О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 18

 

гр. Пловдив, 16 януари 2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА

                      РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 340/2018 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 и чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба вх.№ 8373/23.10.2018 г. от Д.С.С. ,представляван от адв.М.Т. ,въззиваема страна по горното дело ,с която е заявил искане съдът да  измени решението  в частта на разноските като присъди направените от С. разноски съобразно мотивната част на решението,които разноски е пропуснал да присъди с диспозитива си.

От ответниците по тази молба Ю.С.П. и Д.С.Д. ,представлявани от адв.Г.П. – С. ,жалбоподатели по горното дело,е постъпил отговор  вх.№ 9077/ 16.11.2018 г.,с който е заявено искане  направеното от С. такова да не се уважава,а  в случай ,че съдът го уважи е заявено искане за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение  и редуцирането му   до сумата от 200 лв.

Третото лице помагач З. „ Б.И.“АД не взема становище нито по искането на С. за допълване на решението  ,нито за искането на  жалбоподателите  да изменение на решението в частта на разноските.Не е заявено становище от Д.С.   С. по искането на жалбоподателите за изменение на решението в частта на разноските.

 Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

С решение № 170 / 16.10.2018 г. ,постановено по  в.гр.д. 340 / 2018 г. по описа на ПАС ,1 граждански състав е потвърдено решение № 1584/11.12.2017 г., постановено по гр.д. № 630/2016 г. по описа на Пловдивски окръжен съд – 22 състав, с което са отхвърлени исковете на Ю.С.П. и Д.С.Д. против Д.С.С. за заплащане на сумите от по 125 000лв., като обезщетение за неимуществените вреди, претърпени по повод смъртта на баща им С. Д.  П., настъпила след ПТП от 15.05.2010 г., причинено от ответника по непредпазливост при управление на автомобил „М.” с рег.№ *, за което се е признал за виновен със сключено споразумение по НОХД №576/10г. по описа на ОС Стара Загорна, ведно със законната лихва от датата на увреждането-15.05.2010 г. и разноските в производството.Със същото решение е отменено определение № 804/17.0.4.2018 г. ,постановено по гр.д.630/2016 г. по описана ПОС ,22 гр.с. ,с което е оставено без уважение искане  от Д.С.С. за изменение на решението в частта на разноските  ,които същият е осъден да заплати  по неразгледания обратен иск от него против З. „ Б.И.“.“АД  и е отменено решението в частта,  в която е осъден да заплати посочените разноски.

В мотивната си част настоящият съд е приел ,че с оглед изхода на спора на Д.С. С. следва да бъдат присъдени направените разноски за въззивната инстанция, които са заплатено адвокатско възнаграждение ,което следва да се присъди в редуциран размер предвид направеното възражение от страна на жалбоподателите за прекомерност до  размера ,предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 6 530 лв.

Констатира се от съда ,че макар и да е приел в мотивите си основателност на претенцията за разноски в полза на въззиваемия С. , е пропуснал да се произнесе в диспозитива на съдебното решение по отношение на тях.В този смисъл заявеното искане с вх.№ 8373/23.10.2018 г. от Д.С.С. е основателно ,но същото следва да бъде възприето като искане за поправка на явна фактическа грешка доколкото  е формирана воля на съда в мотивите досежно дължимост на съдебните разноски в полза на С. ,но липсва външна изява на същата в  диспозитва на съдебния акт ,която липса следва да бъде отстранена по реда на чл.247 от ГПК като  решението в частта на разноските се допълни с нов параграф ,с който жалбоподателите бъдат осъдени да заплатят на въззивамия С. разноски за въззивната инстанция в размер на  6 530лв.

Както се каза по-горе в постъпилия отговор от жалбоподателите Ю.П. и Д.Д. вх.№ 9077/ 16.11.2018г.  се съдържа искане изменение на решението в частта на разноските като същите  са заявили искане   такива въобще да не бъдат присъдени ,а в случай че се присъдят -  да бъдат намалени на 200 лв.Това искане е неоснователно. Представен  е по делото договор за правна защита и съдействие  от 14.09.2018 г. ,видно от който С. е заплатил в брой на адв.М.Т. адвокатско възнаграждение в размер на 8 000 лв. към датата на подписване на договора,който документ служи като доказателство за плащане ,когато адвокатското възнаграждение е заплатено в брой – в тази връзка т.1 от ТР № 6 / 2012 г. на ОСГТК на ВКС  .По отношение на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение  жалбоподателите чрез техния процесуален представител адв.П. – С. своевременно са направили възражение за прекомерност на същото , което съдът взе предвид и прие ,че следва да се редуцира до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,под който размер съобразно разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК заплатеното адвокатско възнаграждение не може да бъде намалявано при присъждането му като разноски по делото.

Не се възприема изразеното в посочения отговор становище ,че  не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение в пълния му размер  ,тъй като въззивамият   е защитаван освен по  главните искове на П. и Д. ,но и по обратния иск против третото лице помагач,както и по частна жалба против определение на първоинстанционния съд в частта на разноските ,на които С. е бил осъден.Отговорността за разноски е санкция за лицата ,предизвикали неоснователно правния спор. Фактическия състав  ,от който се поражда е неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски във връзка с него и съдебно решение ,с което се потвърждава правното твърдение на търсещия разноски .Този фактически състав е налице  и жалбоподателите като неоснователно предизвикали правния спор ще следва да понесат изцяло отговорността за разноски ,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от С. в размера ,редуциран от съда поради прекомерност.

Неотносимо към отговорността за разноски съдът приема да е обстоятелството ,че въззиваемият е защитаван и по обективно евентуално съединения обратен иск ,предявен от него против третото лице помагач , както и по частна жалба от него против определение на първионстанционния съд  ,с което същият е осъден да заплати разноски на третото лице помагач ,тъй като  предприетите процесуални действия от страна на С. – привличане на трето лице помагач и предявяване на обратен иск против него ,са процесуални средства за защита на ответника против лицата ,предизвикали неоснователно правния спор ,поради което адвокатското възнаграждение за оказана защита във връзка с тях   съставлява част от отговорността за разноски ,която тези лица носят.

С оглед на казаното искането на жалбоподателите  с правно основание чл.248 от ГПК  за изменение на  решението в частта на разноските е неоснователно и ще се остави без уважение.

Мотивиран от  горното ,съдът,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОПУСКА поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решение № 170/16.10.2018г. ,постановено по в.гр.д.340/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив В ЧАСТТА НА РАЗНОСКИТЕ като на ред 39 от диспозитива допълва нов параграф в следния смисъл:

ОСЪЖДА Ю.С.П. с ЕГН **********  и Д.С.Д. с ЕГН ********** ,и двамата от с.П. ,обл.с. з.да заплатят на Д.С.С. ЕГН ********** *** сумата от 6 530 лв.,представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

ОСТАВЯ без уважение искане от Ю.С.П. с ЕГН **********  и Д.С.Д. с ЕГН **********,заявено в отговора на молба вх.№ 9077/16.11.2018 г. за изменение на решението в частта на разноските , които са осъдени  да заплатят на Д.С.С..

Определението е обажлваемо в 1 седмичен срок от връчването до страните пред ВКС с частна жалба.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.                              2.