№ 10430
гр. София, 17.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110155874
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от Н. Х. И.,
ЕГН **********, против ************, ЕИК ***********, с която е предявен иск с
правно основание чл. 557, ал.1, т. 2, от КЗ за сумата от 800,28 лева, представляващи
имуществени вреди вследствие на настъпило ПТП.
Ищецът твърди, че на 30.09.2019 г. около 14.15 ч. в **************, от
ул.************* към ул.************ на кръстовището с ул.*********** е
настъпило ПТП, виновен за което бил водач на мотопед, марка „Хонда“, с рег.№
**********, който при управление виновно е нарушил разпоредбата на чл. 48 от ЗДвП.
Твърди още, че вследствие на инцидента на притежавания от ищеца лек автомобил
„Ситроен С 4“, с рег.№ *********** били нанесени материални щети в размер на 800,
28 лева. Сочи, че на ищеца било съставено наказателно постановление, което
впоследствие било отменено с решение от 27.07.2020г. по НАХД № 3503/20г. на СРС,
НО, 106 състав. Ето защо предявява настоящия иск за осъждане на ответника да му
запати сумата от 800,28 лв., представляваща имуществени вреди и направените в
производството разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба. Със същия оспорва предявения
иск по основание и размер. Счита размерът на претенцията за прекомерно завишен.
При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване. Моли съда за
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
За да бъде ангажирана отговорността на ГФ по застраховка “Гражданска
отговорност” при иск с правно основание чл. 557, ал.1, т. 2, б.“б“ от КЗ следва да са
налице кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Предпоставките по чл. 45
1
от ЗЗД – противоправно деяние на водача, който е останал неизвестен, вреди,
причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди, вина (която се
предполага до доказване на противното); 2. ПТП да е настъпило на територията на РБ и
3. Да е причинено от неидентифицирано МПС.
Съпричиняване на вреди от пострадалия е налице тогава, когато за настъпването
на вредата са допринесли най-малко две лица – делинквентът и увреденият.
Предпоставките на съпричиняването са: Обща каузалност, две причини за вредата,
като едната задължително следва да бъде поставена от делинквента, а другата – от
увредения; От значение е наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, като не е необходимо пострадалият да
е действал виновно.
От приложеното като доказателство по делото съдебно решение, постановено по
НАХД № 3503 по описа за 2020г. на СРС, НО, 106 състав е видно, че наказателно
постановление № 19-4332-02548780 от 05.12.2019 г. издадено срещу лицето Н. Х. И., е
отменено с влязло в сила решение.
Като доказателство по делото е представен и приет и протокол за ПТП №
1715203/30.09.2019 г., съставен от младши автоконтрольор В.В.. От протокола за ПТП
се установява, че на посочената дата около 14.15 ч в ************ с посока на
движение от ул. ********** към ул.************ на бул. ******************** е
осъществено ПТП между л.а. марка „Ситроен С4“ с ДК №********* и мотопед марка
„Хонда“ с ДК № **********.
Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в
установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като
такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно
авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, и със задължителна
материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени
пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. При
неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като
официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори
верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно
доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа.
Предвид направеното от ответника възражение относно наличието на причинно-
следствена връзка между вредите върху процесния автомобил и тяхната стойност, по
делото е изслушана съдебно авто-техническа експертиза. От заключението на вещото
лице от техническа гледна точка, се установява, че щетите по л.а. „Ситроен С4“, ДК №
*********** са вследствие на настъпилото на 30.09.2019 г. произшествие в гр. София,
както вещото лице подробно е изяснило всички обстоятелства, относими към
механизма на анстъпване на ПТП.
По делото е представена фактура на стойност 800,28 лв. за извършения ремонт на
увреденото МПС в автосервиз. От заключението по допуснатата автотехническа
експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено се установява, че при определяне общата стойност на щетата
съобразно приложения сравнителен анализ и експертна оценка стойността на
дължимото обезщетение чрез рекапитулация на вложени нови части, труд и др.,
възлиза на 511,28 лв.
От представена от ответника разпечатка от интернет страницата на ***********,
която съдът провери чрез извършване на служебна справка по посочения
2
регистрационен номер на увреждащото МПС, се установява, че за увреждащия
автомобил е била сключена застрахователна полица № BG/22119001259566 със
************* с период на покритие 08.05.2019 г. - 07.05.2022 г., която обаче е
прекратена на 24.11.2019 г., следователно същата е произвела своето действие към
датата на процесното ПТП.
Предвид гореизложеното и разпоредбата на чл. 574, ал. 12 КЗ предвиждаща, че до
доказване на противното, данните от Информационния център на ***********,
удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите или „Злополука“ на пътниците,
началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама
(шаси) на моторното превозно средство, съдът намира за доказано обстоятелството
относно наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за увреждащия
автомобил към датата на процесното ПТП. В тази връзка настоящият съдебен състав
приема, че не са налице доказателства, въз основа на които да бъде ангажирана
отговорността на ответника за изплащане на обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди.
Не се събраха и доказателства, от които съдът да заключи, че са налице
основанията, въз основа на които да присъди претендираното застрахователно
обезщетение. Нещо повече от изслушаната и приета без възражения съдебно авто-
техническа експертиза бе установено, че водачът на лек автомобил „ситроен“ е имал
техническа възможност да възприеме мотоциклета, когато се е намирал на разстояние
9,4 метра от мястото на удара, като ударът е бил непредотвратим за овдача на
мотоциклета.
По изложените съображения и съобразно приетите и обсъдени по делото
доказателства, предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Отхвърлянето на главния иск влече след себе си отхвърляне и на акцесорния иск
за лихви.
При този изход на спора и изричната претенция на ответника, на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да му заплати направените по
делото разноски в размер на 300,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
300,00 лв., съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Х. И., ЕГН **********, с адрес:
***********************, с адрес на пълномощника му адв. Л. К.:
******************, против **********, с БУЛСТАТ ***********, със седалище и
адрес **************** иск с правно основание по чл. 558, ал. 5 КЗ вр. чл. 557, ал. 1,
т. 2 КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 800,28 лева /осемстотин лева и 28 ст./
представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, състояло се на 30.09.2019
г., като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Х. И., с ЕГН **********, с адрес *********************** ДА
ЗАПЛАТИ на **********, с БУЛСТАТ ***********, със седалище и адрес
3
**************, на основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 от ГПК сумата 300,00 лв. (триста
лева), представляваща разноски по делото, и сумата 300,00 лв. (триста лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4