Р
Е Ш Е
Н И Е №65/3.2.2017г.
Гр.Ямбол,
03.02.2017 г.
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ-ти състав, в публично съдебно заседание на трети
януари две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при секретаря Ив.Г.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гр. дело № 1147 по описа за 2016 год.
за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по искова молба на Й.В.Г. ***,чрез пълномощник адв.И. Д. ***,със съдебен адрес ***,ст.№ 5,срещу „ПИМОИМПЕКС“
АД гр.Ямбол,ул.“Обходен път Запад“ № 33,ЕИК *** представлявано от З. Д. с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.чл.242,вр. с чл.128 т.2 от КТ за заплащане на трудово
възнаграждение,чл.224 от КТ за заплащане на възнаграждение ,чл.221,ал.1 от КТ
за заплащане на обезщетение прекратяване
на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ
и чл.86 от ЗЗД за плащане на мораторна лиха за забава;
Ищеца
твърди,че по силата на срочен трудов договор сключен на 20.10.2008 год.,който в
последствие бил трансформиран в безсрочен работила в ответното дружество като „***“.
С оглед на това,че ответника като работодател не й заплащал дълго полагащата й
се заплати подала уведомление за прекратяване на трудовия договор на основание
чл.327,ал.1,т.2 от КТ. В тази връзка не й е платено обезщетение за неползвана
отпуска и неспазено предизвестие,въпреки,че било включено в Акта за
прекратяване на трудовия договор. Същия бил прекратен на 11.04.2016 год.,поради
неизплащане на заплати от месец май 2013 год. до 11.04.2016 год.
С оглед
на това се иска от съда постановяване на решение с което ответника да бъде
осъден на основание чл.128 КТ да й заплати сумата от 49013.54 лв.
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец май 2013
год. до датата на освобождаването й 11.04.2016 год.,ведно със законната лихва
върху тази сума,считано от депозиране на И.М. до окончателното й изплащане,на
основание чл.221,ал.1 от КТ ответника да бъде осъден да й изплати обезщетение в
размер на една брутна месечна заплата,на основание чл.224,ал.1 от КТ ответника
да бъде осъден да й изплати обезщетение в размер на една брутна месечна заплата
и на основание чл.86 от ЗДД ответника да бъде осъден да й заплати лихва за
забава за сумата от 10 416.48 лв. за неизплатено брутно трудово
възнаграждение за 2103 год.,като претендира лихва от момента на възникване на
вземането до 27.04.2016 год. в размер на 2431.04 лв.,за сумата от 15264 лв. за
неизплатено брутно трудово възнаграждение за 2014 год.,като претендира лихва от
момента на възникване на вземането 27.04.2016 год. в размер на 2 921.67
лв.,за сумата от 15 461,52 лв. за неизплатено брутно трудово
възнаграждение за 2015 год.,като претендира лихва от момента на възникване на
вземането до 27.04.2016 год. в размер на 1339,13 лв.,за сумата от 7510,82 лв.
за неизплатено брутно трудово възнаграждение до 11.04.2016 год.,като претендира
лихва от момента на възникване на вземането до 27.94.2016 год. в размер на 104,27
лв.Иска се присъждане на разноски.
В
едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Пивоимпекс“ АД гр.Ямбол,чрез пълномощник адв.И. Ш. от АК-С. Същите оспорват изцяло исковата молба
като недопустима. По същите съображения бил недопустим и акцесорния
иск за лихва. Иска се от съда постановяване на решение ,с което да бъде
отхвърлени като неоснователни всички обективно съединени искове от
ищцата,предявени срещу ответното дружество,както и присъждане на направените
разноски.
В съдебно
заседание ищцата Й.В.Г. не се явява,за него се явява пълномощника й адв. И.Д. ***,като подържат изцяло исковата молба.
В съдебно
заседание ответника „Пивоимпекс“ АД редовно призовани
не изплащат представител.За тях се явява адв.Т. от
АК-С.редовно упълномощен,като подържат изцяло отговора на исковата молба.
На
основание чл.214 от ГПК съдът е приел изменение на иска за трудово
възнаграждение ,чрез намаляване на претендирания
размер от 49 013.54 лв. до размера на 45 799.52 лв.,като и изменение
на размера на предявената лихва за процесния
период,като същата е увеличена от 6 795,11 лв. на 6 906,89 лв.
Съдът,като прецени събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки становищата на
страните,приема за установено от фактическа страна следното :
Съгласно
чл.347 от КТ-трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписване
в нея обстоятелства,свързани с трудовата дейност на работника или служителя. От
предоставеното като писмено доказателства от ищеца заверено копие за вярност от
трудова книжка серия Т,№ *** на Й.В.Г. ,издадена
от „Пивоимпекс“ АД ,както и от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза действително се
установява,че между страните по делото-ищец и ответното дружество е имало
сключен , като ищеца е работил при ответника на длъжност „***“, с шифър по НКП ***,на
пълно работно време,с основно месечно възнаграждение 1661.00 лв.,с платен годишен
отпуск в размер на 20 дни,считано от 20.10.2008 год.С акт за удостоверяване
прекратяването на трудов договор без предизвестие на основание чл.327,ал.1,т.2 КТ от 11.04.2016 год. трудовото правоотношение между страните е прекратено,като
е уговорено да се изплати обезщетение по чл.224 от КТ-неизползван отпуск в
размер на 23 работни дни и обезщетение по чл.221,ал.1 от КТ- една брутна
заплата.
Видно от допуснатата и изслушана в съдебно
заседание съдебно-счетоводна експертиза,става ясно след проверка на писмените
доказателства приложени по делото,както и от направената справка в
счетоводството на ответното дружество става ясно,че неизплатената сума трудовото възнаграждение за периода от
ноември 2013 год. до април 2016 год. е следното :
-брутно
трудово възнаграждение общо 58 403.92 лв.
-лични
осигурителни вноски и ДДФЛ-общо 12 604.40 лв.
-нетно
трудово възнаграждение-общо 45 799.52 лв.
Брутния
размер на обезщетението по чл.221ал.1 от КТ е 1661,00 лв.,като ДДФЛ върху
посочената сума,в размер на 10 % е 1661,10 лв.,като нетния размер на
обезщетението по чл.221,ал.1 от КТ е в размер на 1494,90 лв.
Брутния
размер на обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ за неизползван полагащ се годишен
отпуск е в размер на 1910,15 лв.,като ДДФЛ върху посочената сума е в размер на
10% е 191,02 лв.,като нетния размер на
обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ е в размер на 1719,14 лв.
Общият
размер на лихвата за забава върху неизплатените суми за трудовите
възнаграждения за периода от 01.05.2013 год. до 11.04.2016 год. е в размер на
6 906,89 лв.
По
отношение на поставените от ответното дружество с молба вх.№ *** год. към
момента на изготвяне на експертизата вещото лице не е могло да отговори,като не
била налице информация за извършени авансови плащания и /или прихващания.В
съдебно заседание вещото лице С.Д. подържа заключението си.
При така установена фактическа обстановка,при
условията на чл.235,ал.2 от ГПК и във връзка със становищата на страните,Съдът
достигна до следните правни изводи :
Между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение.Ищцата е работила в
ответното дружество по безсрочен трудов договор на длъжност“***“,с което
ответникът е придобил качеството на работодател-страна в индивидуално трудово
правоотношение. Последното води до извода,че „Пивоимпекс“
АД е надлежна страна по делото.
В тежест
на ищцата е да докаже прекратяване на трудовото правоотношение,размера на
полученото брутно трудово възнаграждение за последния календарен
месец,предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение,през който е
работил през всичките работни дни съгласно чл.228 КТ,че е полагала труд през процесния период от време,левовата му равностойност и
размера на мораторната лихва за претендираните
периоди.
В тежест
на ответника е да проведе насрещно доказване като опровергае твърденията на
ищеца.
Предявените
в обективно съединени искове с правно основание чл.128,т.2,вр.чл.224,ал.1,чл.221,ал.1
от КТ и чл.86 от ЗДД са процесуално допустими-предявени са от и срещу надлежна
страна,в предвидената форма,пред компетентен затова съд.Относно тяхната
основателност съдът трябва да съобрази и изследва представените по делото
документи и заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза.В същото
време дължимите суми по претенции са посочени в заключението за периода,работни
дни в месеца,отработени дни,осигурителен доход и брутно трудово възнаграждение.
Тук е уместно да се отбележи,че настоящия съдебен състав споделя тезата,че
следва да се присъди брутно трудово възнаграждение,с оглед на това,че в
назначената и изготвена съдебно-счетоводна експертиза същите са ясно отразени.
По иска с правно основание чл.128,т.2 от КТ,съображенията на съда са следните :
Съгласно
разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ,работодателя е длъжен да плаща в установените
срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение. От
приложените писмени доказателства и от заключението на приетата,изслушана и
неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се установява,че между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение.Твърди се от ищеца че е престирал работната си сила по сключения с ответника
договор и при това положение в тежест на работодателя е възникнало да заплаща на
работника договореното възнаграждение в установените срокове. Съгласно
императивната разпоредба на чл.270,ал.3 от КТ,трудовото възнаграждение се
изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по
писмено искане на работника или служителя - на негови близки.По писмено искане
на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в
посочена от него банка.С оглед събраните писмени доказателства, както и от
процесуалното поведение на ответника,се установява,че същия не е изплатил
дължимото трудово възнаграждение на ищеца. Следователно,установяват се при
условията на главно и пълно доказване обстоятелства,на които се основава
претенцията на ищеца за плащане на търсената сума. Ето защо, иска по чл.128,т.2
от КТ следва да бъде уважен в пълен размер. Ответната страна не ангажира
доказателства,установяващи заплащането на трудовото възнаграждение,върху която
пада и доказателствената тежест за установяване на
тези факти съгласно чл.154,ал.1 от ГПК,тъй като в тежест на всяка страна е да
докаже изгодните за себе си факти и обстоятелства по делото.Предвид,че
ответника не доказа изпълнението на това свое задължение за заплащане на
дължимите се трудови възнаграждения на ищцата в общ размер на 45 799,52
лв. следва да бъде осъден да заплати дължимите суми,ведно със законната
лихва,на която има право ищцата съгласно чл.86 от ЗЗД,считано от датата на
предявяване на иска на 28.04.2016 год. до окончателното плащане на сумата,като
иска за разликата от неговото предявяване 49013,54 лв. до неговото уважаване
45 799,52 лв.,или за сумата от 3214.02 лв. следва да бъде отхвърлен като
недоказан.
По предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД
за заплащане на мораторна лихва върху неизплатени
трудови възнаграждение.
Районен
съд-Я. намира същия за основателен и доказан в пълния предявен размер от
6 906,89 лв.В случая на ненавременно изплащане на трудови възнаграждения
от страна на работодателя,същия изпада в забава.Този факт обуславя
основателността на предявения иск за мораторни лихви.Видно
от събрания по делото доказателствен
материал,ответното дружество не е изплатило в законния срок,полагащите се на
ищцата трудови възнаграждения,поради което и работодателя дължи на работника
следващите се мораторни лихви върху
главницата.Предвид гореизложеното ,Съдът уважава исковата претенция за мораторна лихва за забава върху неизплатените на ищцата
трудови възнаграждения.
По иска с
правно основание чл.221,ал.1 КТ,съображенията на съда са следните :
Относно
обективно съединения иск с правно основание чл.221,ал.1 от КТ,за да се
произнесе,съобрази следното : Искът е основателен и доказан.От събраните по делото
доказателства се установява,че трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ.Видно от изготвената
съдебно-икономическа експертиза, при отговора на въпрос 2 вещото лице е установило,че брутния размер на
обезщетението е в размер на 1661.00 лв.,който работодателя му дължи обезщетение
в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието-при
безсрочно трудовоправоотношение.
По иска с правно основание чл.224,ал.1 от КТ,съображенията на съда са следните :
Иска е
изцяло доказан и основателен. Видно от заключението на вещото лице, не са се установили данни,че ищцата е ползвала платен
годишен отпуск.С акт за удостоверяване прекратяването на трудов договор без
предизвестие на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ от 11.04.2016 год. трудовото
правоотношение е прекратено,като е уговорено да се изплати обезщетение по
чл.224 от КТ-неизползван отпуск в размер на 23 работни дни.Брутния размер на
обезщетението за неизплатен полагащ се годишен отпуск е в размер на 1910,15
лв.,в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 28.04.2016
год.до окончателно изплащане.
На
основание чл.242,ал.1 от ГПК,съдът следва да допусне предварително изпълнение
на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение,служебно,дори
и без искане на страната.
По разноските и държавните такси :
И ищеца и
ответника са представили списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ищеца е
представил списък на разноските в размер на 2 500.00 лв.,като ответната
страна е направила възражение за прекомерност.
Относно
направеното искане на ответника за прекомерност на разноските на основание
чл.78,ал.5 от ГПК съдът счита за неоснователно.
В случая са заведени 4 бр.кумулативно съединени искове,както и с оглед
характера на делото,проведените няколко съдебни заседания в които е участвал
пълномощника на ищеца,съдът счита,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 2 500.00 лв.
С оглед
изхода на спора,предвид обстоятелството,че единият от исковете бе частично
отхвърлен и на основание чл.78,ал.1 от ГПК в полза на ищцата Й.В.Г. следва да
се присъдят част от направени по делото разноски в размер на 2377.22 лв.
На
основание чл.78,ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси,които
събират съдилищата по ГПК,ответното дружество следва да бъде осъден да заплати по сметката
на Районен съд-Я.,дължимите държавни такси в общ размер на 2 371.10 лв.,от
които 2251,10 лв.държавна такса,изчислена съобразно уважената част от исковете
и 120.00 лв.-възнаграждение за вещо лице по назначената ССЕ.
Мотивиран
от така изложените съображения,Ямболски районен съд
РЕШИ :
ОСЪЖДА „ ПИВОИМПЕКС“ АД,ЕИК:***,със
седалище и адрес на управление гр.Ямбол,ул.“Обходен път-Запад“ №
33,представлявано от изпълнителен Директор З. Д. Д.на основание чл.242,вр.чл.128,т.2 КТ,да заплати на Й.В.Г.,ЕГН **********,**сумата
от 45 799.52 /четиридесет и пет хиляди,седемстотин деветдесет и девет лева
и петдесет и две стотинки /лв.,представляваща неизплатено брутно трудово
възнаграждение за периода от месец май 2013 год. до 11.04. 2016 год.,ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба 28.04.2016
год. до окончателното й изплащане,като иска до 49 013.54 лв. отхвърля като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ ПИВОИМПЕКС“ АД,ЕИК:***,със
седалище и адрес на управление гр.Ямбол,ул.“Обходен път-Запад“ №
33,представлявано от изпълнителен Директор З.Д.Д.на
основание чл.86 от ЗДД,да заплати на Й.В.Г.,ЕГН **********,***,стая № 5,сумата
от 6 906.89 /шест хиляди деветстотин и шест лв. и осемдесет и девет
стотинки /лв.,представляваща мораторна лихва върху
неизплатените възнаграждения за 2013 год.,2014 год.,2015 год. и до 11.04.2016
год.
ОСЪЖДА „ ПИВОИМПЕКС“ АД,ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление гр.Ямбол,ул.“Обходен път-Запад“ №
33,представлявано от изпълнителен Директор З.Д.Д.на
основание чл.221,ал.1 КТ,да заплати на Й.В.Г.,ЕГН **********,***,стая №
5,сумата от 1661.00 /хиляда шестотин шестдесет и един
/лв.,представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на
работника без предизвестие по чл.327,ал.1,т.2 от КТ, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба 28.04.2016 год. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ ПИВОИМПЕКС“ АД,ЕИК:***,със
седалище и адрес на управление гр.Ямбол,ул.“Обходен път-Запад“ №
33,представлявано от изпълнителен Директор З. Д. Д.на основание
чл.224,ал.1 КТ,да заплати на Й.В.Г.,ЕГН **********,***,стая
№ 5,сумата от 1910.15 /хиляда деветстотин и 10 лв. и петнадесет стотинки /лв.,представляваща
неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 23 дни,изчислен
върху неговия брутен размер,ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба 28.04.2016 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „
ПИВОИМПЕКС“ АД,ЕИК:***,със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,ул.“Обходен
път-Запад“ № 33,представлявано от изпълнителен Директор З. Д. Д. на основание
чл.78,ал.1 от ГПК,да заплати на Й.В.Г.,ЕГН **********,***,стая № 5,сумата от 2 377.22
лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА„ ПИВОИМПЕКС“ АД,ЕИК:***,със
седалище и адрес на управление гр.Ямбол,ул.“Обходен път-Запад“ №
33,представлявано от изпълнителен Директор З. Д. Д. да заплати по сметка на ЯРС,
сума общ размер на 2 371.10 лв.,от които 2251,10 лв.държавна
такса,изчислена съобразно уважената част от исковете и 120.00
лв.-възнаграждение за вещо лице по назначената ССЕ.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК,съдът ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото трудово възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок,считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: