РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1942
гр. Пловдив, 03 ноември 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1871 по
описа за 2022 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано
е по жалба предявена от С.Ш.М., с
ЕГН **********,***, ***, чрез пълномощника си адвокат Ш., против Решение № 2153-15-211/28.06.2022 г. издадено от Директора на ТП на НОИ
Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на М. срещу Разпореждане № **********
Протокол № 2140-15-327/29.04.2022 г., издадено от Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска
неговата отмяна, като
жалбоподателят счита, че неправилно органите на НОИ не са зачели стажа му за
времето от 31.08.1972 г. до 30.08.1974 г., представляващ редовна военна служба,
за действителен. Позовава се на съдебна практика на Върховния административен
съд по идентични казуси. В този смисъл се иска отмяна на оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане, и връщане на преписката на компетентното
длъжностно лице за ново произнасяне, съобразно указанията на съда по прилагане
и тълкуване на закона. Претендират се сторените в производството разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директор
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в писмено становище,
приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Изначално производството е започнало
по повод заявление вх. № 2113-15-956/07.04.2022
г., с което С.Ш.М. е направил искане за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. По
приложените към заявлението документи
и данните по чл., 5, ал. 4, т. 1 от КСО, е зачетен осигурителен стаж на жалбоподателя
за периода от 31.08.1972 г. до
19.06.1989 г. с прекъсване, както следва:
-
Осигурителен стаж от I категория труд за времето от 18.12.1975 г. до 19.06.1989
г. с продължителност 13 г. 06 мес. 01 ден, положен на длъжност
"пом. Лок. машинист" при осигурител Холдинг БДЖ ЕАД Локомотивно депо
- София;
-
Осигурителен стаж от III-та категория труд 02 г. 00 м. 00
дни.
Общ сумарен осигурителен стаж без превръщане 15 г. 06 м.
01 дни.
Пенсионният
орган не е зачел осигурителен стаж за времето от 19.07.2018 г. до 29.02.2020 г.
като земеделски производител. В тази връзка е налице позоваване на Констативен
протокол № КП-5-15-00861696/08.01.2021 г., според който за периода на редовната
регистрация на жалбоподателя като земеделски стопанин в ОД „Земеделие“ -
Пловдив от 19.07.2018 г. до 17.06.2019 г. не може да бъде издадена служебна
бележка за осигурителен стаж и доход, тъй като поради кратките периоди на
пребиваване на лицето в страната, не е доказано осъществяването на трудова
дейност като земеделски производител, а за периода от 18.06.2019 г. до
29.02.2020 г. М. няма редовна регистрация в ОД "Земеделие" - Пловдив,
поради което не е следвало да осъществява дейност и да се осигурява като
земеделски стопанин.
Посочено
е, че съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО през 2022 г. в случай, че лицата нямат
право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, те придобиват право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 66 години и 10 месеца за
жените и за мъжете при условие, че имат не по-малко от 15 години действителен
осигурителен стаж без превръщане, а съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО „действителен
стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение,
времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било
задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през
което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло
дължимите осигурителни вноски.
Прието
е също така, че осигурителният стаж, зачетен на основание чл. 9, ал. 7 от КСО
за времето на военна служба от 31.08.1972 г. до
30.08.1974 г. с продължителност 02 г. 00 м. 00 ден не е "действителен
стаж" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
С
тези съображения е обоснован извода, че на основание чл. 68, ал. 3 от КСО
следва да се откаже отпускане на лична пенсия за ОСВ, тъй като М. не отговаря на условието за наличие на положен 15
г. действителен стаж, понеже към датата на заявлението същият има положен 13 г.
06 м. 01 дни действителен осигурителен стаж.
Въз
основа на изложеното е издадено
Разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-327/29.04.2022 г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на
основание чл. 68, ал. 3 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст /ОСВ/.
6. Този резултат е обжалван от М. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-211/28.06.2022
г. е оставил без уважение подадената от него жалба срещу процесното разпореждане,
като изцяло е възприел фактическите и правни основания за неговото издаване.
ІV. За правото:
7. Оспореният административен акт –
Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е постановен от материално
компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в
хода на административно производство, което е приключило с постановяване на
предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен
орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ.
В
конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените
по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на
органите на НОИ са истинни, но направените въз основа на тях правни изводи, не са
съответни на материалния закон. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани
съображенията за тези изводи.
8.
Спор по установените
факти не се формира между страните. Спорът е правен и е свързан с отговор на
въпроса зачетеният на М. осигурителен стаж за периода на редовна военна служба
за времето от от 31.08.1972 г. до 30.08.1974 г. с продължителност 02 г. 00 м.
00 дни, действителен ли е по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и в тази
връзка налице ли са предпоставките на чл. 68, ал. 3 от КСО за придобиване от
негова страна право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата
на подаване на заявлението.
9.
Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която дефинира
понятието „действителен стаж“ като действително изслуженото време по трудово
или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 год. и е в сила от
01.01.2015 год. В настоящия случай се разглежда стаж придобит през времето от 31.08.1972
г. до 30.08.1974 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от
ПЗР на КСО неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31
декември 1999 г. разпоредби. Според действащата през процесния период
разпоредба на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.)
изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от ІІІ категория.
Наборната служба е задължителна и действителна служба във въоръжените сили (чл.
9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България, обн.,
Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. от 27.02.1996 г.). Времето на изслужена
наборна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да
полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за
действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 год. и
съответно – за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега
действащите нормативни основание за отпускане на лична пенсия. (Така Решение № 17644/23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5368/2019 г.)
Впрочем, освен
цитираното решение на ВАС, в този смисъл е и константната съдебна практика на
ВАС, 6 отд., по идентични казуси - Решение № 806 от 17.01.2013 г. на ВАС по
адм. д. № 11816/2012 г., VI о., Решение № 28 от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д.
№ 9460/2012 г., VI о., Решение № 4930 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. №
1961/2016 г., VI о., Решение № 7647 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. №
4023/2017 г., VI о., Решение № 9471/17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7470/2016
г. VI о., Решение № 11681/03.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10591/2017 г. VI
о., Решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI о., с
подробно цитирана съдебна практика, Решение № 266 от 08.01.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 2856/2018 г. и др.
10. При това положение, при признаване на периода на наборна военна
служба (02 г. 00 м. 00 дни), действителният стаж на жалбоподателя надвишава 15
години и с оглед навършената възраст – 68 години, 05 месеца и 20 дни, същият е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.
68, ал. 3 КСО (според
която в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември
2016 год. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и
10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен
стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст).
11. Изложените
до тук съображения имат за последица незаконосъобразност на Решение № 2153-15-211/28.06.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и на потвърденото с него Разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-327/29.04.2022 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив. Те ще следва да бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде
изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал.
1, т. 1 КСО при ТП на НОИ - Пловдив, за ново произнасяне по
заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-956/07.04.2022
г. по описа на ТП на НОИ - Пловдив, подадено от С.Ш.М.,
с ЕГН **********, при
съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
V. За разноските:
12.
При посочения изход
на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя, се дължат
извършените разноски по производството.
Преди
съдът да се произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо да бъде
обсъдено възражението на ответника относно прекомерността на адвокатското
възнаграждение.
В
конкретния случай по делото са представени доказателства за заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Според чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела по Кодекса за социално осигуряване без
определен материален интерес, минималното възнаграждение възлиза на 350 лв.
При
това положение, настоящият състав преценява възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар като основателно, и съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото, както и обстоятелството, че по делото е проведено
едно единствено съдебно заседание, приема че на жалбоподателя трябва да бъдат
заплатени разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 450
лева.
С
оглед изложеното, разноските в производството за адвокатско възнаграждение,
които следва да бъдат присъдени на жалбоподателя, се констатират в размер на 450
лв.
Така мотивира, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-211/28.06.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-327/29.04.2022 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал.
1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на
НОИ - Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-956/07.04.2022 г. по описа на ТП на
НОИ - Пловдив, подадено от С.Ш.М., с ЕГН **********,
при съблюдаване на
дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт -
гр. София, да заплати на С.Ш.М., с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 450
лв., представляваща сторените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: