Решение по дело №607/2019 на Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Ловеч, 30.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:        

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

 при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №607 по описа на съда за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 38 от Закон за държавната собственост.

Административното дело е образувано по жалба с вх.№ 4523/12.12.2019 г. подадена от И.П.Г. с ЕГН**********,***, чрез адв. С. ***, срещу Решение № 671 от 12.11.2019 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект: АМ „Хемус“, участък от км 87+800 до км 103+150, включително пътен възел „Боаза“ и  пътен възел „Дерманци“, подучастъци до км 87+800 до км 94+960 и от км. 96+600 до км 103+150, на територията на област Ловеч, намираща се в землищата на с. Дерманци, с. Торос и с.Пещерна, община Луковит, землището на село Български извор, община Тетевен, и землището на с. Брестница, община Ябланица, област Ловеч. 

Решението се обжалва В ЧАСТТА относно определеното обезщетение по отношение на недвижим имот, собственост на жалбоподателя, представляващ ПИ с идентификатор 06450.22.7, Нива, в землището на с. Брестница, общ. Ябланица, с обща площ от 2,077 дка, от която площ за отчуждаване от 0,193 дка и цена на обезщетение в размер на 55 лв.

Жалбоподателят претендира и разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П.. Поддържа жалбата.

Ответникът - Министерски съвет на Република България не се представлява в заседанието по съществото на спора. Представено е писмено становище за неоснователност на подадената жалба. Развива подробни съображения за законосъобразност на решението на МС, в оспорената част, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при съобразяване с приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие с целта на закона. Сочи, че размерът на обезщетението е изготвен при спазване на изискванията на ЗДС.

Претендира присъждане на разноски за юриконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството - представя писмени становища, както и писмени доказателства. Оспорва изцяло като неоснователна и недоказана подадената жалба, счита решението на МС в оспорената част за законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение за правилно определен.

Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Министърът на финансите - не се представлява и не ангажира писмено становище по жалбата.

Заинтересованата страна - Агенция „Пътна инфраструктура”-София, в съдебно заседание се представлява от адв. Ф. с пълномощно по делото. Оспорва жалбата като неоснователна, а счита оспореното решение на МС за законосъобразно в обжалваната част, поради което моли съда да отхвърли жалбата.

Съдът, след като анализ на доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

Няма спор, а и се установява от административната преписка, че оспореното решение е постановено от компетентен орган - Министерски съвет, по предложение на Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на финансите. Не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспореното решение е издадено в изискуемата от закона форма. С него са отчуждени имоти/части от имоти - частна собственост, видно от приложените нотариални актове и от административната преписка. Отчуждените имоти са предназначени за изграждането на национален обект - автомагистрала, обявена за национален  обект с Решение №250/25.04.2013 год. на МС /лист 99/. Оспореното решение на МС има съдържанието, предвидено в чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите. Ето защо липсва отменително основание и по чл. 146, т. 2 от АПК.

Спазени са административно-производствените правила за вземане на оспореното решение, посочени в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Двамата министри - на финансите и на регионалното развитие и благоустройството - са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС, изготвен е и  съвместен доклад от двамата министри. Решението е разгласено по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, видно от приложените писмени доказателства. Предложението е било придружено с изискуемите от чл. 34а, ал. 4 от ЗДС приложения. Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила ПУП - парцеларен план, който предвижда изграждането на национален обект: "Автомагистрала "Хемус", участък от км. 87+8000  до км. 103+150, включително пътен възел „Боаза” и пътен възел „Дерманци“, подучастъци до км 87+800 до км 89+025 и от км. 90+507 до км 90+889, на територията на област Ловеч, намираща се в землищата на с. Дерманци, с. Торос и с.Пещерна, община Луковит, землището на село Български извор, община Тетевен, и землището на с. Брестница, община Ябланица, област Ловеч, който е одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-15-139/29.07.2019 год. на Министъра на РРБ /лист 103-104/.

В оспорената му част решение № 671 от 12.11.2019 г. на Министерския съвет постановява отчуждаването на недвижим имот, собственост на жалбоподателя, представляващ ПИ с идентификатор 06450.22.7, Нива, в землището на с. Брестница, общ. Ябланица, с обща площ от 2,077 дка, от която площ за отчуждаване от 0,193 дка и цена на обезщетение в размер на 55 лв.

Във връзка с оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение по чл. 32 от ЗДС, във вр. с §1а, т.1 от ДР на ЗДС.

В табличен вид на л. 31 от делото са представени имотите и частите от имоти за отчуждаване в землището на с.Брестница с техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена е и финансова обосновка /лист 100-101/, както и оценка на имотите /оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение /лист 141 и следващи/, извършена в административното производство от лицензиран оценител  /л. 242 и следващи/, конкретно за процесния имот оценката е на л. 220 от делото.

Видно от приложения по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение, в т.ч. относно процесния имот, поради липса на поне две сделки със земеделски земи в периода 29.08.2018 г.- 29.08.2019 г. в землището на с.Брестница, отговарящи на изискванията на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, е определено по реда на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи.

Ползвания метод и формула са описани в оценителския доклад на лист 146-147 от делото.

Оценителят е посочил в доклада си, че е ползвал коефициентите по чл. 7б ал. 1, т.2, т. 4, т. 5, т.6 и по чл. 4б, ал.1, т.2 от Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, както и рентна бонификация за ориенталски тютюн и за картофи бонитетен бал по 10 лв. /лист 147/.

След запознаване с изготвените оценки, съдът счита, че изготвената от оценителя в административното производство оценка не съответства на нормативните изисквания, поради което не може да се приеме за правилен определеният въз основа на нея размер на обезщетението.

На първо място не съществува разпоредба чл. 4б в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Коефициентът за поливност е определен в чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредбата

Приложимите в конкретния казус коефициенти са определени като видове и стойности в чл. 4 от Наредбата, а предвидените специфични стойности, приложими за някои коефициенти при отчуждаване по реда на чл. 32 от ЗДС, са определени в чл. 7б от Наредбата.

Видно от изготвената в административното производство оценка, оценителят е приложил само предвидените в чл.7б от Наредбата коефициенти, без да приложи коефициент за отстояние от населено място по чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредбата.

Неоснователно е възражението на заинтересованата страна АПИ, че коефициентите по чл. 4 от Наредбата не се прилагат при определяне на оценка в случаите на чл. 1, т. 5 от Наредбата.

Разпоредбата на чл. 7б от Наредбата не изключва изрично прилагането на всички коефициенти по чл. 4 от Наредбата, а въвежда различни стойности на част от приложимите коефициенти и на рентната бонификация, както и изисквания за прилагане на някои коефициенти /напр. поливност по чл.7б, ал.1, т.3 от Наредбата  във връзка с чл.4, ал.1, т.2 от същата/. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7б, т. 7 от Наредбата, изрично препращаща към реда за извършване на оценка по чл. 4 от същата.

Съдът счита, че относно коефициента „отстояние, измерено по най-късата въздушна линия от границите на имота до границите на най-близката урбанизирана територия (населено място или селищно образувание), определени с регулационен план, с градоустройствен план или с околовръстен полигон“, при извършване на оценка по чл. 1, т. 5 от Наредбата, с оглед липсата на изрична разпоредба по чл. 7б предвиждаща различна стойност или неприложимост, приложими са стойностите, определени в чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредбата.

На второ място видно от оценката на процесните имоти, оценителят реално е ползвал бонитетен бал 5 лв. по чл. 3, ал. 2 от Наредбата /лист 220, колона 9/, а не 10 лв. по чл. 7б, т. 1 от Наредбата, както е посочено в доклада.

Съдът счита, че при извършване на оценката в административното производство са допуснати съществени противоречия с нормативната уредба, които водят до незаконосъобразност на решението в частта, с която въз основа на тази оценка е определен размерът на обезщетението за процесните имоти.

Представеното по допуснатата съдебно-оценителна експертиза заключение от вещо лице е прието от съда и приобщено към доказателствата по делото. Съдът намира същото за вярно и компетентно изготвено и кредитира изцяло представеното заключение.

Видно от заключението, при правилно приложение на Наредбата с предвидените в нея диференциращи коефициенти и рентни бонификации, стойността на обезщетението за отчуждаваните имоти е както следва:

ПИ с идентификатор 06450.22.7, Нива, в землището на с. Брестница, общ. Ябланица, с обща площ от 2,077 дка, от която площ за отчуждаване от 0,193 дка, цената на обезщетението е в размер на 78 лв. /лист 331/.

При това положение от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните, се установява, че пазарната стойност на имотите е различна от определената в хода на административното производство.

Необосноваността на извода на административния орган относно размера на обезщетението обуславя извод за незаконосъобразност на оспореното решение в частта му относно размера на определеното обезщетение за процесния ПИ.

Решението на МС, в оспорената част, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се определи законосъобразен размер на равностойното парично обезщетение за отчуждавания ПИ.

При този изход на делото и с оглед направеното своевременно искане от процесуалният представител на жалбоподателя, на същия следва да се присъдят разноски за процесуално представителство.

На жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер по 660 (шестстотин и шестдесет лв.) лева, включващи държавна такса от 10 лв., депозит за вещо лице в размер на 150 лв. и възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв.

Воден от горното и на основание чл. 38, ал. 8 от ЗДС и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд

Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ Решение № 671 от 12.11.2019 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект: АМ „Хемус“, участък от км 87+800 до км 103+150, включително пътен възел „Боаза“ и  пътен възел „Дерманци“, подучастъци до км 87+800 до км 94+960 и от км. 96+600 до км 103+150, на територията на област Ловеч, намираща се в землищата на с. Дерманци, с. Торос и с.Пещерна, община Луковит, землището на село Български извор, община Тетевен, и землището на с. Брестница, община Ябланица, област Ловеч    , В ЧАСТТА относно определеното обезщетение по отношение на недвижим имот, собственост на жалбоподателя, представляващ:

ПИ с идентификатор 06450.22.7, нива, в землището на с. Брестница, общ. Ябланица, с обща площ от 2,077 дка, от която площ за отчуждаване от 0,193 дка и цена на обезщетението в размер на 55 лв.  вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ парично обезщетение за отчуждения за държавни нужди части от имот, собственост на И.П.Г. с ЕГН**********,***, както следва:

ПИ с идентификатор 06450.22.7, нива, в землището на с. Брестница, общ. Ябланица, с обща площ от 2,077 дка, от която площ за отчуждаване от 0,193 дка, цената на обезщетението е в размер на 78 лв. /седемдесет и осем лв./.

ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на И.П.Г. с ЕГН**********,*** деловодни разноски в размер на 660 лв. /шестстотин и шестдесет лв./.

Решението е окончателно съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗДС.

Да се изпрати препис от решението на страните.

 

                                               Административен съдия: