РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Плевен, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430107568 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от Н. ХР. Д. от гр. П. против ***. Ищецът
твърди, че през периода 01. 04. 2019 год.- 10. 07. 2020 год. е работил на
длъжността „***“ в ***- П. при *** ***. Твърди се, че ищецът е осъществявал
трудовата си дейност по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд
на нощна смяна от 22. 00 до 06. 00 часа и с продължителност 12 часа при
сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187
ал. 3 от З***. Твърди се, че на основание чл. 187 ал. 1 от З*** нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в *** е осем
часа дневно и четиридесет часа седмично. Твърди се, че редът за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, за режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определя с наредба на министъра на ***. Твърди се,
че в процесния период е действала Наредба № 8121з- 776 от 29. 07. 2016 год.
/обн. ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от същата дата/, като в нея липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Твърди
се, че такъв алгоритъм е бил предвиден в преходната Наредба № 8121з- 407
от 11. 08. 2014 год., според която при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа се
умножава по 0. 143. Твърди се, че в съответствие с чл. 9 ал. 2 от горната
наредба при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Твърди се, че за процесния период ищецът е положил общо 800 часа
нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1. 143, което води
до извънреден труд от 114, 40 часа, който следва да бъде заплатен
допълнително. В заключение ищецът моли съда да осъди ответника да му
1
заплати сумата от 915, 20 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за
периода от 01. 04. 2019 год. до 10. 07. 2020 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и да му заплати сумата от 100 лв.,
представляваща мораторна лихва върху възнаграждението за положен
извънреден труд за периода от 01. 07. 2019 год. до 06. 12. 2021 год.
Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
С определение от 09. 02. 2022 год. на основание чл. 214 ал. 1 от ГПК е
допуснато изменение на предявения иск по чл. 178 ал. 1 т. 3 от З*** като
същият е намален от 915, 20 лв. на 751, 75 лв. Със същото определение е
допуснато изменение на предявения иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД като същият е
увеличен от 100 лв. на 138, 09 лв.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Между страните не е налице спор, че през процесния период от 01. 04.
2019 год. до 10. 07. 2020 год. ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение при ответника на длъжността „***“.
Следователно в конкретния случай отношенията между страните се
уреждат от З***, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по
аргумент от чл. 142 ал. 2 от З***. Разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от З***
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени-
сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 5 от
З*** работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на
смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период
ищецът е полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което
обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в
настоящия случай приложими в отношенията между страните са и
разпоредбите на чл. 187 ал. 5- 6 от З***, предвиждащи компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден
труд за служителите на смени.
От съществено значение за разрешаване на възникналия между
страните правен спор е обстоятелството дали по отношение на ищеца намира
приложение нормата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на
положения нощен труд. В тази връзка следва да се отбележи, че според чл.
187 ал. 9 от З*** редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на ***. Хронологията на издадените такива наредби е следната: за
периода от 19. 08. 2014 год. до 01. 04. 2015 год. е действала Наредба № 8121з-
407/ 11. 08. 2014 год. (ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014
год., отм., бр. 40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015 год.). От 01. 04.
2015 год. до 29. 07. 2016 год. е действала Наредба № 8121з- 592/ 25. 05. 2015
год., която е била отменена с решение № 8585 от 11. 07. 2016 год. на ВАС на
РБ по адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от 29. 07. 2016 год. От 02.
08. 2016 год. понастоящем действа Наредба № 8121з- 776 от 29. 07. 2016 год.
(обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08. 2016 год.). Текстовете
на чл. 3 ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 часа и 06. 00
2
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24- часов период. Съобразно чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11. 08.
2014 год. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа за отчетния период се умножава
по 0,143. В следващите две наредби № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год и №
8121з- 776/ 29. 07. 2016 год., приложими към процесния период, липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата
на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в *** часове нощен
труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на ***. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в
***, следва субсидиарно да се приложи чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1.
143. В противен случай държавният служител в *** би се поставил в
неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,
чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От
приложената към отговора на исковата молба таблица се установява, че за
периода от 01. 04. 2019 год. до 10. 07. 2020 год. ищецът е положил нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1. 143 за превръщането му в дневен
труд възлиза общо на 91 часа, като дължимото незаплатено от ответника
възнаграждение е в размер на 751, 75 лв. Предвид изложеното предявеният
осъдителен иск следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца следва да се
присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба в съда- 06. 12.
2021 год., до окончателното изплащане на сумата.
Доколкото се касае за неизпълнение на парично задължение,
ответникът следва да заплати на ищеца и дължимата се мораторна лихва,
която съгласно таблицата към отговора на исковата молба възлиза на сумата
от 138, 09 лв. В този размер предявеният акцесорен иск се явява основателен
и следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА във вр. с чл.
7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год. ответникът следва да бъде
осъден да заплати на пълномощника на ищеца ***. В. П. *** в размер на 300
лв.
На основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 100, 00
лв.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, с адрес на управление ***, ***, представлявана от ***
Н. СЛ. Н., да заплати на Н. ХР. Д. от гр. П., ЕГН **********, следните суми:
-сумата от 751, 75 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01. 04. 2019 год.
до 10. 07. 2020 год., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на
исковата молба- 06. 12. 2021 год., до окончателното изплащане на сумата, и
3
-сумата от 138, 09 лв., представляваща мораторна лихва върху
възнаграждението за положен извънреден труд за периода от 01. 07. 2019 год.
до 06. 12. 2021 год.
ОСЪЖДА ***, с адрес на управление ***, ***, представлявана от ***
Н. СЛ. Н., да заплати на ***. В.Н. Н.- П. от *** гр. П., ЕГН **********, *** в
размер на 300 лв.
ОСЪЖДА ***, с адрес на управление ***, ***, представлявана от ***
Н. СЛ. Н., да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса
върху уважените искове в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4