РЕШЕНИЕ
№ 469
гр. Бургас, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20202100502230 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР,
гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от директора, подадена чрез
ю.к.Янка Табакова, с адрес за призоваване гр.Елхово, ул.“Морава“ № 1, против решение №
86/15.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 288/2019 г. по описа на Районен съд – Малко Търново, с
което Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР е ОСЪДЕНА да заплати на Р. Х. Г. ЕГН
**********, от гр.Б., ж.к.“И.“ бл.*,вх.*, ет.*, ап.* сумата от 616.36 лв. – допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г. – за
разликата от 77 часа между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент
1.143, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване на иска–18.12.2019г., до окончателното плащане, както и
сумата от 41 лв., представляваща равностойността на непредоставените ободрителни
напитки по време на положените от ищеца 68 нощни дежурства за периода 01.09.2016 г. –
01.09.2019 г. Със същото решение ГД „Гранична полиция“ – МВР е осъдена да заплати на Р.Г.
сумата от 400 лв. за направените по делото разноски, както и да заплати по сметка на РС-Малко
Търново държавна такса от 100 лв. и 210 лв. за експертиза.
Въззивникът сочи първоинстанционното решение за неправилно, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост на акта. Счита за неправилни изводите на съда за
основателност на предявения иск за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден
труд и за приложимост на НСОРЗ, за което във въззивната жалба се излагат пространни
съображения. Сочи, че от министъра на МВР са издадени Наредба № 8121з[1]1 592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з[1]908/02.08.2018 г., уреждащи по
специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР, поради което и с оглед
уредения в специалните правила ред и основание за изплащане на възнагражденията за нощен труд
1
на държавните служители в МВР, приложното поле на НСОРЗ, издадена по КТ обхваща само
работници и служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния
период, а по отношение на него се прилага специалната уредба. Развива подробни съображения,
че извънреден труд би бил налице само ако служителят действително работи извън установеното
работно време, като дори и да се приеме, че НСОРЗ е приложима, то преизчисляването с
коефициент 1.143 на часовете нощен труд е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел
натрупване на часове, чието надвишаване да кумулира извънреден труд.
Поддържа, че съдът неоснователно е уважил и претенцията за равностойността на
ободрителните напитки, т.к. те не могат да се компенсират с пари, за което се излагат
съображения. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не прави доказателствени искания.
Претендира разноските за двете съдебни инстанции. Направено е възражение по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на платеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и
правна сложност на делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Р. Х. Г., подаден
чрез пълномощника адв. Киселичков-БАК с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна, като са изложени пространни съображения. Изразява се съгласие с изводите на
районния съд и се моли за потвърждаване на обжалваното решение. Не се правят доказателствени
искания. Претендират се разноски.
Съобразно проверката по чл.267, ал.1 ГПК, направена с Определение №747/29.03.22г.,
въззивната жалба е допустима.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, с оглед служебната проверка на
окръжния съд, извършена на основание чл.269 от ГПК.
По съществото на спора и с оглед въведените пред въззивния съд оплаквания за
неправилност на първоинстанционното съдебно решение, при съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на Р.Г. от гр.Б. с ЕГН
********** чрез адв. Киселичков- БАК против ГД „Гранична полиция“ МВР гр. София за
заплащането на допълнително възнаграждение за извънреден труд от 1184.04лева, положен в
периода 01.09.2016г. до 01.09.2019г.(намален след изменение по чл.214 ГПК на 616,36лв.) като
старши полицай в 02 група „Охрана на държавна граница“(ГОДГ) при ГПУ Малко Търново към
РДГП гр. Елхово, част от ГД „Гранична полиция“ МВР гр. София. За горницата до първоначално
претендираната сума е направен отказ от иска.
За да обоснове претенцията си ищецът твърди, че в посочения времеви период е положил
общо 1440 часа нощен труд, който съобразно нормите на ЗМВР, КТ и НСОРЗ следвало да се
приравни на дневен труд с коефициент 1.143 и след преобразуването възлизал на 1645.92часа.
Разликата между двете величини в размер от 250.92часа, представлявала извънреден труд, за
който не му било заплатено възнаграждение. Върху горепосочената главница се дири и законна
лихва за забава от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане.
Поддържа също, че в процесния период следвало да получи и ободряващи напитки по
време на полаганите от него нощни смени, съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 3 от ЗМВР и
издадените в негово приложение подзаконови актове. Въпреки това ръководството не му
предоставило такива. Неизпълнението на това задължение, което следвало да стане по време на
дежурството, породило правото на ищеца да получи парично обезщетение в размер на
равностойността на недадените напитки.Моли ответникът да бъде осъден да му заплати и сумата
от 270.00лева, намалена след изменение на претенцията на осн. чл.214 от ГПК- на 4 1 лева за
периода 01.09.2016г. - 01.09.2019г. За горницата до претендираната сума от 270.00лева е направил
отказ от иска.
Изложил е в исковата молба и подробни правни съображения в подкрепа на претенциите
си.
Ответник ГД „Гранична полиция“ МВР гр. София е депозирал писмен отговор чрез
2
процесуалния си представител гл. юрисконсулт Янка Табакова, с който оспорва претенциите
изцяло като неоснователни. Ответникът признава наличието на служебно правоотношение между
него и ищеца, но намира, че според действалата през периода нормативна уредба и издадените от
Министъра на вътрешните работи заповеди, на служителите упражнили нощен труд във времето
от 22.00 до 06.00 часа, се полагат ободряващи напитки. Стойността на същите е в размер до
0.60лева, а издадените наредби забраняват компенсирането им с пари.
Признава, че ищецът е полагал труд на 12-часови смени/ дневни и нощни/, но това ставало
по предварително изработени графици, като отработеното време се изчислявало сумирано. Чрез
прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния
период, се формирал резултат, който при надвишаване на нормата за работните часове е заплащан
като извънреден труд, съобразно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Т.к. ищецът е служител на МВР, за
изчисляване на трудовото му възнаграждение се прилагали ЗМВР и две наредби, издадени на осн.
чл. 187 от ЗМВР : Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на
работното време, за неговото отчитане , компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и
Наредба № 8121з- 908/ 02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални
празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. В тази
връзка мотивира, че НСОРЗ е неприложима. Тя се отнасяла само до лицата, работещи по трудово
правоотношение, но не и за служителите на МВР. За последните били предвидени различни други
компенсаторни механизми, които отчитали спецификата на работата им. За приложението на чл. 9
от НСОРЗ следвало да са налице четири предпоставки, които в случая липсвали. Преизчислението
с коефициент 1.143 било предвидено, за да се увеличи заплащането на нощния труд, а не с цел
натрупване на часове, чието надвишаване да кумулира извънреден труд. При това преизчисляване
на ищеца би се дължало възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение за извънреден
труд, понеже полаганите смени не превишавали 12 часа.
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 178, ал. 1,
т.3,вр.чл.187, ал.5,т.2 от ЗМВР и чл. 181, ал. 3 от ЗМВР.
Първоинстанционният съд е счел горните за основателни, възраженията на ответната
страна за необосновани и е осъдил последната да заплати на ищеца поисканото
допълнително трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху него от
подаването на исковата молба, до пълното изплащане и равностойността на
непредоставените на ищеца ободрителни напитки по време на положените от него 68 нощни
смени за периода 01. 09. 2016 година- 01 09 2019 година. Присъдени са също разноски и
държавна такса за производството.
Въззивният съд изцяло споделя тези крайни правни изводи, което аргументира така:
Установената от първата инстанция фактическа обстановка по делото не е спорна пред
въззивния съд. С оглед на това настоящият състав възприема изцяло същата, съобразена и със
събраните в процеса доказателства такава, а именно: В процесния период ищецът е бил в служебни
правоотношения с ответната страна, заемайки длъжността старши полицай в 02 група „Охрана на
държавна граница“(ГОДГ) при ГПУ Малко Търново към РДГП гр. Елхово, част от ГД „Гранична
полиция“ МВР гр. София, т. е. е имал статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1
от ЗМВР. Той е полагал труд на 12- часови смени, вкл. нощни, предварително определени с график
за всеки месец. Според констатациите на назначената пред първа инстанция съдебно– счетоводна
експертиза(в.л. Генко Генов), в този период ищецът е положил общо 540 часа нощен труд, който
приравнен на дневен, преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на 617 часа труд. На ищеца не е бил
начисляван извънреден труд и не му е бил заплащан такъв за разликата от 77 часа, между
отчетения за същия период нощен труд и преизчисления от експерта такъв, оценен на 616,36 лева.
От същото заключение е видно, че в рамките на процесния период ищецът е отработил 68
нощни смени, за които при една полагаема ободряваща напитка на смяна, на стойност 0,60лв., е
изчислена общата сума от 41,00лв.
3
По правните изводи:
По първия иск – за допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд: Спорът
по делото е изцяло правен и касае правилното приложение на материалния закон, т.к. служебното
правоотношение между страните предвид естеството му се урежда от ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове по неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра на вътрешните
работи за отчитането и заплащането на труда, положен от служителите на подчинение на това
министерство, а претенцията на ищеца почива на правни норми от трудовото законодателство,
явяващо се общо за специалната материя на служебните отношения в МВР, поради което и
неприложимо според ответника за обсъждания казус. В обобщение той счита, че НСОРЗ е
неприложима както поради липсата на непълнота в специалните правни норми, която да бъде
преодоляна чрез субсидиарно правоприлагане на общите разпоредби, така и защото не е налице
полагане на извънреден труд, подлежащ на допълнително заплащане, нито са налице
предпоставките по чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за преизчисляване на
положения нощен труд в дневен.
Въззивният съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за
извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
/чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ бр.60/2020г /.Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни –подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени-
сумирано на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху
основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към
исковия период/.
Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е
трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя,
извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено ,че извънреден е трудът,
който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в
случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В
ал.2 на същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали
служителят/работникът е положил извънреден труд, се изхожда от нормалната продължителност
на работното време.
Безспорно ищецът има качество държавен служител –полицейски орган по смисъла на
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР/ в действаща към исковия период редакция/ е
предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд са максимално допустимите,
а не, че такава е нормалната продължителност на работното време през нощта. В подкрепа на
това е и фактът, че законодателят е използвал израза „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период.
Поради това съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната продължителност на работното
време през нощта за държавните служители –полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната
продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална
продължителност на работното време през нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че след
изменението на ЗМВР, чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г/ вече нормативно е определена нормалната
продължителност на работното време през нощта на 8 часа.
За процесния период са действали две наредби на министъра на вътрешните работи -
Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г, като само наредбата,
действала в предходен период- от 2014г.- съдържа правило, че при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент 0,143, като
полученото число се събира с общия брой отработени часове през отчетния период.
4
Редът и начинът на отчитане на работното време при сумирано такова, не е уреден в КТ,
ЗМВР или ЗДСл. Това е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите
по трудови правоотношения то става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките и
отпуските/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда ,че когато се полага нощен труд, сборът
от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с
коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените
часове от работника/служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат
за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда.Нормата на чл.9г от
НРВПО е в сила от 01.01.2018г., но разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ е с това съдържание от
2007г, когато е приета и не следва да се изключва от приложение за работещите до приемане на
изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната
продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между
двете величини формира коефициент 1, 143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на
основание законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР/ преди изменението с ДВ бр.60/2020г/, с
изключение на наредбата от 2014г, не съдържат регламентация, аналогична на тази в
подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по–конкретно НСОРЗ. С оглед на
коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща нормалната продължителност на
работното време през нощта за държавните служители/до изменението на ЗМВР през 2020година/,
вкл.и за тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, то настоящият състав намира, че за неуредените случаи
следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, т.к. това отговаря на
целта на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.
След като е безспорно, че полицейските служители са държавни служители, то за
неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общия ЗДСл. Съгласно принципните
разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група
са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по
отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в
МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите,
работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител /подобно на пар.1а-нов –
ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено
нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от
ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и
редът за получаването им, се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-
ниски от определените в трудовото законодателство. Чл.50а ,ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ,
относно продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.При липсата на
нормативно уредена нормална продължителност на работното време през нощта за полицейските
служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7 часа при 5-дневна работна
седмица. В цитираните във въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд
се превръщат в дневни, при сумирано изчисляване на работното време.Тъй като обаче размерите
на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в актовете, издадени от министъра на вътрешните
работи, при наличието на непълнота на уредбата им, следва да намери приложение НСОРЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.приложимият
5
коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и
другите държавни служители, чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При
трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита
работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на
тримесечие. Когато нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден
труд - часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в
дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), представляват извънреден труд.Поради това съдът намира
за неоснователно възражението в жалбата, че НСОРЗ не намира приложение по отношение на
държавните служители в МВР и, че след превръщането на нощните часове в дневни, не се
кумулира извънреден труд.
Съдът намира, че следва да изложи мотиви и във връзка с решение на СЕС от 24.02.2022г.
по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит. В него е
прието, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работници
в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня. Съдът е
приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд.
В националното ни законодателство изобщо не съществува до 2020г /вкл. и през исковия
период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните
служители в системата на МВР, така че отговорът на този въпрос не променя становището на
настоящия състав.
От друга страна предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки отработен
час и ободряващи напитки, според съда не може да компенсира особената тежест на нощния труд,
по смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е
определена и в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово правоотношение също получават
допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен час нощен труд, което води до
извод, че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и
работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете категории
лица по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава, че посоченото
допълнително заплащане от 0,25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за
служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение.
Налага се извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и
безопасността на служителите в МВР, с оглед по–голямата продължителност на нощния труд.
Останалите посочени от въззивника придобивки- ранно пенсиониране, безплатна храна,
униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям
размер и др., съдът не счита за компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд.
По отношение на приетото от СЕС, че с оглед чл.20 и 31 от ХОПЕС е допустимо
определената в законодателството на държава–членка нормална продължителност на нощния труд
от седем част за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид, че до 2020г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд за полицаите, а такава е определена по-късно.Специфичният
характер на работата на служителите в МВР, свързана със защита правата и свободите на
гражданите, с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, с което се
обосновава различното им третиране, не може да бъде възприет като обективен и разумен
критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на преобразуването на часовете
положен нощен труд в дневен, поради въведени други компенсаторни механизми. Това е така, тъй
като наред с изброените от въззивника придобивки на служителите в МВР, до м.август 2016г.
наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след този
момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел.Но дори да се приеме, че такава е
6
налице, в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита и за компенсиране на
особената тежест конкретно на положения нощен труд.
Въззивният съд намира за неоснователно и възражението, че чл.9, ал.2 от НСОРЗ не
намирал приложение по казуса, т.к. изисквал продължителността на нощното работно време да е
по-малка от тази на дневното и трудовото възнаграждение да е заработено по трудова норма,
каквито предпоставки в случая не са налице.Доводът почива на превратно тълкуване на нормата на
чл.9 от Наредбата. Сумираното изчисление на работното време, когато трудовото възнаграждение
е заработено по трудови норми, е уредено в чл.9, ал.3 от НСОРЗ, а чл.9, ал.2, приложима за спора,
не поставя такива изисквания.В подкрепа на този извод е и фактът, че наредбата за отчитане на
отработеното време в системата на МВР от 2014г. е предвиждала преобразуване на часовете
положен нощен труд към дневния по механизъм, като компенсаторния на чл.9, ал.2 от НСОРЗ и
при същите условия, при които е положен нощният труд за процесния период от настоящия ищец.
Тъй като пред въззивния съд не е пренесен спорът за размера на претендираното ДТВ и
дължимата върху него законна лихва за забава, съдебният състав не излага съображения в такава
насока.Законна лихва за забава е дължима, поради липса на изпълнение, от датата на подаването на
исковата молба.
В обобщение на изложеното, поради съвпадение на крайните правни изводи на двете
съдилища, решението на Районен съд-Малко Търново следва да бъде потвърдено в тази част.
По втората претенция за заплащане на обезщетение за непредоставени ободряващи
напитки, т.к. не се твърди, нито доказва такива да са били престирани в процесния по делото
период, спорът е също изцяло правен, защото съгласно чл. 181, ал. 3 ЗМВР /в относимите му за
периода редакции/ на служителите, полагащи труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., се осигуряват
ободряващи напитки, но условията и редът за предоставяне на напитките се определят с отделна
наредба на министъра на вътрешните работи(в процесния период 2016 г. - 2019 г. действа Наредба
№ 8121з[1]904 от 30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна
храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности,
свързани със специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи напитки на
служителите, полагащи труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., в сила и понастоящем), чийто
чл.10(Отм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г., в сила от 04.08.2020 г.) забранява ободряващите напитки да се
компенсират с пари.
Въззивният състав намира, че забраната следва да бъде тълкувана в смисъл, различен от
придавания й от ответника, а именно, че задължението на работодателя за предоставянето на
ободрителните напитки за нощните дежурства( реалната престация) не може да бъде погасено чрез
заплащане на левовата им равностойност, тъй като напитките имат целево предназначение. От
текста на нормата произтича също, че и служителят не може да откаже да получи своевременно
предоставените му от работодателя ободрителни напитки, вместо което да претендира
заплащането на тяхната парична равностойност.
Предвидените напитки като целеви се следват за всяка смяна, когато ищецът полага нощен
труд, т.е. той има интерес от получаването им по време на работа, а след приключването на
смяната интересът от натуралната престация отпада и се трансформира по правилата на ЗЗД в
такъв от обезщетение в размер на паричната й равностойност.
Затова забраната не следва да бъде тълкувана като освобождаваща от отговорността да
заплати обезщетение при липса на реална престация работодателя, който не е изпълнил
своевременно задължението да осигури ободрителните напитки на служителите си. Последните
могат да получат вместо изпълнение по общото правило на чл. 79 ЗЗД обезщетение, равняващо се
на паричната стойност на непредоставените напитки. Отричането на възможността на кредитора
/служител/ да иска обезщетение вместо липсващото изпълнение на посоченото натурално
задължение би означавало това неизпълнение да бъде лишено от юридическа санкция, което не
може да се извлече нито от правната уредба на института, нито от нормите на общото гражданско
законодателство.
Тъй като размерът на тази претенция не е спорен пред въззивния съд, в настоящото
решение не се излагат съображения в насока обосноваването му.
7
Поради съвпадение на извода на двете съдилища, че горната претенция е основателна,
решението на РС-Малко Търново следва да бъде потвърдено и в тази му обжалвана част.
С оглед този изход от обжалването, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият има право на
всички направени в хода на делото разноски, за което е направено изрично искане в отговора на
въззивната жалба. По делото има доказателства за разноски в размер на 400лв, представляващи
заплатено възнаграждение за представителството на страната от един адвокат. Направено е
възражение за прекомерност на същото от страна на ОД на МВР, което този съд приема за
неоснователно, т.к. оспореният хонорар е под минималния по чл.7,ал.2 (изчислен на база
обжалваемия интерес), при прилагане на чл.2,ал.5 от НМРАВ(определяне на възнаграждение
върху всеки иск поотделно), поради което не може да бъде намаляван.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 86/15.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 288/2019 г. по описа
на Районен съд – Малко Търново в обжалваната част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46 ДА ЗАПЛАТИ на Р. Х. Г., ЕГН ********** от гр.Б., ж.к.“И.“ бл.№*, вх.*, ет.*, ап.*
сумата 400.00 лева(четиристотин лева), съдебно-деловодни разноски по в.гр.д.№2230/2020г. по
описа на Бургаски окръжен съд, сторени за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8