М
О Т И
В И
Към присъда по НОХД
№ 338/15г. по описа на КРС, ІV н. с.
Обвинението против подсъдимия Х.Е.К., ЕГН **********,
е в това, че:
- на 15.01.2015г. в гр. К.., обл. Пловдив, е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – престъпление
по чл.325, ал.1 от НК;
- на 15.01.2015г. в гр. К.., обл. Пловдив, в
съучастие с Й.Р.П., ЕГН:**********, Н.С.Д., ЕГН:********** и Е.В.Г.,
ЕГН:**********, като съизвършител по хулигански
подбуди е причинил леки телесни повреди на повече от едно лице, а именно:
на Д.Г.П.,
ЕГН:********** е причинил лека телесна повреда, представляваща разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в контузия на поясната област, съпроводена с ограничение на движенията в
същата област и наличие на болки;
на Е.Г.П.,
ЕГН:********** е причинил лека телесна повреда, представляваща разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в счупване на
носните кости
- престъпление по чл.131, ал.1, т.4, предл.
3-то и т.12, във. вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1
от НК.
Обвинението против подсъдимия Н.С.Д., ЕГН **********,
е в това, че:
- на 15.01.2015г. в гр. К.., обл. Пловдив, е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – престъпление
по чл.325, ал.1 от НК;
- на 15.01.2015г. в гр. К.., обл. Пловдив, в
съучастие с Й.Р.П., ЕГН:**********, Х.Е.К., ЕГН:********** и Е.В.Г.,
ЕГН:**********, като съизвършител по хулигански
подбуди е причинил леки телесни повреди на повече от едно лице, а именно:
на Д.Г.П.,
ЕГН:********** е причинил лека телесна повреда, представляваща разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в контузия на поясната област, съпроводена с ограничение на движенията в
същата област и наличие на болки;
на Е.Г.П.,
ЕГН:********** е причинил лека телесна повреда, представляваща разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в счупване на
носните кости
- престъпление по чл.131, ал.1, т.4, предл.
3-то и т.12, във. вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1
от НК.
Обвинението против подсъдимия Й.Р.П.,
ЕГН **********, е в това, че:
- на 15.01.2015г. в гр. К.., обл. Пловдив, е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – престъпление
по чл.325, ал.1 от НК;
- на 15.01.2015г. в гр. К.., обл. Пловдив, в
съучастие с Н.С.Д., ЕГН:**********, Х.Е.К., ЕГН:********** и Е.В.Г.,
ЕГН:**********, като съизвършител по хулигански
подбуди е причинил леки телесни повреди на повече от едно лице, а именно:
на Д.Г.П.,
ЕГН:********** е причинил лека телесна повреда, представляваща разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в контузия на поясната област, съпроводена с ограничение на движенията в
същата област и наличие на болки;
на Е.Г.П.,
ЕГН:********** е причинил лека телесна повреда, представляваща разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в счупване на
носните кости
- престъпление по чл.131, ал.1, т.4, предл.
3-то и т.12, във. вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1
от НК.
Обвинението против подсъдимия Е.В.Г., ЕГН **********,
е в това, че:
- на 15.01.2015г. в гр. К.., обл. Пловдив, е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – престъпление
по чл.325, ал.1 от НК;
- на 15.01.2015г. в гр. К.., обл. Пловдив, в
съучастие с Н.С.Д., ЕГН:**********, Х.Е.К., ЕГН:********** и Й.Р.П.,
ЕГН:**********, като съизвършител по хулигански
подбуди е причинил леки телесни повреди на повече от едно лице, а именно:
на Д.Г.П.,
ЕГН:********** е причинил лека телесна повреда, представляваща разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в контузия на поясната област, съпроводена с ограничение на движенията в
същата област и наличие на болки;
на Е.Г.П.,
ЕГН:********** е причинил лека телесна повреда, представляваща разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в счупване на
носните кости
- престъпление по чл.131, ал.1, т.4, предл.
3-то и т.12, във. вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1
от НК.
Представителят на
Районна прокуратура – К.. поддържа обвинението и пледира подсъдимите да бъдат
признати за виновни по така повдигнатите им обвинения. Заявява, че обвиненията
са доказани по безспорен и категоричен начин. Предлага за всеки от подсъдимите
да се приложи разпоредбата на чл.23 от НК и за извършените престъпления да се
определи едно общо най-тежко наказание за всеки един от тях, като пледира тези
окончателни наказания да са както следва: по отношение на подсъдимия Х.К. да
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което на
основание чл.66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години, към
което да се присъедини и наказанието „обществено порицание“; по отношение на
подсъдимия Н.С.Д. да бъде наложено наказание „пробация“
при следните пробационни мерки - задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от две години, включваща явяване и
подписване пред пробационен служител с периодичност
два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от две години, безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 100 часа годишно за две поредни години, както и „обществено
порицание“; по отношение на подсъдимия Й.П. да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл.66 от НК да
бъде отложено с изпитателен срок от три години, към което да се присъедини и
наказанието „обществено порицание“; по отношение на подсъдимия Е.Г. да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, което на
основание чл.66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години, към
което да се присъедини и наказанието „обществено порицание“. Предлага
вещественото доказателство, предоставено на съхранение при домакина в РУП – К.. – да бъде унищожено след приключване на делото.
Повереника на частните
обвинители предлага на съда на подсъдимите да бъдат наложени следните
наказания: по отношение на подсъдимия Х.К. да бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което на основание чл.66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от четири години; по отношение на
подсъдимия Н.С.Д. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
една година и шест месеца, което на основание чл.66 от НК да бъде отложено с
изпитателен срок от четири години; по отношение на подсъдимия Й.П. да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което на
основание чл.66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от четири години; по
отношение на подсъдимия Е.Г. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от една година, което на основание чл.66 от НК да бъде отложено с
изпитателен срок от четири години. Предлага вещественото доказателство да не се
унищожава, а да се върне на пострадалия, тъй като същото следва да послужи при
завеждането впоследствие на гражданско дело срещу подсъдимите. Претендира за
направените по делото разноски.
Частния обвинител
Е.П. поддържа заявеното от повереника си.
Частния обвинител
Д.П. поддържа заявеното от повереника си.
Защитника на
четирима подсъдими заявява, че подзащитните му са
признали фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като с цел постигане на генералната и индивидуалната превенция
предлага да им бъдат наложени следните наказания: по отношение на подсъдимия
Х.К. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца,
което на основание чл.66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три
години; по отношение на подсъдимия Н.С.Д. да бъде наложено наказание „пробация“ при следните пробационни
мерки - задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 1 година, включваща явяване и подписване пред пробационен служител с периодичност два пъти седмично,
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 1 година, безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100
часа годишно за една година; по отношение на подсъдимия Й.П. да бъде наложено
наказание „пробация“, при следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 8 месеца, включваща явяване и подписване пред пробационен служител с периодичност два пъти седмично,
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от осем месеца; по отношение на подсъдимия Е.Г. да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което на основание
чл.66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Подсъдимият Х.Е.К.
по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. В личната си защита поддържа пледоарията на защитника
си, разкайва се и съжалява за случилото се.
В последната си
дума заявява, че съжалява за извършеното, признава се за виновен и моли за
справедлива присъда.
Подсъдимият Н.С.Д.
по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В личната си защита заявява за
стореното и поддържа пледоарията на защитника си.
В последната си
дума заявява, че съжалява за извършеното, признава се за виновен и моли за
справедлива присъда.
Подсъдимият Й.Р.П.
по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В личната си защита поддържа
заявява, че съжалява за извършеното.
В последната си
дума заявява, че съжалява и съзнава това, което е извършил, моли съда за
справедлива и адекватна присъда.
Подсъдимият Е.В.Г.
по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В личната си защита заявява, че
съжалява за деянието си.
В последната си
дума заявява, че съжалява за действията си, разкайва се и моли да справедливо
наказание.
Производството по
делото е проведено по реда на глава XXVII от НПК – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК и въз основа на самопризнанията, направени от
подсъдимите, съпоставени със събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, съдът прие за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимия Х.Е.К. не е осъждан. Същият е жител ***.
Подсъдимия Н.С.Д.
е осъждан, като осъждането му не е от значение за правната квалификация на
престъпленията по настоящото дело. Същият
е жител ***.
Подсъдимия
Й.Р.П. не е осъждан. Същият е жител ***.
Подсъдимия Е.В.Г. не е осъждан. Същият е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК. Подсъдимият Г. е
жител ***.
Четиримата
подсъдими се познават и са в добри, приятелски взаимоотношения помежду си.
Пострадалият и частен обвинител Е.Г.П. е
жител ***.
Пострадалият
и частен обвинител Д.Г.П. е жител ***.
Пострадалите Е.П. и Д.П. са братя и работят в
„М.. ООД – гр.К...
Пострадалият Д.П. познава четиримата
подсъдими по физиономия, а пострадалия Е.П. не ги познава до инцидента.
Свидетелят С.И.А. е жител ***. Същата е
собственик и управител на кафе-клуб „К. в гр.К...
Свидетелят Д.Н.Н. е
жител ***. Същата работи като сервитьор в кафе-клуб „К. в гр.К...
Свидетелят Н.И.И. е
жител ***. Същата работи в „М.. ООД – гр.К...
Свидетелят Х.Г.К. е постоянно пребиваващ
чужденец в РБ и живее в гр.К... Същият е управител на
„М.. ООД – гр.К...
Свидетелят Р.г.д. е жител ***. Същата живее
на семейни начела с пострадалия и частен обвинител Д.П.. Св.Димитрова и
пострадалия Д.П. ползват лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № РВ..ХМ. По документи автомобила се води на починалата майка на
св.Димитрова.
Свидетелят Т.В.К. е жител ***. Същата работи
като сервитьор в кафе-клуб „К. в гр.К...
Свидетелят Д.Л.К. е жител ***. Същата е
съпруга на Х.Г.К..
Свидетелят А.М.Б. е жител ***. Същият е
познат на Х.Г.К..
Свидетелят Н.Г.Б. е жител ***. Същата е
позната на Х.Г.К..
Свидетеля Б. и свидетеля Б.а са съпрузи.
Свидетелят А.Д.К. е жител ***. Същият работи
като охранител във „А.- С.“ – гр.К...
Свидетелят Ж.П.К. е жител ***. Същият работи
като охранител във „А.- С.“ – гр.К...
Свидетелят Д. М.К. е жител ***. Същият работи
като охранител във „А.- С.“ – гр.К...
Свидетелят С.А.Б. е жител ***. Същият работи
като охранител във „А.- С.“ – гр.К...
Свидетелят Д.Н.Л. е жител ***. Същият е
познат и приятел на четиримата подсъдими.
Свидетелят М.Г.П. е жител ***. Същата е
съпруга на подсъдимия Й.П..
Свидетелят С.И.Г. е жител ***. Същата е
приятелка на Е.Г..
Свидетелят Д. С.Ж. е служител в РУ на МВР –
гр.К...
Свидетелят П.В.М. е жител ***.
Свидетелят Х.Г. Г.
е служител в РУ на МВР – гр.К...
Свидетелят А. И. В. е жител ***. Същият е
познат и приятел на четиримата подсъдими.
На
14.01.2015г., около 21:30 часа, свидетелят Х.К. се
намирал в кафе-клуб „К., находящ се в гр.К.., на ул.
„Г.К. №., където празнувал родения си ден. На събитието присъствали съпругата
му – свидетеля Д.К., свидетеля Д.П., свидетеля Е.П., свидетеля Р.Д., свидетеля
Н.И., свидетеля Н. Б. и свидетеля А. Б.. Компанията на св.К. се настанила на
сепаре в източната част на заведението, вдясно от входната врата. Свидетелите
Д. и Е. П., и Р.Д. пристигнали на събитието с лекия автомобил Ауди, който
паркирали в близост до заведението.
В
заведението присъствала още една компания, която се разположила на маси вляво
от входа заведението. В тази компания се намирали подсъдимия Х.К. с приятелката
си, подсъдимия Н.Д., подсъдимия Й.П., подсъдимия Е.Г., свидетеля С.Г.,
свидетеля М.П., свидетелят Д.Л. и свидетелят А.В..
По
същото време в заведението се намирал и свидетеля П.В.М., който напуснал обекта
около 22:15 часа и не се върнал повече същата вечер.
Около
02:00 часа на 15.01.2015г. повечето от клиентите на
заведението си тръгнали, като в заведението останали компанията на св.К. и
компанията на четиримата подсъдими. Лицата от компанията на св.К. започнали да
се приготвят да си тръгват. Преди да напуснат заведението св.Д.П., св.Е.П. и
св.Н.И. отишли до тоалетната. Тримата влезли в предверието
на тоалетните, като съответно в мъжката и дамската тоалетни влезли св.Е.П. и
св.Н.И., а св.Д.П. останал да изчака във фоайето на тоалетната. Малко след това
св.И. излязла и започнала да си мие ръцете, а св.Д.П. продължавал да чака реда
си пред вратата на мъжката тоалетна.
Тогава
в предверието на тоалетните влезли подсъдимия К. и
подсъдимия П.. Двамата започнали да се държат предизвикателно и подигравателно
към св.Д.П., явно търсейки конфликт с него. Подсъдимия К. отправил към св.Д.П.
репликите „Какъв си ти?!“, „Напусни!“, „Излез навън да те смачкам!“, а св.Д.П.
попитал „Защо?“. В този момент от тоалетната излязъл св.Е.П., който през цялото
време чувал зараждащият се конфликт и попитал присъстващите „Какво става тук?“.
Вместо отговор, подсъдимия П. го ударил с юмрук в лицето и заедно с подсъдимия
К. започнали да нанасят удари с ръце и крака по двамата братя. Побоя над
св.Д.П. и св.Е.П. продължил към вътрешността на заведението, като св.Е.П.
паднал и ударил главата си в бар-плота. Вследствие на удара от бар-плота
паднали и се счупили пепелници, чаши и други премети.
В
побоя над двамата братя се включили и други двама от компанията на подсъдимите
К. и П., а именно подсъдимите Д. и Г.. Те също нанесли безразборни удари с ръце
и крака по телата, главите и крайниците на св.Д.П. и св.Е.П., като всичко това
било придружено със събаряне на столове, маси и табуретки, по някои от които
били нанесени и щети.
Св.Х.К.
се опитал да се намеси и да прекрати сбиването, но без успех. В един момент
подсъдимия П. хванал св.Е.П. за ръката и започнал да го влачи по пода към
изхода на заведението. Управителят на заведението – св. С.А., натиснала паник-бутона и умолявала подсъдимите да спрат, но
подсъдимият Г. я заплашил със саморазправа и заявил, че „Ще ѝ напука
очилата“. Персоналът на заведението – св.Т.К. и св.Т.Н. се изплашили от
случващото се, като св.К. дори се скрила в склада, за да не пострада в
суматохата.
Едва
след пристигането на служителите на „а.с.“ – св.А. К., св.Ж.К., св.Д. К. и
св.С.Б., побоят над братята е преустановен и всички се върнали на сепаретата
си. Четиримата подсъдими обаче не преустановили грубото си поведение, а
продължили яростно да отправят заплахи към пострадалите и най-вече към св.Е.П.,
като крещели с думите: „Цигани, където и да сте, ще умрете тази вечер“, „Ще
умреш, господин циганин“ и други подобни реплики. Освен това четиримата
подсъдими хвърляли чаши и чинии към сепаре, на което се намирали пострадалите и
което се намирало на разстояние от около 2-3 метра от тяхното.
Свидетелят
Д.П. извадил мобилния си телефон, за да набере телефон „112“. Това провокирало
ново избухване от страна на подсъдимия П.. Последният успял да премине между
служителите на СОТ, ударил св.Д.П. с юмрук в главата
и телефонът отхвръкнал на пода зад сепарето. След това се нахвърлил и върху
брат му, като другите трима подсъдими също се насочили към тях. След намесата
на св.А. К., св.Ж.К., св.Д. К. и св.С.Б., конфликтът за втори път е потушен.
Свидетелите Д.П. и Е.П. са посъветвани да си тръгват, докато служителите на СОТ задържат подсъдимите и приятелите им в заведението.
Свидетелите
Д.П. и Е.П. се отправили към лекия автомобил, с който пристигнали. В същото
време четиримата подсъдими не спирали да отправят на висок глас обиди, ругатни
и закани за саморазправа по техен адрес. В един момент подсъдимите П., К. и Д.
се отскубнали от служителите на СОТ и тръгнали след
свидетелите. Двамата братя бързо влезли в автомобила, като св.Д.П. заключил
„централно“ всички врати. Той се намирал на шофьорското място, а брат му седнал
в средата на задната седалка на автомобила. Докато св.Д.П. успее да приведе
превозното средство в движение, подсъдимите П., К. и Д. обградили автомобила и
започнали да го чупят с камъни, ръце и крака. Подсъдимият К. счупил с ръка
стъклото на задната дясна врата и дясното огледало за обратно виждане и с камък
стъклото на предната дясна врата. Подсъдимият
Д. счупил с камък стъклото на задната лява врата, а подсъдимият П.
унищожил стъклото на предната лява врата също с камък, като с камъка ударил в
областта на кръста и пострадалия Д.П.. През счупените прозорци тримата
подсъдими се провирали, пресягали, дърпали и нанасяли удари по двамата братя, в
резултат на което носът на св. Е.П. е счупен и лицето му е окървавено, а ръкава
на якето на св.Д.П. е откъснат.
Докато
траели тези събития на място пристигнал полицейски екип в състав св.Х. Г. и
св.Д. Ж.. Виждайки полицейския автомобил, подсъдимите и техните приятели се
разотишли.
Св.Д.П.
и св.Е.П. са транспортирани в ЦСМП – гр. К.., където им е оказана медицинска
помощ, а на местопроизшествието е извършен оглед от дежурна група при РУ на МВР
– гр. К... При огледа като веществени доказателства са приобщени откъснатият
ръкав от дрехата на св.Д.П. и изпуснатият от него зад сепарето, след нанесения
удар от подсъдимия П. мобилен телефон марка „Нокия“ с
ИМЕЙ №:/05/975073/2, чиито заден капак и батерия се
намирали отделени.
На
15.01.2015г. е извършен преглед от специалист по
съдебна медицина в МБАЛ „Д-р Киро Попов“ – гр.К.. на
подсъдимия Е.Г. и му е издадено медицинско свидетелство №8/2015г.
На
16.01.2015г. са извършени прегледи и на подсъдимите
Й.П. и Х.К., като съответно са им издадени медицински свидетелства №5/2015г. и №6/2015г.
На
16.01.2015г. на пострадалия Д.Г.П. е извършен преглед
в Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Георги“
– ЕАД – гр.Пловдив и му е издадено съдебно-медицинско удостоверение №39/2015г.
На
същата дата в Отделението по съдебна медицина е извършен преглед и на
пострадалия Е.Г.П. и му е издадено съдебно-медицинско удостоверение №39/2015г.
Видно
от заключението на назначената в досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза №67/2015г. се установява, че в следствие
на нанесения от четиримата подсъдими побой на пострадалия Д.П. са причинени
следните травматични увреждания: контузия на поясната
област; два травматични отока по главата; кръвонасядане
по десния горен крайник (в областта на мишницата, по нейната предно-вътрешна
повърхност). От заключението се установява, че описаните травматични увреждания
са причинени от механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет
или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са получени
както съобщават пострадалия, неговия брат и другите свидетели по досъдебното
производство. Според заключението контузията на поясната
област, съпроводена с ограничение на движенията в същата област и наличие на
болки сама по себе си е довела до разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и 129 от НК. Останалите травматични увреждания са причинили болка и
страдание, без разстройство на здравето.
Касае
се за засягане на телесната неприкосновеност на пострадалия Д.П. като са му
причинени едновременно две различни по вид леки телесни повреди – по чл.130,
ал.1 и по чл.130, ал.2 от НК, но е налице едно престъпление, което следва да се
квалифицира с оглед на по-тежкия резултат – този по чл.130, ал.1 от НК.
Видно
от заключението на назначената в досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза №68/2015г. се установява, че в следствие
на нанесения от четиримата подсъдими побой на пострадалия Е.П. са причинени
следните травматични увреждания: контузия на главата и лицето; контузия на
носа; счупване на носните кости; кръвонасядания по
главата; травматични отоци по главата; охлузвания по главата, шията и левия
горен крайник. От заключението се установява, че описаните травматични
увреждания са причинени от механизма на удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да
са получени както съобщават пострадалия, неговия брат и другите свидетели по
досъдебното производство. Според заключението счупването на носните кости е
довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
Останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание, без
разстройство на здравето.
Касае
се за засягане на телесната неприкосновеност на пострадалия Д.П. като са му
причинени едновременно две различни по вид леки телесни повреди – по чл.130,
ал.1 и по чл.130, ал.2 от НК, но е налице едно престъпление, което следва да се
квалифицира с оглед на по-тежкия резултат – този по чл.130, ал.1 от НК.
От
изготвената съдебна стоково-оценъчна експертиза е видно, че общата стойност на
нанесените щети по лек автомобил. „Ауди 80“, с рег. № РВ..ХМ, а именно – унищожени 2бр.
стъкла на предните врати, 2бр. стъкла на задните
врати и 1бр. огледало за обратно виждане/ са в общ
размер на 182,00 лева.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от самопризнанията на четиримата подсъдими по реда на
чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени, гласни и веществени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство (показанията на
свидетелите Е.Г.П., Д.Г.П., С.И.А., Д.Н.Н., Н.И.И., Х.Г.К., Р.г.д., Т.В.К., Д.Л.К., А.М.Б., Н.Г.Б., А.Д.К.,
Ж.П.К., Д. М.К., С.А.Б., Д.Н.Л., М.Г.П., С.И.Г., Д. С.Ж., Х.Г. Г. и А. И. В., обективирани в
протоколите за разпитите им; съдебно-медицинска експертиза №68/2015г. по писмени данни; съдебно-медицинска експертиза №67/2015г. по писмени данни; съдебно-стокова експертиза;
експертна справка №5; ДВД диск, съдържащ видеозапис;
удостоверение за наследници изх.№10/22.01.2015г.;
заверено копие от регистрационен талон; справка от централна база – КАТ;
характеристична справка на Х.Е.К.; характеристична справка на Й.Р.П.;
характеристична справка на Е.В.Г.; характеристична справка на Н.С.Д.; 7 бр.
справки от АИС – БДС), както и събраните в хода на
съдебното следствие доказателства (самопризнания на четиримата подсъдими и
справки за съдимост на същите), като в тази насока следва изрично да се
отбележи, че събраните и изброени по-горе доказателства кореспондират помежду
си и взаимно се допълват, поради което не се налага същите да бъдат обсъждани
поотделно. Тези доказателства според съда са достатъчни за установяване по
несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния
акт и признати от подсъдимите лица.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените обстоятелства по делото
съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че:
I. Подсъдимия Х.Е.К.,
ЕГН **********,
- на 15.01.2015г. в гр. К.., обл. Пловдив, е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, с което свое деяние той е осъществил от обективна
страна признаците на престъпния състав на
чл.325, ал.1 от НК;
- на 15.01.2015г. в гр. К.., обл. Пловдив, в
съучастие с Й.Р.П., ЕГН:**********, Н.С.Д., ЕГН:********** и Е.В.Г.,
ЕГН:**********, като съизвършител по хулигански
подбуди е причинил леки телесни повреди на повече от едно лице, а именно:
на Д.Г.П.,
ЕГН:********** е причинил лека телесна повреда, представляваща разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в контузия на поясната област, съпроводена с ограничение на движенията в
същата област и наличие на болки;
на Е.Г.П.,
ЕГН:********** е причинил лека телесна повреда, представляваща разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в счупване на
носните кости, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна
признаците на престъпния състав на чл.131,
ал.1, т.4, предл. 3-то и т.12, във. вр. с чл.130, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
II. Подсъдимия Н.С.Д., ЕГН **********,
- на 15.01.2015г. в гр. К.., обл. Пловдив, е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, с което свое деяние той е осъществил от
обективна страна признаците на престъпния състав на чл.325, ал.1 от НК;
- на 15.01.2015г. в гр. К.., обл. Пловдив, в
съучастие с Й.Р.П., ЕГН:**********, Х.Е.К., ЕГН:********** и Е.В.Г.,
ЕГН:**********, като съизвършител по хулигански
подбуди е причинил леки телесни повреди на повече от едно лице, а именно:
на Д.Г.П.,
ЕГН:********** е причинил лека телесна повреда, представляваща разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в контузия на поясната област, съпроводена с ограничение на движенията в
същата област и наличие на болки;
на Е.Г.П.,
ЕГН:********** е причинил лека телесна повреда, представляваща разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в счупване на
носните кости, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна
признаците на престъпния състав на
чл.131, ал.1, т.4, предл. 3-то и т.12, във. вр. с чл.130, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
III. Подсъдимия Й.Р.П., ЕГН
**********,***, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, с което свое деяние той е
осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.325, ал.1 от НК;
- на 15.01.2015г. в гр. К.., обл. Пловдив, в
съучастие с Н.С.Д., ЕГН:**********, Х.Е.К., ЕГН:********** и Е.В.Г.,
ЕГН:**********, като съизвършител по хулигански
подбуди е причинил леки телесни повреди на повече от едно лице, а именно::
на Д.Г.П.,
ЕГН:********** е причинил лека телесна повреда, представляваща разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в контузия на поясната област, съпроводена с ограничение на движенията в
същата област и наличие на болки;
на Е.Г.П.,
ЕГН:********** е причинил лека телесна повреда, представляваща разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в счупване на
носните кости, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна
признаците на престъпния състав на
чл.131, ал.1, т.4, предл. 3-то и т.12, във. вр. с чл.130, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
IV. Подсъдимия Е.В.Г.,
ЕГН **********,
- на 15.01.2015г. в
гр. К.., обл. Пловдив, е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна признаците
на престъпния състав на чл.325, ал.1 от НК;
- на 15.01.2015г. в гр. К.., обл. Пловдив, в
съучастие с Н.С.Д., ЕГН:**********, Х.Е.К., ЕГН:********** и Й.Р.П.,
ЕГН:**********, като съизвършител по хулигански
подбуди е причинил леки телесни повреди на повече от едно лице, а именно:
на Д.Г.П.,
ЕГН:********** е причинил лека телесна повреда, представляваща разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в контузия на поясната област, съпроводена с ограничение на движенията в
същата област и наличие на болки;
на Е.Г.П.,
ЕГН:********** е причинил лека телесна повреда, представляваща разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в счупване на
носните кости, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна
признаците на престъпния състав на
чл.131, ал.1, т.4, предл. 3-то и т.12, във. вр. с чл.130, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Касае се за „телесна повреда на повече от
едно лице“, тъй като от обективна страна е увредена телесната неприкосновеност
на двамата пострадали, а от субективна – извършителите са съзнавали, че нанасят
телесни увреждания едновременно на повече от едно лице.
Конкретните
условия на време, място и обстановка дават основание на съда да приеме, че
подсъдимите са демонстрирали незачитане на добрите нрави, нормите на поведение,
неуважение към обществото и правата на личността. Побоят над пострадалите е
започнал без конкретен повод и причина, пред множество хора и на публично
място. Касае се за подбуди и мотиви за извършване на престъплението, които са
хулигански и поради което деянието следва да се квалифицира по чл.131, ал. 1,
т. 12 НК. Това е така, защото деянието е
съпроводено от хулигански действия, изразяващи се в явно неуважение към
обществото, пренебрежение към правилата на обществото и човешката личност. По
делото е безспорно е установено, че подсъдимите и пострадалите не са имали
лични отношения на вражда, неприязън и други подобни, което изключва личния
мотив за причиняване на телесната повреда, като подсъдимите не са провокирани
по какъвто и да било начин от пострадалите. Именно проявената демонстративна,
провокираща непристойност на действията на подсъдимите, характеризира мотивите
за извършването им като хулигански.
В случаите, когато с едно деяние е осъществен
състава на хулиганството по чл.325 от НК и е причинена телесна повреда „по
хулигански подбуди“ е налице „поглъщане“ на хулиганството от престъплението по
чл.131, ал.1, т.12 от НК. Изключение от посочения пример са случаите, когато
независимо от телесната повреда по хулигански подбуди са извършени и други
умишлени действия, осъществяващи едно отделно деяние на хулиганство по чл.325
от НК. Тогава цялата престъпна дейност
следва да се квалифицира като реална съвкупност между хулиганство по чл.325 от НК и телесна повреда, извършена по хулигански подбуди. В разглеждания случай
съдът намира, че независимо от причинените по хулигански подбуди телесни
увреждания на пострадалите са налице и други извършени умишлено от подсъдимите
действия, изпълващи състава на престъплението хулиганство по чл.325, ал.1 от НК. По делото са налице безспорни
доказателства, че освен отправените от подсъдимите на висок глас обиди, ругатни
и закани към двамата пострадали, същите са повредили и имущество в питейното
заведение, като са хвърляли безпричинно чинии и чаши, събаряли са столове и
маси, подсъдимия Г. е заплашил със саморазправа управителя на заведението –
св.С.А., а подсъдимите П., К. и Д. са повредили л.а. „Ауди 80“ с рег.№РВ ..ХМ.
Грубото и непристойно поведение на четиримата
подсъдими дълбоко възмутило присъстващите свидетели Х.К., Р.Д., Т.Н., Д.К., А.
Б., Н. Б., всяло смут, негодувание и безпокойство у присъстващите. С
непристойните си действия подсъдимите грубо са нарушили обществения ред и
спокойствието на множество хора, като със същите те изразили и своето явно
неуважение към обществото. С оглед на изложеното съдът намира, че подсъдимите
са осъществили и престъпния състав на чл.325, ал.1 от НК.
За да признае подсъдимите за виновни в
извършване на гореописаните престъпления, съдът прие, че те са извършили
деянията под формата на пряк умисъл. На този извод недвусмислено навеждат
механизмът и начинът на извършване на престъплението по чл.131, ал.1, т.4, предл. 3-то и т.12, във. вр. с
чл.130, ал.1 от НК, а обстоятелствата, при които то е извършено сочат, че
подсъдимите са съзнавали общественоопасния му
характер, предвиждали са настъпването на общественоопасните
му последици и са искали настъпването им. За наличието на умисъл се съди по
извършените фактически действия. В настоящия случай подсъдимите са нанесли
телесни удари на пострадалите и са съзнавали, че извършват акт на физическа
интервенция върху телесната им неприкосновеност и че употребяват сила. Независимо
от това са извършили тези си действия добре съзнавайки, че ще последва телесно
увреждане, в това число и на такова от вида на действително причинените.
Подсъдимите са насочили всичките си усилия към осъществяването на акта,
съзнавайки общественоопасния характер на деянието си
и желаейки настъпването на негативния резултат. Налице е характерният за това
престъпление стремеж да се покаже явно неуважение към обществото, да се
демонстрира грубо незачитане на установените социални ценности. Наред с това присъства
и непосредствената цел, типична за престъплението по чл.325, ал.1 от НК, а
именно да се наруши обществения ред, да се скандализира обществото, да се
изрази открито висока степен на неуважение към личността.
За да
приеме, че престъпленията, извършени от подсъдимите са осъществени при съизвършителство съдът взе в предвид обстоятелството, че и
четиримата са участвали в изпълнителните деяния, налице е общност на умисъла
им, като и четиримата подсъдими са предвиждали настъпването на общественоопасните последици, съзнавали са, че всеки от тях
действа съвместно с другия, които също действа умишлено, съзнавали са и
обществения характер на деянията и са искали настъпването на престъпния
резултат от тях. Тъй като побоят над пострадалите е нанесен с множество удари и
от четиримата подсъдими, по делото не е установено кое травматично увреждане
точно от кой удар и от кой подсъдим е причинено, в каквато насока е и
заключението на съдебно медицинската експертиза. В тази връзка съдът намира, че
всеки от тях следва да носи отговорност като съизвършител
за общо причинения при общ, съвместен умисъл резултат, независимо, че не е
установено конкретно от чии действия е настъпил този резултат. Според съда е
без значение кой от нападателите какви удари е нанесъл, с каква сила и
насоченост са осъществени. Същественото е, че действията на всеки един от
извършителите са насочени към осъществяването на общия престъпен резултат –
телесното увреждане на пострадалите, действайки с общност на умисъла. В случая
и четиримата подсъдими с действията си са допринесли за настъпването на съставомерния вредоносен резултат, тъй като всеки от тях е
наясно с обстоятелството, че осъществява деянието си съвместно с другия, т.е.
те са действали в съучастие като съизвършители.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА:
I.
Относно наказанието на подсъдимия Х.Е.К.
Престъпленията по настоящото дело са
извършени от подсъдимия Х.К. на 15.01.2015г.
Предвиденото в закона наказания за престъплението по чл.325, ал.1 от НК е
„лишаване от свобода“ до две години или „пробация“,
както и „обществено порицание“. Предвиденото в закона наказание за
престъплението по чл.131, ал.1, т.4, предл. 3-то и
т.12, във. вр. с чл.130, ал.1 от НК е „лишаване от
свобода“ до три години.
За този подсъдим е налице отрицателна
предпоставка по смисъла на чл.78а, ал.7 от НК, за
освобождаване от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава VIII от
НК, тъй като по настоящото дело се касае за наличие на множество престъпления.
При определяне на вида и размера на
наказанията съдът взе предвид:
-
принципите на законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната
и специална превенция, визирани в чл.36 от НК;
- предвидените в закона наказания: за
престъплението по чл.325, ал.1 от НК – „лишаване от свобода“ до две години или
„пробация“, както и „обществено порицание“, а за
престъплението по чл.131, ал.1, т.4, предл. 3-то и
т.12, във. вр. с чл.130, ал.1 от НК – „лишаване от
свобода“ до три години, като и за двете престъпления в закона не е предвиден
специален минимум;
- изразеното от подсъдимия критично отношение
към извършеното и съжаление за стореното, чистото му съдебно минало, добрите
характеристични данни, както и младата му възраст;
-
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, които да не са елемент от
състава на престъплението;
- разпоредбата на чл.57 от НК, съгласно която
когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за извършеното
престъпление да бъде наложено едно измежду две или повече наказания, съдът
определя най-подходящото по вид и размер наказание, като се ръководи от
разпоредбите на чл.54 и чл.55 от НК;
- разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, според
която в случаите на чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване
на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК;
- разпоредбата на чл.58а,
ал.4 от НК, която предвижда, че когато едновременно са налице условията по ал.1
– 3 и условията на чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен
за дееца;
- разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, съгласно която при наличие на изключителни и многобройни смекчаващи
обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание се окаже
несъразмерно тежко спрямо обективната и субективната тежест на извършеното и
обществената опасност на личността на дееца, това наказание се занемя, като в
настоящия случай въпреки липсата на изключителни смекчаващи обстоятелства са
налице многобройни такива, изброени по-горе.
Водим от изложеното, съдът намира, че
най-подходящото по вид наказание на подсъдимия Х.К. за извършеното престъпление
по чл.325, ал.1 от НК е по-лекото от двете алтернативно предвидени в този
текст, както и кумулативно предвиденото такова, поради което и съгласно чл.57,
ал.1, вр. чл.54 от НК му определи наказание „ПРОБАЦИЯ“
при следните пробационни мерки:
1.
На основание чл.42а,
ал.2, т.1 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ за срок от ЕДНА ГОДИНА,
включваща явяване и подписване пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично;
2.
На основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ
С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ“ за срок от ЕДНА ГОДИНА;
3.
На основание чл.42а, ал.2, т.6 от НК
„БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО“ в размер на 100 часа в рамките на
една година;
Както и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което да се
изпълни чрез поставяне на извлечение от присъдата на информационното табло на
Община Сопот.
За извършеното от този
подсъдим престъпление по чл.131, ал.1, т.4, предл.
3-то и т.12, вр. чл.130, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК съдът прие, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и в случая най-лекото
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, поради което и
съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, съдът замени
наказанието „лишаване от свобода“ с „ПРОБАЦИЯ“ при следните пробационни мерки:
1. На основание чл.42а,
ал.2, т.1 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА, включваща явяване и подписване пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично;
2. На основание чл.42а,
ал.2, т.2 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА;
3. На основание чл.42а,
ал.2, т.6 от НК „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО“ в размер на 160 часа
в рамките на една година.
С оглед обстоятелството, че престъпленията са
извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях съдът
намира, че са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, поради което и наложи на подсъдимия
Х. К., едно общо
най-тежко наказание, а именно „пробация“
при следните пробационни
мерки:
1. На основание чл.42а,
ал.2, т.1 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА, включваща явяване и подписване пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично;
2. На основание чл.42а,
ал.2, т.2 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА;
3. На основание чл.42а,
ал.2, т.6 от НК „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО“ в размер на 160 часа
в рамките на една година.
На основание чл.23, ал.2 от НК съдът присъедини към
така определеното общо най-тежко наказание „ПРОБАЦИЯ“
наложеното наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“.
Съдът присъди в тежест на подсъдимия 1/4 от
направените по делото от разноски в
размер на 43,75 (четиридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки) лева,
представляваща направени разноски по досъдебно производство представляващи
разноски по делото, направени по досъдебното производство, които да се заплатят
в полза на Държавата, по бюджетна сметка на ОД на
МВР- Пловдив.
II.
Относно наказанието на подсъдимия Н.С.Д.
Престъпленията по настоящото дело са
извършени от подсъдимия Н.Д.К. на 15.01.2015г.
Предвиденото в закона наказание за престъплението по чл.325, ал.1 от НК е
„лишаване от свобода“ до две години или „пробация“, както
и „обществено порицание“. Предвиденото в закона наказание за престъплението по
чл.131, ал.1, т.4, предл. 3-то и т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК е „лишаване от свобода“ до три
години.
Този подсъдим е осъждан с определение за
одобряване на споразумение на РС - К.., влязло в сила на 07.02.2014г., с което му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК това
наказание е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години. Следователно за
същия е налице отрицателна предпоставка за приложение на чл.78а
от НК и за освобождаване от наказателна отговорност по реда на раздел IV на
глава VIII от НК.
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът взе предвид:
-
принципите на законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната
и специална превенция, визирани в чл.36 от НК;
- предвидените в закона наказания: за
престъплението по чл.325, ал.1 от НК – „лишаване от свобода“ до две години или
„пробация“, както и „обществено порицание“, а за
престъплението по чл.131, ал.1, т.4, предл. 3-то и
т.12, във. вр. с чл.130, ал.1 от НК – „лишаване от
свобода“ до три години;
- изразеното от подсъдимия критично отношение
към извършеното и съжаление за стореното, добрите характеристични данни, както
и младата му възраст;
-
наличието на предходно осъждане, което съдът прие за отегчаващо вината
обстоятелство;
- разпоредбата на чл.57 от НК, съгласно която
когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за извършеното
престъпление да бъде наложено едно измежду две или повече наказания, съдът
определя най-подходящото по вид и размер наказание, като се ръководи от
разпоредбите на чл.54 и чл.55 от НК;
- разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, според
която в случаите на чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване
на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК;
- разпоредбата на чл.58а,
ал.4 от НК, която предвижда, че когато едновременно са налице условията по ал.1
– 3 и условията на чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен
за дееца;
- разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, съгласно която при наличие на изключителни и многобройни смекчаващи
обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание се окаже
несъразмерно тежко спрямо обективната и субективната тежест на извършеното и
обществената опасност на личността на дееца, това наказание се занемя, като в
настоящия случай въпреки липсата на изключителни смекчаващи обстоятелства са
налице многобройни такива, изброени по-горе.
Водим от изложеното, съдът намира, че
най-подходящото по вид наказание на подсъдимия Н.Д. за извършеното престъпление
по чл.325, ал.1 от НК е по-лекото от двете алтернативно предвидени в този
текст, както и кумулативно предвиденото такова, поради което и съгласно чл.57,
ал.1, вр. чл.54 от НК му определи наказание „ПРОБАЦИЯ“
при следните пробационни мерки:
4.
На основание чл.42а,
ал.2, т.1 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА, включваща явяване и подписване пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично;
5.
На основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ
С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА;
6.
На основание чл.42а, ал.2, т.6 от НК
„БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО“ в размер на 100 часа в рамките на
една година;
Както и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което да се
изпълни чрез поставяне на извлечение от присъдата на информационното табло на
Община Сопот.
За извършеното от този
подсъдим престъпление по чл.131, ал.1, т.4, предл.
3-то и т.12, вр. чл.130, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК съдът прие, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и в случая най-лекото
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, поради което и
съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, съдът замени
наказанието „лишаване от свобода“ с „ПРОБАЦИЯ“ при следните пробационни мерки:
1. На основание чл.42а,
ал.2, т.1 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ,
включваща явяване и подписване пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично;
2. На основание чл.42а,
ал.2, т.2 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ;
3. На основание чл.42а,
ал.2, т.6 от НК „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО“ в размер на 160 часа
годишно, в рамките на две поредни години.
С оглед обстоятелството, че престъпленията са
извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях съдът
намира, че са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, поради което и наложи на подсъдимия
Н.Д., едно общо най-тежко наказание,
а именно „пробация“ при следните пробационни
мерки:
1. На основание чл.42а,
ал.2, т.1 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ,
включваща явяване и подписване пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично;
2. На основание чл.42а,
ал.2, т.2 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ;
3. На основание чл.42а,
ал.2, т.6 от НК „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО“ в размер на 160 часа
годишно, в рамките на две поредни години;
На основание чл.23, ал.2 от НК съдът присъедини към
така определеното общо най-тежко наказание „ПРОБАЦИЯ“
наложеното наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“.
Съдът присъди в тежест на подсъдимия 1/4 от
направените по делото от разноски в
размер на 43,75 (четиридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки) лева,
представляваща направени разноски по досъдебно производство представляващи
разноски по делото, направени по досъдебното производство, които да се заплатят
в полза на Държавата, по бюджетна сметка на ОД на
МВР- Пловдив.
III.
Относно наказанието на подсъдимия Й.Р.П.
Престъпленията по настоящото дело са
извършени от подсъдимия Й.П. на 15.01.2015г.
Предвиденото в закона наказание за престъплението по чл.325, ал.1 от НК е
„лишаване от свобода“ до две години или „пробация“,
както и „обществено порицание“. Предвиденото в закона наказание за
престъплението по чл.131, ал.1, т.4, предл. 3-то и
т.12, във. вр. с чл.130, ал.1 от НК е „лишаване от
свобода“ до три години.
За този подсъдим е налице отрицателна
предпоставка по смисъла на чл.78а, ал.7 от НК, за
освобождаване от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава VIII от
НК, тъй като по настоящото дело се касае за извършването на множество
престъпления.
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът взе предвид:
-
принципите на законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната
и специална превенция, визирани в чл.36 от НК;
- предвидените в закона наказания: за
престъплението по чл.325, ал.1 от НК – „лишаване от свобода“ до две години или
„пробация“, както и „обществено порицание“, а за
престъплението по чл.131, ал.1, т.4, предл. 3-то и
т.12, във. вр. с чл.130, ал.1 от НК – „лишаване от свобода“
до три години;
- изразеното от подсъдимия критично отношение
към извършеното и съжаление за стореното, чистото му съдебно минало, добрите
характеристични данни, както и младата му възраст;
-
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, които да не са елемент от
състава на престъплението;
- разпоредбата на чл.57 от НК, съгласно която
когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за извършеното
престъпление да бъде наложено едно измежду две или повече наказания, съдът
определя най-подходящото по вид и размер наказание, като се ръководи от
разпоредбите на чл.54 и чл.55 от НК;
- разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, според
която в случаите на чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване
на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК;
- разпоредбата на чл.58а,
ал.4 от НК, която предвижда, че когато едновременно са налице условията по ал.1
– 3 и условията на чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен
за дееца;
- разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, съгласно която при наличие на изключителни и многобройни смекчаващи
обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание се окаже
несъразмерно тежко спрямо обективната и субективната тежест на извършеното и
обществената опасност на личността на дееца, това наказание се занемя, като в
настоящия случай въпреки липсата на изключителни смекчаващи обстоятелства са
налице многобройни такива, изброени по-горе.
Водим от изложеното, съдът намира, че
най-подходящото по вид наказание на подсъдимия Й.П. за извършеното престъпление
по чл.325, ал.1 от НК е по-лекото от двете алтернативно предвидени в този
текст, както и кумулативно предвиденото такова, поради което и съгласно чл.57,
ал.1, вр. чл.54 от НК му определи наказание „ПРОБАЦИЯ“
при следните пробационни мерки:
1. На основание чл.42а,
ал.2, т.1 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ за срок от ЕДНА ГОДИНА,
включваща явяване и подписване пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично;
2.
На основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ
С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ“ за срок от ЕДНА ГОДИНА;
3.
На основание чл.42а, ал.2, т.6 от НК
„БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО“ в размер на 100 часа в рамките на
една година;
Както и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което да се
изпълни чрез поставяне на извлечение от присъдата на информационното табло на
Община К...
За извършеното от този
подсъдим престъпление по чл.131, ал.1, т.4, предл.
3-то и т.12, вр. чл.130, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК съдът прие, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и в случая най-лекото
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, поради което и
съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, съдът замени наказанието
„лишаване от свобода“ с „ПРОБАЦИЯ“ при следните пробационни мерки:
1. На основание чл.42а,
ал.2, т.1 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА, включваща явяване и подписване пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично;
2. На основание чл.42а,
ал.2, т.2 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА;
3. На основание чл.42а,
ал.2, т.6 от НК „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО“ в размер на 160 часа
в рамките на една година.
С оглед обстоятелството, че престъпленията са
извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях съдът
намира, че са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, поради което и наложи на подсъдимия
Й.П., едно общо най-тежко наказание,
а именно „пробация“ при следните пробационни
мерки:
1. На основание чл.42а,
ал.2, т.1 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА, включваща явяване и подписване пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично;
2. На основание чл.42а,
ал.2, т.2 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА;
3. На основание чл.42а,
ал.2, т.6 от НК „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО“ в размер на 160 часа
в рамките на една година.
На основание чл.23, ал.2 от НК съдът присъедини към
така определеното общо най-тежко наказание „ПРОБАЦИЯ“
наложеното наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“.
Съдът присъди в тежест на подсъдимия 1/4 от
направените по делото от разноски в
размер на 43,75 (четиридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки) лева,
представляваща направени разноски по досъдебно производство представляващи разноски
по делото, направени по досъдебното производство, които да се заплатят в полза
на Държавата, по бюджетна сметка на ОД на МВР-
Пловдив.
IV.
Относно наказанието на подсъдимия Е.В.Г.
Престъпленията по настоящото дело са
извършени от подсъдимия Е.Г. на 15.01.2015г.
Предвиденото в закона наказание за престъплението по чл.325, ал.1 от НК е
„лишаване от свобода“ до две години или „пробация“,
както и „обществено порицания. Предвиденото в закона наказание за
престъплението по чл.131, ал.1, т.4, предл. 3-то и
т.12, във. вр. с чл.130, ал.1 от НК е „лишаване от
свобода“ до три години.
Същият е освобождаван от наказателна
отговорност на основание чл.78а от НК с Решение по НАХД №235/04г. на РС - К..,
влязло в сила на 17.02.2005г., с което му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева. Въпреки липсата на
данни по делото за изтичане на една година от заплащане на тази глоба, за този
подсъдим е налице и отрицателна предпоставка по смисъла на чл.78а, ал.7 от НК, за освобождаване от наказателна
отговорност по реда на раздел IV на глава VIII от НК, тъй като по настоящото
дело се касае за извършването на множество престъпления.
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът взе предвид:
-
принципите на законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната
и специална превенция, визирани в чл.36 от НК;
- предвиденото в закона наказания: за
престъплението по чл.325, ал.1 от НК – „лишаване от свобода“ до две години или
„пробация“, както и „обществено порицания, а за
престъплението по чл.131, ал.1, т.4, предл. 3-то и
т.12, във. вр. с чл.130, ал.1 от НК – „лишаване от
свобода“ до три години;
- изразеното от подсъдимия критично отношение
към извършеното и съжаление за стореното, чистото му съдебно минало и младата
му възраст;
-
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, които да не са елемент от
състава на престъплението (извън лошите му характеристични данни във връзка с
наложеното му административно наказание по НАХД №235/04г. на РС – К..);
- разпоредбата на чл.57 от НК, съгласно която
когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за извършеното
престъпление да бъде наложено едно измежду две или повече наказания, съдът
определя най-подходящото по вид и размер наказание, като се ръководи от
разпоредбите на чл.54 и чл.55 от НК;
- разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, според
която в случаите на чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване
на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК;
- разпоредбата на чл.58а,
ал.4 от НК, която предвижда, че когато едновременно са налице условията по ал.1
– 3 и условията на чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен
за дееца;
- разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, съгласно която при наличие на изключителни и многобройни смекчаващи
обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание се окаже
несъразмерно тежко спрямо обективната и субективната тежест на извършеното и
обществената опасност на личността на дееца, това наказание се занемя, като в
настоящия случай въпреки липсата на изключителни смекчаващи обстоятелства са
налице многобройни такива, изброени по-горе.
Водим от изложеното, съдът намира, че
най-подходящото по вид наказание на подсъдимия Е.Г. за извършеното престъпление
по чл.325, ал.1 от НК е по-лекото от двете алтернативно предвидени в този
текст, както и кумулативно предвиденото такова, поради което и съгласно чл.57,
ал.1, вр. чл.54 от НК му определи наказание „ПРОБАЦИЯ“
при следните пробационни мерки:
1.
На основание чл.42а,
ал.2, т.1 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА,
включваща явяване и подписване пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично;
2. На основание чл.42а,
ал.2, т.2 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ“ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА;
3. На основание чл.42а,
ал.2, т.6 от НК „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО“ в размер на 100 часа
в рамките на една година;
Както и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което да се
изпълни чрез поставяне на извлечение от присъдата на информационното табло на
Кметството в село К., Община К...
За извършеното от този
подсъдим престъпление по чл.131, ал.1, т.4, предл.
3-то и т.12, вр. чл.130, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК съдът прие, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и в случая най-лекото
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, поради което и
съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, съдът замени
наказанието „лишаване от свобода“ с „ПРОБАЦИЯ“ при следните пробационни мерки:
1. На основание чл.42а,
ал.2, т.1 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ за срок от ЕДНА ГОДИНА,
включваща явяване и подписване пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично;
2. На основание чл.42а,
ал.2, т.2 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ“ за срок от ЕДНА ГОДИНА;
3. На основание чл.42а,
ал.2, т.6 от НК „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО“ в размер на 120 часа
в рамките на една година.
С оглед обстоятелството, че престъпленията са
извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях съдът
намира, че са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, поради което и наложи на подсъдимия
Х. К., едно общо
най-тежко наказание, а именно „пробация“
при следните пробационни
мерки:
1. На основание чл.42а,
ал.2, т.1 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ за срок от ЕДНА ГОДИНА,
включваща явяване и подписване пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично;
2. На основание чл.42а,
ал.2, т.2 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ“ за срок от ЕДНА ГОДИНА;
3. На основание чл.42а,
ал.2, т.6 от НК „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО“ в размер на 120 часа
в рамките на една година.
На основание чл.23, ал.2 от НК съдът присъедини към
така определеното общо най-тежко наказание „ПРОБАЦИЯ“
наложеното наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“.
Съдът присъди в тежест на подсъдимия 1/4 от
направените по делото от разноски в
размер на 43,75 (четиридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки) лева,
представляваща направени разноски по досъдебно производство представляващи
разноски по делото, направени по досъдебното производство, които да се заплатят
в полза на Държавата, по бюджетна сметка на ОД на
МВР- Пловдив.
С оглед обстоятелството, че приобщеното по делото като вещественото доказателство
– 1 бр. черно кожено парче плат, наподобяващо част от връхна дреха – ръкав,
намиращо се на съхранение в РУ на МВР – гр.К.., принадлежи на пострадалия
Д.Г.П., съдът постанови след влизане на присъдата в сила същото да бъде върнато
на това лице.
Досежно вещественото доказателство - мобилен телефон марка „Нокия“, същото е върнато на правоимащото
лице – Д.Г.П. с постановление от 21.05.2015г. по реда
на чл.111, ал.2 от НПК – л.176 от досъдебното производство.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.