да предотвратява действията, посочени по-горе,
освен ако използването се оспорва поради това, че е резултат на копиране на
защитения промишлен дизайн.
При условията, установени в
регламента регистрираният, съответно нерегистрираният промишлен дизайн могат да
бъдат обявени за недействителни. В настоящия случай данни и доказатества за
прогласена недействителност, ведно с последниците от това, по отношение
рагистрирания на 18.01.2017г. от ищцовото дружество промишлен дизайн рег. № *********-0001 не са установени и доказани.
Извън предмета на настоящия спор
стои и установявянето на закрилата, предоставена по смисъла на Регламент (ЕО)
№6/2002г. на т.нар .„нерегистриран промишлен дизайн на Общността“, като в хода
на конкретното производство и в рамките на въведената процесуална преклузия
доказатествата за отделно провеждане на такава процедура не се ангажират.
Между исковете за нарушение на правото върху промишлен дизайн и тези за
обявяване на недействителност/респективно - заличаване на регистрация, е налице
ясно разграничение (както по своя предмет, така и с оглед последиците им).
Докато последните са обвързани от изхода на задължителна административна
процедура, то в производствата по нарушение на права върху промишлен
дизайн, националните съдилищата, в
рамките на възложената им компетентност, проверяват единствено дали е нарушено
изключителното право на използване.
Предвид изложеното, съдът приема, че ищецът се легитиримира
като носител на правото на защитен дизайн
на общността № *********-0001, регистриран на 18.01.2017 г., с наименование
„Комплект от рамки за пчелни пити“.
Нарушение на правото върху дизайна е всяко използване по чл. 19, ал. 2 в
търговската дейност на регистриран дизайн без съгласието на притежателя (чл. 55
от ЗПД). Съдържанието
на субективното право върху регистриран дизайн дава право на притежателя му да
използва дизайна, да се разпорежда с него, както и да забрани на трети лица без
негово съгласие да копират или да използват в търговската дейност дизайн,
включен в обхвата на закрила - чл.19,ал.1 ЗПД. В ал.2 на същия текст е посочено
изчерпателно какво се разбира под използуване в търговската дейност, като в
този смисъл изрично е посочено и производството, предлагането и излагането на
пазара или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен
дизайн от обхвата на закрила, както и внос, износ или съхраняване на същия
продукт за тези цели. Единственото ограничение е свързано с т.нар. “изчерпване
на правото”, установено в чл.21 от ЗПД. Прехвърлянето става чрез лицензионен
договор.
Притежателят на правото върху дизайн, както и лицензополучателят на
изключителна лицензия, имат самостоятелно право на иск за нарушение (чл.56
ЗПД). Исковете за нарушение на правата по см. на чл. 57 от ЗПД могат да бъдат иск
за: 1. установяване факта на нарушението; 2. преустановяване на нарушението; 3.
обезщетение за вреди; 4. изземване и унищожаване на продуктите, предмет на
нарушението, както и на средствата за неговото извършване. Едновременно с предявяване
на конкретния иск, ищецът може да поиска по съдебен ред и да му бъдат предадени продуктите, предмет на нарушението; да му бъдат
заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на продуктите,
предмет на нарушението; както
и разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на
решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна
организация с национално покритие, определени от съда.
Правото
върху дизайна е имуществено право, от чиято отличителност притежателят черпи
икономически облаги, изразяващи се в печалба от реализираната продукция.
Притежателят на прошления дезайн може да разреши на трети лица да извличат
икономически ползи от дизайна срещу заплащане на съответно лицензионно
възнаграждение. При нарушение на правото нейният притежател може да претърпи
вреди с различен характер. Вредите са последица от засягане не само на
субективни права, но и от нарушаване на защитени от правото блага, които не са
предмет на субективни права, както и от накърняването на фактически отношения.
Имуществените вреди представляват разликата между имуществото на кредитора след
засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. Имуществените
вреди са два вида – претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби
са последиците от засягане на налични блага – намаляване на стойността или
погиване на вещи, понасяне на разноски, възникване на задължения в полза на
трети лица и др. Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на
имуществото. Установяването на пропуснатите ползи се основава на
предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не бяха
засегнати благата. За да е налице пропусната полза, трябва да съществува
сигурност за увеличаване на имуществото, която се установява с оглед на
нормалното в оборота за съответния период. При правоотношения между търговци
пропуснатата полза обикновено е печалбата, която те биха реализирали, ако
благото не беше нарушено.
Във всички случаи, основателността на предявен иск за обезщетение за вреди
е пряко обусловен от установяване при условията на пълно и главно доказване на
факта във връзка с заявеното нарушение. Последният освен принадлежност на
правото върху дизайна, изисква кумулативно наличие още и на следните
предпоставки: а именно - нарушаване на правото в рамките на
периода на осигурената закрила, вина на нарушителя, вреда и причинна връзка
между нарушението и вредата.
Както бе посочено, в
конкретния случая, претендираното обезщетение
е за вреди от извършено в периода на 18.04. 2016 г. до 16.03.2017 г., нарушение, изразяващо се в незаконно
ползване, възпроизвеждане и разпространение на идентични стоки в
търговската мрежа.
По делото липсват
данни и доказателства за нарушение, констатирано в съответствие с разпоредбата
на чл. 66 и сл. от ЗПД. Не се доказва и наличие на престъпно деяние, доколкото
приложените материали по прокурорска преписка № 169/2017 г. по описа на
РП-Своге са относими едниствено към резултата на проведеното досъдебно
производството, а и на този етап, същите нямат задължителен характер за
гражданския съд, предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК.
За установяване
нарушението, ищецът се позовава на печатни материали, представляващи извадки от
следните интернет страници – социална мрежа, обвързана с профил на трето лице,
а именно - Л. Л., с дата 18.04.2016 г.
(която е предходхождаща датата на
получената защита), както и страници за онлайн търговия – www. OLX.bg,,
с дата на обява 16.03.2017 г. и www.Bazar.bg,,
без информация за лице и датата на обява. Така
посочените материали не доказват противоправни действия, свързани с заявеното с
исковата молба нерагламентирано ползване на регистрирания защитен промишлен
дизайн на ищеца, доколкото от данните съдържащи се в тях не се установява
по категоричен начин възпроизвеждането (производството) на защитения дизайн да
е извършено след датата на неговата регистрацията в Общността, съответно -
ползването чрез рекламирането и предлагането на пазара, да е реализирано именно
от ответното дружество. Следва да се посочи също така, че в процеса не се ангажират
доказателства за лицето, което конкретно е рекламирало, съответно – предлагало,
защитените продуктите в онлайн мрежата, както и в какво качество, същото е извършило
тези действия (т.е. като физическо лице или лице, действащото като
представителен орган, служител или по възлагане от търговеца „Ц.“ ЕООД). Данни
за това не могат изведени от изисканите и представени по делото по реда на чл.
192 от ГПК Справки на куриерска фирма „Е.-Е.“ ООД доколкото информацията в тях
касае единствено наличието на открити клиентски партиди (картони) и реализирани
за процесня период пратки (изпратени и/или получени), но без яснота за
съдържанието на пратката/те и
идентичността (на всички или част от тях) с продуктите, предмет на ползвана
защита. В обратен смисъл на заявеното с
исковата и уточнителната молба са и събраните в процеса гласни доказатества.
Предвид изложеното
съдът приема за недоказани в процеса както осъществяването на противоправното деяние,
така и на лицето, евентуално извършилото твърдяното нарушение. Поради това неприложима
се явява презумпцията за вина, въведена по смисъла на чл. 57г от ЗПД.
Същевременно,
продажбата, обективирана в издадената от ответното дружество Фактура №
334/02.03.2017 г., придружена с разписка за получаване от куриер с дата
02.03.2017 г., също не доказват
нарушение по см. на чл.19, ал.2 вр. с чл.55 от ЗПД, доколкото само от
съдържанието на посочените документите не може да се обоснове извод за
идентичностт между конкретно продадената стоката и вещите, предмет на заявената
защита.
В действителност,
допусната, изслушана и приета по делото патентно-оценителска експертиза, която
съдът въприема като обективна и компетентно дадена, установява иденднтичност
между изделията „полуизградени пчелни пластмасови основи“,
изработени от „Ц.“ ЕООД и дизайна на Общността рег. № RCD *********-0001, с
притежател „Н.“ ООД, и двата спадащи към един и същи клас по Локарнската
класификация,
но задачата на експерта е свързана със
сравнителната проверка на база представения от ищеца снимков материал от
обсъдените по-горе интернет страници. Преценката на снимковия материал и
доказателственото му значение са единствено от компетентността на съда,
доколкото представляват правни изводи по съществото на правния спор. Още
повече, вещото лице няма как да установи момента на ползването – в това число - производството,
рекламирането и предлагането на продуктите в търговската дейност конкретно на
ответника, т.е. да излага правни доводи в експертонто си заключение.
Предвид всичко
изложено и доколкото в процеса неустановени в условията на кумулативна
обвързаност и при изискването за пълно и главно доказване остават фактите
- касаещи извършването на нарушенията по
смисъла на чл. 19, ал.2 вр. с чл.55 ЗПД, в срока и по начина, твърдян в
исковата молба, както и субективният момент на наличие на виновно поведение на ответното
дружество, респ. на лица, намиращи се в правно
релевантна обвързаност с него, исковата претенция за обезщетение се
явява неоснователна и недоказана и като такова следва да бъде отхвърлена.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
С оглед изхода на спора, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на
600,00 (шестстотин) лева, представляващи
възнаграждение за процесуално представителство и защита съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя М.А.С.-Н., чрез адв. А.К., със съдебен адрес:***, кантора „Ю. против „Ц.
ЕООД“, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Ц.Д. П., чрез адв. К.Г., със съдебен адрес:*** иск с
правно основание чл. 57, ал.1,т.3 от ЗДП вр. с
чл. 10 и чл. 19 ал.1 от Регламент № 6/2002г. на
Съвета за присъждане на обезщетение в размер
на 1 000 (хиляда) лева, заявен като частичен
иск от 10 000 лв., за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи, вследствие нарушение на промишлен дизайн на Общността peг. № RCD *********-0001 извършено чрез незаконно възпроизвеждане
и разпространение на идентични стоки в търговската мрежа в периода 18.04.
2016 г. до 16.03.2017 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА „Н.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя М.А.С.-Н., чрез адв. А.К., със съдебен адрес:***, кантора „Ю. да заплати на „Ц.
ЕООД“, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Ц.Д. П.,
чрез адв. К.Г., със съдебен адрес:*** на основание чл. 78, ал.3 от ГПК,
разноски в размер на 600,00 (шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: