№ 1
гр. Перник, 06.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 759 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Н.С.Р. с ЕГН **********
и адрес: ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ЗППАМ/ № 19-1158-000876/18.11.2019 г., издадена от Р. Г. А. - мл.
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.. С процесната заповед,
на жалбоподателя Р., на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка: прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 /шест/ месеца, като са му отнети СРМПС № *** и два броя
регистрационни табели с номер: ***.
Жалбоподателят
моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна – постановена при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че същата е издадена
въз основа на АУАН № GА 130125/18.11.2019 г., при издаването на който е
допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на
задължителни законоустановени реквизити в чл.42 от ЗАНН, а именно: посочване на
датата и мястото на извършване на нарушението, описание и посочване на обстоятелствата,
при които е било извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.
Сочи се, че и в АУАН и в ЗППАМ не е посочено с какъв административен или
съдебен акт Р. е бил лишен от право да управлява МПС, на какво основание и на
коя дата същият е влязъл в сила, респ. на какво основание му е било отнето
СУМПС. Излага се, че заповедта е с неясен диспозитив, в който не е
конкретизирано пътното превозно средство, чиято регистрация се прекратява.
В
съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не се явява. Не се явява
и упълномощеният от него адв. Г.Б. ***, който представя молба, в която заявява,
че поддържа жалбата и доразвива доводите в нея. Прави искане за присъждане на
направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – мл.автоконтрольор Р.
Г. А., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Явява се и процесуалният
му представител главен юрисконсулт в ОДМВР – П. З. В.***, която моли жалбата да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а издаденият административен акт
да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Административен съд Перник, като взе
предвид становищата на страните и извърши цялостна преценка
на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
От фактическа
страна:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ЗППАМ/ № 19-1158-000876/18.11.2019 г., издадена от Р. Г. А. - мл. автоконтрольор
в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.. С нея, на основание чл.171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка: прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/
месеца, като са му отнети СРМПС № *** и два броя регистрационни табели с номер:
***, за това че на 18.11.2019 г., около 18:45 часа, в гр. П., управлява МПС с
рег. № *** – негова собственост, след като е бил лишен от правото да управлява
МПС и е с отнето СУМПС. Това било установено след спирането му за проверка на
посочените дата и час, до бл.4 на ул. Петко Каравелов.
Жалбоподателят Н.С.Р.
не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си и се ползва от
събраните такива от административния орган.
Ответникът, в изпълнение на указания на съда,
дадени във връзка с разпределение на доказателствената тежест в процеса, е
представил по делото: АУАН № GА 130125/18.11.2019 г., Заповед № 313з-1464/08.08.2017
г. на директора на ОДМВР – П., с която са определени длъжностните лица, имащи
право да издават ЗППАМ и Справка картон на водача Н.С.Р., от която е видно, че
спрямо него за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е издаден АУАН GА 81537/02.09.2019 г., и въз основа на същия временно му е отнето СУМПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1
от АПК,
от адресат на административен акт, който поражда неблагоприятни правни
последици за него и същевременно подлежи на обжалване, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Оспорваната заповед е връчена на
жалбоподателя лично на 18.11.2019 г., а жалбата срещу нея
е с вх. № 115800-
15431/28.11.2019 г., от което следва, че е депозирана в рамките на
законоустановения 14-дневен срок.
При преценка на основателността й съдът намира същата за неоснователна.
Съображенията са следните:
Съобразно нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки от категорията на процесната се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица. От представената по делото Заповед № 313з-1464/08.08.2017 г., издадена от директора на ОДМВР – П., с
която са определени длъжностните лица, имащи право да издават ЗППАМ е видно, че
ответникът, който е младши контрольор в сектор ПП при ОДМВР – П. е оправомощен
да издава административни актове от вида на конкретно оспорения, т.е. ЗППАМ №
19-1158-000876/18.11.2019 г. е издадена от компетентен
орган.
Заповедта е издадена
в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по
арг. от чл.172, ал.1
от ЗДвП и чл.59, ал.2
от АПК/.
Същата е мотивирана
касателно обстоятелствата и фактите наложили нейното постановяване, включително
и чрез препращане към съдържанието на съставения на жалбоподателя АУАН и в тази
връзка съдът намира възражението на жалбоподателя за неоснователно. Следва да
се уточни и това, че е утвърдена практиката мотивите да съществуват и в друг
документ, съставен от друг или същия орган, преди издаване на оспорения
административен акт. Това не противоречи на закона и е в съответствие с ТР №
16/1975 г. Описаните в акта за установяване на административно нарушение фактически
обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и
фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Затова АУАН е част
от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 от АПК.
На следващо място:
в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати и други
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е
съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по
пътищата.
Относно преценката
за материална законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:
Правилото на
чл.171, т.2а от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В конкретния
случай, при тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ
е управление на собствено на жалбоподателя МПС, след като последният е бил
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред.
От приложената по
делото служебна справка - Справка картон на водача Н.С.Р., неоспорена от страна на жалбоподателя, безспорно се установява, че спрямо
него за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е
издаден АУАН GА 81537/02.09.2019 г., и на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП временно
му е отнето СУМПС /а именно: СУМПС № ***/ до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Т.е. налице е една от хипотезите,
предпоставящи прилагане на ПАМ, а именно: свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП.
Нарушението,
извършено от жалбоподателя е констатирано със съставен акт
за установяване на административно нарушение, който, съобразно нормата на чл.189, ал.2
от ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена сила за
отразените в него факти и обстоятелства. Оборването му предполага изрично
оспорване, което е в тежест на жалбоподателя, а в настоящото производство същият
не е ангажирал доказателства в тази посока.
Относно
законосъобразността и обосноваността на наложената мярка следва да се отбележи,
че в нормата на чл.171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП е предвидена конкретна по вид мярка: прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство, със срок за прилагане от шест месеца
до една година. Т.е. при определяне вида на мярката административният орган
действа при условията на обвързана компетентност и не може да налага мярка,
различна от определената в закона, което в случая е спазено. Същевременно,
продължителността на приложената ПАМ следва да бъде обоснована, като се държи
сметка за специфичните в случая факти и обстоятелства, които налагат тя да бъде
конкретизирана в рамките на предвиденото в чл.171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП. Това процесуално задължение е валидно за хипотези
като настоящата, в които срокът се определя от органа при условията на
оперативна самостоятелност и промяната на неговата продължителност е извън
компетенциите на съдебния състав. Конкретно наложената мярка е с минимална
продължителност от шест месеца, поради което в конкретния случай правната сфера
на жалбоподателя е засегната в минимална степен.
Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че като не е индивидуализирал
пътното превозно средство, чиято регистрация е прекратена, административният
орган е извършил съществено процесуално нарушение, изразяващо се в накърняване
правото на защита. Това е така, защото в диспозитива изрично е отбелязано, че
са отнети 2 регистрационни табели с номер *** и по този начин се премахва всяко
съмнение по този въпрос.
С оглед всичко
гореизложено се налага извода, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № 19-1158-000876/18.11.2019 г. е законосъобразна,
а жалбата срещу нея – неоснователна, поради което последната следва да бъде оставена
без уважение.
Разноски по делото не са претендирани от страна на процесуалния представител на ответника, а с оглед
изхода на делото претенцията на жалбоподателя не следва да се поставя на
обсъждане.
Така мотивиран и на
основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд – Перник
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.Р. с ЕГН **********
и адрес: ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ЗППАМ/ № 19-1158-000876/18.11.2019 г., издадена от Радослав Георгиев Атанасов
- мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, с която на
основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка: прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 /шест/ месеца, и са отнети СРМПС № *** и два броя регистрационни
табели с номер: ***.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ:/п/