Р Е
Ш Е Н
И Е
Казанлък 17.02.2020 год.
Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
председател: Михаил Михайлов,
при участието на
секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело
№1358/ 2019г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обжалвано е наказателно постановление №43-0000081/
27.11.2019г., издадено от и.д. Началник ОО„АА“-Стара Загора, с което на „К.и.“ЕООД ***,
представлявано от Х. М. К., ЕГН **********, за извършено нарушение на
чл.7б,ал.1,изр.1,пр.2 от Закона за автомобилните превози, на основание чл.96г,ал.1,предложение
2 от ЗАвП и чл.53 от ЗАНН, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лв./три хиляди лева/.
Дружеството-жалбоподател
останало недоволно от наложеното му наказание. Моли съда да отмени обжалваното
от него НП, което намира за незаконосъобразно. В с.з. не изпраща процесуален
представител, но такъв- адвокат А.С. *** депозира писмено становище, съгласно
което при издаване на обжалваното от дружеството-нарушител НП били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. В същото се твърди, че наказателното
постановление било немотивирано и не отговаряло на изискванията на
чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител. В писмото, съпровождащо жалбата, е направено предложение
оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Административно-наказващият
орган приел за доказана следната фактическа обстановка: На 18.11.2019г. в
сградата на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Стара Загора,ет.3,стая
№5, от К.Д.И. на длъжност инспектор към ОО„АА“-Стара Загора била извършена
тематична проверка, във връзка с настъпило ПТП на територията на община
Казанлък с ППС на лицензирания превозвач „К.и.“ЕООД ***, притежаващ лиценз/ЕО/
№1192, валиден до 27.09.2025г. за международен превоз на пътници, при която
било установено, че дружеството е извършило превоз на пътници на 01.11.2019г.
с автобус марка „Мерцедес“ с рег.№*****,
управлявано от Й. Т. Й. с ЕГН **********, видно от пътен лист №073644 от
01.11.2019г. и работен дневник на водача Й. Т. Й.. Превозът бил извършен на
01.11.2019г. от последния, който не отговарял на изискванията за квалификация
на водача, съгласно чл.7б,ал.1,изр.1,пр.2 от ЗАвП,
което било видно от направена справка в електронната система на ИА„АА“
гр.София.
За извършеното нарушение
на 18.11.2019г. на жалбоподателя бил съставен акт №246276, в който контролният
орган квалифицирал нарушението като такова по чл.7б,ал.1,изр.1,пр.2 от ЗАвП. В АУАН обаче не е посочено къде точно и как е
извършен твърденият превоз на пътници. По делото няма или липсват надлежни
писмени доказателства откъде лицето Х. М. К. черпи представителни функции във
връзка с дейността на дружеството.
Въз основа на така
съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление,с което на
дружеството-жалбоподател, на основание чл.96г,ал.1,пр.2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвП/, е наложена имуществена
санкция в размер на 3000.00 лева.
Процесуалният представител на жалбоподателя в
писменото си становище сочи аргументи в подкрепа на жалбата. Сочи пропуски,
допуснати от АНО и налични противоречия при конкретизиране на мястото и датата
на извършеното нарушение. Позовава се на разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,
съгласно която наказателното постановление следва да съдържа данни, относно
това, кога и къде нарушителя е извършил деянието, като заявява, че от
обстоятелствената част на НП не можело да се направи еднозначен извод, дали това
място е гр.Стара Загора /където е извършена документална проверка на
превозвача/ или Община-Казанлък/където е извършван обществен превоз на пътници
от превозвача/, както и дали датата на извършване на нарушението е 18.11.2019г.
или 01.11.2019г.
Неточността относно
мястото на извършване на нарушението в конкретния случай водело и до спор
относно надлежния съд, компетентен да разгледа делото- РС-Казанлък или РС-Стара
Загора.
Според процесуалния
представител на жалбоподателя, в нарушение на изискванията към задължителните
реквизити на АУАН и НП, липсвало надлежно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които било извършено. Вмененото на жалбоподателя деяние било
описано от фактическа страна като извършването на превоз от водач, който не
отговарял на изискването за квалификация. Намира, че правните норми, описващи
състава на административното нарушение, си служат с общи и абстрактни правни
понятия, за да могат да имат повтарящо се действие неограничен брой пъти,
когато се осъществят фактите, предвидени в хипотезата им, и спрямо широк кръг
адресати, което задължавало актосъставителя и АНО да запълнят тези общи понятия
с твърдения за конкретни факти от обективната действителност, индивидуализирани
по време, място и начин на извършване. Намира, че в конкретния случай това
изискване не е било изпълнено при описанието на процесното деяние, тъй като
посочването в обстоятелствената част на НП, че водача не отговарял на
изискването за квалификация, не представлявало твърдение за конкретен факт, а било
правна квалификация. Уточнява, че този правен извод бил направен въз основа на
съобразяването на определени факти от обективната действителност и изразява
мнение, че релевантния факт, който подлежал на установяване в процеса, е дали
водача е имал издадена карта за квалификация. Намира също, че едва след
изясняването на това обстоятелство можело да се направи преценка и за това,
дали от правна страна този водач е отговарял на изискването за квалификация. Конкретизира,
че липсата на издадена карта за квалификация не е намерила място при описанието
на нарушението- нито в АУАН, нито в НП. Вместо това наказаният бил поставен в
положението да се брани директно срещу един правен извод. Този
незаконосъобразен подход на наказващия орган съществено нарушил и ограничил
правото на защита на жалбоподателя, тъй като, за да се брани срещу това неясно
обвинение, той можел единствено да предполага какви факти трябва да оборва, за
да докаже насрещното си твърдение.
Процесуалният
представител на жалбоподателя счита също, че с обжалваното НП последния бил
санкциониран на основание чл.96г,ал.1,предл.2 от Закона за автомобилните
превози за нарушение, изразяващо се в това, че като превозвач е допуснал водач,
който не отговарял на никое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз на пътници.
В АУАН и в НП не били
посочени всички факти и обстоятелства, при които се твърдяло, че било извършено
процесното нарушение. Посочено било, че жалбоподателя не отговарял на
изискването за квалификация, въведено в чл.7б,ал.1 от ЗАвП,
тоест че той нямал валидна карта за квалификация на водача, но липсвало точното
описание на нарушението откъм формата на изпълнителното деяние, доколкото
нормата на чл.96г,ал.1 от ЗАвП съдържала и правната
квалификация на нарушението и доколкото то се осъществявало посредством 2
различни форми на изпълнителното деяние: 1. назначи на работа и 2. допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове, като в случая АНО не бил посочил нито една от
тези форми.Липсвало фактическо твърдение, какво точно е извършил жалбоподателя,
за да се приеме, че е осъществил твърдяното нарушение: назначил е на работа
Йордан Тодоров Йорданов или го е допуснал до управление на процесното МПС без
да притежава валидна карта за квалификация на водача, или и двете.
Процесуалният
представител на въззивника акцентира върху твърдението в НП, че жалбоподателя бил
извършил превоз с автомобил, на който водача не отговарял на изискванията за
квалификация, като счита, че действително по тълкувателен път можело да се
изведе, че „К.и.“ЕООД е допуснал Й. Т. Й. до управление на цитираното МПС, но
при наказателното производство, било то и административно такова, било
недопустимо по тълкувателен път да се извежда, какво е искал да каже наказващия
орган. В случая липсвало фактическо обвинение, отговарящо на приложената
санкционна разпоредба, която включвала в състава си и самото нарушение, за
което е предвидена санкция.
Съгласно гореприетата
фактическа обстановка и предвид събраните по делото доказателства съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
легитимен правен субект в законовия преклузивен
7-дневен срок от лице, имащо право на такава, поради което, съгласно чл.59,ал.2
от ЗАНН, същата е допустима.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган въз основа на заповед №РД-01-249/15.05.2015г.,с
която Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е
определил Началника на ОО„АА“ да издава наказателни постановления за установени
нарушения на Регламенти на Европейския парламент и Съвета, Закона за
автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях.
Твърдението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че от обстоятелствената част на НП не можело да се направи
еднозначен извод, дали мястото на извършване на нарушението е гр.Стара Загора
или Община-Казанлък не се споделя от съда. Отговор на дилемата се съдържа в
самото писмено становище, където е обяснено, че гр.Стара Загора е мястото, на
което е била извършена документалната проверка на превозвача, а Община-Казанлък
е територията, на която е бил извършван обществен превоз на пътници от
превозвача.
По идентичен начин
следва да бъде отговорено на колебанието на
процесуалния представител на въззивника по отношение на въпроса му: дали датата
на извършване на нарушението е 18.11.2019г. или 01.11.2019г.? Очевидно е, че
първата дата е тази на извършване на проверката на превозвача, а втората- на извършване
на превоза.
По отношение на другите аргументи, изложени в
писменото становище на процесуалния представител на въззивника обаче следва да
се отбележи, че съдът напълно ги споделя. Действително в АУАН и в издаденото
въз основа на него НП липсва надлежно описание на деянието и обстоятелствата,
при които било извършено същото и разпоредбата на чл.7б,ал.1 от ЗАвП предвижда, че лицензираните превозвачи и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и
товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории
C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на
изискването за квалификация.
За съответствие с
изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта
за квалификация на водача със срок на валидност пет години.
В акта е посочено, че
превозът е осъществен с автобус марка „Мерцедес“ с рег.№*****/без да се
посочват данни къде и как е сторено това
и доказателствата, които го потвърждават/, като не са конкретизирани
категорията и подкатегорията на моторното превозно
средство, за да бъде установена необходимостта от изискването за квалификация
на водача. Ето защо следва да се приеме,че актът за установяване на
административно нарушение, в тази му част, е издаден в нарушение на
изискванията на чл.42,т.4 от ЗАНН, тъй като деянието е описано непълно и
неточно. В наказателното постановление е преповторено описание на нарушението, така
както е очертано в АУАН със съответните недостатъци, касаещи описанието му и
обстоятелствата, при които е било извършено, поради което следва да се приеме,
че са нарушени реквизитите посочени в чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, което винаги
накърнява правото на защита на нарушителя.
Събраните във въззивната
инстанция доказателства не обуславят по категоричен начин правен извод за наличие
на допуснато административно нарушение по смисъла на чл.7б,ал.1,изр.1,пр.2 от ЗАвП.
Според разпоредбата лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за
собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства
за управлението, на които се изисква свидетелство за управление на МПС от
изброените категории и подкатегории, като превозът се
извършва само от водачи, отговарящи на изискването за квалификация. Предвидено
е, че за съответствие с изискването министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията издава карта за квалификация на водача със срок на
валидност пет години. Продължителността на валидност на документа е в пряка
зависимост от изискването на чл.7б,ал.4 от ЗАвП, според
което водачите, придобили необходимата квалификация, подлежат на периодично
обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки пет години. Съгласно ал.3
на чл.7б, изискването за квалификация по ал.1 е изпълнено, когато водачът
притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил
успешно изпит. Следователно, за изпълнението на изискването на чл.7б,ал.1 от ЗАвП водачите да притежават изискуемата квалификация, е достатъчно
да са налице кумулативните предпоставки по чл.7б,ал.3 от ЗАвП.
Издадената карта за квалификация по чл.7б,ал.1,изр.1,предл. второ от ЗАвП само улеснява доказването на наличието им.
Същевременно чл.7б,ал.2 от ЗАвП изрично определя, че
такава карта се издава на водач, притежаващ удостоверение за професионална
компетентност,доказващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла
на ал.3 и ал.4. В случая обаче както актосъставителят, така и АНО, са бездействали,
като са се задоволили само абстрактно да отразят, съответно в АУАН и в НП, че Й.
Т. Й. бил извършил превоз на пътници на 01.11.2019г. и същия не отговарял на
изискванията за квалификация на водача, съгласно чл.7б,ал.1,изр.1,пр.2 от ЗАвП, което било видно от направена справка в електронната
система на ИА„АА“ гр.София, без да посочат въпросното лице притежава ли
удостоверение за професионална компетентност, както и начална квалификация или
периодично обучение по смисъла на ал.3 и ал.4, т.е. вместо да изследват
наличието на предпоставките по чл.7б,ал.1,изр.1,пр.2 от ЗАвП,
са се задоволили единствено с формалната констатация, че дружеството-жалбоподател,
като превозвач на товари, било без карта за квалификация на водача Й. Т. Й./при
това без да съберат доказателства относно съществуването на подобно лице/, който
е извършил превоз на пътници, без да се посочват данни къде и как е сторил това
и най-вече доказателствата, които го потвърждават.
Сравнителният анализ на
чл.7б,ал.1 и ал.3 от ЗАвП води и до логичния извод,
че за съставомерността на нарушението по чл.7б,ал.1 от ЗАвП
е необходима не формалната липса на карта за квалификация, а липсата на
кумулативните предпоставки по чл.7б,ал.3 от ЗАвП.
Както бе посочено
по-горе в мотивите, според чл.7б,ал.2 от ЗАвП, такава
карта се издава именно на водач, притежаващ удостоверение за професионална
компетентност, доказващо наличието на начална квалификация или периодично
обучение по смисъла на ал.3 и ал.4.
По силата на чл.52,ал.4 от ЗАНН АНО е бил длъжен да извърши разследване на спорните обстоятелства. Като не
е сторил това същият е издал оспореното НП при неизяснена фактическа обстановка
и при отсъствието на безсъмнена установеност на административно нарушение
по чл.7б,ал.1,изр.1,пр.2 от ЗАвП.
Горното дава основание
на настоящия състав да приеме, че в хода на административно-наказателното
производство не бе доказано по безспорен и категоричен начин „К.и.“ЕООД да е
осъществило вмененото му, с горното наказателно постановление, нарушение на ЗАвП.
С оглед на
гореизложеното настоящата инстанция намира жалбата за основателна, поради което
същата следва да бъде уважена, а атакуваното наказателното постановление-
отменено, като незаконосъобразно, поради което и на основание чл.63,ал.1, пр.III
от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №43-0000081/ 27.11. 2019г., издадено от и.д. Началник
ОО„АА“-Стара Загора, с което на „К.и.“ЕООД, БУЛСТАТ *********, е наложена
имуществена санкция в размер на 3000.00/три хиляди/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: