О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
гр.Плевен, 10.03.2020г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГРАД плевен, в закрито заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Венелин Николаев
като разгледа докладваното от съдия Николаев административно дело
№ 278 по описа за 2020г. на
Административен съд – гр. Плевен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.166, ал.4 от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Административното дело
е образувано по жалба на „КАПИНА 71“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от П. И. К., депозирана чрез
пълномощник и процесуален представител адв.М.Б. против Разпореждане за насочване за
унищожаване на суровини и храни от животински произход №0000364/04.03.2020г., издадено от Официален ветеринарен лекар към
Областна дирекция по безопасност на
храните гр.Плевен, с което на основание чл.257, ал.1
чл.253, ал.2, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност (ЗВМД) са насочени за
унищожаване 21311, 122 кг месни продукти, находящи се в обект „Хладилна камера“№2 в гр. Плевен, УПИ XIII, кв. 609, собственост на „КАПИНА 71“ ООД.
В жалбата се твърди,
че оспорения административен акт е постановен при неспазване на установената
форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби.
В жалбата е заявено
искане за спиране изпълнението на акта, като се сочи, че не е налице спешна необходимост от унищожаване
на годни храни и суровини с установен произход преди да е влязло в сила
обжалваното разпореждане и да е разрешен с влязъл в сила съдебен акт въпроса за
тяхното унищожаване, тъй като е спорен въпроса само и единствено съхраняването
в нерегистриран обект, законово основание ли е за налагане на ПАМ.
Сочи се, че действията
по унижаване на стоката биха нанесли
сериозни имуществени вреди на дружеството
в две основни направления – липса на възможност за доказателствени
искания в случай, че това се наложи и
липса на възможност за последваща реализация на стоката до крайните клиенти на
дружеството в случай на отмяна на разпореждането.
Административният
орган, издал обжалвания акт – д-р Д.К. - главен
инспектор в отдел „Контрол храни“ при
ОБДХ - Плевен, в писмено становище изх.№1621/09.03.2020г.. сочи, че искането е неоснователно.Твърди, че принудителното
изпълнение на Разпореждането, с което е наложена принудителната мярка е допуснато
по силата на Закона за ветеринарномедицинската дейност, като видно от чл.253,
ал.5 “Обжалването на актовете по ал.2 не спира изпълнението им.“ Счита за
безспорно, че при извършване на проверката в склада за търговия на едро, стопанисван от „Капина
71“ ООД са открити значителни количества храни от животински произход. Мярката е
приложена, тъй като в складовете за търговия
на едро с храни, стопанисвани от „Капина
71“ ООД не са регистрирани по реда на чл.12 от закона за
храните. Според разпоредбата на чл.12, ал.1 от Закона за храните, производство
и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда
на закона, които отговарят на изискванията по т.1 -3 от същата разпоредба. Твърди се, че разпореждането е издадено и при
съобразяване целта на закона – опазване на хората чрез осигуряване на
безопасност на суровините и храните от животински произход, както и
обезвреждане на последните при риска за здравето на хората. Навежда доводи, че предписаната
мярка съответства на допуснатото нарушение и не противоречи на принципа на
съразмерност в административното производство в чл.6 от АПК, поради което моли
искането да бъде отхвърлено.
Плевенският административен
съд като съобрази фактите въз основа на представените писмени доказателства,
приема от фактическа страна следното:
При извършена проверка
на 04.03.2020 г. от комисия в състав: д-р
И. Б., д-р Д.К., д-р М. М., д-р Д.А. – главни инспектори в
отдел КХ при ОБДХ гр. Плевен и Х. Д.– служител в ПИП
към ОД на МВР.Плевен в склад на търговия на едро, находящ се в гр. Плевен, УПИ XIII, кв. 609, стопанисван от „Капина 71“ ООД е установено, че в хладилна камера №2 се съхраняват 21 311, 122 кг замразени
месни продукти в обект, който не е регистриран по реда на чл.12 от Закона за
храните. Резултатите от проверката били
обективирани в констативен протокол №034191/04.03.2020г. Според
административния орган по този начин са нарушени разпоредбите на чл.275 от ЗВМД,
поради което и на основание чл.253, ал.2, т.1 от ЗВМД, с Предписание № 0001110/04.03.2020г. д-р И. Б. – главен инспектор в отдел „Контрол храни“ към
ОБДХ гр. Плевен за отстраняване на
нарушенията е дала указания да се представи договор с фирма да обезвреждане със
срок за изпълнение на предписанието до 09.03.2020г. Издаденото предписание
е връчено на 04.03.2020г. на собственик на обекта.
С
Разпореждане № 0000364/04.03.2020 година
по 257, ал.1, във вр. с чл. 253, ал. 2,
т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), издадено от главен
инспектор Д. К. –
официален ветеринарен лекар към ОБДХ Плевен, стоките, описани в протокол №
000401/04.03.2020г.,неразделна част от разпореждането, а именно 21311, 122 кг. месни
продукти замразени в обект нерегистриран по чл.12 от Закона за храните са
насочени за унищожаване в екарисаж на основание чл. 257, ал. 1, т.5 от ЗВМД.
Разпореждането е
връчено на собственика на обекта на 04.03.2020г.
Несъгласно със същото,
дружеството сезира Административен съд – Плевен, с искане за неговата отмяна с
жалба, подадена с вх. рег.№ 1447/09.03.2020г..
При така установените
факти от правна страна съдът съобрази следното:
Разпореждане е постановено с правно основание чл.257, ал.1,
вр. с чл.253, ал.2, т.3 от ЗВМД.
Според разпоредбата на чл.253, ал.1 от
ЗВМД в зависимост от вида и степента на нарушенията, посочени в протокол или
доклад по чл.222, ал.4, се предприемат една
от следните мерки, като посочената по т.3 мярка е „насрочване за преработване или унищожаване
на суровини и храни от животински произход и продукти, получени от странични
животински продукти“, която по аргумент
от ал.2, т.3 на същата разпоредба се налага с „разпореждане“. Според текста на
чл.253, ал.4 от ЗВМД разпореждането е индивидуален административен акт, който
подлежи на обжалване по реда на АПК.
В отклонение на общия принцип за суспензивния
ефект на жалбата (чл.166, ал.1 от АПК), приложимата разпоредба на чл.253, ал.5
от специалния ЗВМД предвижда, че обжалването на актовете по ал.2, сред които е
и процесното разпореждане, не спира изпълнението им. В ЗВМД няма специални
разпоредби относно предпоставките за спиране предварителното изпълнение на
актове от вида на процесния, поради което съдът приема, че искането за спиране
на допуснато по закон предварително изпълнение на акта, подлежи на разглеждане
по реда на чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК. Съгласно посочените разпоредби, при
всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на
оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснатото по силата
на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол,
ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
Искането по чл.166, ал.2 от АПК не е ограничено във времето и може да се поиска
от оспорващия при всяко положение до влизането в сила на решението по съдебното
производство. Това производство предполага като задължителна процесуална
предпоставка обжалването на самия административен акт, чието предварително
изпълнение е допуснато по силата на закона. От приложените по делото доказателства
се установява, че Разпореждане № 0000364/04.03.2020 г. е връчено на 04.03.2020г.,
а жалбата против същото е депозирана на 09.03.2020. – т.е. в рамките
на законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК. Искането за спиране
предварителното изпълнение е обективирано в жалбата срещу административния акт,
от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустимо. Тъй като няма
изрична законова норма, която да предвижда забрана за съдебен контрол,
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на разпореждането следва
да бъде разгледано по същество.
Съдът намира, че
разгледано по същество, искането е неоснователно, предвид следните съображения:
Разпореждане № 0000364/04.03.2020г.
е индивидуален административен акт, чието оспорване по съдебен ред не спира изпълнението
му съобразно изричното предвиждане на чл.253, ал.5, във връзка с ал.4 и ал.2,
т.3 от ЗВМД. Това означава, че по силата на законовата разпоредба актът подлежи
на предварително изпълнение. В този случай не е необходимо административният
орган да постановява предварително изпълнение на акта, тъй като то следва от
законовата разпоредба, нито да излага мотиви, обосноваващи предварителното
изпълнение.
Както се каза и
по-горе, с изричната норма на чл.253, ал.5 от ЗВМД законодателят принципно е
изключил суспензивния ефект на съдебното обжалване на разпореждането
по чл.253, ал.2, т.3, но предвид липсата в ЗВМД на изрична забрана за съдебен
контрол на посочения акт и съгласно чл.166, ал.4 от АПК, съдът е компетентен да
стори това на основанията и по реда на чл.166, ал.2 и 3 от АПК. Изложеното
налага извод, че след като предварителното изпълнение на административния акт е
изрично предвидено от законодателя, при отправено искане за спирането му
по чл.166, ал.2 от АПК,
молителят следва да докаже, че то би му причинило значителна или трудно
поправима вреда, и сериозно би засегнало негови права и законни интереси, равни
или противопоставими на защитените такива по чл.60, ал.1 от АПК.
Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл.170, ал.1 от АПК,
с чл.166, ал.2 от АПК законодателят
е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови
обстоятелства, т.е. факти, които не са съществували при издаването на акта. За
да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да
представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният
административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата
законосъобразност. В настоящия случай в жалбата до съда не се сочат конкретни
факти и основания, съобразно посочените законови критерии за спиране
изпълнението на акта. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален
административен акт, допуснато по силата на закона, винаги сериозно въздейства
върху правната сфера и съответно върху икономическия интерес на адресата, тъй
като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален
административен акт. Това изпълнение безспорно винаги съдържа в себе си и
потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът
бъде отменен.
В жалбата оспорващият сочи, че с
изпълнението на разпореждането преди приключване на съдебния спор ще
нестъпят значително трудно поправими вреди, като тези вреди се изразяват не
само в левовата равностойност на суровините и храните, а и в пропуснатата полза
и печалба от бъдеща реализация на същата, при чието изчисляване се вземат много
компонентни, като разход по закупуване, разход във връзка с реализация, разход
за съхранение, печалби и др. В настоящия случай обаче
извод за наличието на вреди от вида и характера на посочените в чл.166, ал.2 от АПК не може да се обоснове от наведените в жалбата съображения.
От съдържанието на наложената с процесното Разпореждане принудителна
административна мярка не може да се установи, че с предварителното
изпълнение на разпореденото ще бъдат засегнати интересите на оспорващия по
начин и с интензитет, противопоставими на заложения в закона обществен интерес.
Частният интерес, засегнат от предварителното
изпълнение на разпореждането, следва да е по степен на важност от категорията
на тези по чл.60 от АПК,
за да представлява основание за спиране на предварителното изпълнение. В случая
оспорващият не е ангажирал каквито и да било доказателства, че допуснатото
предварително изпълнение ще му причини значителни или трудно поправими вреди. Евентуалните
вреди за дружеството не могат да бъдат квалифицирани като „значителни“ или
„трудно поправими“, твърденият интерес не може да бъде определен „като особено
важен“ по смисъла на чл.60, ал.1 от АПК. Следва
да се има предвид, че когато законодателят допуска предварително изпълнение на
един административен акт, той съобразява защитата на особено важни обществени
интереси/ценности, предвид което значителните и труднопоправимите вреди, които
оспорващото дружеството следва да докаже трябва да произтичат не от
административния акт, а от неговото предварително изпълнение и същите да са от
такова естество, че да са противопоставими на защитимия от законодателя
интерес/ценност. Наред с това, за разлика с производствата по ГПК за спиране на допуснато по
закон предварително изпълнение на един административен акт, АПК не въвежда като
предпоставка вероятната основателност на жалбата, а единствено вредите, които
ще настъпят за жалбоподателя. Като самостоятелен аргумент за неоснователност на
разглежданото искане е липсата на твърдение за наличие на нови факти и
обстоятелства, настъпили след издаване на акта, в резултат на които
предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима
вреда на оспорващия, каквото е законовото изискване, разписано в разпоредбата
на чл.166, ал.2, изр.второ от АПК.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че не са установени предпоставките по чл.166, ал.2
от АПК за спиране предварителното изпълнение на
разпореждане Разпореждане за
насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход
№0000364/04.03.2030г., издадено от
Официален ветеринарен лекар към Областна дирекция по безопасност на храните гр.Плевен.
Водим от горното и на
основание чл.166, ал.3, във връзка с ал.2 от АПК, Плевенският
административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на „КАПИНА 71“ ООД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от П. И. К., депозирана чрез пълномощник и процесуален
представител адв.М.Б. против
Разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински
произход №0000364/04.03.2020г.,
издадено от Официален ветеринарен лекар към Областна дирекция по безопасност на храните гр.Плевен, с което на основание чл.257, ал.1
чл.253, ал.2, т.3 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД)
са насочени за унищожаване 21311, 122 кг месни продукти, находящи се в
обект „Хладилна камера“№2 в гр. Плевен,
УПИ XIII, кв. 609, собственост на „КАПИНА 71“ ООД.
Определението може да бъде обжалвано с
частна жалба в 7 (седем) дневен срок от съобщаването му пред Върховен
административен съд на Република България.
ПРЕПИС от настоящото определение да се
изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: /п/