Решение по дело №2055/2018 на Районен съд - Велико Търново

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 №.......

 

гр.В.Търново, 11.01.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.

при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№2055 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.31 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №*******от 14.11.2016г. на нотариус Т.Б, район на действие ВТРС, ищецът в качеството на един от двамата продавачи, продал на ответника Г.К. собствената си ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в с.С, общ.*****, подробно описан в исковата молба, както и ищецът учредил на другите двама ответници Н. и М. К пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота, което те да осъществяват заедно и поотделно с купувача на имота. Ищецът твърди, че притежаваната от него 1/2 идеална част от имота, предмет на продажбата от 14.11.2016г. придобил по наследство от съпругата си Г Г, като имот бил нейна лична собственост. Ищецът заявява, че съпругата му починала на 03.11.2016г., като нейни наследници са ищецът, като преживял съпруг и сина й от първия брак-ответника Н.К., като двамата наследници притежават по ½ идеална част от процесния имот в с.С. Ищецът излага твърдения, че при сключване на договора за покупко-продажба, оформен в горепосочения нотариален акт бил изпаднал в особено състояние, предизвикано от смъртта на двама негови близки-на брат му, починал на 01.11.2016г. и на съпругата на ищеца, починала на 03.11.2016г., като не можел да ръководи постъпките си и да разбира свойството и значението на извършеното от него. Ищецът заявява, че ответниците се възползвали от неадекватното му състояние и само за няколко дни след настъпилите трагични събития, организирали извършването на прехвърлителната сделка с ангажиран от тях нотариус. Ищецът твърди, че той не могъл да разбере последиците от сделката към момента на прехвърлянето на собствеността. Сочи, че няма спомен да му е прочетен и обяснен нотариалния акт, както и че не е получил продажната цена. Отправя искане съдът да постанови решение, с което на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД да обяви за унищожен договорът за покупко-продажба на недвижим имот от 14.11.2016г., оформен в горепосочения нотариален акт, по силата на който ищецът продал на първия ответник ½ идеална част от процесния имот и учредил на другите двама ответници право на ползване върху имота, който договор твърди, че макар и сключен от ищеца като дееспособно лице, към момента на сключването му 14.11.2016г- ищецът  не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си поради психично заболяване, породено от внезапната смърт на брат му и на съпругата на ищеца, починали няколко дни преди сключването на договора от 14.11.2016г. Претендира разноски.

Ответниците, в срока по чл.131 от ГПК, са депозирали отговор на исковата молба, в който предявения иск се оспорва като неоснователен и недоказан, по съображения изложени в отговора. Заявяват, че ищецът не доказва твърденията си, че Г Г е била негова съпруга, както и че ищецът е имал брат, починал на 01.11.2016г. Ответниците оспорват твърденията на ищеца, че е страдал от съдова деменция към датата на сключване на сделката, чието унищожение се иска, както и че твърдяното от ищеца психично заболяване е породено само за няколко дни след смъртта на негови близки. Ответниците оспорват твърденията на ищеца, че съдовата деменция е причина той да не разбира и ръководи действията си. Ответниците отправят искане за отхвърляне на предявения иск. Претендират разноски.

            От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото нотариален акт №******., на нотариус Т Б, рег.№283, на 14.11.2016г. ищецът А.С.Г., в качеството продавач заедно с лицето Н.И.К., с договор за покупко-продажба прехвърлили на купувача Г.Н.К. собствения си недвижим имот, находящ се в с.С, общ.*******, описан в нотариалния акт, както следва: едноетажна масивна жилищна сграда и гараж, построени в ******, в квартал ***** по ПУП на с.С, заедно с правото на строеж върху УПИ ***** в квартал **** по ПУП на с.С, целият с площ 843 кв., с уредени регулационни отношения и приложена улична регулация, при граници, описани в нотариалния акт, заедно с всички подобрения и трайни насаждения, за сумата 7000лв. В нотариалния акт е посочено, че продавачът Н.К. запазва за себе си, а А.С.Г. му учредява и двамата учредяват на М.Д.К. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота.

По делото е представен протокол от съдебно заседание от 21.11.1988г. по гр.дело 906/1988г. по описа на ВТРС, с който е одобрена спогодба, по силата на която в дял на лицето Г Б е поставено и тя получава описания в протокола недвижим имот в с.С.

Видно от представено по делото  удостоверение за граждански брак ищецът А.С.Г. на 29.11.1988г. е сключил граждански брак с Г Б.

Видно от препис-извлечение от акт за смърт, Г Б Ге починала на 03.11.2016г.По делото е представен и препис-извлечение от акт за смърт на лицето И.С.Г., починал на 01.11.2016г. Видно от представеното по делото удостоверение за съпруг и родствени връзки, лицето И.С.Г. е брат на ищеца.

По делото е представена част от декларация, подадена от Г Б Г, за деклариране на собственост върху процесния имот, описан в декларацията.

По делото е представено удостоверение от 02.10.2018г.,издадено от д-р К Б, видно от което ищецът е с диагноза-други разстройства на вегетативната нервна система, неинсулинозависим диабет с неврологични изменения, диабетна полиневропатия, хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, други видове стенокардия.

Представена е етапна епикриза от 13.12.2018г.з а ищеца А.Г., като в анамнезата е посочено, че през месеца май 2017г. по повод паметови смущения забравял имена на близки, бил отчаян, нямал желание за контакт с близките си, които оплаквания възникнали след преживяна психо-травма, свързана със загуба на хора. Посочено е, че е проведено лечение в Психиатрична болница К, с подобрение.

По делото са представени и приети като доказателства епикризи, амбулаторни листи, медицинска характеристика, рецепта за медикаменти и други медицински документи относно здравословното състояние на ищеца.

По делото е допусната и приета съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от д-р К.Г., със заключение, че ищецът А.С.Г. страда от съдова деменция, реактивна депресия, като вещото лице е заключил, че това състояние не предопределя невменяемост и на 14.11.2016г. ищецът е разбирал свойството на нещата и е можел да ръководи постъпките си. В съдебно заседание вещото лице поясни, че ищецът е със съдова деменция, която е в лека форма и която се изразява в забавени когнитивни процеси, но според вещото лице в случая при ищеца не може да се говори за кратковременно или дълготрайно разстройство на съзнанието. Според вещото лице, при ищеца няма глобална деменция, доколкото вещото лице заяви, че не е открил симптоми на глобална деменция, която по принцип е прогресиращо, необратимо заболяване и ако ищецът е страдал от глобална деменция, следва понастоящем да има симптоматика на това заболяване. Вещото лице каза, че при деменцията основните проблеми са в паметта и интелекта. Вещото лице заяви,че независимо от преживяните загуби на близки хора, при ищеца не е налице състояние на невменяемост и той е разбирал действията си. Вещото лице каза ,че емоциите влияят на мисловния процес, но въпреки това ядрото на личността, което взема решения е запазено. Вещото лице заяви, че към датата на процесната сделка от 14.11.2016г. ищецът е разбирал свойството и значението на нещата и последиците им, разбирал е, че продава процесния имот и че имота ще принадлежи на купувача по сделката.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д С.Г., Д С Д и И. В П. Свидетелят Г.-брат на ищеца, разпитан каза, че след като починала съпругата на ищеца,той се изоставил, не искал да се храни, не искал съвети, не можел да върви, задавал въпроси:”Къде се намирам? Какво става?” Свидетеля каза, че в това състояние ищецът изпаднал след смъртта на другия им брат И., с който ищецът бил близък и след смъртта на съпругата на ищеца, починала два дни след брата на ищеца. Свидетелят каза, че ищецът и преди смъртта на жена си ходел на психиатър, имал нещо на нервната система, съдова болест от захарния диабет. За процесната сделка свидетелят научил няколко месеца след сключването й. В деня, когато бил подписан договорът за покупко-продажба ищецът го потърсил по телефона с молба свидетелят да го закара до *******, че „имал някаква работа с Н.”. Свидетелят закарал брат си пред кантората на нотариуса, където го оставил заедно със свидетеля Д. Свидетелят каза, че по-късно, след време, брат му споделил, че прехвърлил къщата в с.С, като му казал, че „Н. щели да се грижат за него”.Свидетелят каза, че в деня на сделката ищецът говорел несвързано, че не му се живее, всичко било свършило. Свидетелят Д Д разпитан каза, че след смъртта на брата и съпругата на ищеца, последният не се грижел за себе си, не можел да върви, отказвал да се храни, несвързано говорел. Свидетелят каза, че 10-15 дни след смъртта на съпругата на ищеца идвал с него във *****, при нотариус. Свидетелят бил с ищеца,който подписал някакви документи. Преди да тръгнат А. му казал, че трябва да отиде до *****, защото имал някаква работа, но не казал каква. Почти нищо не говорели по пътя. Свидетелят заяви, че след седмица-две след това, ищецът му казал със сълзи на очи:”Свърши. Дадох къщата на момчето, изгубих я.” Свидетелят каза, че след смъртта на съпругата си ищецът лежал в психиатрична болница. Свидетелят П, разпитан каза, че срещнал ищецът и другия свидетел Д през месец ноември 2016г. пред кантората на нотариус Б във *****. На въпрос на свидетеля „Как е?”, ищецът не отговорил, не го познал. Пред свидетеля П, няколко месеца по-късно, ищецът казал, че го излъгали с една къща.

            От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.31 ал.1 от ЗЗД е допустим. Разгледан по същество е неоснователен и недоказан по следните съображения:

Съгласно чл.32 ал.2 от ЗЗД правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността започва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи-от деня на сключването на договора. В конкретния случай ищецът претендира унищожение на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 14.11.2016г., а исковата молба е подадена на 27.06.2018г., т.е. преди изтичане на тригодишния срок от деня на сключване на договора, поради което съдът приема, че не е погасено по давност правото за предявяване на иск по чл.31 ал.1 от ЗЗД досежно процесния договор и иска е допустим.

Според правната норма на чл.31, ал.1 от ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. За да се допусне унищожаване на договора на това основание, е необходимо лицето, което го е сключило, да е напълно дееспособно, т.е., да не е поставено под запрещение. Не се спори по делото, че ищецът А.Г. към датата на сключване на процесния договор от 14.11.2016г. е бил дееспособен и не е бил поставян под запрещение. За да е налице хипотезата на чл.31 ал.1 от ЗЗД е необходимо съгласието за сключване на договора да е несъзнавано, тъй като лицето, което го е изразило, макар и формално да е било дееспособно, не е могло да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи. По аргументи от чл.31 ал.2 от ЗЗД и чл.5 от ЗЛС тази неспособност се дължи на слабоумие /тежка или дълбока олигофрения или деменция/ или на душевна болест, които обуславят поставянето на лицето под запрещение. По делото не  са събрани доказателства за наличие на тези предпоставки. От представените по делото писмени документи-епикризи, се установява, че ищецът страда от заболявания-хипертонично сърце, неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения, захарен диабет, атеросклероза на други артерии. От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, неоспорено в тази част, се установява, че ищецът страда от съдова деменция, както и че след смъртта на близките си /съпруга и брат/ е развил състояние на реактивна депресия. В заключението вещото лице посочва, че състоянието на ищеца не предопределя невменяемост и че към датата на сделката-14.11.2016г. ищецът е разбирал свойството и значението на нещата и е можел да ръководи постъпките си. Заключението е оспорено от ищцовата страна в частта досежно този извод на вещото лице, но съдът кредитира заключението по допусната съдебно-психиатрична експертиза, което заключение счита за обосновано, пълно и кореспондиращо с останалите събрани по делото доказателства. Съдът съобрази и събраните по делото гласни доказателства при преценка дали към момента на сключване на сделката ищецът е разбирал и ръководел действията си във връзка с изразената воля по сключване на договора за покупко-продажба от 14.11.2016г. От свидетелските показания по безспорен начин се установи, че след смъртта на своя брат и последвалата два дни по-късно смърт на съпругата на ищеца, последният е изпитал силно чувство на тъга и е изпаднал в депресивно състояние. Това обстоятелство се установява от доказателствата, а освен това е и житейски обяснимо смъртта на толкова близки за ищеца хора да предизвика силна тъга и отчаяние, в каквото състояние е бил изпаднал ищецът. Видно от показанията на свидетелите Д Г. и Д Д, ищецът е отказвал да се грижи за себе си, не се хранел, изоставил се, не можел да върви. Изложеното от свидетелите не води до извод обаче, че въпреки емоционалното състояние, в което е бил ищецът непосредствено след смъртта на близките му, той не е могъл да осъзнава и да ръководи действията си и да формира воля при сделката, в която е участвал. От заявеното от свидетелите се установява, че ищецът е заявил пред тях, че трябва да отиде по работа във ***** и е помолил свидетеля Г. да го закара зад съда. Казал му, че има нещо да оправя с Н.. Свидетелят Денчев също заяви, че ищецът му казал, че трябва да ходят до ****, защото имал работа. Свидетелят Д е придружил ищеца пред нотариуса, където се извършила сделката. На следващо място, видно от показанията на свидетеля Д, пред него, седмица-две след сделката ищецът казал-„Свърши. Дадох къщата на момчето, изгубих я”. Тези думи на ищеца, както и обстоятелството, че ищецът е организирал придвижването си до нотариуса в деня на сделката, водят до извод, че ищецът е можел да разбира и ръководи действията си, както и от заявеното пред свидетеля Д се установява, че ищецът е разбирал и последиците на договора, който сключва, а именно, че прехвърля собствеността, която притежава от процесния имот, която част след сделката няма да бъде негова собственост. Не се установи, че ищецът е бил неадекватен в деня на сделката, изповядана пред нотариус. Заявеното от свидетеля П, че ищецът не му отговорил на поздрава в деня на сделката и че според свидетеля ищецът не го познал не може само по себе си да обоснове извод, че ищецът е бил неадекватен до степен да не разбира постъпките си. Следва да се има предвид и, че в представения по делото нотариален акт №2082 т.11, рег.№13247, дело 1467/2016г., който  е официален документ от датата на сделката 14.11.2016г., нотариусът е удостоверил, че изяснил действителната вола на страните, убедил се е, че разбират значението на акта, който извършват.

С оглед изложеното, събраните по делото доказателства водят до извод, че ищецът въпреки заболяването си- съдова деменция, която вещото лице каза, че при него е в лека степен, както и въпреки състоянието на реактивна депресия, в което е бил след смъртта на близките си в началото на месец ноември 2016г., е разбирал действията си във връзка със сключване на процесния договор за покупко-продажба. От заявеното от вещото лице се установи, че приеманите от ищеца медикаменти подобряват когнитивните процеси, а не ги намаляват и въпреки, че емоциите влияят на мисловния процес, според вещото лице ядрото на личността, което взема решение е запазено, поради което е направен и извод за способността на ищеца да разбира и ръководи действията си. Обстоятелството, че ищецът е потърсил психиатрична помощ за състоянието си, както и че му е било предписано лечение, не обосновава също само по себе си извод, че ищецът не е разбирал действията си, доколкото от множеството приложени по делото медицински документи няма данни, от които да се направи този извод.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът към момента на сключване на процесния договор от 14.11.2016г. е разбирал действията и постъпките си, поради което не е налице основание за унищожаване на договора за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт №2082 т.11,рег.№13247, дело 1467/2016г. в претендираната от ищеца хипотеза, като иска по чл.31 ал.1 от ЗЗД подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.

Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора и отхвърляне на предявения иск, в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски.

Ответниците също са претендирали разноски, както следва: ответникът Г.К. претендира сумата 750лв. за разноски за адвокатско възнаграждение и  ответникът Н.К. претендира сумата 100лв. за разноски за възнаграждение за вещо лице. С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени в полза на ответника Г.К. направените по делото разноски в размер на 750лв. за адвокатско възнаграждение и в полза на ответника Н.К. сумата 100лв. за разноски за възнаграждение за вещо лице.

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р      Е     Ш     И  :

 

   ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.Г. с ЕГН **********, с адрес ***.*** срещу Г.Н.К. с ЕГН **********, Н.И.К. с ЕГН ********** и М.Д.К. с ЕГН **********-тримата с адрес *** иск по чл.31 ал.1 от ЗЗД за унищожаване на  договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.11.2016г., оформен с нотариален акт №*************г. на нотариус Т.Б, район на действие ВТРС, в частта, в която  ищецът е прехвърлил на ответника Г.Н.К. своята ½ идеална част от  описания в нотариалния акт недвижим имот: едноетажна масивна жилищна сграда и гараж, построени в УПИ *****, в квартал **** по ПУП на с.С, заедно с правото на строеж върху УПИ **** в квартал *** по ПУП на с.С, целият с площ 843 кв., с уредени регулационни отношения и приложена улична регулация, при граници, описани в нотариалния акт, заедно с всички подобрения и трайни насаждения и е учредил на ответниците  Н.И.К.  и  М.Д.К. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота, с искане за унищожаване на договора, поради това, че ищецът-продавач към момента на сключване на договора не е могъл да разбира или да ръководи действията си, като неоснователен и недоказан.

 

            ОСЪЖДА А.С.Г. с ЕГН **********, с адрес ***.Тръмбеш  ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.К. с ЕГН **********, с адрес *** сумата 750лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.   

 

        ОСЪЖДА А.С.Г. с ЕГН **********, с адрес ***.Тръмбеш  ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.К. с ЕГН ********** , с адрес *** сумата 100лв. /сто лева/, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение за вещо лице.     

     

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: