№ 172141
гр. София, 24.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П.П.С.
като разгледа докладваното от П.П.С. Частно гражданско дело №
20241110135980 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 24.11.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и четвърта година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова
гражданско дело № 35980 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от „...............” АД, с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
1
”.............., представлявано от управителя Я.Б.Я., за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение против И. Г. Н., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „............., за сумата
от 300 лв. - главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 517265 от 19.09.2017 г., сключен
между „..........“ ООД и И. Г. Н., и Приложение № 1 от 23.08.2023 г. към рамков договор за
цесия от 11.11.2016 г., сключен между „..........“ АД и „...............“ АД, сумата от 696,24 лв. -
договорна лихва за периода от 20.09.2017 г. до 06.01.2023 г., сумата от 18,40 лв. - лихва за
забава за периода от 07.01.2023 г. до 23.08.2023 г., сумата от 92,42 лв. – лихва за забава от
24.08.2023 г. до 28.05.2024 г., със законната лихва върху главницата от 13.06.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 24.11.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 300 лв. - главница по Договор за кредит „Бяла карта“
№ 517265 от 19.09.2017 г., сключен между „..........“ ООД и И. Г. Н., и Приложение № 1 от
23.08.2023 г. към рамков договор за цесия от 11.11.2016 г., сключен между „..........“ АД и
„...............“ АД, сумата от 696,24 лв. - договорна лихва за периода от 20.09.2017 г. до
06.01.2023 г., сумата от 18,40 лв. - лихва за забава за периода от 07.01.2023 г. до 23.08.2023 г.,
със законната лихва върху главницата от 13.06.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и за направените по делото разноски в размер на 61,75 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
92,42 лв. – лихва за забава от 24.08.2023 г. до 28.05.2024 г.,съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
опредЕ. сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира. Съобразно
с новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението договор за кредит
от 19.09.2017 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а длъжникът в
настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК.
Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща служебното начало,
възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури възможност на
страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е формално и
едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на
заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и възможност
да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има
качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския
кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите. Претенцията за
присъждане на лихва след прехвърляне на вземането по договора за цесия, обосновава
вероятна основателност на неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на гореизложеното
съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за
издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочената сума следва да бъде
2
отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „...............” ЕООД, с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ”.............., представлявано от управителя Я.Б.Я., против И. Г. Н., с ЕГН
**********, от гр. София, ул. „............., за сумата от 92,42 лв. /деветдесет и два лева и
четиридесет и две стотинки/ – лихва за забава от 24.08.2023 г. до 28.05.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3