РЕШЕНИЕ
№ 360
гр. Сливен, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20242230101428 по описа за 2024 година
В депозираната пред Сливенският районен съд молба Н. П. П. излага, че с Г. Б. И. са
живяли на съпружески начала от 2018 г. и от съвместното им съжителство се е родило
детето Г. Г.ев И..
Твърди, че през целия им съвместен живот ответника я тормози системно - физически
и вербално; ставал раздразнителен, агресивен, дори й нанасял удари и вдигал безпричинни
скандали, а това се е случвало в присъствието на сина им. Описва пореден такъв случай от
28.02.2024 г.; около 21:00 часа тя у дома си приготвяла детето за сън, когато ответника
влязъл при тях, отключвайки си сам входната врата на жилището, въпреки че двамата вече
не живеели заедно. Обяснил, че желае да види детето, но започнал да й натяква, че е
останала сама, че няма подкрепата от никой, след което й нанесъл удар с юмрук в скулата на
лицето й и си тръгнал.
П. посочва, че се страхува от ответника, тъй като това му поведение не е инцидентно,
а и защото освен физическо, упражнява над нея и психическо /наречено от нея вербално/
насилие, обиждайки я.
При тези обстоятелства прави искане съда да издаде заповед за защита, с която да
наложи на Г. Б. И. следните мерки: по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН – да бъде задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея и по чл. 5 ал. 1, т. 3 от ЗЗДН –
забрана да приближава до ищцата на определено от съда разстояние, както и жилището, в
което живеят с детето, намиращо се в гр. Сливен, ул. Хан Крум № 27 и местоработата й в
магазин на СД „Еко-Асорти Байчеви и СИЕ“ в гр.Сливен, при условия и срок определени от
1
съда.
Ответникът депозира писмено становище/отговор, в който оспорва исканията на П.,
както и фактите, на които са основани. Отрича да е имал спрямо нея описаното в исковата
молба поведение, като и твърди, че всъщност не е било възможно да й нанесе удар в лицето,
защото по това време- описаните ден и час, не е бил при нея. Всъщност си бил в
квартирата, където беседвал с хазяйката си, а малко след това осъществил телефонен
разговор с майка си, тъй като му се обадила.
В проведените по делото съдебни заседания страните се явяваха лично, а и с
пълномощници- адвокати, като по същество не промениха вече заетите от тях в писмен вид
позиции, коментирани до тук.
Всяка направи искане да й бъдат присъдените разноски по делото.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите на страните, съда приема за установена следната
фактическа обстановка:
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните по делото са живяли в условията
на фактическо съпружеско съжителство, както и че са се разделили; вече не живеят заедно.
Също така е безспорно, а то се установява и от нарочно писмено доказателство-
удостоверение за раждане, че двамата са родители на малолетния Г. Г.ев И., род. на
08.01.2021г.
Част от доказателствата поделото е декларацията на жената по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в
която тя декларира, че са се осъществили фактите, твърдяни от нея в молбата й, по която е
образувано делото, на датата 28.02.2024г.
Събрани бяха гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетели, посочени
и от двете страни.
Въз основа на показанията, дадени от М. И.а М и Д.С.К.Т., дадени в проведеното на
04.04.2024г. открито съдебно заседание, съда приема, че по време на съвместното им
съжителство ответника не веднъж е обиждал Н. П., наричайки я патка, шматка, глупачка.
Също, че на 28.02.2024г. вечерта, около 21.00ч. /около, а не абсолютно точно тези час и
минута/ И. я е посетил в дома, в който живее заедно със сина си, а след кратък разговор й
нанесъл удар с юмрук в лицето, в областта на дясната й скула, както и че на следващия ден
на мястото е имало синина. Съдът кредитира тези показания, тъй като свидетелите
установяват сходна фактическа обстановка, вътрешно непротиворечиви са, а и се подкрепят
от друго доказателство по делото- документ, издаден от медицинско лице. Това е съдебно-
медицинско удостоверение № 15/2024г. на д-р С.С.- началник отделение по обща и
клинична патология, който при прегледа на П., осъществен около 15ч. на 29.02.2024г., е
констатирал умерено изразен и болезнен травматичен оток и кръвонасядане на кожата, в
дясната й лицева половина, ангажиращо скулата, синьо-мораво на цвят. То има травматичен
2
характер-механична генеза и е възможно да е причинено в резултат на нанесен й юмручен
удар на 28.02.2024г.
Този извод на съда не се разколебава от показанията на свидетелите П.М. И.а и
Т.М.М.. Преди всичко може да се отбележи, че те са изключително близки родственици на
ответника- негови майка, съотв. леля и поради това е възможно да са дали показанията си в
резултат на заинтересованост от изхода на делото- чл.172 от ГПК. В тази връзка силно,
негативно, впечатление прави поведението във времето на втората от тях, която е създала у
Н. П. погрешно, направо невярно впечатление за себе си, представяйки се във фалшив
интернет профил за друг човек. Спечелвайки доверието й, тя е получавала от молителката
сведения, данни, които вероятно след това е предоставяла на племенника си, тъй като бе
категорична, че той е й е много близък; че много го обича. При всички случаи тези действия,
при това в продължение на дълго време, не позволяват съда да направи извод за наличие у
тази свидетелка на високи морални и етични качества, че да се довери на показанията й,
дадени в съдебно заседание.
От друга страна, съществува известно противоречие между тезата на ответника в
писмения му отговор и показанията на осигурените от него за процеса свидетелки. Така
напр. той твърди, че на 28.02.2024г. вечерта си бил в квартирата и в 21.04ч. разговарял с Н.
П. по телефона, а минута-две след това и с майка си, която му позвънила, докато в
показанията си тя излага, че разговаряла със сина си, тъй като той й позвънил. Свидетелката
М. пък даде отговор, че молителката е общувала с нея онлайн от 21.00ч., както и че тя не й е
споменавала ответника, докато би трябвало четири минути след началото на тази интернет
връзка П. да е говорила по телефона с Г. И..
Така също в тази насока следва да се има предвид и данните в получен от трето за
делото лице документ- изх. № 3759/12.04.2024г. на „Йеттел България“ ЕАД. Тук следва да се
посочи, че документа не съдържа достатъчно като обем, като информационен масив,
сведения, от които да се формира извод, че подкрепят защитната теза на ответника и по тази
причина той, а не молителката, следва да търпи неблагоприятни последици, тъй като
доказването на тази теза, съответно на фактите, на които е основана, бе в тежест на Г. И.. От
друга страна при съпоставка на така да се каже легендата, изложена на първа страница от
този документ касателно значението на отбелязванията с цифри в разпечатката на три
страници, придружаваща писмото, с данните в тази таблица се налага извод, че на
28.02.2024г. ответника е провел телефонен разговор с майка си, с продължителност 522
секунди, иницииран от него, тъй като от мобилния оператор е поставена на това място
цифрата „0“. Т.е., това отново опровергава твърдението в отговора, че разговора между
двамата е осъществен, тъй като майка му му е позвънила по телефона. От друга страна
данните в тези представени от „Йеттел България“ ЕАД документи налагат заключението, че
в тези дата и приблизителен час- 28.02.2024г., около 21:00 часа, И. не е провеждал
телефонен разговор с Н. П., тъй като нейния телефонен номер липсва в разпечатката, а така
също от поставените от оператора цифрови символи във втората колонка в таблицата се
3
налага извод, че преди и след телефонния разговор с майка си ответника е бил в интернет-
срещу съответните хоризонтални редове е поставено числото „50“.
Не без значение е и факта, че ответника твърди в отговора си, че на 28.02.2024г.
около и след 21:00ч. си е бил в квартирата, а тя трябва да отговаря на настоящия му адрес,
посочен от самия него – гр. Сливен, кв. Клуцохор, ул. „17-ти януари“ № 49, докато данните в
разпечатката на „Йеттел България“ ЕАД „показват“, че той или поне мобилния му телефон
е/са били на друг адрес- Сливен кв. Клуцохор бл. №12.
Тези няколко противоречия в твърденията на ответника по делото и ангажираните за
тях доказателства като съвкупна преценка разколебават достоверността на изложеното от И.
в отговора му и поддържано в хода на делото, че на 28.02.2024г. около 21:00ч. той си е бил в
квартирата, а не в жилището на молителката.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Делото е образувано по молба е с правно основание чл. 4 ал. 1 от ЗЗДН, а искането е
да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. Предвид характера на
производството и тъй като е изрично предвидено от законодателя с текста на чл. 15 ал. 1 от
ЗЗДН, съда следва да се произнесе по молбата с решение в открито съдебно заседание.
Съгласно чл. 2 и чл. 3 т. 2, предл.второ от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо или психическо насилие, както и опита за такова, извършено спрямо лице, с
което ответника е живял в условията на фактическо съпружеско съжителство. Съдействие за
защита пострадалото лице може да потърси, като се обърне към съда, а в чл. 5 са посочени
мерките за защита от домашно насилие, които съгл. чл. 7 компетентен да наложи е районния
съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице.
В случая е безспорно, че страните по делото са лица, живяли в условията на
фактическо съпружеско съжителство. Установи се и че на 28.02.2024 г. ответника е
осъществил спрямо молителката действия, които съда преценя като упражнено над нея
физическо насилие- ударил я е с юмрук в лицето, в областта на дясната скула, в резултат на
което на следващия ден тя е била със синина на това място, в какъвто вид дори е отишла на
работа. За да достигне до този извод и да приеме тези факти за доказани съда се основа на
свидетелските показания на свидетелите, разпитани по инициатива на молителката, но и на
документ, издаден от медицинско лице, както и на противоречията в защитната теза на
ответника и ангажираните от него доказателства. Последното в смисъл, че И. не ангажира
убедителни доказателства, от които може да се направи извод, че на 28.02.2024г. в 21.00ч. си
е бил в квартирата, а не при молителката.
Така също, според съда, дори И. да е бил на 28.02.2024г. вечерта в квартирата си,
дори и малко преди 21.00ч., това не изключва възможността около тези час и минута/и той
да е бил и при молителката, в нейното жилище. Така е защото, както адреса, на който той
твърди, че е бил- квартирата му, т.е. настоящия му адрес- ул.“17-ти януари“№49, така и
адреса, на който се оказва, че е бил – по данните от разпечатката от „Йеттел България“ ЕАД-
бл.12 в кв.“Клуцохор“, така и адреса на молителката- ул.„Хан Крум“ №27, са все в
4
гр.Сливен, кв. Клуцохор, което според съда позволява на ответника да остави мобилния си
телефон в жилището, в което е бил на този ден и час, да се придвижи до апартамента на П. и
след като проведе кратък разговор с нея и й нанесе единичен удар, се завърне обратно.
Съдът изказва това предположение, а всъщност и допуснато заключение, тъй като от
разпечатката на мобилния оператор се установява, че на 28.02.2024г. И. е бил в интернет от
20:47ч за 123 секунди, т.е. за 2 минути, а следващото действие, осъществено чрез мобилния
му телефон е изходящ негов разговор за 28 секунди в 21:04часа. Т.е., между двете се явява
интервал от 15 минути, достатъчен според съда за осъществяване от него на току-що
описаното от съда.
Съдът намира за доказана тезата на молителката и предвид подадената от нея
декларация по чл. 9 от ЗЗДН. След последните промени в нормативния акт тя вече не е
задължителна, но пък е запазено значението й за процеса, вкл. и процеса на доказване-
съгл.чл.13, съда издава заповед за защита само въз основа на декларацията, когато за даден
факт няма други доказателства.
Същевременно, исканите от П. мерки за защита съответстват на упражненото
насилие; преценят се от съда като подходящи, а те са и изрично предвидени в текста на чл. 5
от ЗЗДН.
Имайки предвид характера на упражненото домашно насилие, мерките следва да
бъдат наложени не за максималния срок, предвиден в ЗЗДН и както е поискано в молбата-
за 18 месеца, а за дванадесет.
Ето защо на пострадалата следва да бъде издадена заповед за защита. Тя трябва да
бъде връчена на страните - на пострадалото лице и причинителя на насилието и служебно да
се изпрати на РУ на МВР - Сливен.
На основание чл. 11 от същия нормативен акт ответника следва да бъде осъден да
заплати държавната такса за образуване на делото, която съда определя в размер на 25 лв.,
както и направените от молителката разноски по делото, а те са в размер на заплатеното от
нея адвокатско възнаграждение - 600 лева. Логично, искането на ответника за присъждане
на разноски ще бъде отхвърлено.
При изложеното и на основание чл. 15 ал. 7 във връзка с чл. 5 ал. 1 от ЗЗДН,
Сливенски районен съд
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Г. Б. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Сливен, кв. „Клуцохор” ул.
„17-ти януари“ № 49 ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от домашно насилие спрямо Н. П. П. с ЕГН:
********** и адрес: гр. Сливен, ул. „Хан Крум” № 27.
ЗАБРАНЯВА на Г. Б. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Сливен, кв. „Клуцохор”, ул.
5
„17-ти януари“ № 49 ДА ПРИБЛИЖАВА, на разстояние по-малко от 50 метра, жилището на
Н. П. П. с ЕГН: **********, което е на адрес: гр. Сливен, ул. „Хан Крум” № 27, както и
местоработата й - магазин на СД „Еко-Асорти Байчеви и СИЕ“, който се намира на ул.
„Великокняжеска“ № 40, срещу хотел „Национал“.
На основание чл. 5 ал. 2 от ЗЗДН ОПРЕДЕЛЯ срок от ДВАНАДЕСЕТ месеца за
наложените мерки за защита от домашно насилие.
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА Г. Б. И. с ЕГН: **********, че при неизпълнение на
заповедта полицейския орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
Заповедта подлежи на незабавно
изпълнение.
Препис от заповедта да се връчи на страните по делото, а препис от нея да се изпрати
служебно до РУ Сливен при ОД на МВР - Сливен. При необходимост връчването на
заповедта на причинителя на домашното насилие да стане със съдействието на
полицейските органи или кмета.
ОСЪЖДА Г. Б. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Сливен, кв. „Клуцохор” ул. „17-ти
януари“ № 49 да заплати на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН в полза на Сливенски районен
съд държавна такса от 25 лева (двадесет и пет лева) за образуване на делото, както и
държавна такса от 5 лева (пет лева), ако за принудителното събиране на тези вземания съда
служебно издаде изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г. Б. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Сливен, кв. „Клуцохор” ул. „17-ти
януари“ № 49 да заплати на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН на Н. П. П. с ЕГН: **********
на адрес: гр. Сливен, ул. „Хан Крум” № 27 разноски по делото в размер на 600 лева
(шестстотин лева).
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Г. Б. И. с ЕГН: ********** да му бъдат
присъдени сторените от него разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в 7-мо дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6