М О
Т И В И
към
присъда №86 от 19.03.2019г. по НОХД № 1129
от 2018г. по описа на БОС
Съдебното производство по делото е образувано
по внесен в съда обвинителен акт на БОП
срещу Х. *** по обвинение в това, че на 13.09.2017 г. в
к.к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър във фоайето на хотел „Черно Море“, при
условията на опасен рецидив – отнел чужди движими вещи – сумата от 1 890 лв., от владението на Р.Б.К., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – стиснал с
ръка гърлото на К. и чрез силно издърпване извадил от джоба на ризата му
тефтерче, в което се намирали отнетите пари - престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1,
вр.чл.29, ал.1, б. “а” и б.“б“ от НК.
В пледоарията си прокурорът не поддържа обвинението за извършен
грабеж, защото според него е останала недоказана употребата на сила спрямо
пострадалия К.. Пледира подсъдимият да
бъде признат за виновен в извършена при условията на опасен рецидив кражба на
паричната сума от К. и осъден на две години лишаване от свобода, които да
изтърпи при първоначален строг режим.
В обясненията си подсъдимият
Х.Т. признава отнемането на паричната сума от пострадалия при други обстоятелства.
В съдебните прения поддържа становище на защитника си за недоказаност на
обвинението, а в последната си дума изобщо отрича да е отнемал парични средства
от свид. К. и моли да бъде оправдан. Защитата му намира, че обвинението се
крепи единствено на показанията на пострадалия, които са неискрени, поради
което пледира подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан.
След поотделна и съвкупна преценка на
събраните в съдебното производство доказателства, съдът приема за установено
следното:
През
м. август 2017 г. подс. Х.Т.Т. започнал да прави оградата на хотел „Черно море“, намиращ се в к.к. „Слънчев бряг“, Община Несебър. Хотелът
бил стопанисван от свид. А.С.А.. Подсъдимият спал в стая на третия етаж в същия
хотел, заедно със свид.Р.К. – готвач в
ресторанта към хотела и трето лице – Д., работещо като
рецепционист.
На
13.09.2017 г. свид. К. не бил на работа и след като пил водка „Савой“ седнал
във фоайето на хотела, за да гледа футболен мач по телевизията. След 22:00 часа
във фоайето бил само свид. К., който
седял на един от фотьойлите и гледал телевизия. Към него се приближил
подсъдимият, посегнал и извадил от левия горен джоб на ризата му калъфче за
документи, след което се обърнал, извадил от него сумата от 1890лв. и като
хвърлил калъфчето на пода на фоайето, побегнал към вратата на изхода на хотела.
През това време свид. К. станал от фотьойла и тръгнал след подсъдимия, но като
видял че последният хвърли калъфчето, отишъл и си го взел. В калъфчето свид. К.
държал личната си карта и сгънати банкноти общ сумата от 1 940 лева, от които в същото била
останала една банкнота от 50лв. Пострадалият
си легнал към полунощ. След като същата вечер и на другия ден подсъдимият не се
появил в хотела , на 15.09.2017г. свид. К.
съобщил в РУМВР-Несебър за случилото се.
Описаната
фактическа обстановка се установява от частично
от показанията на свид Р.К. в съдебното производство, от показанията на свидетелите А. и М., частично
от самопризнанията на подсъдимия и от протоколите за разпознаване, ведно с фотоалбумите към тях; както и от останалите приобщени в съдебно
следствие писмени доказателства.
Начина на извършване на деянието се установяват основно от
показанията на пострадалия К., дадени пред съда под формата на свободен разказ,
които досежно факта на отнемането на
паричната сума съвпадат с тези от досъдебното производство. В тази част от
показанията си пред съда пострадалият не
споменава за употребена сила от подсъдимия при бъркането в джоба и изваждането
на „тефтерчето“ с парите в него и при последващото му отдалечаване. Относно
начина на самото отнемане тези показания на пострадалия се различават от
показанията му дадени в досъдебното производство.
.В съдебно следствие свид. К. след края на свободния си разказ, на
уточняващи въпроси на съда заявява , че подсъдимият, докато с едната ръка
изваждал калъфчето от джоба му, с другата го бил стискал за гърлото.
Такова обстоятелство (за хващането му за гърлото) свидетелят
не е споменал в разпита си от 08.02.2018г., когато е разказал друга версия
- че се е опитал да спре подсъдимия да
не му вземе калъфчето, но същият подсъдим му хванал ръката и със сила издърпал
тефтерчето с парите – л.68 от досъд.п.
В показанията му от 15.09.2017г., приобщени по реда на чл.
281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от НПК, свид. К. е разказал трета версия, включваща
освен твърдяното стискане от подсъдимия
за гърлото и допълнението, че се опитал да възпрепятства отнемането, като
със своята дясна ръка е държал лявата ръка на подсъдимия , с която последният
се опитвал да извади калъфчето.
В съдебно следствие, в отговор на въпрос на прокурора,
свид. К. отрича да е хващал ръката на подсъдимия („Аз докато сваря да го хвана
, той се обърна и избяга. Не съм го хванал.“ Отново на въпрос на прокурора дали
е бил стискан за гърлото пострадалия
заявява, че „не е било чак така“. –л.63 от НОХД№1129/18г. на БОС. В
подкрепа на обстоятелството, че спрямо потърпевшия е била използвана сила са
показанията на свид. Д. – А. в
досъдебното производство, когато тя е твърдяла, че подсъдимият „беше хванал Р. някак за тялото и го притискаше към
фотьойла“, а с другата ръка „измъкна едно тефтерче от което се виждаха пари от
джоба на дрехата, с която беше облечен Р.“ –л.6 от досъд.п. След прочитането им свидетелката заявява не само,
че не си спомня, а и че не знае дали прочетеното е вярно. По мнението на
настоящия състав, свидетелката се е появила в фоайето след излизането на
подсъдимия и не е била очевидец на
отнемането на парите. Тя не е и вдигала „тефтерчето“ от пода и не го е подала
на пострадалия. Точно затова свид.К. в първия си разпит от 15.09.2017г. и
в разпита си пред съда, заявява, че сам
си е взел „тефтерчето“ с останалите 50 лв. от пода, а не че му е подаден от свид. Д. – А., за която споменава „че се е е появила“. Показанията
на свид. Д. – А. от
досъдебното производство са целели да осигурят доказателствена подкрепа на
показанията на пострадалия, но същите са недостоверни, поради което съдът не ги
кредитира.
По изложените съображения съдът не кредитира показанията
на свидетелите Р. К. и Д. –А. за упражнена сила от подс. Т. при отнемането на
паричната сума от пострадалия.
Показанията на свид.А. А. с нищо не допринасят за установяване факта на деянието, а
единственото им значение е да дадат данни за добросъвестната трудова дейност на подсъдимия и отчасти за отношенията му с
пострадалия.
Преценяйки убедителността и достоверността на
свидетелските показания е необходимо да
се обърне внимание, че тримата свидетели - Р.К., К. Д. –А. и А. А., се стараят в показанията си да
прикрият извършваната от тях туристическа дейност в хотела, който не бил хотел,
а „бизнес сграда“; ресторанта функционирал, но не към хотела , ами бил отдаден под наем на „ Т.“; готвача работил , но не в хотела ,
ами към наетия от „Т.“
ресторант; „М.“(рецепционист)
работил само нощем, но не е рецепционист, защото няма хотелска дейност и не е и
правен опит да бъде установен в досъдебното производство; камерите в хотела
не е известно дали са работили, защото и
самия хотел не е ясно дали работи; подсъдимият не е ясно как и защо се е настанил
през този период да преспива в една
стая с готвача и рецепциониста и мн.др. По мнението на настоящия състав
именно старанието на тези трима свидетели да прикрият извършваната от тях
дейност е причината за укончливите им и неуверени показания, включително и за
явното демонстрираното нежелание на К. Д. –А. и А. А.
да свидетелстват, както и причината за неуведомяването на полицейските органи от К.
веднага след кражбата на паричната сума.
В обясненията си пред съда подсъдимият отрича насилствено
да е отнел паричната сума от свид.К.. Според обясненията му, на 13.09.2017г.
вечерта след 20.30ч той се срещнал със свид. А.Р. и си говорили до към 0:30ч на следващата
сутрин, кога се върнал в стаята си в хотела, за да си събере нещата, защото
мислел да напуска хотела. В стаята заварил свид. Р. К. да спи с бутилка и чашка в леглото. От оставания на
стола панталон на К. подсъдимия взел парите и напуснал стаята и хотела, като на
рецепцията видял само Д., който
работил нощна смяна. В защитата си в съдебните прения подсъдимия по същество се
отказва самопризнанието си, заявявайки, че го е направил за да бъдат разпитани
свидетелите „по друг начин“.
Този способ на отнемане на паричната сума ( в стаята от
панталона на спящия К.) се заявява единствено в отречените обясненията на подсъдимия
и категорично се отрича от пострадалия, а и не кореспондира с останалия доказателствен
материал, поради което и предвид забраната по чл.116, ал.1 от НПК не може да
бъде възприет като достоверен от съда.
Посочената от подсъдимия свидетелка – А.Р., потвърждава
изцяло обясненията му, за това че от 20:30ч на 13.09.2017г. до 06:30 на следващата
сутрин са били заедно, като се разделили за кратко между 02:00-03:00ч. Съдът не
кредитира показанията на тази свидетелка. Според съда с показанията си тази
позната на подсъдимия се опитва да му
осигури алиби, според което в
инкриминирания период от време той не се е намирал в хотела. Това алиби подсъдимият
е започнал да създава още в досъдебното
производство, когато е твърдял, че до 22:30ч
на 13.09.2017г и след 02:00ч на 14.09.2017г. е бил с позната, но с друго
име – „И.“, с различни от
тези на свид.Р. данни за месторабота и адрес и каквото лице в досъдебното
производство не е установено – приобщени обяснения от 13.03.2018г. и показания на свид. Н.А.– л.39-л.40, л.93 от
досъд.п.
От приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5
от НПК показания на свид.М. се
установява, че два дни след 14/15.09.2017г. , когато е говорил с подсъдимия,
последният действително е дошъл в
гр.София и е работил около два месеца като оператор на камион на „Пътна помощ“
и електромонтьор.
При
изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че извършеното от подс. Х.Т.Т.
деяние осъществява от обективна и субективна страна престъпния състав по
чл.196, ал.1,т.1, вр.чл.194, ал.1,вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и „б“, вр. чл.54 от НК. Това е така защото на 13.09.2017 г.
в к.к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър в хотел „Черно Море“ отнел чужди движими
вещи – сумата от 1 890 лв., от владението на Р.Б.К., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено при условията на опасен рецидив.
Отнемането
е извършено чрез изваждане на калъфчето със съхраняваните в него банкноти от
горния ляв джоб от ризата на свид.К. , като подсъдимия не е употребявал сила
спрямо пострадалия за осъществяване
на отнемането и установяването на
фактическа власт върху отнетите вещи, поради което съдът го признава за невинен, че за
отнемането употребил сила и на основание чл.304 от НПК го оправдава
по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 199, ал. 1, т.
4 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и „б“ от НК.
Деянието
е осъществено с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, т.к.подсъдимият е
съзнавал ясно общественоопасните последици на извършеното и е целял тяхното
настъпване.
Видно
от справката за съдимост срещу подс.Т. са постановени 7 осъдителни съдебни
акта, 6 от които определят квалифициращ
признак „опасен рецидив” по настоящото обвинение:
С
влязла в сила от 28.05.2011г. присъда №108/12.05.2011г. по НОХД 606/11 г. на Район съд, гр.Русе са
групирани наказанията, определени на
подъсдимия от РРС по НОХД№606/11г., НОХД№2810/10г. и НОХД№2946/10г., всяко от
които за извършено от него като
пълнолетен престъпление по чл.195, ал.1 от НК, като му е наложено общо
наказание от две години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Това
наказание е изтърпяно 24.11.2012г.
С
определение №130, постановено на 25.03.2011г. по НОХД №689/11 г. на РРС е
одобрено споразумение, с което за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,т.7. чл. 194, ал. 1 от НК, подъсдимият е осъден на осем месеца лишаване от свобода
при първоначален строг режим на изтърпяване. Наказанието е изтърпяно на
03.06.2013г.
С
определени по ЧНД№1571/2015г. на РРс на подъсдимия е наложено общо наказание от
две години и осем месеца –най-тежкот омежду определениет му по НОХД№80/15г. на
Районе нсъд, гр.Бяла и НОХД№832/15г. на РРС, всяко от които за престъпление по
чл.196, ал.1,т.2, вр.чл.195, ал.1,т.3, вр.чл.29 от НК. Общото наказание е
изтърпяно на 31.08.2016г.
Налице
е квалифициращия признак по чл.196,
ал.1,т.1 от НК, т.к. настоящото деянието е осъществено преди да изтече
петгодишния срок по чл.30 от НК и представлява опасен рецидив по смисъла на чл.29,
ал.1,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК.
За престъплението по чл.196, ал.1,т.1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода от две до десет години и
възможност съдът да наложи конфискация до една втора от имуществото на дееца.
При отмерване на наказанието съдът взе предвид, че по сравнение с други
от същия вид, деянието на подс.Т. не се
отличава с относително по –висока степен на обществена опасност, а стойността
на отнетото превишава 4ММРЗ към дата на осъществяването му - ПМС №
141/13.07.2017 г.
Извън обстоятелствата от значение за правната квалификация „опасен
рецидив“ следва да се посочи , че подс. Т. е без доходи и с трайно установено криминално поведение, изцяло
насочено към посегателства срещу чуждата собственост, за което свидетелства всичките му осъждания, а
извършването на деянието след като три пъти е търпял наказание лишаване от
свобода и е бил освободен
условно-предсрочно от остатъка от последното му наказание, недвусмислено сочат
за отсъствието на поправителен ефект на ангажираната до момента наказателна
принуда. Като смегчаващи вината обстоятелства съдът преценя добрите данни за
трудовата му дейност, съобщавани от свидетелите А., К., М..
Липсват предпоставките за приложението на
чл.55 от НК, поради което съдът прецени, че наказателната отговорност на
подс. Т. следва да се реализира при лек
привес на смегчаващите вината обстоятелства и
му определи наказание лишаване от свобода за срок от три години, като наказанието конфискация не
следва да бъде налагано, поради липсата на данни за имущество.
С влязла в сила на 03.10.2018г. присъда по НОХД№5062/18г. на Районен
съд, гр.София подс.Т. е осъден за извършено от него в периода от
16.07-23.07.2017г. престъпление по чл.196 от НК на две години лишаване от
свобода при първоначален строг режим. Деянията, предмет на настоящата присъда
и по присъдата по НОХД №5062/18г. на
СРС, се намират в реална съвкупност, поради което на основание чл. 25, ал. 1
във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия следва да се определи общо
наказание от три години лишаване от свобода, явяващо се най- тежкото измежду посочените присъди. Така
индивидуализираното по размер общо наказание, според настоящия състав, се явява
справедливо, адекватно, както на степента на обществена опасност на престъпната
деятелност, така и на степента на обществена опасност на самия деец. С оглед
целите по чл.36 от НК то е достатъчно за да
реализира своята превантивна и превъзпитаваща роля, без да се прилага
чл.24 от НК.
Настоящото умишлено престъпление е извършено в петгодишния срок по
чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, което обстоятелство изисква същото да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
На основание чл.59 от НК съдът приспадна времето, през което
подсъдимият Т. е търпял наказание лишаване от свобода по НОХД № 5062/18г. на
Районен съд, гр.София.
Разноски в досъдебното производство не са направени. Към произнасянето на присъдата не са постъпили
допълнително изисканите документи за определяне и присъждане на транспортните
разходи, направени на семейство А.
за участието им в съдебното производство, поради което по искането им съдът ще
се произнесе по реда на чл.306 от НПК.
Мотивиран от изложените съображения , съдът постанови
присъдата.
СЪДИЯ:...................