РЕШЕНИЕ
№ 524
гр. Добрич, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20213230103568 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********, седалище и адрес на
управление: гр.С., бул. „****” №**, офис-сграда ***, ет.*, офис *,
представлявана от изп. директор Д. Б., чрез упълномощения юрисконсулт К.
М. срещу И. Д. И., ЕГН **********, гр.Д., ул. *** №**, ет.*, ап.*. Исковете
са с пр. осн. чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.240 от ЗЗД, чл.99
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД - положителни установителни, а именно: съдът да
приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумите, визирани в Заповед №890/13.05.2019г., изд. по ч. гр. д.
№1630/2019г. – ДРС, а именно: 1 ) 597,86 лв. (петстотин деветдесет и седем
лв. и осемдесет и шест ст.), представляваща главница по договор за
потребителски кредит №***** от ***г., което дружество е прехвърлило
своето вземане спрямо длъжника И.И. по процесния договор за кредит на
ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД на 12.02.2021г. с
Приложение №1 на осн. чл.1.3 от Рамков договор за цесия от 31.08.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 597.86 лв., начиная от датата на
подаване на заявлението в съда - 10.05.2019г. до окончателното изплащане на
1
вземането, сумата от 7,69 лв. (седем лева и шестдесет и девет стотинки)
договорна /възнаградителна лихва за периода от 05.02.2018г. до 05.03.2018г.,
сумата от 275,84 лв. (двеста седемдесет и пет лева и осемдесет и четири
стотинки) обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от
05.02.2018г. до 15.04.2019г., както и сумата от 25.00 лв. (двадесет и пет лева)
- разноски по делото за държавна такса и 50.00 лв. (петдесет лева) -
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че вземането срещу ответника произтича от договор за
потребителски кредит №***** от ****г., сключен между длъжника И.И.-
кредитополучател и „Ти Би Ай Банк” ЕАД-кредитор, като отпуснатия кредит
е бил в размер на 3000 лв., която сума е била преведена директно по сметката
на длъжника. Общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 3650.05 лв., при договорна лихва в размер на 470.05 лв. и ГЛП –
28.45%, като сумата по кредита е следвало да бъде върната от И. на 11
месечни вноски, всяка в размер на 331.82 лв., при последна вноска с падеж на
05.03.2018г., бил подписан и погасителен план, който е неразделна част от
договора. Длъжникът не е изплатил изцяло кредита и е просрочил вноски,
поради което му е начислена и лихва за забава в размер на 275.84 лв. за
периода от 05.02.2018г. до 15.04.2019г., съгл. т.9.4 от договора.
Срокът на договора е изтекъл на 05.03.2018г. и кредитът е обявен за
изискуем, поради настъпване на крайната падежна вноска.
„Ти Би Ай Банк” ЕАД е прехвърлила своето вземане спрямо И.И. по
процесния договор на ищеца на 12.02.2021г. с Приложение №1 на осн. чл.1.3
от Рамков договор за цесия от 31.08.2018г.
За цесията, на ответника е изпратено на осн. чл.99, ал.3 от ЗЗД
уведомление от името на банката на 22.02.2021г., чрез Български пощи ЕАД,
но то не е достигнало до адресата, тъй-като писмовната пратка е останала
непотърсена, видно от приложената обратна разписка.
Ищецът моли, съдът с връчването на настоящата искова молба, ведно с
приложенията, съдържащи уведомление за извършена цесия от 22.02.2011г.
до ответника, да приеме, че последният е надлежно уведомен за цесията и от
името на „Ти Би Ай Банк” ЕАД и прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на осн. чл.99, ал.4 от ЗЗД и следва този факт да се
съобрази от съда.
2
Предвид възникналото вземане по договора за кредит от 23.07.2017г.
кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е подало заявление до ДРС по реда на
чл.417, т.2 от ГПК срещу И.И. за възникналите задължения. Заповедният съд
по образуваното ч. гр. д. №1630/2019г. е издал Заповед №890/13.05.2019г. и
изпълнителен лист от същата дата срещу длъжника и е постановил И.И. да
заплати следните суми: 1) 597,86 лв. (петстотин деветдесет и седем лв. и
осемдесет и шест ст.), представляваща главница по договор за потребителски
кредит №********** от 27.03.2017г., ведно със законната лихва върху сумата
начиная от датата на подаване на заявлението в съда - 10.05.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 7,69 лв. (седем лева и
шестдесет и девет стотинки) договорна /възнаградителна лихва за периода от
05.02.2018г. до 05.03.2018г., сумата от 275,84 лв. (двеста седемдесет и пет
лева и осемдесет и четири стотинки) обезщетение за забава върху
просрочената главница за периода от 05.02.2018г. до 15.04.2019г., както и
сумата от 25.00 лв. (двадесет и пет лева) - разноски по делото за държавна
такса и 50.00 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
чрез залепване от служител в кантората на ЧСИ Н. Н. на уведомление на
входната врата на жилището на И.И. /по постоянен и настоящ адрес - гр.Д.,
ул. „*** №**, ет.*, ап.*/ на 21.08.2022г. С Определение от 21.09.2021г.
заповедният съд е указал на заявителя да предяви искове срещу длъжника за
установяване на вземанията си в 1-мес. срок от получаване на съобщението.
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД е получило горното определение на ДРС на
18.10.2021г. В дадения срок, ищцовото дружество - цесионер е подало на
19.11.2021г. настоящата искова молба, с която моли съдът да приеме за
установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи
горевизираните суми, присъдени със Заповед №890 от 13.05.2019г., издадена
по ч. гр. д. №1630/2019г. по описа на ДРС.
Ищецът претендира сторените съдебни разноски в установителното
производство, както и тези по заповедното.
С Разпореждане от 03.12.2021г. ДРС е изпратил на ответника препис от
исковата молба и от доказателствата към нея. Актът е бил получен лично от
И. на 18.02.2022г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението
3
ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разгледани предявените искове са процесуално допустими и основателни.
В съдебно заседание по делото, проведено на 02.06.2022г., с оглед
непредставяне в срок от ответника на отговор по исковата молба, неявяване
на негов представител в първото и единствено редовно проведено съдебно
заседание, липса на искане от ответната страна, делото да бъде разгледано в
отсъствието и, както и наличие на указвание на ответника на последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, а също и вероятната основателност на исковете, предвид
посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства и
съобразно направено с исковата молба искане от страна на ищеца по чл.238 от
ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ДРС е
прекратил съдебното дирене и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено
съдебно решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Именно
такова искане изхожда от ищцовата страна, видно от съдебен протокол от
проведено открито съдебно заседание на 02.06.2022г. Съдът с протоколно
определение от 02.06.2022г. е уважил искането като допустимо и
основателно, прекратил е съдебното дирене и е дал ход на устните състезание,
като е посочил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато
искът е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239 ал.2 от ГПК,
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените
4
искове са вероятно основателни.
С оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, съдът следва да приеме за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните парични задължения,
присъдени със Заповед №890 от 13.05.2019г., издадена по ч. гр. д.
№1630/2019г. по описа на ДРС, а именно: 1 ) 597,86 лв. (петстотин деветдесет
и седем лв. и осемдесет и шест ст.), представляваща главница по договор за
потребителски кредит №***** от ****г., сключен между И. Д. И.
/кредитополучател/ и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД /кредитор/, което дружество е
прехвърлило своето вземане спрямо длъжника И.И. по процесния договор за
кредит на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД на
12.02.2021г. с Приложение №1 на осн. чл.1.3 от Рамков договор за цесия от
31.08.2018г., ведно със законната лихва върху сумата начиная от датата на
подаване на заявлението в съда - 10.05.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 7,69 лв. (седем лева и шестдесет и девет стотинки)
договорна /възнаградителна лихва за периода от 05.02.2018г. до 05.03.2018г.,
сумата от 275,84 лв. (двеста седемдесет и пет лева и осемдесет и четири
стотинки) обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от
05.02.2018г. до 15.04.2019г.
Ищецът е поискал присъждане на сторените съдебни разноски в
установително и в заповедно производство и е представил списък с такива. С
оглед изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата
държавна такса в настоящото производство в размер на 125.00 лева /л.42/,
юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00 лв. /пълномощно от
18.05.2020г., приложено на л.32 по делото/, или общо сумата от 225.00 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените съдебни
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №1630/2019г. по описа на
ДРС, а именно: 25.00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, или общо 75.00 лв.
Водим от горното, на основание чл.238 във връзка с чл.239 от ГПК,
Добричкият районен съд
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът И. Д. И., ЕГН **********, гр.Д., ул. ****, ет.*, ап.* дължи на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********,
седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „****” №**, офис-сграда ****,
ет.*, офис *, представлявана от изп. директор Ю. Ю. присъдените парични
суми със Заповед №890 от 13.05.2019г., издадена по ч. гр. д. №1630/2019г. по
описа на ДРС, а именно: 1) 597,86 лв. (петстотин деветдесет и седем лева и
осемдесет и шест стотинки), представляваща главница по договор за
потребителски кредит №****** от ****г., сключен между И. Д. И.
/кредитополучател/ и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД /кредитор/, което дружество е
прехвърлило своето вземане спрямо длъжника И.И. по процесния договор на
ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД на 12.02.2021г. с
Приложение №1 на осн. чл.1.3 от Рамков договор за цесия от 31.08.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 597.86 лв., начиная от датата на
подаване на заявлението в съда - 10.05.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 7,69 лв. (седем лева и шестдесет и девет стотинки)
договорна /възнаградителна лихва за периода от 05.02.2018г. до 05.03.2018г.,
сумата от 275,84 лв. (двеста седемдесет и пет лева и осемдесет и четири
стотинки) обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от
05.02.2018г. до 15.04.2019г.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН **********, гр.Д., ул. **** №**, ет.*, ап*, да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК
********, седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „****” №**, офис-
сграда ***, ет.*, офис *, представлявана от изп. директор Ю. Ю. сторените
съдебни разноски в настоящото установително производство по гр. д.
№3568/2021г. в размер на 225.00 лв. /двеста двадесет и пет лева/, от които:
125.00 лв. – държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
както и разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №1630/2019г. по
описа на ДРС в размер на 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, от които: 25.00
лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
6
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7