Решение по дело №865/2016 на Районен съд - Свищов

Р Е Ш Е Н И Е

№ 93

гр.СВИЩОВ, 12.05.2017 год.

Свищовският районен съд в публично заседание на 12.04.2017 година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА

при секретаря Т.Л., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 865 по описа за 2016г., за да се произнесе взема предвид:

Иск по чл. 128 от КТ за неплатено трудово възнаграждение в общ размер на 1300,00 лева, иск по чл. 220 ал. 1 от КТ, иск по чл. 224 ал. 1 от КТ, иск по чл. 222 ал. 1 от КТ и иск по чл. 285 ал. 1 КТ вр. чл. 2 от Наредба № 11/21.12.2005г. на МТСП и МЗ и искове по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Р.К.М. *** твърди, че за периода от 16.10.1995г. до 05.08.2016г. се е намирал в трудови правоотношения с ответното дружество. Твърди, че работодателят не му е заплатил при прекратяване на трудовото правоотношение дължимото трудово възнаграждение за м. юли 2016г. в размер на 1 000,00 лева и за м. август 2016г. в размер на 300,00 лева. Заявява, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, ответникът не е изпълнил и задължението си да му плати следващото се обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 1000,00 лева, обезщетение за неползван годишен отпуск в размер на 600,00 лева и следващото му се обезщетение в размер на 1 000,00 лева за уволнение, поради закриване на предприятието в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но не повече от един месец. Твърди, че не са му предоставени купони за храна за месеците май, юни, юли, август и септември 2014г., септември, октомври, ноември и декември 2015г. , януари, февруари, април, май, юни, юли, август 2016г., в размер съответно на 54,00 лева, 54,00 лева, 57,00 лева, 54,00 лева, 54,00лева, 63,00 лева, 54,00 лева, 51,00 лева, 54,00 лв., 60,00 лева, 54,00 лева, 66,00 лева, 69,00 лева, 66,00 лева, 63,00 лева, 9,00 лева. Моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 1000,00 лева – дължимо трудово възнаграждение за м.юли 2016г., 300,00 лева – дължимо трудово възнаграждение за м. август 2016г., сумата 1000,00 лева – обезщетение на основание чл. 220 ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, сумата 600,00 лева – дължимо обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 600,00 лева, обезщетение по чл. 222 ал. 1 от КТ за уволнение поради закриване на предприятието в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец в размер на 1000,00 лева, дължима безплатна храна за месеците май, юни, юли, август и септември 2014г., септември, октомври, ноември и декември 2015г. , януари, февруари, април, май, юни, юли, август 2016г., в размер съответно на 54,00 лева, 54,00 лева, 57,00 лева, 54,00 лева, 54,00лева, 63,00 лева, 54,00 лева, 51,00 лева, 54,00 лв., 60,00 лева, 54,00 лева, 66,00 лева, 69,00 лева, 66,00 лева, 63,00 лева, 9,00 лева, в общ размер на 882,00 лева. Претендира горепосочените суми ведно със сумата в общ размер на 200,00 лева, представляваща лихва за забава, считано от възникване на основанията на всяко едно от вземанията до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. В съдебно заседание на 13.02.2017г. прави изменение на размера на предявения иск по чл. 220 ал. 1 от КТ, който да се счита предявен за сумата 1194,86 лева, изменение на размера на иска по чл. 222 ал. 1 от КТ , същият да се счита предявен за сумата 1081,07 лева. В същото съдебно заседание прави уточнение, ч, лихвата върху дължимото трудово възнаграждение за месец юли 2016г. се претендира от 20.07.2016г., а лихвата върху дължимото трудово възнаграждение за месец август 2016 г. се претендира от 05.08.2016г. , както и уточнява, че обезщетението по чл. 224 от КТ се претендира за 9 дни, лихвата върху това обезщетение се претендира от 05.08.2016г. , както и от същата дата се претендира мораторна лихва върху дължимото обезщетение по чл. 222 ал. 1 от КТ, а мораторната лихва върху претендираните суми за безплатна храна се претендират от първо число на всеки съответен месец. С писмена молба по делото уточнява периодите и размера на предявените искове за мораторна лихва, както следва: 37,02 лева – мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за месец юли 2016 г. за периода от 20.07.2016г. до предявяване на иска, 9,77 лева – мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за месец август 2016г. за периода от 05.08.2016г. до предявяване на иска, мораторна лихва в размер на 38,91 лева върху обезщетението по чл. 220 ал. 1 от КТ за периода от 05.08.2016г. до предявяване на иска, 19,54 лева – мораторна лихва върху обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ за периода от 05.08.2016г. до предявяване на иска, мораторна лихва в размер на 35,21 лева върху обезщетението по чл. 222 ал. 1 от КТ за периода от 05.08.2016г. до предявяване на иска, мораторна лихва в размер на 14,20 лева върху дължимата безплатна храна за месец май 2014г. за периода от 01.05.2014г., 13,73 лева - мораторна лихва върху дължима безплатна храна за месец юни 2014 г. за периода от 01.06.2014г. до предявяване на иска, 14,01 лева – мораторна лихва върху дължима безплатна храна за месец юли 2014г. за периода 01.07.2014г. до предявяване на иска, 12,81 лева – мораторна лихва върху стойността на дължима безплатна храна за месец август 2014г. от 01.08.2014г. до завеждане на делото, 12,35 лева – мораторна лихва върху стойност на дължима безплатна храна за месец септември 2014г. за периода от 01.09.2014г. до предявяване на иска, 8,00 лева – мораторна лихва върху стойност на дължима безплатна храна за месец септември 2015г. за периода 01.09.2015г. до предявяване на иска, 6,40 лева – мораторна лихва върху стойност на дължима безплатна храна за месец октомври 2015г. за периода от 01.10.2015г. до предявяване на иска, 5,61 лева – мораторна лихва върху стойността на безплатна храна за месец ноември 2015г. за периода 01.11.2015г. до предявяване на иска, 5,49 лева – мораторна лихва върху стойност на безплатна храна за месец декември 2015г. за периода 01.12.2015г. до предявяване на иска, 5,58 лева – мораторна лихва върху стойност на дължима безплатна храна за месец януари 2016г. за периода 01.01.2016г. до предявяване на иска, 4,55 лева – мораторна лихва върху дължима безплатна храна за месец февруари 2016г. за периода 01.02.2016г. до предявяване на иска, 4,46 лева – мораторна лихва върху дължима безплатна храна за месец април 2016г. за периода 01.04.2016г. до предявяване на иска, 4,09 лева – мораторна лихва върху дължима безплатна храна за месец май 2016г. за периода от 01.05.2016г. до предявяване на иска, 3,34 лева – мораторна лихва върху дължима безплатна храна за месец юни 2016г. за периода 01.06.2016г. до предявяване на иска, 2,67 лева – мораторна лихва върху стойност на дължима безплатна храна за месец юли 2016г. за периода 01.07.2016г. до предявяване на иска и 0,30 лева – мораторна лихва върху стойността на дължима безплатна храна за месец август 2016г. за периода 01.08.2016г. до предявяване на иска. В хода на устните състезания не взема становище.

Ответникът „Т.С.“АД ***, в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който взема становище, че замяната на безплатната храна с паричната й равностойност е недопустимо, поради което и счита претенцията за заплащане на стойността на безплатната храна за посочените месеци, за недопустима. Оспорва като неоснователна претенцията за дължими трудови възнаграждения и обезщетения във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение за сумата над 3 552,13 лева до претендираните 3 900,00 лева. Признава дължимостта на сумата 3 552,13 лева – дължимо трудово възнаграждение и обезщетения. В становище, след уточняване от ищеца на размера на мораторните лихви върху всяко от претендираните вземания за главница, и периода, за който се претендирата, взема становище, че следва сумите да бъдат присъдени в нетен размер относно неизплатените възнаграждения/обезщетения. Признава, че дължимите купони за безплатна храна не са предоставени на лицето за посочените месеци, но счита замяната им с паричната им равностойност за недопустимо. Не оспорва дължимостта на мораторната лихва върху трудовите възнаграждения и обезщетния, в общ размер до 140,45 лева. Оспорва се дължимостта по основание и размер на мораторна лихва върху стойността на купони за безплатна храна. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена защита представена преди съдебното заседание, поддържа аргументите в отговора на исковата молба и становището след изменението на исковете от ищеца. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание на 13.02.2017г. по делото е допуснато изменение на иска по чл. 220 ал. 1 от КТ чрез увеличаване на размера му и същият се счита предявен за сумата 1194,86 лева, както и допуснато изменение на иска по чл. 222 ал. 1 от КТ чрез увеличаване размера му и същия се счита предявен за сумата 1081,07 лева.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Страните по делото не спорят, че ищецът е работил при ответника, на длъжност „************“.. Това е видно и от приложения по делото трудов договор № 261/16.10.1995г. , според който видно от 16.10.1995г. ищецът е работел при ответника на длъжност „************“ в топло –електрическа централа, а впоследствие по силата на съдържащите се личното трудово досие на ищеца допълнителни споразумения и на длъжност „началник – смяна“ в производствената дейност, като с допълнително споразумение от 10.01.2014г. основната месечна заплата е увеличена от 761,00 лева на 827,00 лева. В допълнително споразумение № 55/17.07.2007г. било уговорено, че трудовото възнаграждение се изплаща месечно, на два пъти – авансово и окончателно.

Трудовото правоотношение било прекратено на 05.08.2016г. видно от приложената Заповед № 90/09.08.2016г. на основание чл.328, ал.1, т.1 от КТ, поради съкращение на персонала поради закриване на предприятието. Заповедта е връчена на ищеца на 05.08.2016г. Видно от същата заповед, както и писмо изх. № 6 – 219/04.08.2016г. на „Т.С.“АД, получено на 04.08.2016г., е че ищецът е бил уведомен от ответното дружество за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328,ал.1, т.1 от КТ от дата 05.08.2016г., като за неспазване на срока на предизвестие ще му бъде изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. В заповедта за прекратяване на трудово правоотношение с ищеца е посочено на основание чл. 224 ал. 1 от КТ да му бъде изплатено обезщетение за неползван отпуск за 2016 година – 9 дни, както и обезщетение за срока на предизвестие в размер на 1 брутна работна заплата на основание чл. 220 ал. 1 от КТ. Видно от приложеното удостоверение с изх.№ 6-369/05.10.2016г., на ищеца не е изплатена работна заплата за м. юли 2016 г. – 903,28 лева и работна заплата за месец август 2016 г. – 1658,42 лева ,включително обезщетение по чл. 220 ал. 1 и чл. 224 ал. 1 от КТ, както и 990,42 лева – обезщетение по чл. 222 ал. 1 от КТ. В същото е удостоверено, че на лицето не са предоставени купони за безплатна храна Съгласно Наредба № 11/21.12.2005г. по месеци, както следва – май 2014 г. – 54, лева, юни 2014 г. – 54,00 лева, юли 2014 г. – 57,00 лева, август 2014 г. – 54,00 лева, септември 2014 г. – 54,00 лева, септември 2015 г. – 63,00 лева, октомври 2015 г. – 54,00 лева, ноември 2015г. – 51,00 лева, декември 2015 г. – 54,00 лева, януари 2016г. – 60,00 лева, февруари 2016г. – 54,00 лева, април 2016г. – 66,00 лева, май 2016г. – 69,00 лева, юни 2016г. – 66,00 лева, юли 2016г. – 63,00 лева и август 2016г. – 9,00 лева. Датата и основанието на прекратяване на трудовото правоотношение са отразени и в трудовата книжка на ищеца, видно от отразяването по която основната месечна заплата на ищеца е 876,00 лева.

Съгласно Удостоверение изх. № 6-014 от 05.01.2017г. на ответното дружество, на ищеца е начислено брутно възнаграждение за месец юли 2016г. – 1291,02 лева, нето 1003,28 лева, изплатено 100,00 лева и остават за плащане 903,28 лева, а за месец август 2016г. е начислено нето 2943,86 лева възнаграждение, нето 2 554,52 лева, остават за плащане 2 554,52 лева, в това число заплата за месец август 58,65 лева нето, обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ – 897,66 лева нето, обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ 427,48 лева нето, обезщетение по чл. 222 ал. 1 от КТ – 896,01 лева нето. Общата сума за плащане на ищеца по това удостоверение е 3 552,13 лева, включително начисления за месец август 2016г. 94,33 лева нето в това число обезщетение по чл. 222 ал. 1 от КТ.

Представени и приети по делото са Заповеди на ответното дружество с номера: №8-018/15.01.2014г., с която са определени длъжностите, които ще получават безплатна храна и/или добавки към нея и тонизиращи напитки, считано от 01.01.2014г., №8-131/13.11.2014г., касаеща периода от 01.10.2014г., №8-140/17.12.2014г., касаеща периода от 01.01.2015г. и №8-067/30.12.2015г., касаеща периода от 01.01.2016г. Видно от същите е, че длъжността на ищеца фигурира в тях, като не се спори от ответника, че на ищеца са се полагали такива купони за безплатна храна ,както и не се спори, че за процесните месеци същите не са му предоставени.

В личното трудово досие на ищеца се съдържа и удостоверение изх. № 6-0140/08.02.2017г. на ответника, за ползвания полагаем годишен отпуск от ищеца по години, като е отразено, че за обезщетението по чл. 224 ал. 1 са 9 дни.

Представено от ответника и приложено по делото е удостоверение изх. № 040/23.02.2017г. на ответника, видно от което общо дължимата сума на ищеца е 3 552,13 лева, съответно дължимо нето възнаграждение за месец юли 2016г. – 903,28 лева, дължимо нето възнаграждение за 3 р. дни за м. август 2016г. – 122,18 лева, обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ – 1075,37 лева нето, обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ – 460,87 лева в нетен размер, и нетен размер на дължимо обезщетение по чл. 222 ал. 1 от КТ – 896,01 лева.

По делото беше назначена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице по нея даде заключение, неоспорено от страните, че дължимото трудово възнаграждение на ищеца след приспадане на удръжките е 903,28 лева за месец юли 2016г. и 122,18 лева за месец август 2016. Вещото лице е заключило, че дължимото обезщетение на основание чл. 220 ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение след приспадане на удръжките е 1075,37 лева, обезщетението по чл. 222 ал. 1 от КТ за уволнение, поради закриване на предприятието, в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но не повече от един месец е 990,43 лева, а обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2016 г. – за 9 работни дни е в размер на 460,87 лева. В констативно-съобразителната част вещото лице е описало подробно какви са начислените суми възнагражденията за процесните два месеца, както и какви са удръжките. В съдебно заседание вещото лице заяви, че за база за изчисляване на дължимите обезщетения е приел възнаграждението за месец юли – 876,00 лева за 21 дни, като се е водил по счетоводните документи и разчетно – платежните ведомости.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 128, т.2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение, е частично основателен. Съгласно нормата на чл. 128, т.2 от КТ работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за положения труд. В настоящия случай не се спори, че работодателят не е изплащал начислените трудови възнаграждения на работника за месеците юли и август на 2016г. В тази връзка ищецът следваше да проведе главно и пълно доказване, че през процесния период е полагал труд, за който му се дължи възнаграждение. Не се спори по делото, че ищецът е полагал труд през процесния период по трудово правоотношение с ответника. След като положеният труд е възмезден и ищецът е полагал труд по трудово правоотношение, то насрещната страна ѝ дължи престиране на уговореното трудово възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ, гласяща че положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Спорен в случая е размерът на дължимото трудово възнаграждение. Ищцата претендира размер от 1 000,00 лева за м.юли 2016г. и размер от 300,00 лева за м. август 2016г. Ответникът признава дължимо трудово възнаграждение в размер на 1291,02 бруто и 1003,28 нето, от което изплатени 100,00лв. за м.юли 2016г., т.е. в размер на 903,28 лева нето и в размер на 155,85 лева бруто и 122,18 лева нето трудово възнаграждение за м.август 2016г. Не се ангажираха доказателства от ответника, от които да е видно, че сумите са заплатени на работника. Вещото лице по съдебно-икономическата експертиза е посочило в заключението си, че по начисленото трудово възнаграждение за месец май 2016 година е извършено частично плащане на 10.09.2016г. в размер на 100,000 лева, като остава за получаване 903,28 лева нето възнаграждение за този месец. Вещото лице е изчислило, че размерът на дължимото трудово възнаграждение на ищеца за месец август 2016г. след приспадане на удръжките е 122,18 лева. Освен това съдът съобрази, че удръжките, които работодателят следва да направи за ДОО, здравно осигурителна вноска, ДЗПО и ДОД по чл.42 ЗДДФЛ не са дължими като трудово възнаграждение по смисъла на чл. 128 от КТ на работника. Те са публично правно задължение към държавата и следователно размерът им се приспада от общо начисленото на работника брутно трудово възнаграждение (в този смисъл вж. Решение № 1715 от 5.02.2004 г. на ВКС по гр. д. 1019/2002 г., III г. о.; Решение № 1172 от 17.12.2003 г. на ВКС по гр. д. № 414/2002 г., III гр. о.).

Предвид на гореизложеното, съдът приема, че искът по чл. 128, т.2 от КТ е доказан до размер на 903,28 –неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец юли 2016г. и в размер на 122,18 лева нетно трудово възнаграждение за месец август 2016г., като за разликата до размер на 1000,00 лева – неизплатено трудово възнаграждение за месец юли 2016 г. и за разликата до 300,00 лева – неизплатено трудово възнаграждение за месец август 2016 г., искът като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Следва да се присъди законна лихва върху главницата – неизплатено трудово възнаграждение от датата на завеждане на делото до изплащане на сумата.

По предявеният иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Работодателят е длъжен да заплаща трудовите възнаграждения на работниците и служителите си помесечно. Дължимите суми стават изискуеми, ако не е уговорено друго, на първото число на следващия месец, през който е възникнало основанието за плащане. По делото не се установи на кое число работодателят е изплащал заплатите в предприятието, но в трудовия договор е уговорено, че възнаграждението се заплаща на два пъти – авансово и окончателно. Ответникът не оспорва началната дата от която се претендира мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за месец юли – от 20.07.2016г. , след направеното уточнение, както и не оспорва претенцията за лихва върху трудовото възнаградение за месец август 2016 г. от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 05.08.2016г., като се оспорва единствено размера. Предвид и неоспорването на периода за който се дължи мораторната лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за процесните два месеца, мораторната лихва върху сумите, представляващи неизплатени трудови възнаграждения е съответно върху възнаграждението за месец юли 2016 г. мораторната лихва е в размер на 33,44 лева, за периода от 20.07.2016г. до завеждане на делото и върху възнаграждението за месец август 2016 г. е в размер на 3,98 лева , за периода от 05.08.2016г. /датата на прекратяване на трудовото правоотношение/ до завеждане на делото, които размери съдът изчисли с помощта на електронен калкулатор calculator.bg. Предвид на това претенцията за мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м. юли 2016г. следва да се уважи до размера от 33,44 лева за периода от 20.07.2016г. до 29.11.2016г., , като разликата до 37,02 лева се отхвърли като неоснователен и недоказан, а претенцията за мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м. август 2016г. следва да се уважи до размера от 3,98 лева за периода от 05.08.2016г. до 29.11.2016г., като иска до размер 9,77 лева, следва се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По отношение на обезщетението, дължимо от страната, която отправя предизвестие – чл. 220, ал. 1 от КТ: Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Ако работодателят се възползва от предвидената в чл. 220, ал. 1 КТ възможност да прекрати трудовия договор преди да изтече срокът на дължимото предизвестие, то трудовият договор се прекратява веднага, ако срокът не е спазен изцяло, какъвто е и настоящия случай. Дължимото от работодателя обезщетение в този случай е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок. Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението съгласно нормата на чл.228, ал.1 от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено правоотношението или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Според заявеното от вещото лице Х. за база на изчисляване на обезщетението следва да се приеме възнаграждението за месец юли 2016г. за отработените 21 дни. Не се спори от ответника дължимостта на това обезщетение, което е посочено като дължимо и в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. С оглед събраните по делото доказателства – заповед за прекратяване на трудово правоотношение, предизвестие, удостоверения издадени от ответното дружество, включително и заключението на съдебно-икономическата експертиза съдът приема за основателна претенцията за заплащане на обезщетението за неспазения срок на предизвестие. По отношение размера на тази претенция, съдът кредитира заключението на вещото лице Х., според което размерът на дължимото обезщетение на основание чл. 220 ал. 1 от КТ, изчислено на база последното получено брутно възнаграждение за месеца е в размер на 1075,37 лева. Именно този размер на обезщетението фигурира и в представеното от ответника удостоверение № 040/23.02.2017г., според което нетния размер на дължимото обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ е 1075,37 лева, а брутния размер на същото е 1194,86 лева. Съдът приема, че дължимото от ответника обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ е в размер именно на тази сума от 1194,86 лева/брутен размер/, колкото се и претендира от ищеца.

Следва да се отбележи с оглед направеното от ответника възражение, че се дължи нетния, а не брутен размер на обезщетението, че съгласно решение № 490 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г., г. к., ІV г. о. на ВКС по чл.290 от ГПК, според разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В случая се има предвид брутното трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец, т.е за месеца, през който работникът или служителят е работил през всичките работни дни. Предвид и това, искът се явява основателен и доказан именно в претендирания размер от 1194,86 лева, като следва да се присъди законна лихва върху сумата от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.

По предявеният иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Мораторната лихва се дължи след покана, а ако тя не е връчена - от датата на завеждане на исковата молба. По делото не бяха ангажирани доказателства от страна на ищеца за връчена покана до ответника преди датата на завеждане на исковата молба, ето защо съдът следва да отхвърли предявения иск за мораторна лихва върху сумата - обезщетение на основание чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, за периода от 05.08.2016г. до дата на завеждане на исковата молба – 29.11.2016г. в размер на 38,91 лева, като неоснователен и недоказан.

По отношение на иска по чл.224 от КТ.

Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се изплаща независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор. Съгласно чл. 224, ал. 2 от КТ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, а именно за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В настоящия случай съдът приема за основателно искането по чл. 224 от КТ с оглед събраните доказателства по делото. Работодателят дължи на работника обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 дни, което не се спори от ответника, а и се установи и от събраните по делото писмени доказателства, както и заключението на съдебно-икономическата експертиза. Видно от удостоверение № 040/23.02.2017г. на ответника, размерът на брутното обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ е в размер на 512,08 лева, нетен размер – 460,87 лева, като остават за плащане 460,87 лева. Вещото лице също е изчислило нетен размер на това обезщетение – 460,87 лева. Претендираният от ищеца размер е 600 лева, като искът се явява основателен и доказан до размер 512,08 лева, като за разликата до размер на 600,00 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Следва да се присъди и законна лихва върху главницата – дължимо обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ от датата на завеждане на делото до изплащане на сумата.

По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Мораторната лихва се дължи след покана, а ако тя не е връчена - от датата на завеждане на исковата молба. По делото не бяха ангажирани доказателства от страна на ищеца доказателства за връчена покана до ответника преди датата на завеждане на исковата молба, ето защо предявения иск за мораторна лихва върху сумата - обезщетение по чл.224 от КТ за неизплатен годишен отпуск, за периода от 05.08.2016г. до дата на завеждане на делото – 29.11.2016г. в размер на 19,54 лева, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По иска с правно основание чл. 222, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа 1 месец след уволнението, съдът намира същия за основателен и доказан по размер. Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от КТ при уволнение поради закриване на предприятието работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя за периода, за който е остана без работа, но не повече от 1 месец. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение. В настоящия случай ищецът доказа, че трудовото му правоотношение с ответника е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.1 от КТ на посоченото основание – закриване на предприятието. Видно от представената трудова книжка същият не е започнал работа при нов работодател, останал е без работа след уволнението – 05.08.2016г. , поради което искът е доказан по основание. Относно размера, отново по посочените по-горе съображения относно обезщетението в размер на брутното трудово възнаграждение съдът намира за доказан в размер на претендирания от 1081,07 лева, поради което иска следва да се уважи изцяло. В удостоверение № 040/23.02.2017г. на ответника, е отразено дължимо обезщетение по чл. 222 ал. 1 от КТ /брутен размер/ - 1194,97 лева, нето 990,43 лева, като остават за плащане 896,01 лева. Вещото лице Х. е изчислило размер на това обезщетение – 990,43 лева, който размер кореспондира с посочения в удостоверението нетен размер на обезщетението. По изложените по –горе съображения следва да се присъди обезщетението в брутен размер, като претендираното от ищеца обезщетение е в по-малък размер от отразения брутен размер на обезщетението в удостоверението от 23.02.2017г. , и иска следва да се уважи в претендирания размер от 1081,07 лева, след допуснато изменение на иска. Следва да се присъди и законна лихва върху сумата от завеждане на делото до изплащане на сумата.

По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Мораторната лихва се дължи след покана, а ако тя не е връчена - от датата на завеждане на исковата молба. По делото не бяха ангажирани доказателства от страна на ищеца за връчена покана до ответника преди датата на завеждане на исковата молба, ето защо съдът следва да отхвърли предявения иск за мораторна лихва върху сумата – обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ за уволнение поради закриване на предприятието за времето , през което е останала без работа, за периода от 05.08.2016г. до дата на завеждане на делото – 29.11.2016г. в размер на 35,21 лева, като неоснователен и недоказан.

По иска с правна квалификация чл.285 от КТ: Съгласно тази разпоредба на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната. Тази разпоредба вменява в задължение на работодателя осигуряването както на финансови средства, така и на самата предпазна храна, с оглед неутрализиране вредното въздействие на работната среда, като елемент от общото му задължение за създаване на здравословни и безопасни условия на труд. Предвид изрично придаденото й от закона целево предназначение, безплатната предпазна храна не представлява възнаграждение за положен труд, т.е. доход по трудовото правоотношение, а се дължи за неутрализиране на вредните за здравето последици, само на работещите при риск от такива последици работници и служители. Работодателят разполага с различни възможности за реализиране на това си задължение - във вид на храна, парични средства за закупуването й, купони или талони за храна, ваучери за хранене. Ал.2 на разпоредбата сочи, че условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките към нея по ал. 1, се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. Такава действаща към момента е приетата Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея. Съгласно чл. 7 от нея работодателят на база оценка на риска определя с писмена заповед работниците и служителите, за които тези изисквания са изпълнени, както и вида и стойността на полагащата им се храна и/или добавки към нея.

Безспорно и видно от приетите писмени доказателства е, че през процесния период ищеца е сред кръга на правоимащите работници и служители, като на същия се полага безплатна храна, видно от представените по делото от ответното дружество Заповеди с номера: №8-018/15.01.2014г., с която са определени длъжностите, които ще получават безплатна храна и/или добавки към нея и тонизиращи напитки, считано от 01.01.2014г., №8-131/13.11.2014г., касаеща периода от 01.10.2014г., №8-140/17.12.2014г., касаеща периода от 01.01.2015г. и №8-067/30.12.2015г., касаеща периода от 01.01.2016г. Видно е също, че длъжността на ищеца – ************ производствена дейност, фигурира в тях, като не се оспорва от ответника, че на ищеца се полагат купони за безплатна храна, но се оспорва замяната им с парична равностойност, като недупустима. С цитираните заповеди е определена и стойността на безплатната храна във вид на купони, както и стойността на тонизиращите напитки.

Видно от представените по делото удостоверения, издадени от работодателя на ищеца не са му предоставени купони за храна за месеците май, юни, юли, август и септември 2014г., септември, октомври, ноември и декември 2015г. , януари, февруари, април, май, юни, юли, август 2016г., в размер съответно на 54,00 лева, 54,00 лева, 57,00 лева, 54,00 лева, 54,00лева, 63,00 лева, 54,00 лева, 51,00 лева, 54,00 лв., 60,00 лева, 54,00 лева, 66,00 лева, 69,00 лева, 66,00 лева, 63,00 лева, 9,00 лева, общо 882,00 лева. Съдът намира за допустима от закона възможността за погасяване неизпълненото задължение на работодателя чрез присъждане паричния еквивалент на дължимата престация. Аргумент за това е не само отмяната на чл. 285, ал. 3 КТ /ДВ, бр. 83 от 2005 г. /, която разпоредба установяваше забрана за замяна на предметната престация за предпазна храна с парична такава. Визираната законова забрана се отнася само до реалното доброволно изпълнение на задължението на работодателя като не допуска същият да престира по друг начин освен в натура, предвид целевото предназначение на предпазната храна. Тази забрана, обаче, няма отношение към последиците от евентуално неизпълнение на задължението, при което съобразно чл. 79, ал. 1 ЗЗД кредиторът, в случая работникът или служителят, може да иска от длъжника - работодателя, обезщетение вместо изпълнение. Действието на общото правило на чл. 79, ал. 1 ЗЗД относно неизпълнението на договорните задължения следва да се признае и спрямо трудовите договори, доколкото те са двустранни, възмездни и сключени между равнопоставени правни субекти, поради което при липсата на изрична регламентация в специалния закон следва по аналогия да намери приложение посочената правна норма. В този смисъл възражението на ответната страна, че при неизпълнено от работодателя задължение по чл. 285, ал. 1 КТ за предоставяне на безплатна предпазна храна, работникът или служителят не може да иска нейната парична равностойност е неоснователно. Ответникът в отговора на исковата молба е взел становище, защитавал се е именно по предявен иск с правна квалификация чл. 285 ал. 1 от КТ, като счита същия за недопустим. В тази връзка следва да се посочи, че липсата на възможност както за реално изпълнение, така и за компенсаторно парично обезщетение вместо изпълнение в полза на кредитора би довело и до това, че работодателят /длъжник/ да се освободи от това си задължение чрез неговото просто неизпълнение, което противоречи и на житейската, и на правната справедливост и логика.

По изложените съображения следва да се приеме, че при неизпълнение от работодателя на задължението му по чл. 285, ал. 1 КТ, работникът или служителят има право да претендира паричната равностойност на недоставената храна за процесния период. Следователно в процесния случай общо дължимата на ищеца сума за всички искови периоди е в размер от 882,00 лева, поради което предявеният главен иск се явява доказан за пълния му размер и изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен. Следва да се присъди и законната лихва върху сумата от завеждане на делото до изплащане на сумата.

След като се установи правото на ищеца да получи равностойността на полагащата му се безплатна предпазна храна в пари, то се касае за насрещно парично задължение на ответника, поради което за забавата в изпълнението му същият дължи, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, обезщетение в размер на законната лихва. Процесното задължение е срочно, предвид на това, че сумите за предпазна храна са били начислявани месечно. Следователно в полза на ищцата е възникнало и право на претендираната мораторна лихва за забава върху всяко месечно вземане за предпазна храна, считано от деня, следващ падежа му /последния ден на съответния месец, за който се дължи/, до датата на подаване на исковата молба - 29.11.2016 г. , размерът на лихвата съдът изчисли с помощта на електронен калкулатор. Следователно предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ГПК е основателен и доказан за сумата от 110,11 лева, от които 13,73 лева лихва върху дължимата безплатна храна за месец май 2014 г. за периода 01.06.2014г. до предявяване на иска, 13,28 лева лихва върху дължимата безплатна храна за месец юни 2014 година, за периода от 01.07.2014г. до завеждане на делото, 13,52 лева лихва върху дължимата безплатна храна за месец юли 2014г. за периода 01.08.2014г. до завеждане на делото, 12,35 лева лихва върху дължимата безплатна храна за месец август 2014г. за периода 01.09.2014г. до завеждане на делото, 11,89 лева лихва дължимата безплатна храна за месец септември 2014 г. за периода 01.10.2014г. до завеждане на делото, 7,47 лева лихва върху дължимата безплатна храна за м. септември 2015 г. за периода 01.10.2015г. до завеждане на делото, 5,94 лева лихва върху стойността на дължимата безплатна храна за м. октомври 2015 г. за периода 01.11.2015г. до завеждане на делото, 5,18 лева лихва върху дължимата безплатна храна за месец декември 2015 г. за периода от 01.01.2016г. до завеждане на делото, 5,02 лева лихва върху дължимата безплатна храна за месец януари 2016г. за периода от 01.02.2016 г. до завеждане на делото, 5,06 лева лихва върху дължимата безплатна храна за месец февруари 2016г. за периода от 01.03.2016г. до завеждане на делото, 4,12 лева лихва върху дължимата безплатна храна за месец април 2016г. за периода 01.05.2016г. до завеждане на делото, 3,91 лева лихва върху дължимата безплатна храна за месец април 2016 г. за периода 01.05.2016г. до завеждане на делото, 3,50 лева лихва върху дължимата безплатна храна за месец май 2016г. за периода 01.06.2016г. до завеждане на делото, 2,79 лева лихва върху дължимата безплатна храна за месец юни 2016г. за периода 01.07.2017г. до завеждане на делото, 2,12 лева лихва върху дължимата безплатна храна за месец юли 2016г. за периода 01.08.2016г. до завеждане на делото и 0,23 лева лихва върху дължимата безплатна храна за месец август 2016г. за периода от 01.09.2016г. до завеждане на делото, като иска до размер на 117,59 лева мораторна лихва върху дължимата безплатна храна за същия период, изчислен от първо число на всеки месец, за който се дължи до датата на завеждане на делото, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото ответникът, следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 950,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Останалата част от общо договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1620 лева не се ангажираха доказателства, че е заплатено и поради това не следва да бъде присъждано. Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед броя на предявените исков, съдът намира за неоснователно. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на РС – Свищов - ДТ върху уважената част от исковете – 50,00 лева по иска по чл. 128 т. 2 от КТ, 50,00 лева по иска по чл. 220 ал. 1 от КТ, 50,00 лева по иска по чл. 224 ал. 1 от КТ, 50,00 лева по иска по чл. 222 ал. 1 от КТ, 50,00 лева по иска по чл. 285 ал. 1 от КТ, 50,00 лева по иска по чл. 86 от ЗЗД върху незаплатеното трудово възнаграждение, 50,00 лева по иска по чл. 86 от ЗЗД върху стойността на дължимата безплатна храна, общо 350,00 лева – ДТ, направените от съда разноски за вещо лице в размер на 90,00 лева и 5,00 лева - такса за издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.К.М. с ЕГН ********** *** против „Т.С.“ АД, ****, със седалище и адрес на управление ***, ************, ул******, представлявано от изпълнителните ѝ директори К.Н., С.Г. и П.П. иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата 38,91 лева (тридесет и осем лева и деветдесет и една стотинки), представляваща мораторна лихва върху обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизсвестие за прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 05.08.2016 г. до 29.11.2016 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.К.М. с ЕГН ********** *** против „Т.С.“ АД, ****, със седалище и адрес на управление ***, ************, ул******, представлявано от изпълнителните ѝ директори К.Н., С.Г. и П.П. иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата 19,54 лева (деветнадесет лева и петдесет и четири стотинки), представляваща мораторна лихва върху обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ за периода от 05.08.2016 г. до 29.11.2016 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.К.М. с ЕГН ********** *** против „Т.С.“ АД, ****, със седалище и адрес на управление ***, ************, ул******, представлявано от изпълнителните ѝ директори К.Н., С.Г. и П.П. иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата 35,21 лева (тридесет и пет лева и двадесет и една стотинки), представляваща мораторна лихва върху обезщетението по чл. 222, ал.1 от КТ за периода от 05.08.2016 г. до 29.11.2016 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „Т.С.“ АД, ****, със седалище и адрес на управление ***, ************, ул******, представлявано от изпълнителните ѝ директори К.Н., С.Г. и П.П. ДА ЗАПЛАТИ на Р.К.М. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, офис 3, чрез адв. Х. сумата 110,11 лева (сто и десет лева и единадесет стотинки) – мораторна лихва върху стойността на неосигурена безплатна храна за месеците май, юни, юли, август и септември 2014г., септември, октомври, ноември, декември 2015г., януари, февруари, април, май, юни, юли, август 2016г., от която 13,73 лева лихва върху дължимата безплатна храна за месец май 2014 г. за периода 01.06.2014г. до предявяване на иска, 13,28 лева лихва върху дължимата безплатна храна за месец юни 2014 година, за периода от 01.07.2014г. до завеждане на делото, 13,52 лева лихва върху дължимата безплатна храна за месец юли 2014г. за периода 01.08.2014г. до завеждане на делото, 12,35 лева лихва върху дължимата безплатна храна за месец август 2014г. за периода 01.09.2014г. до завеждане на делото, 11,89 лева лихва дължимата безплатна храна за месец септември 2014 г. за периода 01.10.2014г. до завеждане на делото, 7,47 лева лихва върху дължимата безплатна храна за м. септември 2015 г. за периода 01.10.2015г. до завеждане на делото, 5,94 лева лихва върху стойността на дължимата безплатна храна за м. октомври 2015 г. за периода 01.11.2015г. до завеждане на делото, 5,18 лева лихва върху дължимата безплатна храна за месец декември 2015 г. за периода от 01.01.2016г. до завеждане на делото, 5,02 лева лихва върху дължимата безплатна храна за месец януари 2016г. за периода от 01.02.2016 г. до завеждане на делото, 5,06 лева лихва върху дължимата безплатна храна за месец февруари 2016г. за периода от 01.03.2016г. до завеждане на делото, 4,12 лева лихва върху дължимата безплатна храна за месец април 2016г. за периода 01.05.2016г. до завеждане на делото, 3,91 лева лихва върху дължимата безплатна храна за месец април 2016 г. за периода 01.05.2016г. до завеждане на делото, 3,50 лева лихва върху дължимата безплатна храна за месец май 2016г. за периода 01.06.2016г. до завеждане на делото, 2,79 лева лихва върху дължимата безплатна храна за месец юни 2016г. за периода 01.07.2017г. до завеждане на делото, 2,12 лева лихва върху дължимата безплатна храна за месец юли 2016г. за периода 01.08.2016г. до завеждане на делото и 0,23 лева лихва върху дължимата безплатна храна за месец август 2016г. за периода от 01.09.2016г. до завеждане на делото, като иска до размер на 117,59 лева мораторна лихва върху дължимата безплатна храна за същия период, изчислен от първо число на всеки месец, за който се дължи до датата на завеждане на делото, отхвърля КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „Т.С.“ АД, ****, със седалище и адрес на управление ***, ************, ул******, представлявано от изпълнителните ѝ директори К.Н., С.Г. и П.П. ДА ЗАПЛАТИ на Р.К.М. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 950,00 лева(деветстотин и петдесет лева ) – заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Т.С.“ АД, ****, със седалище и адрес на управление ***, ************, ул******, представлявано от изпълнителните ѝ директори К.Н., С.Г. и П.П., да заплати на Районен съд Свищов държавна такса върху уважената част от исковете – общо 350,00 лева, от които 50,00 лева по иска по чл. 128 т. 2 от КТ, 50,00 лева по иска по чл. 220 ал. 1 от КТ, 50,00 лева по иска по чл. 224 ал. 1 от КТ, 50,00 лева по иска по чл. 222 ал. 1 от КТ, 50,00 лева по иска по чл. 285 ал. 1 от КТ, 50,00 лева по иска по чл. 86 от ЗЗД върху незаплатеното трудово възнаграждение, 50,00 лева по иска по чл. 86 от ЗЗД върху стойността на дължимата безплатна храна, както и сумата 90,00 лева - направените от съда разноски за вещо лице и 5,00 лева - такса за издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	93
Дата:	12 май 2017 г. (в сила от 13 декември 2017 г.)
Съдия:	Пенка Борисова Йорданова

Дело:	20164150100865
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	29 ноември 2016 г.

Решение по дело №865/2016 на Районен съд - Свищов

Съдържание на акта