Р Е Ш Е Н И Е №

 

            гр. София, 08.04.2021г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на девети март две хиляди  двадесет и първа година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка И. като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 1132 по описа за 2019г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание  чл. 81, § 2, вр. чл. 26, 49 и 72, и чл. 84, § 1 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки, вр. чл. 10, § 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г. относно приложимото право към извъндоговорните задължения, вр. чл. 111, ал. 2 от КМЧП, евентуално  по  чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10,§ 3 от Регламент (ЕО) № 864/2007, вр. чл. 111, ал. 1 от КМЧП.

 

Ищецът „УАБ М.Г.“, дружество, учредено съгласно законодателството на Република Литва, твърди, че между страните са възникнали облигационни отношения във връзка с покупко-продажба на стоки – телевизори с марка Самсунг, определени съгласно общо описание по проформа фактура № 27032019-02. Ответникът е поел  ангажимент да продаде на ищеца 2 700 броя телевизори на обща стойност 356 400 евро и в потвърждение на предложението си продавачът е издал проформа фактурата за сумата, както и допълнително  фактура № ********** от 02.04.2019г. за сумата от 188 400 евро и фактура № ********** от 02.04.2019г. за сумата от 168 000 евро. Ищецът, като купувач, е приел предложението, като е извършил авансово плащане по банков път на част от сумата – 35 000 евро (около 10%) от цената на уговорените стоки, по посочена от продавача във фактурите банкова сметка, *** „УниКредит Булбанк“ АД, с IBAN ***, BIC ***. Авансовото плащане от 35 000 евро е било извършени с две платежни нареждания от 01.04.2019г., съответно за 25 000 евро и 10 000 евро.

            Стоките е следвало да бъдат експортирани от София и да бъдат предадени в Фрозиноне, Италия на 02.04.2019г., но въпреки водените преговори не са били предадени и до завеждане на иска.

Същевременно с писмо от 05.04.2019г.  Н.Н.К.  е заявил пред ищеца, че поема солидарно да възстанови сумата от 35 000 евро, депозирана като авансово плащане на част от цената на стоките. Срокът за възстановяване на сумата е бил до 08.04.2019г. Н.Н.К. е встъпил в задълженията на „М.“ЕООД и е обещал да възстанови сумата със средства от личната си банкова сметка, ***.

            Ищецът иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 35 000 евро, дължима при разваляне на договора между страните, доколкото стоките не са били изпратени и доставени на посочения от ищеца адрес, със законната лихва за забава от 02.04.2019г. до окончателното плащане на задължението, като да датата на исковата молба – 18.06.2019г., 690. 27 евро.

            Евентуално, ако се приеме, че договорът за продажба не е бил сключен, а е било уговорено бъдещо сключване на такъв договор, то сумата от 35 000 евро се претендира като платена при начална липса на основание, със законната лихва за забава от датата на исковата молба.

            Ищецът претендира и направените по делото разноски.

     

Ответникът „М.“ЕООД, дружество, регистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията в Република България, оспорва исковете като неоснователни.   

 Не оспорва възникналите облигационни отношения между страните във връзка с покупко-продажбата на телевизори, съгласно които ответникът се е съгласил да продаде на ищеца 2 700 броя телевизори на обща стойност 356 400 евро, а ищецът е приел предложението да закупи стоката, като е извършил плащане в размер на около 10% от общата стойност на посочената проформа фактура. Признава се, че по сметка на ответника са постъпили плащания по две платежни нареждания от 01.04.2019г., съответно за 25 000 евро и 10 000 евро.

Ответникът оспорва, че плащанията по платежните нареждания са извършени съобразно уговореното между страните. Купувачът е трябвало да извърши плащане на гаранционна сума до 28.03.2019г., което не е било осъществено в срок. Забавата на купувача е била съществена, водеща до невъзможност за изпълнение от страна на ответника на доставката на стоката в Италия. Телевизорите са били натоварени на 27.03.2019г. от Унгария и на следващия ден е трябвало да бъдат доставени на територията на България и след получаване на точно плащане – транспортирани до Италия. Ищецът е обещал потвърждение на плащането не по-късно от 28.03.2019г. Сумата е трябвало да бъде платена от ответника на неговия доставчик  не по-късно от 28.03.2019г. След като доставчикът не е получил потвърждение, че ищецът стои зад сделката, той се е разпоредил с процесната стока, вероятно с цел освобождаване на финансов ресурс и претърпявайки загуби. Като резултат от провалената сделка ответникът е претърпял вреди от над 40 000 евро, с която сума се прави възражение за прихващане до размера на исковата претенция.

 

Изложените от ищеца обстоятелства се потвърждават и в допълнителната му  искова молба по делото. Доставката е трябвало да бъде осъществена на 02.04.2019г. на адрес на ищеца в Италия, но стоките изобщо не са били изпращани  и на 05.04.2019г. ищецът е поискал да му бъдат върнати неоснователно получените суми. Оспорва се ответникът да е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от действия или бездействия на ищеца. Възражението за прихващане се е оспорва и по размер.

 

 От ответника не е бил подаван допълнителен отговор.

 

След приключване на съдебното дирене и от ищеца е била представена писмена защита.

  

По предявените искове

 

По нареждане за поръчка на ищеца, ответникът е издал проформа (предварителна) фактура № 27032019-002/27.03.2019г. за доставка на общо 2 700 броя LED телевизори  с марката SAMSUNG/LG, различни модели, за сума от 356 400 евро, при опаковане два пълни камиона, базирани на палети, и доставка на стоката в гр. Фрозиноне, Италия, депозит от 10% и дата на доставката 01.04.2019г.  Като падежна дата на плащането в проформа фактурата  е била посочена датата 28.03.2019г. Също в проформа фактурата е била посочена и банкова сметка *** „УниКредит Булбанк“ АД (IBAN ***, BIC ***).

На 01.04.2019г., с два превода по платежно нареждане № 04010940 и № 04011417, ищецът е превел по банковата сметка на ответника сума от 35 000 евро.

На 02.04.2019г. от ответника са били издадени две данъчни фактури за доставка на стоките - съответно № **********/02.04.2019г. на стойност 168 000 евро и № ********** на стойност 188 400 евро, общо 356 450 евро. Също съгласно фактурите са  били потвърдени условията на доставката  на адреса в гр. Фрозиноне, Италия.

По делото посочените като извършени от страните действия, съответно издаваните документи, не са спорни, включително  извършеното от ищеца плащане на сумата от 35 000 евро.

Не се установява по делото от ответника да е била извършвана доставка на стока - LED телевизори  с марката SAMSUNG/LG. По делото такива обстоятелства нито се твърдят, нито се установяват.

На 05.04.2019г. от трето по делото лице – Н.Н.К., е било направено изявление, че се извинява за неудобството, което е възникнало, но не заради него, а поради грешка, направена от дружеството „М.“ ЕООД. Г-н К. е обещал да възстанови на ищеца сумата от 35 000 евро от своята лична банкова сметка ***.04.2019г., а ако тази сума не бъде върната, е упълномощил ищеца „да продължи със съдебните органи“. В този смисъл е представено по делото от ищеца писмо на английски език с превод. Също съгласно представената от ищеца електронна кореспонденция с г-н К., от страна на ищеца е било правено искане за връщане на сумата от 35 000 евро от Н.Н.К.. Не се установява такава сума от г-н- К. да е била плащана.

Не се установява по делото до предявяване на исковете  ищецът да е искал връщане на платената сума от ответника, както и изобщо да е отправял изявление към него (доказателствата са за кореспонденция с Н.Н.К.), а ответникът да е претърпял имуществени вреди като резултат на действие или бездействие от страна на ищеца във връзка с доставката на стоките.  По делото няма събрани доказателства за такива обстоятелства от страните, включително след изричното указание от страна на съда по определението от 14.10.2020г. за насрочване на делото, че такива доказателства могат да се представят в срок до насроченото съдебно заседание.

За времето от 02.04.2019г. до 18.06.2019г. върху сумата от 35 000 евро са изтекли лихви за забава в размер поне на 690. 27 евро съответно на промените в основания лихвен процент за периода. Размерът на лихвата на забава не се оспорва от ответника, както и за сумата е представен лихвен лист. 

    

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

 

Страните са били обвързани от договор за продажба на стока - 2 700 броя LED телевизори  с марката SAMSUNG/LG, различни модели, при цена от 356 450 евро, съгласието за който е било  постигнато изрично. По заявка на ищеца, като купувач, ответникът се е съгласил с доставката, за която е била издадена първоначално проформа фактура, а след извършено авансово плащане на сумата от 35 000 евро от ищеца,  от ответника са били издадени и две данъчни фактури, също в удостоверение на доставката.   

Не е било  избирано  материално право по договора, при което за сключването и съдържанието му е приложимо правото на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка – България, като държава, в която страната - продавач, която трябва да  изпълни характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване (главно управление) към момента на сключване на договора (чл. 4, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.2008г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I), вр. 94, ал. 1, вр. ал. 1 от КМЧП). При седалището и адрес на управление на страните в различни държави (България и Литва) и качеството на Република България страна по  Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки (Виенска конвенция) към договора между страните са били приложими материалноправните норми на тази конвенция. Съгласно чл. 1, § 1, б.“б“ от Виенската конвенцията, тя се прилага за договори за продажба на стоки между страни, чиито места на дейност са в различни държави, когато правилата на международното право водят до прилагане на правото на договаряща държава. Поради качеството страна по конвенцията и на Литва, е изпълнена още хипотезата на чл. 1, § 1, б.“а“ от Конвенцията – договор за продажба на стоки между страни, чиито места на дейност са в различни държави, когато те са договарящи държави.

Въпреки постигнатите уговорки между страните за доставка на стоката,   стоката не е била доставяна и до приключване на устните състезания по делото, при което е налице пълно неизпълнение от ответника на условията по доставката (чл. 30 от Виенската конвенция). С  исковата молба ищецът е поискал връщане на авансово платената цена, което изявление е с характер на изявление за разваляне на договора,  изявлението е  получено от ответника и договорът между страните следва да се счита развален. Изявлението за разваляне е съответно на правилата на чл. 26, вр. чл. 49, вр. чл. 45 от Виенската конвенция - поради нарушение на договора от ответника, недоставил стоката, което е съществено по смисъла на чл. 25 от конвенцията, при уведомяване на другата страна. Правото на ищеца по чл. 49 от Виенската конвенция да развали договора за международна продажба на стоки  е самостоятелно преобразуващо право. При развалянето на договора страните следва да се считат освободени от договорните си задължения (чл. 81 от Виенската конвенция) и няма основание ответникът да задържа сумата от 35 000 евро. Тя подлежи на връщане на ищеца.

Предявеният по делото главен иск по чл. 81, § 2, вр. чл. 26, 49 и 72  от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки, вр. чл. 10, § 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г. относно приложимото право към извъндоговорните задължения, вр. чл. 111, ал. 2 от КМЧПе основателен и следва да бъде уважен.

Основателен е доводът на ответника, че съгласно издадената проформа фактура купувачът е трябвало да извърши плащане на аванс от 10% до 28.03.2019г., което не е било осъществено в срок. Но след плащането от 01.04.2019г. на аванса от ищеца  от ответника не е било възразявано за забава, а са били издадени двете данъчни фактури по доставката, което означава, че ответникът е приел плащането по аванса, съответно е потвърдил уговорките по доставката въпреки забавата, при което дори да е имало забава на ищеца при плащането на аванса, тя е  без значение за отношенията между страните по договора.

От ответника не се установяват никакви претърпени вреди от договорно неизпълнение на ищеца по договора, включително за сума от 40 000 евро и няма основание за прихващане на такава сума с дължимите на ищеца от ответника 35 000 евро, при което възражението на ответника за прихващане също е неоснователно, като недоказано.

 

Основателно е и искането на ищеца за присъждане на лихви за забава върху сумата по платената на 01.04.2019г. частично цена на доставката -  от 02.04.2019г. до окончателното плащане, като до 18.06.2019г. – 690. 27 евро. Съгласно разпоредбата на чл. 84, § 1 от Виенската конвенция, в случаите на развалянето на договора за продажба на стоки, ако продавачът дължи да върне цената, той трябва също да плати лихва върху нея от деня, когато цената е била платена.   

 

С оглед уважаването на главните искове, предявените при условията на евентуалност искове по чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10,§ 3 от Регламент (ЕО) № 864/2007, вр. чл. 111, ал. 1 от КМЧП следва да бъдат оставени без разглеждане.

 

По разноските

 

Ищецът е поискал присъждане на направени по делото разноски. Установява разноски от 2 738. 16 лева платена държавна такса и 2 933. 75 лева адвокатско възнаграждение с ДДС, общо 5 671. 91 лева, които с оглед изхода на делото са дължими изцяло, на основание  чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Ответникът не е поискал присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне по чл. 78, ал. 3 от ГПК относно такива разноски.

 

Воден от горното съдът

 

                                              Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление ***,  да заплати на „УАБ М.Г.“, дружество, учредено съгласно законодателството на Република Литва, с търговски рег. номер ********, със седалище и адрес на управление Република Литва, представляван от А.Д.Д., гражданин на Република Италия, роден на ***г., с лична карта № *******, валидна до 24.01.2027г., с посочен съдебен адресат адв. З.З.,***, на основание чл.  81, § 2, вр. чл. 26, 49 и 72, и чл. 84, § 1 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки, вр. чл. 10, § 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г. относно приложимото право към извъндоговорните задължения, вр. чл. 111, ал. 2 от КМЧП, сумата от 35 000 евро (тридесет и пет хиляди евро), със законната лихва за забава от 18.06.2019г. до окончателното плащане, както и 690. 27 евро (шестстотин и деветдесет евро и двадесет и седем евроцента) изтекла лихва от 02.04.2019г. до 18.04.2019г., с  5 671. 91 лева (пет хиляди шестстотин седемдесет и един лева и деветдесет и една стотинки)   разноски по делото по чл. 78, ал. 1 от ГПК, като ОСТАВЯ без разглеждане предявените при условията на евентуалност искове по  чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10,§ 3 от Регламент (ЕО) № 864/2007, вр. чл. 111, ал. 1 от КМЧП.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. 

 

           

 

                                              

                                                                                  Съдия: