Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 05.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври през
2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава
Попколева
Ива
Нешева
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 7197 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 22.01.2019
г. на ищеца О.Т. А.против решението от 27.12.2018 г. по гр. дело № 35102/2017
г. на Софийския районен съд, 127 състав в частта, с която е отхвърлен
предявения от жалбоподателя срещу С.О.иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за разликата
над 1 200 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени
от травматично увреждане, настъпило на 04.10.2016 г. в гр.София, в резултат на
противоправно бездействие на служител на ответника във връзка с неизпълнение на
задължението за стопанисване и поддръжка на канализационните системи, които
обслужват територията на С.О., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 30.05.2017 г. до окончателното изплащане, както и
предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 79,34 лв. до
пълния предявен размер от 661,16 лв. –лихва за забава върху главницата за
периода от датата на увреждането – 04.10.2016 г. до 29.05.2017 г.
Жалбоподателят поддържа, че атакуваното решение е неправилно в обжалваната част, тъй като съдът не е
обсъдил в цялост и пълнота събраните по делото доказателства за претърпените от
ищеца негативни преживявания, поради което присъдения размер на обезщетението
не е определен адекватно на настъпилите вреди. Поддържа се, че не е отчетен
факта, че претърпените физически болки са били изключително интензивни, както и
че травматичното увреждане е оставило видими белези по крака на ищеца. Не бил
взет предвид и факта, че към момента на инцидента, ищецът е бил родител на
тримесечно бебе и поради увреждането не е могъл пълноценно да участва при
отглеждане на детето, а съпругата му следвало да се грижи освен за детето и за
него. Въззивникът поддържа, че при определяне на обезщетението следва да бъдат
отчетени и наличните по делото данни за неотшумяла и към настоящия момент
физическа травма и видими белези по наранения крак. С оглед изложеното моли
решението на СРС да бъде отменено в обжалваните части и вместо него да се
постанови друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло, като на ищеца се
присъдят и сторените от него разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна – ответник С.О.е депозирала отговор
на въззивната жалба, в който оспорва същата и моли решението на СРС да бъде
потвърдено.
Решението на СРС в частта, с която предявените искове по
чл.49 и чл.86 ЗЗД са уважени, не е обжалвано от ответника, поради което е
влязло в сила.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:
Въззивната жалба на ищцата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Същото обаче е частично неправилно единствено
по отношение на определения размер на обезщетението за неимуществени вреди,
като съображенията на въззивния съд са следните:
В първоинстанционното производство е изслушано
и прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, според което в резултат
на падането в необезопасена шахта, ищецът е получил травматично увреждане –
разкъсно контузна рана около 2 см., оток и кръвонасядане на дясна подбедрица,
която увреда е причинила интензивни болки и страдания непосредствено след
травмата и след обработката и превръзката й, както и затруднения в
придвижването в рамките на седмица. Според вещото лице болките и страданията са
отшумели за около две седмици. В УМБАЛ „Царица Йонанна“ на ищеца по спешност е назначена рентгенография, направена
е превръзка и противотетанична имунизация. При личния преглед на ищеца вещото
лице е констатирало наличие на белег от разкъсно-контузна рана с неправилни
ръбове. В производството пред СРС са разпитани и свидетелите Таня Атанасова
–съпруга на ищеца и Калин Марков. Свидетелката установява, че получените от
съпруга й увреждания са причинили дискомфорт в ежедневието на семейството,
което в този момент полагало грижи за тримесечно бебе. Заявява също така, че
сутрин се е налагало да вози съпруга си до местоработата му, като взимали и
детето, тъй като нямало на кого да го оставят. И двамата свидетели установяват,
че в резултат на травмата ищецът се чувствал непълноценен и се притеснявал, че
не може да помага на съпругата си пълноценно в грижите за детето им.
При така установеното от фактическа страна,
въззивният съд приема от правна страна следното:
Прилагайки законоустановения принцип за
справедливост при определяне на дължимото на ищеца обезщетение за възмездяване
на понесените от него неимуществени вреди, първоинстанционният съд е отчел
задължителните указания по приложението на чл.52 ЗЗД, съдържащи се в т.II
на ППВС № 4/1968 г., според които понятието „справедливост“ по смисъла, вложен
от законодателя и посочената норма, не е абстрактно, а всякога обусловено от
редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – начинът на настъпване
и характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически
последици за увредения и техния интензитет, възраст на пострадалия,
осакатявания, загрозявания и др. На следващо място съгласно трайната съдебна
практика, обективирана освен в ППВС № 4/68 г., а и в решения на ВКС,
постановени по реда на чл.290 ГПК / решение № 480/23.04.2013 г., по гр.д. №
85/2012 г. на IV г.о., решение № 66/03.07.2012 г. по т.д. № 619/2011 г.,
решение № 31/25.03.2014 г. по т.д. № 1203/2013 г. на II
т.о., решение № 55/11.03.2013 г. по гр.д. № 1107/2012 г. на IV
г.о. и много други/, понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални
изживявания на лицето, създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. Към момента на настъпване на увреждането следната работна
заплата за София е 1 300 лв.
При съобразяване на конкретните обстоятелства
относно характера и вида на увреждането, механизма, при който е получено, интензивността
и продължителността на претърпените болки, причинения социален и битов дискомфорт,
наличието на белег от травмата, както и на общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, въззивният съд
приема, че справедливото обезщетяване на претърпените от ищеца вреди следва да
бъде определено на сумата от 2 000 лв., до който размер искът се явява
основателен и следва да бъде уважен.
При така определения размер на обезщетение,
размерът на дължимата мораторна лихва за периода от датата на увреждането до
датата на подаване на исковата молба възлиза на 132,22 лв.
С оглед на изложеното решението на СРС следва
да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска по чл.49 ЗЗД за разликата
над 1 200 лв. до 2 000 лв., а иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата
над 79,34 лв. до 132,22 лв., като вместо него следва да се постанови друго, с
което исковете да бъдат уважени до посочените размери.
При
този изход на спора, на въззивника се дължат разноски за производството пред
първата инстанция в размер на още 93,60 лв., а за въззивната инстанция в размер
на 135,20 лв. съобразно уважената част на исковете.
Въззиваемата страна претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, което съгласно чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се определи на
100,00 лв., като съобразно неоснователната част на жалбата, следва да се
присъдят разноски в размер на 80,00 лв.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 27.12.2018
г. по гр. дело № 35102/2017 г. на Софийския районен съд, 127 състав в частта, с която са отхвърлени
предявените от О.Т. А.срещу С.О.иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за разликата
над 1 200 лв. до 2 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от
травматично увреждане, настъпило на 04.10.2016 г. в гр.София, в резултат на
противоправно бездействие на служител на ответника във връзка с неизпълнение на
задължението за стопанисване и поддръжка на канализационните системи, които
обслужват територията на С.О., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 30.05.2017 г. до окончателното изплащане и иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 79,34 лв. до 132,22 лв. –лихва за
забава върху главницата за периода от датата на увреждането – 04.10.2016 г. до
29.05.2017 г., като вместо него
постановява:
ОСЪЖДА С.О., гр.София, ул. „********да
заплати на О.Т. А., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД сумата от още 800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от травматично увреждане, настъпило
на 04.10.2016 г. в гр.София, в резултат на противоправно бездействие на
служител на ответника във връзка с неизпълнение на задължението за стопанисване
и поддръжка на канализационните системи, които обслужват територията на С.О.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.05.2017
г. до окончателното изплащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от още 52,88 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от датата на увреждането – 04.10.2016 г. до
29.05.2017 г., а на основание чл.78, ал.1 ГПК и сумата от 228,80 лв. – разноски за производството пред СРС и СГС.
ОСЪЖДА О.Т. А., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на С.О., гр.София, ул. „***** № **, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата
от 80,00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
от 27.12.2018 г. по гр. дело № 35102/2017 г. на Софийския районен съд, 127
състав в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с
касационна жалба, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК в едномесечен срок
от връчване на препис на страните.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.