Решение по дело №685/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от Х. Х., гражданин на Египет, срещу Решение № УПП-445/15.07.2024г. на интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Твърди се, че търсещият закрила изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от последния, който неправилно приел, че спрямо молителя не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Съображенията за издаване на акта при съществено нарушение на административнопроизводствените правила се обосновават с твърдение, че решението не съдържало нито един аргумент за това дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. Видно от съдържанието му, в него били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в Египет, с положението на различните етнически групи там и обстоятелствата, свързани със заплахите, на които оспорващият бил обект в тази страна. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производство по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващия по същество. Интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приел, че молителят се позовава на обстоятелства извън предмета на закона. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на органа. Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. Относно твърдението, че при постановяване на обжалваното решение интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон се сочи и че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденецът добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в Египет, както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му. Административният орган приемал в своите мотиви, че чужденецът не бил обект на репресии и нямало риск за неговия живот и сигурност в Египет. Оспорващият обаче сочи, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Заявил пред органа, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в Египет ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване. Моли се да се има предвид, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕО. Обжалваното решение противоречало на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което следвало да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указания молбата да бъде разгледана в производство по общия ред.

Ответникът – Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при МС (М. К.), чрез процесуален представител, в писмен отговор чрез процесуален представител, излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. № УРИ 105400-1645/26.06.2024г. на СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името Х. Е. Х. от Палестина, поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №755 от 03.07.2024г. при ТЦ – [населено място], с рег. №УП-16438/03.07.2024г. на ДАБ, подадена с името Х. Х. от Египет. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-16438/03.07.2024г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Х. Х., гражданин на Египет, роден на [дата]. в Египет, [населено място], неженен.

На 03.07.2024г. лицето е регистрирано в ДАБ с имената Х. Х., гражданин на Египет, роден на [дата]. в Египет, [населено място], със същия постоянен адрес, гражданин на Египет, етническа принадлежност – , религия – , професия – счетоводител, образование – висше, неженен, без документи за самоличност.

На 04.07.2024г. с кандидата за закрила е проведено интервю по реда на Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, отразено в Протокол с рег.№ УП-16438/04.07.2024г. В хода на същото жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Не е използвал други имена. Имал роднини в държава членка на ЕС – брат във Франция, със статут на постоянно пребиваващ. Напуснал Египет през април 2024г., чрез кораб през Суецкия канал, в който се укрил след като брат му му осигурил трафикант. При пристигането в [населено място] успял да слезе без никой да го забележи и там останал два месеца и половина, работил при познат палестинец. Напуснал Турция, защото нямал документи. Подал молба, за да се сдобие с такива, но два месеца нямало резултат. Първоначално не искал да идва в България, а да замине за Франция. В страната ни влязъл чрез трафикант, който го скрил в един товарен камион. Стигнал до София и там се предал. Напуснал Египет, защото не се чувствал добре там – родителите му починали, а брат му бил във Франция. Споделил, че завършил образованието си в Египет. Придобил университетско образование през 2012г. с придобита търговска специалност. След това започнал работа в завод за пластмаси и после станал началник на работниците. Там останал шест месеца. После започнал работа като сервитьор и много бързо се издигнал до началник, но все не се разбирал с началниците, защото имал идеи за развитие на ресторантите, които те не споделяли. Работил по 16 – 17 часа, но не получавал достатъчно пари. В Египет живеел в [населено място], в жилище под наем. Решил да напусне Египет точно сега, защото вече бил на 31 г., но все още нищо не бил постигнал. За да можело да се ожени, трябвало да има финансови възможности, а той нямал такива. Не изявил желание да се завърне в Египет, защото там си нямал никого. Заявил, че не бил арестуван в държавата си по произход или в друга държава, не бил осъждан, не членувал в политическа партия, нямал проблеми с властите, не му било оказвано насилие. На въпроса защо е подал молба за закрила в България отвърнал, че ако има документи ще остане да живее тук.

С писмо с рег.№ УП-16438/04.07.2024г. на ДАБ, Директорът на ТЦ – [населено място] е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

С процесното Решение № УПП-445/15.07.2024г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на Х. А. е била отхвърлена, на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 19.07.2024г., а жалбата срещу него е подадена на 22.07.2024г., следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – М. К., младши експерт в Транзитен център – [населено място], определена със Заповед № РД05-292/13.04.2022г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В него са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на търсещия закрила да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.

Не се констатира в хода на административното производство по издаване на решението да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая търсещото закрила лице е било регистрирано на 03.07.2024г., а оспореният акт е издаден на 15.07.2024г., следователно при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ, за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред интервюиращия орган при ТЦ - [населено място] към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Също така не се установява и нарушение на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, като такова не е налице по преписката. Следва да се отбележи обаче, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ – в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил като причини за напускане на Египет такива, които са извън предметния обхват на ЗУБ и до известна степен са от икономически характер.

Видно от бежанската история на жалбоподателя, изложена от него и обективирана в Протокол с рег.№ УП-16438/04.07.2024г., той е живеел спокоен живот в Египет преди напускане страната и не се установява срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. Правилни са мотивите в насока, че причината, поради която Х. Х. е напуснал държавата си по произход не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец, тъй като същата е свързана с липсата на близки в Египет и със стремеж за лична икономическа стабилност. Търсещият закрила не навежда твърдения за наличие у него на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован, тъй като такъв на практика липсва. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващия напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.

Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл.9, ал.1, т.1 и 2. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с търсещия закрила същият не само не е направил изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан и не е имал проблеми с официалните власти в страната си.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут, тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ – тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.

За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C- 465/07/*** and ***i vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл.15 от последната е преповторен в текста на чл.15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

В конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № ЦУ-1364/30.05.2024г. относно Арабска република Египет на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.

Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл.15, б. “в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи.

Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия закрила, следва да са актуални, както е в настоящия случай.

От актуалната справка за положението в Египет, която е именно приложената към административната преписка, става ясно, че ситуацията в страната на този етап е сравнително безопасна и ситуацията там не е усложнена до степен, вкл. в Гарбия където жалбоподателят е роден и [населено място] където твърди че е живял до напускането си от Египет, за да се приеме, че са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила на лицата от тази държава. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства или надеждни данни, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка, вкл. тази информация не се опровергава и от представената от процесуалния представител на жалбоподателя в хода на съдебното производство друга такава а именно с вх. № ЦУ-501 от 26.01.2024г. издадена от Директора на Дирекция“Международна дейност“ при ДАБ, която не е актуалната към постановяване на решението.. Оспорващият не е живял на територията на ивицата Газа, в хода на административното производство е изяснено и че страната му по произход е Египет, поради което изложените в хода по същество от процесуалния му представител доводи в тази насока не се следва да се обсъждат, предвид неотносимостта им към предмета на доказване по делото. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9, ал.5 от ЗУБ, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ част като неоснователна.

Не се установява да е налице основанието, визирано в чл.9, ал.6 от ЗУБ. В тази връзка следва да се посочи, че братът на оспорващия, според регистрационния лист на последния е пълнолетен, следователно жалбоподателят не е член на семейство спрямо брат си съгласно легалното определение дадено в § 1 , т.3 от ДР ЗУБ и не е налице основание по чл.9, ал.6 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, както правилно е възприето в обжалваното решение.

Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на оспорващия от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в Египет, изводите на органа, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Х., гражданин на Египет, срещу Решение № УПП-445/15.07.2024г. на интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците. (М. К.).

Решението не подлежи на обжалване.