РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 01.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16
състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети декември
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. МАВРОВА
при участието на секретаря Снежана Апостолова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4731 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от П.Б.А. срещу
П.НА Р.Б.за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което образуваното
наказателно производство е прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето.
В исковата молба са изложени
твърдения, че по ДП № ЗМ 222/2009, по описа на СДВР, пр. пр. №4665/09 г., по
описа на СГП ищецът е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по
чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, алт. 2, вр. чл. 115 НК, за това, че на 19.04.2009
г., в гр. София, на бул. „******** умишлено е умъртвил Д.Е.С.. Сочи, че с привличането
му като обвиняем е задържан за срок от 72 часа, след което е внесено искане от
ответника за постоянна мярка до СГС, като е задържан за постоянно в условията
на следствения арест. С протоколно определение на САС, на 28.09.2010 г. мярката
за неотклонение е изменена в „домашен арест", която с постановление от
07.06.2011 г. на наблюдаващия прокурор от Софийска градска прокуратура е била отменена.
Впоследствие с постановление от 01.03.2012 г. за частично прекратяване спрямо
ищеца, е прекратено наказателното производство по ДП ЗМ 222/2009 г., по описа
на СДВР и пр. пр. 4665/2009 г., по описа на СГП, поради недоказаност на
обвинението.
Ищецът излага, че за период повече
от 1 година и 3 месеца е бил задържан под стража, а впоследствие и под домашен
арест, който е преживял изключително
тежко - изпитвал e силен стрес, притеснение от възможността
да бъде осъден за такова тежко деяние. Поддържа, че е претърпял сериозно
психично- емоционално разстройство, унижение и срам от случващото се, уронване на доброто му име
пред близки и роднини, както и пред цялата общественост. Принудил се да потърси
работа извън страната, тъй като изпитвал страх и несигурност.
Ответникът П.НА Р.Б.в писмения
отговор по реда на чл. 131 ГПК оспорва исковата претенция като недоказана,
поддържайки, че не са налице доказателства, които да установяват търпените
неимуществени вреди относно твърденията за сериозно психично емоционално
разстройство, влошено здравословно състояние и невъзможност да си намери
работа, поради обвинението. Счита претендираният размер на обезщетението за
завишен.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след
оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл. 235 ГПК, намира следното:
С постановление от 08.05.2009 г., по ДП № ЗМ 222/2009, по
описа на СДВР, пр. пр. №4665/09 г., по описа на СГП, П.Б.А. е привлечен в
качеството му на обвиняем за това, че на 19.04.2009 г. около 23.30 часа в гр.
София, бул. „******** чрез намушкване с нож и нанасяне на прободни рани по
цялото тяло умишлено е умъртвил Д.Е.С., като
убийството е извършено с особена жестокост и съставлява престъпление по чл.
116, ал. 1, т. 6, пр. 2, алт. 2, вр. чл. 115 от НК.
С определение от 11.05.2009 г., постановено по НЧД
№1929/2009 г., е взета по отношение на П.Б.А. мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, като същата е била изменена в по-лека „Домашен арест“ с
Определение от 28.09.2010 г., постановена по ВНЧД №375/2010 г., окончателно
отменена от СГП с постановление от 07.06.2011 г.
С постановление от 08.12.2010 г., по ДП № ЗМ 222/2009, по
описа на СДВР, пр. пр. №4665/09 г., по описа на СГП, отново е било повдигнато и
предявено обвинение на П.Б.А. за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6,
пр. 2, алт. 2, вр. чл. 115 от НК, за това, че на 19.04.2009 г. около 23:30 часа,
в гр. София бул. „******** чрез намушкване с нож и нанасяне на множество
прободно-порезни наранявания, чрез които умишлено е умъртвил Д.Е.С., като
убийството е извършено с особена жестокост.
С постановление от 01.03.2012 г. горепосоченото наказателно
производство е било частично прекратено срещу П.Б.А. по отношение на
повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.6,
пр.2, алт.2, вр. чл.115 от НК, тъй като обвинението не е доказано.
Представена е справка за
съдимост от 25.05.2016 г., от която се установява, че ищецът е осъждан за
престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, като наложеното наказание лишаване от свобода за шест месеца е отложено по
реда на чл. 66, ал. 1 НК, както и е осъждан за престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1, вр. чл. 55, ал.
1, т. 1 НК, като определеното наказание лишаване за свобода за три месеца е
приведено в изпълнение заедно с предходно наложеното наказание от шест месеца.
Свидетелят Т.Р.И., вуйчо на
ищеца, сочи, че преди да бъде обвинен в извършването на убийство П. А. е имал
постоянна работа, но след като е била наложена мярката му за неотклонение,
никой работодател не е искал да го наеме на работа. Твърди, че за обвинението
се било разчуло в целия квартал и много от познатите му са си променили
негативно мнението за него, а съпругата му го е напуснала. Излага, че в
резултат от воденото срещу него досъдебно производство племенникът му е спрял
да контактува близките си, а децата и
съпругата му са се отчуждили от него.
Съгласно разпоредбата на чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в
извършването на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, като
отговорността на правозащитните органи е обективна. За уважаването на
предявения иск са необходими кумулативно следните предпоставки: привличане като
обвиняем на ищеца за извършване на престъпление; прекратяване на образуваното
наказателно производство поради това, че деянието не е извършено от ищеца;
наличието на вреди (имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена
връзка между незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди,
които следва да се докажат от ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се
съизмерява.
В случая се установяват
всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника.
Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление
по чл.116, ал.1, т.6, пр.2, алт.2, вр. чл.115 от НК, което е било прекратено от
Прокуратурата поради недоказаност на обвинението. Съгласно т. 7 от ТР № 3 от
22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г., на ОСГК на ВКС, съответният правозащитен
орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено
поради недоказаност на обвинението, като основанието за прекратяване по чл.
237, ал. 1, т. 2 НПК /отм./ съответства на основанието за търсене на
отговорност за вреди по чл. 2, т. 2, пр. 3 ЗОДВПГ, понастоящем отразено в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - "...че деянието не е извършено
от лицето". Следва да се отбележи, че от съдържанието на чл. 243, ал. 10 и
чл. 243, ал. 6, т. 1 и т. 2 от НПК е изводимо, че прокурорският акт за
прекратяване на наказателното производство, не влиза в сила, дори когато е
съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, тъй като може служебно
да бъде отменен от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалван, още повече, че
същият съгласно чл. 412, ал. 2 от НПК, не е предвиден между актовете, които
влизат в сила. Ето защо и стабилитетът на постановлението за прекратяване на
наказателното производство в смисъла на т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на
ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето,
което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, и лицето да не
е поискало наказателното производство да продължи и то да завърши с
оправдателна присъда, като от датата на прекратяването се дължи и законна лихва
за забава (в този смисъл решение № 197/17.05.2011 г. по гр. дело № 1211/2010 г.
на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 353 от 06.11.2015 г. по гр.д. № 892/2015
г., ІV Г.О. на ВКС)).
Обстоятелството, че на ищеца
е повдигнато обвинение, наказателното производство, по което е прекратено, само
по себе си е достатъчно да обоснове основателност на претенцията за претърпени
неимуществени вреди, доколкото е житейски логично наказателното преследване да
породи негативни психически преживявания в емоционалната сфера на ищеца, което
се потвърждава и от показанията на изслушания по делото свидетел. Съдът взема предвид
вида и характера на обвинението (което е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК), продължителността на наказателното производство (три години), взетите мерки
за неотклонение „задържане под стража“ за период от около една година и четири
месеца, която е най-тежката мярка и води до значително ограничаване свободата на
ищеца и контакта му с близките, както и търпяната мярка за принуда „домашен
арест“ за период около девет месеца, при повлияване върху емоционалното
състояние на пострадалия и с оглед неговата личност, начин на живот и среда.
Следва да се отчита и факта на предходните осъждания на ищеца, по които е
търпял наказания лишаване от свобода, което обуславя извод за претърпени
неимуществени вреди в по-ниска степен и интензитет, отколкото тези, които би
търпяло лице, срещу което никога не е водено наказателно производство и е било
осъждано. Предвид гореизложеното съдът намира, че справедливото обезщетяване на
П.А. за незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление се
равнява на сумата от 15 000 лв. Паричният еквивалент на неимущественото
увреждане съдът определя към датата на деликта, изхождайки от обществено -
икономическите условия в страната към 01.03.2012 г., като от този момент върху
обезщетението се дължи и законна лихва. Искът следва да бъде отхвърлен за
разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.
На ищеца следва да бъдат присъдени и разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска – в размер на 300 лв., както и
заплатената държавна такса в размер на 10 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. „*******, да заплати на П.Б.А., ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д.М., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
сумата от 15 000 лв. (петнадесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1,
т. 6, пр. 2, алт. 2, вр. чл. 115 НК, за което образуваното наказателно
производство по ДП № ЗМ 222/2009, по описа на СДВР и пр. пр. №4665/09 г., по
описа на СГП, е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2012
г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 15 000 лв. до
предявения размер от 100 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. „*******, да заплати на П.Б.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д.М., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 310 лв., представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: