Р Е Ш Е Н И Е
Номер 4531 26.11.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осемнадесети септември през
две хиляди и деветнадесет година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 10368 по
описа за 2018 година.
Предявен е иск с правно осн. чл.203, ал.2 КТ, във вр.
с чл.45 ЗЗД.
Ищецът „Р и Р Транспорт“ ЕООД твърди, че ответникът е
бил негов служител, като по трудов договор е заемал длъжност „ш. на т.а.“ от 07.11.2012г. В периода от 07.01.2013г. – 30.05.2013г.
ответникът е бил командирован за извършване на м. п. с а., собственост на
дружеството. Твърди се, че на 14 май 2013 г. след като употребил алкохол,
ответникът е управлявал т. а. – в. по автомагистрала А29 в Кралство Н., посока
към Р. и около 14 – 14,30 часа е предизвикал ПТП, удряйки се в крайпътната
мантинела. От произшествието настъпили значителни имуществени вреди. Превозното
средство било увредено до степен да не може да се придвижва на собствен ход,
поради което се е наложило да бъде репатрирано със специализирана техника до
охраняем паркинг Това било свързано с разходи за собственика, в случая
дружеството ищец. За извършване на ремонт на пътното превозно средство също
били направени значителни разходи, възлизащи на 23 225,60 лева, както и
допълнителна сума за части в размер на 3 733,40 лв. Твърди се още, че е било
образувано досъдебно производство срещу ответника за допуснатото ПТП от РП –
А., но на 13.12.2017 г. същото е било прекратено поради изтичане на абсолютна
давност. С оглед тези обстоятелства се иска да бъде осъден ответника да заплати
общо сумата 26 959 лева, представляваща обезщетение за нанесени на дружеството
неимуществени вреди. Претендира се и законна лихва.
Ответникът
Д.М.М. оспорва чрез особения представител твърденията в исковата молба.
Поддържа, че искът е неоснователен и недоказан, а също така и че вземането е
погасено по давност.
След като се обсъди събраните в хода на производството
доказателства съдът намира следното:
Ответникът е работел по трудово правоотношение с
дружеството ищец по силата на трудов договор № 7 от 05.11.2012г. на длъжност
„ш.*******“ / лист 9/. Във връзка с
изпълнение на трудовите задължения той е бил командирован в ЕС за период ато
07.01.2013г до 30.05.2013г. / лист 10/.
Установява се от приложеното досъдебно производство и
документите на Районна полицейска служба ********* / лист 47 -84/, че на 15.05.2013г. управлявайки възложеното му от
работодателя транспортно средство – товарен автомобил- влекач марка „Рено
Премиум“ с рег. № ******** е предизвикал пътно-транспорнто произшествие. По
време на същото той е управлявал автомобила след употреба на алкохол, като
полицията констатирала концентрация на алкохол от 1,3 промила. За шофирането в
нетрезво състояние на ответника е било наложено наказание лишаване от свобода
за три месеца, а свидетелството му за правоуправление било отнето за срок от
двадесет и един месеца.
В последствие в Б. било образувано
досъдебното производство, приложено по настоящото дело, което било водено за
престъпление по чл.343, ал.1 , б.“а“, вр. с чл.342, ал.1 НК. Същото било
прекратено с постановление на Окръжна прокуратура Пловдив на 13.12.2017г.
поради изтичане на абсолютната давност предвидена за този тип деяние. Видно е
от разпита на ответника, проведен по следственото дело в него се съдържа
признание на ищеца, че е употребил алкохол – няколко водки и енергийна напитка
в нощта преди инцидента. Потеглил на следващата сутрин без да могъл да се
наспи, поради което при изпреварване по магистралата се унесъл и заспал за
момент, в следствие на което автомобилът се допрял странично в мантинелата и
започнал да стърже по нея. Като останал така в контакт с нея и след спирането
на машината / лист 75 на приложеното сл. дело/.
В следствие на удара върху товарния
автомобил били нанесени множество щети. Той бил репатриран, като от фирмата
извършила това обяснили, че става дума за много значителни повреди, водещи до
т.н. „тотална щета“ / в този смисъл показанията на свидетелката В.Т./. Според свидетеля Р.Д. автомобилът бил със следи от
удар в предната лява гума, бил скъсан предният му мост, увредени резевроарите и
въздушната система, имало и огъване на предната и задна джанти. След
първоначален оглед и неотложни действия камионът бил приведен в движение и
откаран в сервиз в Б., където били направени разходи за 10000 евро във връзка с
ремонта / лист 58/.
От заключението на съдебно-
автотехническата експертиза се установява, че техническата причина за
настъпване на произшествието е загуба на управлението на товарния автомобил от
страна на водача М.. Липсата на контрол се явявала резултат от употребата на
алкохол от страна на ответника, която е повлияла способността му да шофира
безопасно / лист 71/. Стойността на
причинените щети възлиза на 26900,91 лв.
С оглед така установените факти се налагат следните
правни изводи:
Към момента на извършване на деянието ответникът се е
намирал в трудово правоотношение с ищеца, поради което за отговорността за
причинените вреди следва да се прилагат разпоредбите на чл.203 КТ. Според
чл.203, ал.2 КТ за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на
престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите
задължения, отговорността се определя от гражданския закон.
В случая вредата е настъпила в следствие на осъществен
от ищеца престъпен състав – същият е предизвикал пътнотранпорто произшествие,
след употреба на алкохол и от същото са настъпили значителни имуществени вреди.
Това е установено в хода на досъдебното производство, като отпадането на
основанието за носене на наказателна отговорност – поради изтичане на
абсолютния давностен срок, не се отразява на гражданската отговорност.
Съгласно чл.45 ЗЗД който е причинил виновно вреди
другимо е длъжен да ги възстанови. В случая деянието, причинната връзка между
него и настъпването на вредите бяха установени безспорно в хода на настоящото
производство. Наличието на вина се предполага, като презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД не е оборена от ответника.
С оглед изложеното ответникът следва да заплати на
ищеца обезщетение, чийто размер следва, съобразно заключението на експертизата,
да се определи на 26900,91 лв.. Следователно искът следва да се уважи като
основателен до този размер и се отхвърли в останалата си част.
Предвид основателността на иска, следва да се разгледа
възражението на ответника относно изтичане на погасителна давност.
Вземането за непозволено увреждане е изискуемо от
момента на деянието – арг. от чл. 84, ал.3 ЗЗД, според който длъжникът по
непозволено увреждане се смята в забава без покана. Давностният срок за този
вид задължения е петгодишен – чл.110 ГПК. Той е започнал да тече от датата на
деянието – 14.05.2013г. и следва да изтече на 14.05.2018г. На тази дата е
предявена исковата молба, поради което теченето на давността е било прекъснато,
а самата тя е спряла. Предвид това възражението за изтичане на давностен срок е
неоснователно.
Ответникът следва, съобразно чл.78, ал.1 ГПК, да
заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 2567,36 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Д.М.М. ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплати на „Р и Р Транспорт“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив ж.к. Тракия,
бул. Освобождение №32, ет.8, офис 30, на осн. чл.203, ал.2 КТ, вр. чл.45 ЗЗД,
сумата 26900,91лв./двадесет и шест хиляди и деветстотин лева и 91 ст./,
представляваща обезщетение за имуществени вреди настъпили от пътно-траспорнто
произшествие причинено от ответника на 14.05.2103г. в К. Н., ведно със
законната лихва върху сумата считано от 14.05.2013г. до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до
размера на претендираните 26959 лв.
ОСЪЖДА
Д.М.М. да заплати на „Р и Р
Транспорт“ ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 2567,36 лв./две хиляди
петстотин шестдесет и седем лева и 36 ст./, представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно
с оригинала
ВД