Р Е Ш Е Н И Е
№501
гр. Пловдив, 21 февруари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №3658 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
“Техно Био Експорт“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Ручей“ №15, бл.23, ет.5, ап.95, ЕИК *********, представлявано от адвокат Д.Б. от Адвокатско дружество “Б. и партньори“, ЕИК *********, пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №Р-16001619000528-091-001 от 12.08.2019г., издаден от В.П.А..- началник на сектор в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), възложила ревизията; и В.Г.Г.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, в частите му, потвърдени с Решение №639 от 05.11.2029г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с които на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер от 160 000,00 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2018г. в размер от 80 000,00 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в размер от 2 978,02 лв.
Претендира се отмяна на оспорените части от акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно приетия списък на разноските (лист 1000).
Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт А.Р.-Н.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На 31.01.2020г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№2107 (лист 1003) от юрисконсулт Д.К.- пълномощник (лист 978), подкрепяща изразеното становище.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в процеса, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16001619000528-020-001 от 25.01.2019г. (листи 962-963) на В.П.А..- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, е възложен ревизия на жалбоподателя относно задължения за данък по ЗДДС за периода 01.12.2018. – 31.12.2018г. За ревизиращи органи са определени В.Г.Г.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и Т.В.С.- инспектор па приходите. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 29.01.2019г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 964). Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с №Р-16001619000528-020-002 от 25.04.2019г. (листи 959-960) на В.П.А..- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът за извършване на ревизията е продължен до 28.06.2019г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 03.05.2019г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 961). Със ЗИЗВР с №Р-16001619000528-020-003 от 19.06.2019г. (листи 956-957) на В.П.А..- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът за извършване на ревизията е потвърден до 28.06.2019г., в обхвата на ревизията са включени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2018г., а ревизорите не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 20.06.2019г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 958).
Ревизионният доклад (РД) с №Р-16001619000528-092-001 (листи 152-171) е изготвен на 12.07.2019г., респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и получен по електронна поща от жалбоподателя на 15.07.2019г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (листи 172-173 и сл.). По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против изготвения РД.
Ревизионният акт (листи 141-144), предмет на настоящето производство, е издаден на 12.08.2019г. и получен по електронна поща от жалбоподателя на 20.08.2019г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 145).
По делото са приети разпечатки от удостоверения за валидност на електронни подписи по отношение на В.П.А.. (лист 10) и на Т.В.С. (лист 9), както и файлове, записани върху оптичен диск (лист 3), удостоверяващи посочените обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира ревизионното производство за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Освен това, по делото е прието заверено копие на Заповед №РД-09-1 от 03.01.2017г. (листи 4-6) на териториалния директор на ТД- Пловдив на НАП, според която заповед на В.П.А.. и на заместващата я при отсъствие С.П.П.(и обратно) е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии.
Прието е заверено копие и на Заповед №РД-09-1801 от 28.09.2028г. (листи 7-8) на териториалния директор на ТД- Пловдив на НАП, с която заповед В.Г.Г. е определена за длъжностно лице, което да изпълнява функциите на ръководител на екип в Дирекция “Контрол“, Отдел “Ревизии“ при ТД- Пловдив на НАП за срок от 01.10.2018г. до 30.09.2020г.
Посочените делегиране на правомощия, определяне на заместващ орган, както и определяне на ръководител на ревизионен екип, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което процесният РА се явява издаден от компетентни за целта органи.
В тази връзка следва да се посочи, че според Тълкувателно решение (ТР) №5 от 13.12.2016г. по Тълкувателно дело №10/2016г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия, Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл.118, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП (Закон за Националната агенция за приходите), не е нищожен.
В отговор на Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с Изх.№Р-16001619000528-040-001 от 30.01.2019г. (листи 778-780), като приложение към опис по искане с Вх.№ВхР-638 от 13.02.2019г. (листи 784-785) от страна на жалбоподателя са представени множество заверени копия на документи (листи 786-977), между които- копие на Рамков договор за предоставяне на услуги от 02.01.2018г. (листи 889-893 (както и листи 627-631)), сключен между “Техно Био Експорт“ ЕООД, в качеството му на възложител, и “Ем Консулт 2016“ ЕООД, ЕИК *********, изпълнител. Предмет на договора е периодично извършване на стругарски, фрезови и шлосерски услуги за отремонтиране на металообработващи инструменти; ремонт и рециклиране на пресформи, преработка на матрици и др.; изработка на изделия по предварителна поръчка на възложителя. според чл.4 от договора, услугите, предмет на договора, ще бъдат предоставяни периодично от изпълнителя на възложителя в срок до 30.11.2018г. Според чл.5 от договора, услугите, предмет на договора, ще бъдат предоставяни от изпълнителя периодично за целия срок на договора при поискване от страна на възложителя, като за отделните поръчки ще бъдат подписвани отделните договори, в които ще бъде уговорен предмет на услугата, цена заплащане, срок и т.н. Според чл.6 от договора, общата стойност на всички поръчки за услуги, предмет на договора, следва да бъдат общо в размер на или над 6 000 000,00 (шест милиона) лева, без включен ДДС. В случай, че възложителят не възложи на изпълнителя работа съгласно договора за уговорената по-горе стойност, той дължи обезщетение под формата на неустойка. Според чл.9 от договора, ако възложителят за целия срок на договора не възложи услуги на изпълнителя на стойност равна или по-голяма от уговорената сума в чл.6, той дължи обезщетение под формата на неустойка на отсрещната страна, като форма на договорна отговорност и обезщетение в размер на 800 000,00 лева без включен ДДС. Според чл.14. от договора, стойността на възложените работи съгласно договора, както и задължението за плащане на неустойка от възложителя или липсата на задължение ще бъде констатирано от страните в допълнителен констативен протокол в срок до 30.11.2018г. в случай, че бъде констатирано, че възложителят не е възложил нужния обем работа, равен или по-голям на стойността, посочена в чл.6, последният дължи неустойка на изпълнителя в уговорения по-горе размер.
Представено е заверено копие на Констативен протокол от 10.11.2018г. към Договор за предоставяне на услуги от 02.01.2018г. (лист 888, (както и лист632)), според който протокол, възложителят не е изпълнил задължението си, като не е възложил услуги, предмет на договора, на изпълнителя на стойност равна или по-голяма от уговорената сума в чл.6 от рамковия договор и поради неизпълнение на предмета на договора дължи обезщетение под формата на неустойка на изпълнителя в размер на 800 000,00 (осемстотин хиляди) лв.
Представено е заверено копие на фактура с №1128 от 10.11.2018г. (лист 887), издадена от ДДС №BG********* (“Ем Консулт 2016“ ЕООД) към ДДС № BG********* (“Техно Био Експорт“ ЕООД), с данъчна основа (ДО) в размер от 800 000,00 лв., ДДС в размер от 160 000,00 лв. и предмет на доставката- “неустойки“.
В отговор на ИПДПОЗЛ с Изх.№Р-16001619000528-040-002 от 05.04.2019г. (листи 650-651), като приложение към опис по искане с Вх.№ВхР-1803 от 25.04.2019г. (лист 653) са представени от страна на жалбоподателя множество заверени копия на документи (листи 655-777), между които- отчет за приходите и разходите (ОПР) за 2018г. (листи 672-677) от 25.03.2019г.; счетоводен баланс за 2018г. (листи 678-681) от 27.03.2019г.; хронология на осчетоводяването на фактура с №1128 от 10.11.2018г. (листи 682-686).
В отговор на ИПДПОЗЛ с Изх.№Р-16001619000528-040-003 от 04.06.2019г. (листи 599-601), като приложение към опис по искане с Вх.№ВхР-2541 от 18.06.2019г. (лист 605) са представени от страна на жалбоподателя множество заверени копия на документи (листи 606-649), между които- Обратно писмо от 02.01.2018г. (лист 626) към рамков Договор за услуги от 02.01.2018г. (листи 627-631); Договор за цесия от 30.09.2018г. (листи 608-610), по силата на който цедентът “Ем Консулт 2016“ ЕООД прехвърля на цесионера “Корект Строй 2005“ ЕООД, ЕИК *********, изцяло вземането си от третото лице длъжник “Техно Био Експорт“ ЕООД, в размер на 2 199 464,00 лв., с включен ДДС; писмо от “Ем Консулт 2016“ ЕООД (лист 611) от 02.10.2018г., адресирано до жалбоподателя, с което се уведомява, че задължението което има към “Ем Консулт 2016“ ЕООД на стойност 2 199 464,00 лв. с начислен ДДС следва да бъде платено на “Корект Строй 2005“ ЕООД, въз основа на Договор за цесия от 30.09.2018г.; писмо от “Ем Консулт 2016“ ЕООД (лист 623) от 06.03.2019г., адресирано до жалбоподателя, с което се уведомява, че задължението което има към “Ем Консулт 2016“ ЕООД на стойност 800 000,00 лв. без ДДС следва да бъде платено на “Поликонверс“ ЕООД (ЕИК *********), въз основа на Договор за цесия от 05.03.2019г. (всъщност от 05.0.2019г. (лист 624)), сключен между “Ем консулт 2016“ ЕООД и “Поликонверс“ ЕООД (неприложен по делото).
Според точка 1. от посоченото Обратно писмо от 02.01.2018г., страните декларират, че Договорът за услуги от 02.01.2018г. е привидно сключен, единствено с цел : Корекция на финансовия резултат по ЗКПО на “ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ“ ЕООД за 2018г., а протоколът към него – нищожен. Според точка 2- от обратното писмо, Във връзка с гореизложеното страните се уговарят, че договорът и протоколът към него няма да произведат действие между страните и същите няма да има(т) каквито и да било претенции една към друга. Според точка 3. от обратното писмо, реалната воля на страните е да бъде сключен привидно такъв договор единствено с цел корекция на финансовия резултат по ЗКПО на „ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ“ ЕООД за 2018г. Според точка 4. от обратното писмо, между страните няма да възникнат права и задължения, описани конкретно и подробно в Договора, поради неговата нищожност, като изрично ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ декларира, че няма да претендира за обезщетение под формата на неустойка, в размера, посочен в договора, а ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ няма задължение за заплащане на каквито и да е било възнаграждения за услуги и обезщетения. А според точка 5. от писмото, за избягване на всяко съмнение страните декларират, че сключеният рамков Договор е нищожен и не поражда действие, като е сключен единствено с цел : Корекция на финансовия резултат по ЗКПО на “ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ“ ЕООД за 2018г.
В отговор на ИПДПОЗЛ с Изх.№Р-16001619000528-040-004 от 21.06.2019г. (листи 534-535), като приложение към опис по искане с Вх.№ВхР-2737 от 01.07.2019г. (лист 538) са представени от страна на жалбоподателя множество заверени копия на документи (листи 539-598), представляващи извадки от счетоводството на жалбоподателя.
На “Ем Консулт 2016“ ЕООД е извършена насрещна проверка, за което е съставен Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) с №П-16001619019389-141-001 от 29.03.2019г. (листи 326-327). За нуждите на насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ с №П-16001619019389-040-001 от 01.02.2019г. (листи 333-335), връчено на 05.02.2019г. на О.К.Г.- представляващ “Ем Консулт 2016“ ЕООД (управител и едноличен собственик на капитала на дружеството), според приетото по делото заверено копие на Протокол №1481319 от 05.02.2019г. (листи 336-337), но изисканите документи не са представени.
Извършена е проверка в информационните масиви на НАП, за което е съставен нарочен Протокол №1517736 от 24.06.2019г. (листи 182-183) и неразделна част от протокола (лист 183). Според “неразделната част“ от протокола, за периода месец 11.2018г. е подадена справка-декларация (СД) с Вх.№160013815725 от 14.12.2018г., с данъчна основа на извършените облагаеми доставки в общ размер от 222 753,00 лв. и начислен ДДС в общ размер от 44 550,60 лв. прието е за установено, че в дневника за продажбите не е отразена фактура с №1128 от 10.1.2018г., с ДО в размер от 800 000,00 лв. и ДДС в размер от 160 000,00 лв.
Извършена е насрещна проверка на “Поликонверс“ ЕООД, за което е съставен ПИНП с №П-22221019096291-141-001 от 17.07.2019г. (листи 264-265). За нуждите на насрещната проверка са изготвени ИПДПОЗЛ с №П-22221019096291-040-001 от 05.06.2019г. (листи 266-267) и ИПДПОЗЛ с №П-22221019096291-040-003 от 17.06.2019г. (листи 268-269). По делото е прието заверено копие на Писмени обяснения от Поликонверс ЕООД, ЕИК 122 032 966 по Искане П-22221019096291-040-001 (лист 150), според които писмени обяснения, дружествата ЕМ Консулт 2016 ЕООД и Техно Био Експорт ЕООД, не са познати на М. М. (управител на “Поликонверс“ ЕООД), няма данни за лицата, представители на тези фирми; няма осъществени никакви контакти, срещи и правоотношения с дружествата, не са сключвани с тях никакви договори, вкл. и цитираният Договор за цесия.
Освен това, в рамките на ревизията е прието за установено, че за отчетната 2018г. е подадена декларация по чл.92 от ЗКПО с Вх.№1600И0737146 от 28.03.2019г. (неприложена по делото), с общ размер на приходите от 3 036 738,98 лв.; общ размер на разходите от 3 115 613,73 лв.; счетоводен финансов резултат (СФР) отрицателен (загуба) в размер от 78 874,76 лв.; всичко увеличения на СФР- 237 137,71 лв.; всичко намаления на СФР- няма данни по преписката; данъчен финансов резултат (ДФР) положителен (печалба) в размер от 158 262,95 лв.; деклариран корпоративен данък- 15 826,30 лв. (10%); авансови вноски- 2 000,00 лв.; корпоративен данък за внасяне- 13 826,30 лв. Декларираният корпоративен данък е внесен със закъснение на 17.06.2019г.
Предвид посоченото по-горе “Обратно писмо от 02.01.2018г. към Рамков договор от 02.01.2018г.“, в което жалбоподателят и прекият му доставчик “Ем Консулт 2016“ ЕООД, декларират, че съставените между тях документи (рамковият договор и констативният протокол от 10.11.2018г.) не съдържат достоверни данни. А представените уведомителни писма от “Ем Консулт 2016“ ЕООД до жалбоподателя, относно сключен Договор за цесия с “Поликонверс“ ЕООД, уреждащ вземанията и задълженията по фактура с №1128 от 10.11.2018г., са с дата след датата на представеното “обратно писмо“, то същите са нищожни. Въз основа на събраните в рамките на ревизията доказателства, е прието за установено, че незаконосъобразно са съставени счетоводни операции от жалбоподателя, в резултат на които е намален СФР за 2018г. същият, на основание чл.26, т.2 от ЗКПО следва да бъде коригиран в посока увеличение. Според чл.10, ал.1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция.
Отчитането на разход за неустойка в размер от 800 000,00лв. по фактура с №1128 от 10.11.2018г., се явява направено на база привидно съставени и нищожни документи.
Съответно, ревизорите увеличават декларирания СФР за годината (- 78 874,79 лв.) с декларираното увеличение от 237 137,71 лв. и сумата от 800 000,00 лв., при което се получава положителен ДФР (печалба) в размер от 958 262,96 лв. (237 137,71 лв. + 800 000,00 лв. – 78 874,79 лв. Определеният ДФР представлява данъчна основа за облагане с корпоративен данък, върху която се следва данък в размер от 95 826,30 лв. (10%). Тъй като за годината е внесен корпоративен данък в размер от 15 826,30 лв. (13 826,30 лв. + 2 000,00 лв.), то с оспорения РА на жалбоподателя се установява корпоративен данък в размер от 80 000,00 лв. (95 826,30 лв. – 15 826,30 лв.). Върху сумата от 80 000,00 лв. са начислени законни лихви за периода 01.04.2019г. – 12.08.2019г. в размер от2 978,02 лв.
На следващо място, както се посочи по-горе, ревизорите приемат за установено, че фактура с №1128 от 10.11.2018г. не е отразена в дневника за продажбите за месец 11.2018г. от страна на “Ем Консулт 2016“ ЕООД. А предвид приетите за установени обстоятелства, съгласно съдържанието на обратното писмо от 02.01.2018г. към рамковия договор от 02.01.2018г., че съставените между жалбоподателя и прекия му доставчик документи не съдържат достоверни данни и съответно същите са нищожни, ревизорите приемат за установено, че фактура с №1128 от 10.11.2018г. няма за предмет реално изпълнена доставка по смисъла на чл.6, ал.1 и/или чл.9 от ЗДДС. Съответно, данъкът по фактурата е неправомерно начислен, поради което и на основание чл.68, ал.1, т.1, във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС на жалбоподателя се отказва правото на приспадане на данъчен кредит в размер от 160 000,00 лв.
Според чл.92, ал.1, изр.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Респективно, неустойката е форма на договорна отговорност.
Според чл.17, ал.1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.
Според чл.26, ал.1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
Според чл.26, ал.2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
Според чл.84 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), за документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им. Респективно, лицето, на което се плаща неустойка може да издаден фактура (документ), съдържаща реквизитите по чл.6, ал.1 от ЗСч, която фактура обаче не е данъчен документ по смисъла на чл.112 от ЗДДС. Такава фактура ще има предназначение да докаже разход за платеца на неустойката и приход за получателя на неустойката.
Според т.3 Глоби, неустойки, лихви и други от раздел Г. “Други случаи на признаване на приходи” от приложението към Счетоводен стандарт (СС) 18- ПРИХОДИ, приходът се признава след установяване на правото за тяхното получаване съгласно договор или чрез съдебен иск.
Според чл.26, т.2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.
Според чл.10, ал.1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч.
А според чл.4, ал.ал.1 и 2 от ЗСч, първичният счетоводен документ е хартиен или електронен носител на счетоводна информация за регистрирана за първи път стопанска операция.
В случая, както правилно е прието от страна на ревизорите, представеното именно от жалбоподателя “Обратно писмо от 02.01.2018г. към Рамков договор от 02.01.2018г.“, с което страните по рамковия договор декларират, че същият е привидно сключен, единствено с цел да бъде коригиран финансовият резултат по ЗКПО за 2018г. на жалбоподателя, както и че констативният протокол от 10.11.2018г. е нищожен, е достатъчно обстоятелство, за да се приеме за установено, че за жалбоподателя не е възникнало задължение за плащане на процесната неустойка от 800 000,00 лв. Така приетото за установено от фактическа страна не се разколебава от представените като приложение към допълнение към жалба (листи 109-118), адресирана до ответника, Анекс от 02.01.2018г. към рамков договор от 02.01.2018г. (лист 119) и писмено обяснение от “Ем Консулт 2016“ ЕООД (листи 120-121), тъй като същите не са представени по преписката в рамките на развилото се ревизионно производство, а едва след издаване на оспорения по делото РА и най-вероятно целят оборване на констатациите в РА.
Липсата на действителен договор между жалбоподателя и “Ем Консулт 2016“ ЕООД, заради чието неизпълнение от страна на жалбоподателя да възникне задължение да заплати на “Ем Консулт 2016“ ЕООД процесната неустойка предпоставя извод, че осчетоводяването на сумата от 800 000,00 лв. като счетоводен разход за целите на облагане с корпоративен данък е неправено в противоречие с относимите норми, поради което са налице предпоставките за прилагане на чл.26, т.2 от ЗКПО, във връзка с чл.10 от ЗКПО.
Ето защо, процесният разход от 800 000,00 лв. правилно не е признат за данъчни цели, законосъобразно е увеличен СФР на жалбоподателя за 2018г. и правилно и законосъобразно е установен допълнително корпоративен данък в размер от 80 000,00 лв.
Признаването на получател по облагаема доставка на материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 от ЗДДС се обуславя от наличието на някое от условията, посочени в чл.71 от ЗДДС, като при изследване на предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, задължително се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 и/или на чл.9, ал.1 от ЗДДС и едва след това се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.
Доказателствата по делото не позволяват
формирането на извод, че фактура с №1128 от 10.11.2018г., издадена от “Ем
Консулт 2016“ ЕООД има за предмет облагаема доставка по смисъла на ЗДДС, поради
което правилно и законосъобразно на жалбоподателя е отказано право на
приспадане на данъчен кредит по процесната фактура.
Нужно е за пълнота на изложението да се
посочи, че по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), с вещо
лице А.Ж.С. и задачи, подробно формулирани в нарочна молба (лист 979).
Заключението на вещото лице С. (листи
988-999), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира като
съответстващо на останалите по делото доказателства, предпоставя
извод за редовност на воденото от жалбоподателя счетоводство, но това обстоятелство
не оборва констатациите на ревизорите.
Съответно, при установена доказателствена тежест за жалбоподателя (чл.170, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК) за оборване на констатациите в оспорения РА относно отказаното му право на приспадане на данъчен кредит, настоящият състав на съда намира същите за неопровергани. Следователно, последно разгледаната част от РА е законосъобразна, а жалбата е неоснователна в тази си част и не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата (242 978,02 лв.), в минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Техно Био Експорт“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Ручей“ №15, бл.23, ет.5, ап.95, ЕИК *********, против Ревизионен акт с №Р-16001619000528-091-001 от 12.08.2019г., издаден от В.П.А..- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, възложила ревизията; и В.Г.Г.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, в частите му, потвърдени с Решение №639 от 05.11.2029г. на директора на Д”ОДОП”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с които на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер от 160 000,00 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. в размер от 80 000,00 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в размер от 2 978,02 лв.
ОСЪЖДА “Техно Био Експорт“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Ручей“ №15, бл.23, ет.5, ап.95, ЕИК *********, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, сумата от 4 959,78 (четири хиляди деветстотин петдесет и девет цяло и седемдесет и осем стотни) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/