РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Добрич, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Минка Кирчева
при участието на секретаря Ирена Р. И.а
като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно наказателно
дело № 20243230200196 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. И. Н., ЕГН: **********, чрез адв. М. П.
ДАК / редовно упълномощен процесуален представител / срещу НП № 23-
0255-000507, издадено на 14.12.2023г. от ВПД Началник Група в ОДМВР
Добрич, Второ РУ Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени
административни наказания „ глоба „ в размер на 900 лв. и „ лишаване от
право да управлява МПС „ за срок от три месеца. С жалбата се иска отмяна
наказателното постановление, като незаконосъобразно и немотивирано.
В съдебно заседание редовно упълномощеният процесуален
представител на жалбоподателя изцяло поддържа жалбата.
АНО редовно призован, не се явява, не се представлява.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, Добричкият районен съд намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена от санкционираното лице в
законоустановения срок от връчването на оспорваното наказателно
постановление.
Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на
цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
1
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в отсъствие на
нарушителя и в присъствие на един свидетел – свидетел при съставяне на
АУАН, не е връчен на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган в рамките на преклузивния срок по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН, връчено е на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 57
от ЗАНН.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 01.06.2023г. в 16.26 часа,
в с. Свобода по път III-293, на кръстовището с път за с. Добрево, в посока към
гр. Добрич управлявал личния си лек автомобил с рег. № *** с наказуема
скорост от 122 км/ч. при максимално разрешена за населено място от 50 км/ч.
Скоростта била установена и заснета под клип № 8206 от АТСС TFR 1-М №
590, с отчетен толеранс от -3% на измерената скорост в полза на водача.
Деянието е квалифицирано, като административно нарушение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП в издадения на 20.11.2023г. АУАН бл. № 312261., въз основа на
изготвения снимков материал / л. 9-12 /.
Въз основа на АУАН, на 14.12.2023г. е издадено НП № 23-0255-000507
от ВПД Началник Група в ОДМВР гр. Добрич, Второ РУ Добрич в
обстоятелствената част на което АНО възприема описаната в акта фактическа
обстановка и правната квалификация на вмененото административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. За така установеното нарушение, на В. И.
Н. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 900лв. и „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 3 месеца.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в акта, и издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Разпитани в качеството на свидетели, актосъставителят Г. М.
С. и свидетелят при съставянето на АУАН – Д. И. М. потвърждават, че същият
е съставен въз основа на снимков материал от АТСС TFR 1-М № 590.
Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните в
хода на съдебното дирене доказателства, изцяло кредитирани от настоящият
съдебен състав, а именно: НП № 23-0255-000507 от ВПД Началник Група в
ОДМВР гр. Добрич, Второ РУ Добрич, АУАН бл. № 312261, съставен на
20.11.2023г., два броя снимков материал и показанията на свидетелите Г. С. и
Д. М..
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП забранява на водачите на моторни
превозни средства при избиране скоростта за движение в населени места да
надвишават 50км/ч. /изключение представляват случаите за пътни превозни
средства от категория М и самоходните машини/, като нарушителите биват
санкционирани по чл. 182, ал. 1 от ЗДвП.
2
Разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП регламентира налагане на „
глоба ” в размер на 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство на всеки водач, който превиши с над 50 км/ч.
законоустановената скорост при управление на МПС в населено място, като за
всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч., глобата се увеличава с 50 лв.
Наложените от административнонаказващия орган наказания са глоба в
размер на 900 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от три месеца. С оглед обстоятелството, че превишаването на
максимално разрешената скорост е с 72 км/ч, наказващият орган е определил
наказанието глоба в размер на 900 лв., като е наложил и наказание лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.
При образуване обаче на административнонаказателното производство
и при издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато
съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на НП, а именно:
Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по
тълкувателно дело № 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния
административен съд сроковете по чл. 34 от Закона за административните
нарушения и наказания са давностни, като разпоредбата на чл. 11 от Закона за
административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно
погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН предвижда две хипотези, при
които не следва да се образува административнонаказателно производство, а
ако такова е образувано, то същото следва да се прекрати, тъй като се касае за
давностни срокове, а именно: нарушителят е открит /известен е/ и не е
съставен акт в течение на три месеца от установяването му /откриването му/
или е изтекла една година от извършване на нарушението, в общия случай по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Двете хипотези са алтернативни, тоест достатъчно е
дори едната от тях да е налице, за да се погаси правото да се търси
отговорност, респективно да се образува административнонаказателно
производство. Касае се за давностен срок, пропускането на който погасява
възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност.
Когато актът е съставен преди изтичане на едногодишния срок от
извършване на нарушението, но след изтичане тримесечния срок от откриване
на нарушителя е налице процесуално нарушение.
Съставяне на акт за установяване на нарушение извън посочения
тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно – издаването на
НП въз основа на така съставен акт означава неоснователно
административнонаказателно преследване спрямо лицето, посочено като
нарушител, без значение дали то е физическо или юридическо лице.
В процесния случай нарушението е извършено и установено на
01.06.2023г., чрез техническо средство заснемащо и регистрационния номер
на автомобила, посредством който се установява и неговия собственик / в
случая - жалбоподателя /, а АУАН е съставен на 20.11.2023 г. Актът е съставен
3
в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението, но след
изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя. Тримесечният
срок от откриване на нарушителя по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е давностен и не
съществува законова възможност след изтичането му да бъде образувано
административнонаказателно производство. В настоящия случай е налице
съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното
постановление. Т. е. актът е съставен след изтичане на установения в чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН, давностен срок. Посочената разпоредба, както отбелязва и ТР
№ 48 от 1981 г. на ОСНК на ВС съдържа два давностни срока, които не се
конкурират помежду си, а се прилагат едновременно, като изтичането, на
който и да е от тях е основание да не се започва административнонаказателно
производство. Приложим към настоящия случай е тримесечния срок от
откриване на нарушителя, който не е бил взет предвид при съставянето на
АУАН.
Предвид гореизложеното съдът приема, че в
административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, поради което и на основание чл. 63, ал.
3, т. 2 от ЗАНН обжалваното НП следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, съдът на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във
вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразявайки действителната правна и
фактическа сложност на делото приема, че следва да присъди на
жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 300 / триста /лв. / л.
94 /.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-0255-000507, издадено на 14.12.2023г. от ВПД
Началник Група в ОДМВР Добрич, Второ РУ Добрич, с което на В. И. Н.,
ЕГН: ********** за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП са наложени
административни наказания „ глоба „ в размер на 900 лв. и „ лишаване от
право да управлява МПС „ за срок от три месеца
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Добрич да заплати на В. И. Н., ЕГН: **********
сумата от 300 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на
страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4