Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
гр. Габрово 20.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен
съд колегия в открито заседание на тридесет
и първи януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : В. Генжова
Членове : 1. Г.Косева
2. Кр.Големанова
при секретаря В. Килифарева като разгледа докладваното
от съдията Генжова В. гр.д. № 2 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
383/23.11.2018г., постановено по гр.д. № 756/2018г. Габровският районен съд е
отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК от Т.Ц.И. ***, чрез
адв. В.Д.- ГАК против С.П.К. ***, да се признае за установено, че С.К. дължи на
Т.Ц. сумата от 5 400 лв. на осн. чл. 79, ал.1 във вр. с чл.258 ЗЗД-
възнаграждение по договор за изработка от 09.05.2017г., за което е издадена
заповед за изпълнение № 1050/21.02.2018г. по ч.гр.д. № 337/18г. на ГРС.
В законния срок
против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца Т.И.,
подадена чрез адв. В.Д. – ГАК.
В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно ,необосновано и
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони. Твърди, че между
страните бил сключен договор за изработка, който ищецът като изпълнител
изпълнил изцяло, но ответникът не заплатил договореното възнаграждение.Твърди,
че съдът не обсъдил правилно събраните по делото доказателства, което довело до
необоснован извод за недоказаност на иска. Съдът не взел предвид, че в договора било уговорено възнаграждението на
изпълнителя, което следвало да бъде изплатено на части, при изпълнение на
отделните части от поръчката. Тъй като имало разписки за платени суми, то
счита, че с тях ответникът потвърждавал извършването на работата и нейното
качество. Неправилно съдът приел и заключението на вещото лице, въпреки, че то
било било непълно, тъй като не отговорило на всички на поставени му от съда въпроси.Отделно от
това, съдът не взел предвид, че изработеното от ищеца кухненско обзавеждане
било поставено в дома на ответника и той го приел без възражения.Не била
отчетена кореспонденцията между страните по вайбър, с която били извършвани
промени в първоначално възложените проекти за кухненското обзавеждане и
съответно е одобрено изработеното.
Претендира се
отмяна на решението и постановаването на ново, с което предявеният иск да бъде
уважен изцяло със законните последици.
Ответникът по
жалба я оспорва. Твърди, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
След извършената служебна проверка по реда на чл. 269
от ГПК,
съдът намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
По същество то е правилно и
законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния
съд. Правните изводи са формирани въз основа на установената по делото
фактическа обстановка и са основани на материалния закон. Въззивната инстанция
с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на
първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в съответствие със закона. На
това основание въззивния съд препраща към мотивите на районния съд относно
основателността на предявения иск.
По направените оплаквания с въззивната
жалба, въззивният съд намери следното:
Неоснователно е твърдението във
въззивната жалба за необоснованост на съдебния акт. От представените по делото
писмени доказателства се установяна, че по силата на сключен писмен договор
от09.05.2017г. ищецът поел задължението да изработи и монтира кухненски мебели
от масивен дъб и фурнирован МДФ по представена спецификация за детайлите и одобрени
от възложителя чертежи на изпълнителя, като уговорили сумата от 16 000 лв.
-стойност на изработеното. Договорили се също така и стойността на изработеното
да бъде заплатена на подробно посочени етапи от изпълнението. В чл. 5 от
договора страните се уговорили, след всяко приемане на работата да се подписва
приемо-предавателен протокол, като плащането предвидено на етапи, да се
извършва след подписването на такъв протокол без забележки.
Не е спорно по делото, а и от
представеният заверен препис от разписки се установява, че на 09.05.2017г.
ответникът предал на ищеца сумата от 5 000 лв., а на 16.05.2017г. сумата
от 5 600 лв.
По делото не е спорно, а и от приетите
по делото доказателства се установява,
че ищецът е изработил и монтирал
кухненско обзавеждане, което ответникът приел, но не са представени
доказателства, че това обзавеждане е изработено по одобрена от възложителя спецификация така, както страните са се договорили в чл. 1
от подписаният между тях на 09.05.2017г. договор.От заключението на вещото лице
се установява, че обема и вида на възложената работа не може да бъде установен,
доколкото такава , одобрена и от двете страни техническа документация , не е
била представена, а изработеното и намерено в дома на ответника не отговаря на
нито един от чертежите приложени по
делото, от всяка от страните. Действително вещото лице е посочило, че
монтираните в дома на ответника мебели са качествено изработени, но поради
липса на техническа документация не може да отговори, дали те са в съответствие
с възложеното.
Тъй като няма подписана техническа
документация/ проекти, чертежи/ за възложената изработка на кухненско
обзавеждане, то няма как да бъдат ценени в тази връзка и показанията на
свидетелите установяващи исканията на ответника за промени в първоначално
възложеното.
Неоснователно е и възражението, че
ответникът е приел без възражения обзавеждането ,тъй като е монтирано в дома му
и то е това, за което са се договорили страните по приложеният към делото
договор за изработка. Не е спорно, че в дома на ответника е монтирано кухненско
обзавеждане изработено от ищеца, но липсват доказателства установяващи, че именно за същото страните са се договорили и
то за цена от 16000 лв., още повече, че ответникът е отказал да заплати част от
цената по договора, а за това, че сумата
от 16 000 лв. е цената на монтираното в дома на ответника кухненско обзавеждане,
по делото не са ангажирани доказателства.
При тези данни и настоящият състав на
съда намира, че ищеца не е установил по основание и размер предявеният от него
иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 във вр. с чл. 258 ЗЗД.
Действително е налице писмен договор за изработка, но доколкото същия препраща
досежно вида и обема на възложената работа към двустранно подписана
спецификация,а такава не е представена по делото, то и предявеният иск се явява
недоказан.
На основание изложеното, въззивният съд
намира , че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
решението на районния съд като правилно и законосъобразно - потвърдено.
Тъй като въззивната жалба не е уважена, то и на
жалбоподателят не се дължат разноски за тази инстанция, а на ответника по жалба
следва да му се присъдят сторените за тази инстанция разноски в размер на 600
лв.на осн. чл. 78 ГПК.
Водим от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 383/23.11.2018г., постановено по гр.д. № 756/2018г.
Габровският районен съд.
ОСЪЖДА Т.Ц.И., ЕГН
********** ***, чрез адв. В. Д.Д. , ЕГН **********/
процесуален представител назначен с Решение № 51/06.02.2018г. на НБПП/, със
съдебен адрес *** да заплати на С.П.К., ЕГН ********** *** сумата от 600
лв./шестстотин лева/ разноски по делото , на осн. чл. 78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател
:
1.
Членове
:
2.