Р Е Ш Е Н И Е № 72
гр. Стара Загора 04.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в открито
заседание на единадесети февруари,
две хиляди и двадесета година, четвърти състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
при секретаря Ива Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия-докладчик ДАРИНА
ДРАГНЕВА административно дело №196
по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по жалба на К.Т.К. против Решение №№2153-23-3 от 26.02.2018 г. на
директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора за потвърждаване на Разпореждане
№********** от 21.12.2017 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ /ПО/ при ТП
на НОИ, гр. Стара Загора.
Делото е висящо за втори път след като с Решение №4124
от 20.03.2019г. по адм.д. №8652/18г. по описа на ВАС на РБ е отменено Решение
№136 от 28.05.2018 г, постановено по адм. д №146/18г по описа на АС Стара
Загора.
В мотивите на касационното решение е прието следното:
Работодателят „Строителство и възстановяване-СВ“ АД не е представил данни по
чл.5 ал.4 т.1 от КСО, въпреки задължението му по чл. 108 ал.2 от КСО, което не
е изпълнено. Ответния административен орган също не е упражнил правомощията си
да издири действителния размер на трудовото възнаграждение и съответно да
определи осигурителния доход на жалбоподателя въз основа на онези документи,
които работодателя следва да издаде за удостоверяване на трудовия,
осигурителния стаж, трудовото възнаграждение, съответно осигурителния доход,
имащи значение за определяне на индивидуалния коефициент. След като не са
представени данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, то неправилно е прието, че в
регистъра за 1997г месец януари осигурителния доход е 5.50лв при пълен месец и
пълно работно време, за месец февруари е 11.00лв, за месец март 17.60лв, за
пълен месец и т.н., месец август при три отработени дни, осигурителния доход е
5.90лв. Тези стойности са твърде ниски, независимо от Закона за деноминация на
лева в сила от 05.07.199г. Така отразените в персоналния регистър на НОИ
осигурителни доходи са възприети от съда и административния орган безкритично и
без излагане на мотиви относно законосъобразността на размера им, независимо че
от тях е установено, че са по-малки дори от минималната работна заплата за
страната. Отпускането на пенсията с оглед на последната е изисквало проверка. Представените
пред ВАС на РБ писмени доказателства – справки извлечение от ведомостите за
заплати за месеците август, септември, октомври, ноември и декември 1996г,
справки –извлечение от ведомостите за месец януари 1997г., ведомости за месец
март, април, май 1997г и обезщетение за отпуск, сочат, че лицето е получавало
през цитираните месеци от „СВ-ЕАД“ –клон Израел за работа на обект „Левинщайн“,
трудово възнаграждение в размер по-голям от минималната работна заплата, което
има значение за определяне на индивидуалния коефициент и на осигурителния доход
преди уволнението.
Представеният
от касатора екземпляр на удостоверение образец УП-2 №73 от 17.07.2006г., в
който е посочено, че лицето е осигурявано като са му внасяни 47% върху МРЗ за
страната, без да му е изплащана левова заплата за страната, не може да бъде
ценено като официален документ с материална доказателствена сила, тъй като няма
подпис на ръководителя на предприятието и печат. Следва да се обсъди след
отстраняване на този недостатък.
С решението са дадени указания при новото разглеждане
на делото тези ново представени доказателства да бъдат преценени, включително
да се допусне извършване на СИЕ, вещото лице по която след запознаване с
ведомостите за заплатите при работодателя „Строителство и възстановяване-СВ“
ЕАД да определи осигурителния доход и индивидуалния коефициент за периода на
незаконното уволнение от 06.08.1997г. до 14.02.2006г., съобразно последното
възнаграждение преди датата на уволнението, съответно да се изчисли и размера
на пенсията за осигурителен стаж и възраст.
С
жалбата и писмената защита против решение №2153-23-3 от 26.02.2018 г. на
директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора въз основа на подробни съображения за незаконосъобразност на
потвърденото разпореждане №**********/21.12.2017г на Началник отдел „ПО“ ТП НОИ
Стара Загора. Отправя се искане за признаване на втора категория труд за
периода на незаконното уволнение от 04.08.1997г до 14.02.2006г. и изчисление на
индивидуалния му коефициент за този период въз основа на последното брутно
трудово възнаграждение. По делото е представена писмена защита от 16.04.2019 г.
и такава от 19.02.2020 г. с подробно изложено в тях становище, поддържащо изложените
в жалбата съображения.
Ответникът
по жалбата, директорът на ТП на НОИ, гр. Стара Загора, редовно и своевременно
призован не се явява, като се представлява от старши юрисконсулт К. на
11.02.2020 г., надлежно упълномощена. Отправя
се искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна, като се поддържа
становище за наличието на материална и процесуална законосъобразност на
атакуваното решение. Излага се становище за неправилност на допуснатата и
приета в хода на съдебното производство допълнителна СИЕ. Претендират се
разноски по делото – възнаграждение за юрисконсулт. В представена по делото писмена защита се излагат
подробни съображения за законосъобразността на оспореното разпореждане от
№********** от 21.12.2017 г. в т .ч. и съждения по отношение правилния подход
при зачитането на осигурителния доход на
лицето и изчислението на индивидуалния му коефициент.
Административен
съд, гр. Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно
доказателствата и закона, намира за установено следното:
На
жалбоподателя е отпусната ЛПОСВ, считано от 01.12.2011г в размер от 225.92лв.
въз основа на зачетен осигурителен стаж от ІІІ категория след превръщане -40г,
09м и 2 дни. Разпореждането от 26.03.2012г. е било оспорено пред Директор ТП
НОИ Стара Загора с доводи, че не е взето предвид при определяне на
индивидуалния коефициент последното брутно трудово възнаграждение преди датата
на незаконното уволнение. Директор ТП НОИ Стара Загора с Решение №100/25.07.2012г
е оставил жалбата без уважение с доводи, че за осигурителен стаж се зачита, но
не се взема предвид при определяне на индивидуалния коефициент осигурителния
доход за времето до 31.12.199г включително, през което лицата по чл.9 ал.3 т.2
от КСО са били без работа с изключение на периодите, през които са получавали
обезщетение по КТС. Това решение е влязло в сила като неоспорено. С молба от 25.10.212г и заявление от
25.06.2012г жалбоподателя отново е поставял въпроса за индивидуалния коефициент
се зачете осигурителния доход през периода на оставане без работа поради
незаконно уволнение на база последното му трудово възнаграждение. Молбите са по
повод изменение на ЛПСОВ въз основа на осигурителен стаж след пенсиониране. В
отговор е получавал уведомления, че този въпрос е преклудиран с влизане в сила
на Решение №100/25.07.2012г. на Директор ТП НОИ Стара Загора. По повод развил
се спор за категорията труд в процесния период на незаконно уволнение-
релевиран с молба от 20.05.2016г от жалбоподателя, в която се твърди, че има
грешка при определяне на категорията труд и при изчисляване на индивидуалния
коефициент, е постановено Решение №2153-23-11/22.06.2016г от Директор ТП на НОИ
Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане №**********/14.03.2016г за
изменение на ПОСВ по повод заявление от 01.02.2016г. Решението е обжалвано и е отменено с решение
№267/14.11.2016г, постановено по адм.д.№315/16г по описа на АС Стара Загора с
указания за ново произнасяне по молбата от 20.5.2016г и уточняващата от
17.06.2016г., които сочат на искане за преразглеждане на въпроса за
законосъобразното отпускане на пенсията през 2011г. С Разпореждане №**********/16.12.2016г
Началник отдел „ПО“ оставя без разглеждане като недопустимо заявление от
20.05.2016г за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателя на основание чл.99 ал.1 т.6 от КСО /в приложимата към тази дата
редакция/. Довода е влязло в сила разпореждане за отпускане на ЛПСОВ от
26.03.2012г / потвърдено с решение №100/25.07.2012г на Директор ТП НОИ/. С
Определение №65/27.02.2017г, постановено по адм.д.№82/17г. по описа на АС Стара
Загора, разпореждането от 16.12.2016г на Ръководител ПО е отменено и преписката
е върната с указания за произнасяне по същество – да се преразгледа въпроса за
правилното изчисляване размера на ЛПОСВ отпусната с разпореждането от
26.03.2012г. С Разпореждане от 03.04.2017г / стр. 71 по дело 146/18г/
Ръководител ПО отказва да измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст
на жалбоподател, тъй като заявлението от 20.05.2016г. с отправено искане за
изменение на пенсията му съобразно индивидуален коефициент, определен въз
основа на последното брутно трудово възнаграждение преди незаконното уволнение,
е несъгласие с изчисления от административния орган коефициент. Освен това то е
недопустимо, тъй като не са представени нови доказателства за придобит
осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др. С решение
№2153/08.06.17г Директор ТП НОИ Стара Загора потвърждава разпореждането, а по
жалба на К. против него е образувано адм.д.№327/17г. , приключило с Решение №
315/22.11.2017г, с което са отменени решението на горестоящия орган и
потвърденото с него разпореждане от 03.04.2017г на Ръководител ПО. Преписката е
върната за ново произнасяне по Заявление №1012-23-57/20.5.2016г, подадено от К.Т.К.,
с което се иска да бъде преизчислен размера на индивидуалния му коефициент
/0.851/ въз основа на последното брутно трудово възнаграждение преди
04.08.1997г – датата на незаконното му уволнение за целия период от тази дата
до датата на влизане в сила на съдебното решение за неговата отмяна
-14.02.2006г., когато влиза в сила
Решение по гр.д.№6771/98г по описа на РС София. / виж решение№315/22.11.2017г
стр.27 по делото, влязло в сила на 12.12.2017г/. Със съдебното решение са
дадени указания да се разглежда искането от 20.05.2016г по същество, а не да се
отхвърля отново с доводи за недопустимост в нарушение на влязлото в сила
съдебно определение, с което този въпрос е преклудиран и разрешен. Дадени са и
указания, че следва да се прецени дали индивидуалния коефициент е определен
законосъобразно за периода от 07.08.1997г до 14.02.2006г като се има предвид,
че приложимия материален закон за целия период е онзи, който е действал към
14.02.2006г / датата на отмяна на незаконното уволнение/. Посочена е и съдебна
практика на ВАС на РБ в този смисъл – приложимите разпоредби на НПОС и КОС са
онези, които са действали към момента на отмяна на незаконното уволнение. В заявлението на К. от 20.05.2016г. има искане
и трудовия стаж за този период да бъде
определен като такъв от ІІ категория труд. По този въпрос – за категорията
труд, е постановено разпореждане №********** от 03.01.2017г на Началник отдел
ПО“ като на основание чл.99 ал.1 т.6 от КСО / в съответната редакция/ ЛПОСВ е
изменена, считано от 01.12.2011г датата на нейното отпускане/ със зачитане на
периода от 01.09.1997г до 31.12.1999г като такъв от втора категория на
основание влязлото в сила на 14.02.2006г съдебно решение за отмяна на
незаконното уволнение.
Обжалваното Решение №2153-23-3 от
26.02.2018 г. на директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора и потвърденото с него
разпореждане №********** от 21.12.2017 г. на Началник отдел „ПО“ при ТП НОИ,
гр. Стара Загора са постановени в хипотезата на чл. 173 ал.2 от АПК, поради
което на първо място следва да се прецени дали с тях са изпълнени указанията на
Решение № 315/22.11.2017г. на АС Стара Загора. В посоченото решение е прието,
че спорно между страните е правилното определяне на индивидуалния коефициент,
съгласно въведения с жалбата предмет на съдебен контрол – определяне на ЛПОСВ в
правилен размер, съгласно чл.9 ал.3 т.2
от КСО. Дадени са указания при новото разглеждане на заявлението от
20.05.2016г да се изчисли индивидуалния коефициент, според действащото към
04.02.2006г законодателство тоест да се вземе предвид последното брутно трудово
възнаграждение преди датата на незаконното уволнение.
В изпълнение на съдебното решение, с
Разпореждане №**********/21.12.2017г. Началник ПО при ТП НОИ Стара Загора
разглежда отново заявлението №1012-223-57 от 20.05.2016г като приема следното:
С разпореждане от 13.02.2011г е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, а с
разпореждане от 26.03.2012г пенсията е определен в действителен размер при:
Осигурителен стаж от втора категория труд -7г 10.м и 22 дни, от трета категория
20г, 10 и 19 дни, общ осигурителен стаж – 40г 09м и 02 дни след превръщане на
основание чл.104 от КСО. При отпускане на пенсията в действителен размер е
взето предвид представеното решение от 31.07.2002г по гр. д.№6771/98г на РС
София, от което е видно, че лицето е работило като строителен работник в
„Строителство и възстановяване-Св“ ЕАД от 07.08.1996г. Със заповед
№ДС-047/04.08.1997г е наказан с дисциплинарно уволнение и трудовият договор е
прекратен, считано от 06.08.1997г. СРС отменя уволнението като
незаконосъобразно на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ с решение, което влиза в
сила на 14.02.2006г. Поради това, че не е поискано възстановяване на работа и
обезщетение за времето, през което лицето е останало без работа, следва да бъде зачетен осигурителния стаж по следния
начин : - за периода от 07.08.1997г до 31.12.1999г на основание §9 ал.1 от ПЗР
на КСО, тъй като същия се зачита за трудов стаж, съгласно чл.354 т.1 от КТ. За
периода от 01.01.2000г до влизане в сила на съдебното решение, с което
уволнението е признато за незаконно -14.02.2006г на основание чл.9 ал.3 т.2 от КСО. За осигурителен стаж се зачита, но не се взема предвид при определяне на
осигурителния доход времето до 31.12.1999г, през което лицата по чл.9 ал.3 т.2
от КОС са останали без работа с изключение на периодите, през които са
получавали обезщетение по КТ – чл.46 ал.2 т.8 от НПОС. В конкретния случай за
осигурителен стаж до 31.12.1999г при условията на втора категория труд / т.26
от отменения ПКТП/ са зачетени периодите от 07.08.1996г до 01.09.1997г – работа
в СВ ЕАД; от 27.05.1999г -01.07.1999г и
01.09.1999г -31.12.1999г тоест и времето, през което лицето е останало
без работа поради незаконното уволнение. За времето от 01.09.1997г. -27.05.1999г и от 01.07.1999г -01.09.1999г е
зачетен осигурителен стаж от трета категория труд, тъй като лицето е работило
по трудов договор в ХІІ-ОУ Стара Загора на длъжност учител и за този период е
посочен осигурителен доход върху който са внесени осигурителни вноски.
С разпореждане от 20.12.2016г на
ръководител ПО на правно основание чл.99 ал.1 т.6 от КСО личната пенсия е
изменена като целия период от датата на незаконното уволнение до 31.12.1999г е
зачетен като осигурителен стаж от втора категория труд. След 31.12.1999г до
14.02.2006г осигурителния стаж е при условията на трета категория, тъй като
ПКТП е отменен от 01.01.2000г и заемната длъжност – строител вече не попада в
обхвата на чл.2 от действащата НКТП като труд от втора категория. Така
осигурителния стаж към датата на отпускане на пенсията -01.12.2011г е следния:
Осигурителен стаж от втора категория труд – 9г 09м17 дни, от трета категория –
28г 11м 239 дни, превърнат по чл.104 от КСО -41г 02м22 дни.
Като доход за периода от 01.01.1997г до
06.08.1997г е включена сумата от регистъра на осигурените лица на НОИ в размер
на 193 790лв не деноминирани. За този период осигуряването е върху
минимален осигурителен доход за страната.
За периодите от 07.08.1996г -01.09.1997г
/ периода на работа в СВ ЕАД преди уволнението/; от 27.05.1999г – 01.07.1999г и
от 01.09.1999г -31.12.1999г / периоди без работа след незаконното уволнение/
няма включен доход при изчисляване на индивидуалния коефициент, тъй като лицето
не е осигурявано и не му изплащано обезщетение по КТ тоест приложено е
правилото на чл. 46 ал.2 т.8 от НПОС. След 01.01.2000г когато в периода, от
който се определя индивидуалния коефициент се включва време, което се зачита за
осигурителен стаж на основание чл.9 ал.3 от КСО се взема доходът, върху който
са внесени или дължими осигурителни вноски – чл.46 ал.4 от КСО. За този период
се дължат осигурителни вноски от работодателя върху последното брутно
възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано, а ако е било осигурявано,
тоест работило е при друг работодател, осигурителните вноски се внасят върху
разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за
периода, ако този доход е по-малък / чл.9 ал.3 т.2 от КСО/.
За времето от 03.02.2004г до 14.02.2004г
и от 01.09.2004г до 14.02.2006г лицето е работило като учител в ХІІ-ОУ в град
Стара Загора. За тези периоди е посочен осигурителен доход, върху който са
внесени осигурителни вноски и е зачетен осигурителен стаж от трета категория.
За останалите периоди от 01.01.2000г до
03.02.2004г, от 14.02.20004г -01.09.2004г е зачетен осигурителен стаж от трета
категория и е включен осигурителен доход минимална работна заплата за страната,
тъй като последното брутно възнаграждение на лицето преди незаконното уволнение
е минималната работна заплата. Не са представени никакви документи,
удостоверяващи получаваното от него възнаграждение преди незаконното уволнение,
а е декларирано да се ползват данните от регистъра на осигурените лица.
За времето от 03.02.2004г -14.02.2004г;
от 01.09.2004г до 14.02.2006г, освен осигурителния доход като учител, друг
осигурителен доход не е включен, тъй като дохода от ХІІ-то ОУ е по-висок от
минималната работна заплата за страната. Пенсията е определена в правилен
размер към датата на отпускане. Със заявление №1012-23-57/20.05.2016г не са
представени нови документи или доказателства, въз основа на които да бъде
изменена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С решение №2153-23-3 от 26.02.2018 г. на директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора, постановено в хипотезата на чл. 117, ал 3 от КСО, са изложени същите доводи, че пенсията е била определена в правилен размер към датата на отпускането й, като липсват писмени документи - нови доказателства към заявлението от 20.05.2016 г., поради което и на основание чл. 99, ал.1, т.6 КСО е постановен отказ за изменението й. Ответния орган е приел в решението си, че указанията дадени в Решение №315/22.11.2017г, постановено по адм.д.№327/2017г в чието изпълнение разглежда по същество заявлението от 20.05.2016г са за проверка и мотивирано обяснение за начина на определяне на индивидуалния коефициент при отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Съответно прилага правилото по чл. 46, ал. 1, т. 8 /сега т.9/ от НПОС /времето до 31 декември 1999 г. включително, през което лицата по чл. 9, ал. 3, т. 2 и 3 КСО са били без работа, с изключение на периодите, през които са получавали обезщетение по Кодекса на труда/, което обаче не е приложимо към настоящия казус. Тази разпоредба се прилага, само ако бъде установено, че уволнението е било отменено като незаконно преди 31.12.1999 г., защото тогава не е съществувала разпоредба, идентична на чл. 10, ал. 2, т. 5 КЗОО (сега чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО). Ако обаче уволнението е било отменено като незаконно след 1.01.2000 г. (какъвто е процесният случай), приложимо е правилото на чл. 46, ал. 4 НПОС в ред. ДВ бр.19/2002г, действала към 04.02.2006г/ - Когато в периода, от който се определя индивидуален коефициент, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж по чл.9 ал.3 от КСО, се вземе предвид доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. В този смисъл решение № 7660/9.06.2010 г. по адм. дело № 2022/2010 г. на ВАС, шесто отделение.
Цитираните разпоредби са материално
правни и следва да се прилагат към правоотношения възникнали след влизането им
в сила, а именно уволнението е признато за незаконно и заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е отменена занапред и при тяхното
действие. Следователно за целия период на незаконното уволнение работодателя
„Строителство и възстановяване – СВ“ ЕАД сега „ЕСКО-СВ“ АД дължи осигурителни
вноски върху последното брутно трудово възнаграждение за периодите без работа и
съответно върху разликата между последното брутно трудово възнаграждение и
по-ниското трудово възнаграждение за периодите, в които лицето е работило при
друг работодател. Ответникът не счита, че работодателя постановил незаконното
уволнение дължи осигурителни вноски от датата на уволнението да датата на
признаването му за незаконно, нито е упражнил правомощията си да го задължи да
представи данните по чл.5 от КСО в регистъра на осигурените лица. Поради
неправилно определяне на приложимия към правоотношението материален закон
ответникът не предприема и дължимите по закон правомощия да издири ведомостите
за заплати и всички документи, съдържащи данните за определяне на елементите на
осигурителния доход и дължимите вноски.
Видно от мотивите на Директора на ТП НОИ
Стара Загора, не са приложени материално правните норми, действащи към датата
на отмяна на незаконното уволнение – 14.02.2006г., съгласно дадените указания в
Решение №315/22.11.2017г по адм.д.№327/17г, в чието изпълнение разглежда заявлението
от 20.05.2016г с правно основание чл.99
ал.1 т.6 от КСО в редакция ДВ бр.100/2010г в сила от 01.01.2011, която е
действала към 20.05.2016г, а от 01.01.2017г - чл.99 ал.1 т.2 буква „д“ КСО за изменение на пенсията, когато е
определена в по-малък или по-голям размер/ неправилен размер. В решение
№100/25.07.2012г. и в настоящото решение от 26.02.2018г тезата на директор ТП
НОИ Стара Загора е, че времето, през което жалбоподателят е останал без работа,
поради признатото за незаконно уволнение се счита за стаж, но не се взема
предвид при определяне на осигурителния доход до 31.12.1999г, с изключение на
периодите, през които са получавани обезщетения по КТ. Този му извод
противоречи на указанията за прилагане на онези разпоредби на чл.46 от НПОС,
които са били в сила към 14.02.2006г. Нормата на чл.46 ал.1 т.8, а сега т.9 се
прилага само за правоотношения, които са възникнали до 31.12.1999г, и няма
основание да се прилага към период на незаконно уволнение, определен с решение,
влязло в сила на 14.02.2006г.
Втория въпрос е за размера на
осигурителния доход, обусловен от същите правни норми и от фактическия въпрос за
размера на последното трудово възнаграждение / осигурителен доход/, върху който
са внесени или дължими осигурителни вноски.
Към 04.02.2006г е в сила следната
редакция / ДВ бр.112/2004г/ на чл.9 ал.3 т.2 от КСО: За осигурителен стаж се
зачита и времето, през което лицата по
чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 са били без работа поради уволнение, което е
признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до
възстановяването им на работа; за този период се внасят осигурителни вноски за
сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е
било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се
внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния
доход за периода, ако този доход е по-малък. За времето от 07.08.1997г до
04.02.2006г / датата на уволнението и датата на отмяната му като незаконно/ са
зачетени като осигурителен стаж периодите, през които лицето не е работило
поради незаконното уволнение, но не е прието, че са дължими осигурителни вноски
върху реалния размер на последното брутно трудово възнаграждение, така както
разпорежда чл.9 ал.3 т.2 от КСО. От този период са обособени времевите
интервали, в които жалбоподателя е полагал труд при друг работодател и е
счетено, че трудовото му възнаграждение
е по-високо от минималната работна заплата, върху 47% от която са внесени
осигурителни вноски от „СВ“ ЕАД. Съобразени са правилата на чл.9 ал.3 т.2 от КСО за зачитане като осигурителен стаж на времето, през което лицето е оставало
без работа в периода от 07.08.1997г до 14.02.2006г, но неправилно осигурителния
доход за времето до 31.12.1999г не е взет предвид при определяне на
индивидуалния коефициент, а за времето след 01.01.2000г е определен върху
неверни данни в регистъра за осигурените лица, съгласно приетото в
отменителното решение на ВАС на РБ. Последното брутно трудово възнаграждение
преди уволнението трябва да бъде установено от ответника, съгласно правомощията
да упражнява административна принуда и административно наказателна власт. В
настоящото производство на адреса, посочен в ТР не се намери работодателя „ЕСКО
СВ“ АД, но както е посочено и в отменителното решение на ВАС на РБ, това е
задължение на ответното ТП НОИ. В решение №4124/20.03.2019г по адм.д.№8562/18г
на ВАС на РБ е прието, че справките извлечения от ведомостите за месеците
август, септември, октомври, ноември и декември 1996г, справки извлечения от ведомостите
за месец януари 1997г, ведомости за месеците март, април, май 1997г и
обезщетение за отпуск, сочат че лицето е получавало през тези месеци от
„СВ-ЕАД“ клон Израел трудово възнаграждение в размер по-голям от минималната
работна заплата т.е. има по-висок осигурителен доход от приетия, който влияе на
индивидуалния коефициент и на осигурителния доход преди уволнението т.е. ВАС на
РБ е приел и изложеното по-горе в настоящото решение за приложимост на
правилата на чл.46 ал.4 от НПОС в редакцията, действала към 14.02.2006г, когато
уволнението е признато за незаконно. Към
този момент се определя дължи ли работодателя осигуровки, върху кой доход и за
кой период, което беше указано и с предходното решение на АС Стара Загора, в
чието изпълнение е разгледано отново заявлението от 20.50.2016г , но формално и
в нарушение на материалния закон.
СИЕ не е изготвена след преглед на
ведомостите на правоприемника на „СВ“ ЕАД, тъй като същият не беше открит на
адреса на управление, но според заключението дадено въз основа на представените
пред ВАС на РБ извлечения от ведомости за заплати, индивидуалния коефициент на
жалбоподателя е 1.933, а не както е приел ответния административен орган,
съответно пенсията му е в размер 520.02лв към 01.12.2011г. Второто допълнително
заключение е изготвено, съобразно поставената от съда задача да се изчисли
индивидуалния коефициент въз основа на последното брутно трудово
възнаграждение, съгласно представените извлечения от ведомости от жалбоподателя
и ценени от ВАС на РБ, като съобрази нормативната уредба към 14.02.2006г.
Поради това следва да бъде възприето.
Водим
от тези мотиви, Административен съд, гр. Стара Загора
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалбата на К.Т.К. Решение
№2153-23-3/26.02.2018г на Директор ТП НОИ Стара Загора и потвърденото с него
разпореждане № ******/26.01.2018г. на Началник „ПО“.
ВРЪЩА
преписката за ново произнасяне съгласно указанията на съда по прилагане на
материалния закон.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: