№ 13227
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110169214 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.422,ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр.чл.150 и сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба/ИМ/ с вх.№
373463/20.11.2024г. от ищец ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село, ул.Ястребец № 23Б, срещу
двама ответника при разделност Р. Л. Ф. с ЕГН: **********, и А. Л. Ф. с ЕГН: **********,
и двамата представлявани от особени представители назначени от съда на разноски на
ищеца, с която са предявени искове да бъде прието за установено по отношение на двамата
ответника, че дължат при разделност по 1/2 от всички начислени суми, на ищеца следните
суми - обща сума от 5471,83 лева/лв./, от които сумата от 4887,84 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за период 1.5.2021г.-30.4.2023г., ведно
със законна лихва от 7.2.2024 г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху ТЕ в размер на 501,79лв. за период
15.9.2022г.-10.1.2024г., както и сумата от 69,62лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение/ДР/ за период 1.5.2021г.- 30.4.2023г., ведно със законна лихва
от 7.2.2024г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за ДР в размер на 12,58лв.
за период 16.7.2021г.-10.1.2024г., както сумите са начислени за топлоснабден имот, находящ
се на адрес гр.София, район Красна поляна, жк.Р.К., ********, аб.№ *****, инсталация №
*******, ИД№ 191378, за които суми е издадена ЗИ№ 5776/20.2.2024г. издадена по ЧГД№
7181/2024г. по опис на СРС.
Сумите се разделят между двамата ответника при разделност по 1/2ид.ч.за всеки
един от тях от всички дължими суми, като за всеки от тях общо дължимата сума е в размер
на 2735,92лв., от които сумата от 2443,92лв. представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за период 1.5.2021г.-30.4.2023г., ведно със законна лихва
от 7.2.2024 г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва върху ТЕ в размер на 250,90лв. за период 15.9.2022г.-
10.1.2024г., както и сумата от 34,81лв. представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение/ДР/ за период 1.5.2021г.- 30.4.2023г., ведно със законна лихва от 7.2.2024г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва за ДР в размер на 6,29лв. за период
1
16.7.2021г.-10.1.2024г.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че двамата ответника са потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за периода описан в ЗИ№ 5776/20.2.2024г. издадена по ЧГД№
7181/2024г. и в ИМ, за процесния топлоснабдения имот посочен в ЗИ и ИМ, с аб.№ *****,
инсталация № *******, ИД№ 191378. Посочва, че съгласно действащите през този период
общи условия/чл.32 и чл.33 ОУ на ищеца/ срокът за заплащане от потребителите на
топлинна енергия е 45-дневен от датата на публикуването на прогнозните фактури на
интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява
лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай
че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване
на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че ответникът не е изпълнил
насрещното си задължение, като не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия
за посочения период и цената на услугата дялово разпределение. Твърди се, че двамата
ответника са изпаднали в забава, затова са начислени и лихви за това.
Моли съдът да уважи всички претенции, с присъждане на сторените по делото
разноски за двете производства – заповедно и исково.
ОТВЕТНИКЪТ А. Л. Ф. е подал отговор на ИМ/ОИМ/ с вх.№ 158003/7.5.2025г., чрез
назначен адвокат за ОП, по същество оспорва исковете като недоказани. Оспорва се, че не е
клиент на ищец. Оспорва се всичко изложено в ИМ. Оспорва се изпадане в забава, защото
няма покана по чл.84 ЗЗД. Оспорва се ползване на ДР, защото не е посочено, коя е ФДР нито
са представени договори сключени с ФДР.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции предявени срещу него
изцяло.
ОТВЕТНИКЪТ Р. Л. Ф., чрез назначен адвокат за ОП, по същество оспорва исковете
предявени срещу този ответник по основание и размер. Твърди се, че исковете са
недоказани.
В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си
представител по пълномощно, поддържа предявените искови претенции и моли съдът да ги
уважи, като моли да не се уважават възраженията на 2-та ответника. Моли да се присъдят
разноски по списък.
В о.с.з. двамата ответника са редовно призовани, не се явяват лично, представляват се
от назначените им особени представители-адвокати, оспорват предявените искове и молят
съдът да ги отхвърли.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе
предвид правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК от
заявителя срещу длъжниците в преклузивния месечен срок от уведомяването му за това, че
на двамата ответника не са редовно връчени издадената по заповедната част на
производството ЗИ, за да могат да подадат възражение.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест
на ищеца е да докаже, че с двамата ответника са се намирали в облигационни отношения, по
силата на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в
твърдения обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната
изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответниците, от своя страна, са
длъжни в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докажат
2
точното във времево и количествено отношение изпълнение на задълженията си за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
По иска по чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главното вземане
и момента, от който е станало изискуемо, както и изпадането в забава на ответника. В
тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа, за да не дължи сума за
забава.
По делото са приети и приложени като доказателства следните копия на писмени
документи - пълномощно за ищеца/л.10/; Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК с вх.№40037/7.2.2024г. по което е образувано ЧГД№ 7181/2024г. на СРС, което е
прието по делото, заедно с документ за внесена държавна такса за заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК /л.11-16/; удостоверение за наследници № 106 от
4.8.2011г. за ЦВ.Н Ф., ЕГН **********, починала на 18.11.2001г., като двамата ответника са
нейни син и дъщеря /л.17/; списък на живущи в блок 2, ул.Т, кв.Р № 20, вх.Б, като за ап.54 е
записано името на ЦВ.Н Ф., нейното ЕГН и е поставен подпис/л.18/; удостоверение от ГИС-
София от 1.6.2015г. с което се установява, че сгР. бл.2-ЖСК Т 2, с два входа е с настоящ
адрес жк.Р.К. ***********/л.19/; Договор от 10.10.2015г. скл.от ищеца със СЕС кв.Р бл.82,
вх.1,2 за извършване на услугата ДР/л.20-23/; Договор от 15.10.2013г. скл.от ищеца със СЕС
жк.Р бл.82, вх.Б за извършване на услугата ДР/л.24-26/; Протокол от ОС на СЕС от
17.9.2013г. за избор на ФДР-ищеца заедно със списък, в който за ап.54 е записан отв.А. Л. Ф.,
за 2-ма обитатели /л.27-32/; изравнителна сметка на името на отв.А. Л. Ф. от 6.7.2023г. и от
10.8.2022г. за имот на адрес София-Р, ****** /л.33-36/; Общи изравнителни сметки за адрес
София-Р, бл.82 до 30.4.2022г. и до 30.4.2023г. /л.37-38/; Обща фактура №
********/31.7.2022г. и №********/31.7.2023г. за абонат отв.А. Л. Ф., за адрес гр.София,
кв.РАЗСАДНИК, ******, с договорна сметка № **********, и с инсталация № *******/л.39-
42/; извлечение по месеци за дължими суми за абонат № *******/л.43/; Общи условия/ОУ/
за продажба на топлинна енергия/ТЕ/ за битови нужди от Топлофикация София ЕАД на
потребители в гр.София публикувани в пресата на 11.7.2016г./л.44/.
По делото е прието като доказателство предхождащата заповедна част на
производството по ЧГД № 7181/2024г. по описа на СРС, 163-и състав.
От прието по делото писмо с вх.№27290/27.1.2025г. с приложени към него Заповед №
604/22.11.2018г. на кмет на общ.С за назначаване на настойнически съвет на отв.Р.Л.Ф. и
решение от 15.8.2018г. постановено по ГД№ 548/2018г. по опис на РС-Велики Преслав, се
установява, че този ответник е недееспособен и настанен в социална услуга/л.59-79/.
От справки „НБД“ приети по делото се установява, че отв.А. Л.Ф. е с настоящ и
постоянен адрес гр.София, район Красна поляна, жк. Р-К, ********/л.83/, като същия няма
сключени трудови договори/л.84/.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно техническа експертиза
/СТЕ-л.131-140/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, като
заключението не е оспорено от страните, се установява, че за сгР.та, в която се намира
процесният имот е с непрекъснато топлоснабдяване за процесния период, извършвани са
ежемесечни отчети на потребената ТЕ и е приспадната ТЕ за технологични нужди от
отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца съгласно нормативните изисквания. За
имота за периода 1.5.2021г-30.4.2023г. ФДР е отчела уредите в имота. По време на отчетите
са попълнени документи за отчет и са подписани от потребител/абонат. Отчетите са
правилно отразени в изравнителните сметки. В процесен имот/апартамент има 5бр.
отоплителни уреди/радиатори/тела/, които са с монтирани 5бр.топлоразпределители.Има и
2бр.водомери за топла вода, по които се отчита разхода. За процесен период общата
начислена сума за потребената ТЕ за аб.№ ***** за процесния период е 4959,29лв., като в
сумата не са включени лихви за забава, суми за отчитане на уредите и прихваната суми за
предходни периоди. От тази сума 504,70лв. е ТЕ за сгр.инсталация, 4050,52лв. за отопление
3
и 404,07лв. за подгряване на топла вода. При начисляване на процесните суми са спазени
правилата на действащата нормативна уредба – Наредба за топлоснабдяване и Закон за
енергетиката.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно счетоводна експертиза
/ССЕ-л.141-147/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, като
заключението не е оспорено от страните, се установява, че за процесния период двамата
ответника дължат общо сумата 5471,83 лева за главници ТЕ и ДР, и лихви за забава, като
4887,84лв. е главница за ТЕ, 69,62лв.-главница ДР, и 501,79лв. е лихва за забава върху
главница ТЕ, а 12,58лв. е лихвата върху главницата на ДР.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и сгР.та етажна
собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа, който
факт се доказва от събраните по делото писмени доказателства - Договор между СЕС и
ищеца за предоставяне на услуга дялово разпределение; Протокол от Общо събрание на
собствениците на етажната собственост/СЕС/ за избор на фирма за дялово разпределение и
списък на собствениците, като за процесен ап.54 е вписан ответника А. Л. Ф., а преди него-
майката на двамата ответника ЦВ.Н Ф.. Също така в документите изготвяни при ищеца за
титуляр на откритата партида отново е вписан този ответник, затова съдът прави извод, че
по делото са събрани достатъчно доказателства, че собствеността на процесния имот е в
полза на ответник А. Л. Ф., който ползва услугите на ищеца в процесния имот по делото. По
делото са събрани, също така, достатъчно доказателства, че втория ответник Р. Л. Ф. /сестра
на ответник А. Л. Ф./ е недееспособна, поставена под пълно запрещение, с назначен
настойнически съвет и е настанена в социални услуги през процесния период, тъй като
роднините й не полагат никакви грижи за нея. С оглед изложеното съдът приема за
доказано, че двамата ответника са собственици на имота, като те го притежават при квоти
по 1/2ид.ч. Няма събрани доказателства като титуляри на собствеността двамата ответника
да са продали имота преди процесния период, така, че да не дължат начислените процесни
суми.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сгР. етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Доколкото не
беше установено да е учредено право на ползване върху процесния имот в полза на трето
лице или правото на собственост върху топлоснабдения имот да е прехвърлено на трето
лице, съдът счита за доказано, че двамата ответника се явяват клиенти на ТЕ за битови
нужди за процесния период, като възраженията в тази посока са напълно опровергани от
събраните по делото писмени доказателства.
Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от КЕВР. Няма спор
между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на ответника,
следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното предприятие, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имащ качеството
„потребител” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния
топлоснабден имот.
От своевременно представените от ФДР писмени доказателства и приети по делото се
установява, че услугата дялово разпределение е била осъществявана, като заплащането й се
дължи в полза на ищеца, доколкото той събира сумата с начислените на абонатите сметки.
Освен това на съда е служебно известно /във връзка с множеството разглеждани подобни
дела в СРС/, че „фирмата за дялово разпределение/ФДР/“ изчислява сградна инсталация. С
4
оглед изложеното следва да се уважат предявените искове за главницата за дялово
разпределение.
Доколкото обаче по делото се установи, че отв.Р. Л. Ф. е поставена под пълно
запрещение, т.е. е недееспособно лице, то съдът достига до извод, че тя като съсобственик не
дължи никакви суми от начислените, защото самата тя не се е ползвала от услугите
предоставяни от ищеца, а това е правил само нейния брат в процесния период-втория
ответник. Самата отв.Р. Л. Ф. не може да носи отговорност за свои действия или
бездействия, защото сама не може да защитава своите интереси, нито да упражнява законови
права, затова не може да носи и задължения, затова исковете срещу нея следва изцяло да се
отхвърлят.
На следващо място, кредитирайки като обективно и компетентно изготвено
заключението на вещото лице по приетата в хода на производството съдебно-счетоводна
експертиза, съдебният състав приема, че ищецът е установил по пътя на пълното и главно
доказване реалното доставяне на топлинна енергия в твърдения обем през процесния
период, като сумите за главниците за ТЕ и ДР следва да се уважат в предявените размери, но
само срещу ответника А. Л. Ф., т.е. за 1/2част от всички начислени суми.
Същевременно, доколкото ответникът, в чиято тежест е било, не е провел доказване за
плащане на дължимите суми, то исковете се явяват доказани от ищеца по основание.
По отношение на размерите на исковете, които подлежат на уважаване следва да се
разгледа възражението за погасени суми по давност. Съдът приема, че е приложим
тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл.155,
ал.1 ЗЕ представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия
падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно
нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а ал.2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то
става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в който вземането е
възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по начин, че
началният момент, от който погасителната давност се прилага да се свързва с обективно
осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението. Поканата по
смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на длъжника за
забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече погасителната
давност. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са
възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия са
били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия относно
процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за
тяхното плащане. Теченето на давността се прекъсва на основание чл.116 ЗЗД с
предявяването на заявлението от ищеца по чл.410 ГПК пред съда. Заявлението по ЧГД №
7181/2024г. по описа на СРС, 163-и състав, е подадено на 7.2.2024г., следователно сумите за
ТЕ, станали изискуеми преди 7.2.2021г., са погасени по давност. Тъй като настоящите
претенции са за период 1.5.2021г-30.4.2023г., то същите не са погасени по давност, затова
съдът следва да не уважава възражението за настъпила погасителна давност направено от
особен представител на ответника.
Относно претенцията за извършена услуга на дялово разпределение в процесния имот
съдът констатира, че за процесните вземания не попадат в обхвата на погасителната давност
и същите следва да бъдат уважени, а същите се дължат в полза на ищеца, доколкото е
сключен договор с ФДР и сумите се дължат в полза на ищеца, затова той е в правото си да
ги начислява и събира като плащания от абонатите си.
По отношение претенцията за лихва за забава върху главницата на ДР същата е
5
неоснователна претенция, защото няма доказателства по делото кога ответник е бил поканен
съгласно чл.84 ЗЗД, за да изпадне в забава, а за тази лихва преди подаване на заявление по
чл.410 ГПК в съда, няма как да се начисли, защото едва с издаването на ЗИ ответника бива
канен да плати. Затова лихва върху ДР не се дължи за период преди 7.2.2024г.
Въз основа на всичко изложено съдът приема, че предявените установителни искове се
явяват частично основателни и частично неоснователни, като срещу отв.Р.Л.Ф. изцяло
подлежат на отхвърляне, а срещу втория отв.А.Л.Ф. следва да се уважат, в предявените
размери, като се отхвърли само предявен иск за мораторна лихва върху ДР за периода от
16.07.2021г. до 10.01.2024 г. в размер на 6,29 лева.
Останалите възражения на отв.А.Л.Ф. остават недоказани, поради което и не следва да
се вземат предвид от съда при формиране на правните изводи по настоящия съдебен спор.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора за уважената част от исковете в тежест на отв.А.Л.Ф. следва
да се възложат разноските, сторени от ищеца, по реда на чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с
уважени части на искове.
По приет от съда по делото списък на ищец разноските са в общ размер на
1568,88лв./л.129 от делото/, като за тях са събрани доказателствата по делото, като платената
ДТ е в размер на 218,88лв., 600лв. са депозитите за ОП, 600лв. за депозитите за 2
бр.експертизи, и 150лв. за юр.к.възн.за двете части на производството.
За всеки от двамата ответника разноските са в размер на 1/2 от всички суми или по
784,44лв., спрямо отв.А.Л.Ф. разноските, които следва да се уважат в полза на ищец са в
размер на 782,64лв. съразмерно с уважена част от искове.
Двамата ответника не са представили списък по чл.80 ГПК за сторени разноски,
защото се представляват от назначени особени представители от съда, на разноски на ищец
и реално по делото двамата ответника разноски не са сторили.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответник А. Л. Ф. с ЕГН **********, с адрес
гр.София, жк. Р-К, ********, дължи на ищец ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес на управление гр.София, район Красно село, ул.Ястребец № 23Б,
следните суми – общо дължима сума в размер на 2729,63 лева/лв./, от които сумата от
2443,92лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за
период 1.5.2021г.-30.4.2023г., ведно със законна лихва от 7.2.2024 г./дата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху
ТЕ в размер на 250,90лв. за период 15.9.2022г.-10.1.2024г., както и сумата от 34,81лв.
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ за период 1.5.2021г.-
30.4.2023г., ведно със законна лихва от 7.2.2024г. до изплащане на вземането, като сумите са
начислени за топлоснабден имот, находящ се на адрес - гр.София, жк. Р-К, ********, аб.№
*****, и с инсталация № *******, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение/ЗИ/№ 5776/20.2.2024г. по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 7181/2024г. на
СРС, на основание чл.422,ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр.чл.150 и сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86
ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за мораторна лихва за ДР в
размер на 6,29лв. за период 16.7.2021г.-10.1.2024г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените установителни искове от
ищец ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр.София,
район Красно село, ул.Ястребец № 23Б, срещу ответник Р. Л. Ф. с ЕГН: **********, с адрес
6
с.В, ул. Ц.Б.-ви №4, общ.С, обл.Ш, да бъде прието за установено, че ответника дължи на
ищеца следните суми - общо дължима сума в размер на 2735,92 лева/лв./, от които сумата
от 2443,92лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за
период 1.5.2021г.-30.4.2023г., ведно със законна лихва от 7.2.2024 г./дата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху
ТЕ в размер на 250,90лв. за период 15.9.2022г.-10.1.2024г., както и сумата от 34,81лв.
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ за период 1.5.2021г.-
30.4.2023г., ведно със законна лихва от 7.2.2024г. до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва за ДР в размер на 6,29лв. за период 16.7.2021г.-10.1.2024г., на основание
чл.422,ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр.чл.150 и сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА А. Л. Ф. с ЕГН **********, с адрес гр.София, жк. Р-К, ********, да
заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Красно село, ул.Ястребец № 23Б, сумата от 782,64 лева,
представляващи сторените пред СРС съдебно-деловодни разноски от ищеца по настоящото
исково производство и по предхождащата заповедна част на производството по ЧГД №
7181/2024г. на СРС, съразмерно с уважената част от исковете срещу ответника, на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение, по възможност
по електронен път, на ответниците-чрез особените представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7