РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 09.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 254 / 2020 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 122, ал. 3, във вр. с чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Със Заповед № Л-526 от 13.05.2020 г. на Началника на Затвора – Ловеч, на основание чл. 38, ал. 1, т. 4 и чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС е отнета от л.св. Л.Г.З., ЕГН: **********, в полза на държавата собствеността върху иззетата на 24.04.2020 г. в 15 ч. вещ - 1 бр. батерия за мобилен телефон – черна на цвят – В2-5С, 3,7v 800 mah, литиева йонна Q 373132993281.
Със същата заповед е постановено средствата да се внесат в полза на Фонд „Затворно дело”.
Недоволен от заповедта е останал жалбоподателят л.св. л.св. Л.Г.З., ЕГН: **********, с адрес: ЗОЗТ „Атлант“, гр. Троян, понастоящем преведен в Затвора Плевен, който в срока по чл. 122, ал. 3 от ЗИНЗС е подал жалба срещу заповедта /като жалбата не е отговаряла на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 6 и т. 7 и чл. 151, т. 3 от АПК, поради което е оставена без движение с разпореждане от з.с.з. на 29.05.2020 г.
С определение от з.с.з. на 07.09.2020 г. съдът е констатирал, че с молба вх. № 2236 на л.св. Л.Г.З., ЕГН: **********, се отстраняват нередовностите на оспорването.
Със същото определение е констатирано, че видно от писмо вх. № 1891/29.05.2020 г. на Началника на Затвора – Ловеч, изпратено е копие от административна преписка, която е непълна, като не съдържа доказателства за компетентност на издателя на заповедта към датата на издаването – ст. комисар Р.Г., като липсват и доказателства дали има подадена жалба пред административния орган и на коя дата, както и копие от същата, както и изрична справка за отмяна на заповедта по чл. 111, ал. 2 от ЗИНЗС, ведно с копие на издаден акт за отмяна на същата. Поради това със същото определение са изискани от ответника незабавно в 1-дн. срок /но не по-късно от съдебното заседание/ сочените допълнителни доказателства.
Със същото определение са конституирани страните, делото е насрочено,
като се указано на жалбоподателя, че може
да заяви, че не желае да се яви или явяването му е невъзможно по здравословни
причини, както и че може да упълномощи защитник
Със същото определение е указана на ответника доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, както и указанията по чл. 163 от АПК.
С писмо, постъпило по ел. поща, вх. № 3332/09.09.2020 г. в 14,10ч. на ответника изрично се сочи, че: Заповед № Л-526 от 13.05.2020 г. на Началника на Затвора не е отменена, както и че Заповед № Л-526 от 13.05.2020 г. на Началника на Затвора не е обжалвана по административен ред.
Със същото писмо са представени изисканите с определението на съда от з.с.з. на 07.09.2020 г. писмени доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата и твърди, че иззетата му батерия не е била батерия за мобилен телефон, а батерия за радио, поради което твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Сочи, че му е известно, че лишените от свобода имат право да ползват радио. Представя в съдебно заседание индигиран син екземпляр от протокол за иззети вещи при личен обиск и претърсване от 24.04.2020 г., който собственоръчно е подписал. Моли обжалваната заповед да се обяви за нищожна.
Ответникът Началник на Затвора – Ловеч, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е неоснователна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК, съдът намира същият за законосъобразен.
Видно от Заповед № ЧР-05-223/24.11.2016 г. на Министъра на правосъдието и от акт за встъпване в длъжност от 28.11.2016 г, издателят на оспорената в настоящото производство Заповед № Л-526 от 13.05.2020 г. на Началника на Затвора – Ловеч – ст. комисар Р.Г. - е компетентно лице по смисъла на чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно спазването на установената форма, съдът намира, че заповедта отговаря на реквизитите на чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК, като изложените в заповедта правни и фактически основания са достатъчно ясни и непротиворечиви, като съответстват и на фактическите основания, съдържащи се в административната преписка.
В допълнение съгласно константната практика на административните съдилища мотивите на заповедта могат да се съдържат и в административната преписка, поради което съдът намира, че фактически основания за издаването на настоящата заповед се съдържат както в първоначалната административна преписка вх. № 1891/29.05.2020 г., така и в допълнително изисканата служебно от съда и представена административна преписка вх. № 3332/09.09.2020 г.
Отделно жалбоподателят представи в съдебно заседание и съдът прие индигиран син екземпляр от протокол за иззети вещи при личен обиск и претърсване от 24.04.2020 г., който е идентичен с представения от ответника на л. 7 от делото протокол.
Липсва отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Съдът намира, че при издаването на Заповед № Л-526 от 13.05.2020 г. на Началника на Затвора – Ловеч не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като следва да посочи, че основание за отмяна е само съществено нарушение на административнопроизводствените правила, каквото жалбоподателят не твърди, че е допуснато и съдът служебно констатира, че липсва. Поради това съдът констатира, че липсва отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Доводите на жалбоподателя за отмяна на заповедта са лаконични и касаят противоречие на заповедта с материалния закон.
Съгласно нормата на чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС – Министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват.
Съгласно ал. 2 на чл. 122 от ЗИНЗС – Предметите и парите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, се изземват. Собствеността им се отнема в полза на Фонд "Затворно дело" със заповед на началника на затвора.
Видно от представената от ответника Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на министъра на правосъдието, със същата е утвърден Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите.
Няма спор по делото, а и е видно от Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите, че в същия списък липсва батерия за мобилен телефон.
Жалбоподателят твърди, че иззетата му батерия с обжалваната заповед не е за мобилен телефон, а е батерия за радио, което му е разрешено да ползва, като в подкрепа на твърденията си представя индигиран син екземпляр от протокол за иззети вещи при личен обиск и претърсване от 24.04.2020 г., който собственоръчно е подписал.
Съдът констатира, че представеният в съдебно заседание индигиран син екземпляр от протокол за иззети вещи при личен обиск и претърсване от 24.04.2020 г. съответства напълно на копието на същия протокол на л. 7 от делото.
Видно от индигиран син екземпляр от протокол за иззети вещи при личен обиск и претърсване от 24.04.2020 г. и копието на същия протокол на л. 7 от делото, в същия протокол е описана подробно същата батерия, със същите идентификационни белези, както в обжалваната заповед, като не е посочено единствено, че иззетата батерия е за мобилен телефон.
Следва да се посочи, че жалбоподателят е подписал собственоръчно индигиран син екземпляр от протокол за иззети вещи при личен обиск и претърсване от 24.04.2020 г., което е видно от представения и приет протокол, както и от копието на същия протокол на л. 7 от делото.
При това положение съдът приема, че иззетата вещ с протокол за личен обиск и претърсване от 24.04.2020 г. е идентична на описаната в обжалваната заповед вещ - 1 бр. батерия за мобилен телефон – черна на цвят – В2-5С, 3,7v 800 mah, литиева йонна Q 373132993281.
Възражението на жалбоподателя, че иззетата батерия не била за мобилен телефон, а за радио остава недоказано.
Ето защо осъществен е фактическият състав на чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, и след като отнетата с обжалваната в настоящото производство вещ, не попада в Списъка по чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС - Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите, то обжалваната заповед съответства на разпоредбите на материалния закон.
Съдът намира, че обжалваната заповед е съобразена с материалноправните разпоредби – липсва и отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, като обжалваната заповед съответства и на целта на закона.
Видно е, че в утвърдения със Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на министъра на правосъдието Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите, същият Списък съдържа вещи от първа необходимост и осигуряващи хигиената и здравето на лишените от свобода, като всяка друга вещ/друг вид вещ, която не фигурира в същия Списък е забранена за лишените от свобода.
Поради това жалбата е неоснователна и недоказана, а обжалваната заповед законосъобразна.
От страна на ответника не се претендират разноски по делото, каквито не са и направени, предвид това, че ответникът не се представлява в съдебно заседание, поради което и съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските
На основание гореизложеното и чл. 122 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Заповед № Л-526 от 13.05.2020 г. на Началника на Затвора – Ловеч, издадена на основание чл. 38, ал. 1, т. 4 и чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС, с която е отнета от л.св. Л.Г.З., ЕГН: **********, в полза на държавата собствеността върху иззетата на 24.04.2020 г. в 15 ч. вещ - 1 бр. батерия за мобилен телефон – черна на цвят – В2-5С, 3,7v 800 mah, литиева йонна Q 373132993281.
Решението е окончателно.
АДМ. СЪДИЯ: