гр.
Сливен 02.06.2022 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Сливен, в закрито съдебно заседание
на втори юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Иглика
Жекова
като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова адм. дело № 129 по описа за 2022 год., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е образувано по жалба на Р.И.Т., с адрес ***
срещу Заповед № 391/03.07.2019 г. на Н. З. С., с която е определена работна
група, която да разглежда предложения на ИСДВР за л. от с., придобили формално
право за промяна на правното положение, Протокол № 1/10.03.2022 г. от заседание
на работната група, проведено на посочената дата, на което е прието решение да
бъдат предложени за облекчаване на правния статус определени лица и Приложение
към индивидуална програма за въздействие относно преглед на правен статус – м.
март 2022 г., изготвен от ИСДВР – Р. К.- с. на З. С.. В жалбата се поддържа, че
приложението е индивидуален административен акт, постановен при липса на
мотиви. Моли за отмяната на акта.
Н.на З. С.застъпва
становище, че приложението към индивидуалната програма за въздействие не
съдържа волеизявление с властнически характер, поради което подадената срещу
него жалба е недопустима. Съгласно становището, изразеното в приложението
мнение не отменя възможността на окръжния прокурор началникът на затвора или
лишеният от свобода да упражнят правото си по чл. 437 ал. 1 т. 1 и т. 2 и ал. 2
от НПК.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото,
съдържащи се в административна преписка, счита оспорването с жалбата за
процесуално недопустимо в хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК. Съображенията са
следните:
От фактическа страна е видно, че Р.И.Т. е лишена от
свобода и изтърпява в Затвора Сливен присъда по НОХД № 3043/2020г. на
Специализирания наказателен съд София в размер на 2 години и 6 месеца за
престъпление по чл. чл. 202, 201 и 308 от НК. Към 09.03.2022г. оспорващата е
изтърпяла фактически 1 година 9 месеца и 28 дни и от работа 1 месец и 28 дни, с
остатък 6 месеца и четири дни.
Със Заповед № 391/03.07.2019 г. Н.на З. С.разпоредил сформиране на работна група,
която да разглежда предложенията (становища) на ИСДВР за л. от с., които са
придобили формално право за промяна на правното положение. На 10.03.2022 г.
работната група провела заседание, чиито резултати са обективирани
в Протокол № 1, на което приела решение относно лицата, които да бъдат
предложени за облекчаване на правния статус.
Във връзка с правния статус на л. от с. за месец март
2022 г. е изготвено приложение към индивидуална програма за въздействие на Т.,
в което е отразено както следва: поведението на о.говори за стремеж за
постигане основно на лични цели и стремежи; пренебрегването на правила и
злоупотребата с гласувано доверие навеждат на извода, че при о.се запазват
първоначалните й убеждения, нагласи, ценности и виждания; предвид
необходимостта от преформулиране на така съществуващите вътрешни мисловни схеми
и когниции следва общопенитенциарното
въздействие да продължи спрямо л.с. Т., с мнение да не бъде предсрочно о.. В
тази връзка от с. – ИСДВР Р. К.в изготвеното приложение към индивидуалната
програма за въздействие е дадено отрицателно заключение за предложение по чл.70
от НК за условно предсрочно о. – „не“.
Настоящата съдебна инстанция намира, че оспорените
заповед и протокол от проведено заседание на работна група не съставляват
индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК. Съгласно
цитираната норма, индивидуален административен акт е изричното волеизявление
или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен
орган или на друг овластен със закон за това орган
или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите,
предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или
непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни
граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Видно от
съдържанието на двата акта, същите са с вътрешно служебен характер, с тях не се
засягат права, свободи или законни интереси на лица или организации, предвид
което жалбата срещу същите се явява подадена срещу акт, неподлежащ на
оспорване.
На следващо място съдът, при преглед на съдържанието на
оспореното приложение, обективиращо констатации на изготвилия
го орган, намира, че същото няма характеристиката на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК. Приложението е
издадено на основание чл. 156 ал. 1 от ЗИНЗС, чл. 129 ал. 1 от ППЗИНЗС и чл. 131
от ППЗИНЗС. Съгласно чл. 156 ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 129 aл. 1 от ППЗИНЗС, за
всеки осъден се изготвя индивидуален план за изпълнение на присъдата,
който включва дейности и програми за въздействие за ресоциализация
на о. и по който се провежда социално-възпитателната работа. Съгласно чл. 156
ал. 3 от ЗИНЗС, две от целите на индивидуалния план за изпълнение на п.са: превеждане
за изтърпяване на н. н. в з. з. от по-лек тип; условно предсрочно о.. Планът на
п.е част от професионалната документация, свързана със социалната
дейност и възпитателна работа, в местата за л.от с.. Съобразно разпоредбата на чл.
131 от ППЗИНЗС,
инспекторът по социални дейности и възпитателна работа, отговарящ за конкретна з.група,
изготвя аргументирани предложения за правния статус на л. от с.. В случая от
приложената длъжностна характеристика на и. Р. К.в т. 3 на раздел V - Преки задължения, се
установява, че задължение на служителя е
да изготвя предложения за промяна на правния статус на л. от с.. Същият изготвя оценка на правонарушителя,
планира присъдите и реализира програмите за въздействие и изготвя доклади за
резултатите от третирането. В преките задължения на инспектора, съгласно чл. 158 т. 1 от ЗИНЗС попада и информирането относно правния и социалния статус и
възможностите за облекчаване на условията за изтърпяване на наказанието.
Анализът на цитираните
норми и приобщените към делото доказателства налагат извод, че оспореното в
настоящото съдебно производство приложение към индивидуална програма за
въздействие не е индивидуален административен
акт и не подлежи на съдебно оспорване. Оспореното приложение има
съдържание, с което се отчитат постиженията и негативните прояви, установената
промяна в стойностите на риска и препоръките за л. от с. за следващия период. Лицето се уведомява за
изготвеното приложение срещу подпис, набелязват се целите, които следва да
бъдат постигнати и периода за постигането им. Оспорваният от Р.И.Т. документ,
представляващ приложение към индивидуалния план и писмената форма е
такъв, чрез който се запознават всички о.за резултатите от прегледа на правния
им статус. Приложението е съобразено с цитираните по-горе законови разпоредби и
в него е записана информация, базирана на поведението и активността на л. от с.,
свързана с целите в индивидуалния план. Това приложение не съдържа властническо волеизявление на
административен орган, не създава права и задължения и с него не се засягат
законни интереси на оспорващата Т., тъй като има за цел да улесни работата на
администрацията и служи за уведомяване на лицето, за което се отнася за нивото
на постигната от него промяна и необходимостта от продължаване на п.
въздействие. Следва да се отбележи, че на съдебен контрол би подлежала заповедта
за промяна на р. на л. от с., но конкретния случай не е такъв.
Ето защо в случая липсва годен предмет на съдебно
оспорване и жалбата е процесуално недопустима, поради което следва да се остави
без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати.
За пълнота на
изложението, следва да се отбележи, че отразеното в това приложение не отменя
възможността на окръжният прокурор, началникът на з. или л. от с. да упражнят
правото си по чл. 437 ал. 1 т. 1 и т. 2 и ал. 2 от НПК. За н. на з. съществува правна възможност да прави предложение за
предсрочно о., само когато са налице неоспорими доказателства за
поправяне на о.съгласно чл. 439а от НПК, което предложение се разглежда от
Окръжен съд Сливен. Съгласно чл. 437 от НПК, компетентен съд за
разглеждане на предложения и молби от л. от с. за условно предсрочно о. по чл. 70 и чл. 71 от НК е Окръжният съд по местоизпълнение
на наказанието, който преценява дали са налице доказателства за поправяне на о.
съобразно чл. 439а от НПК. Видно от изразеното от Н. на З. становище към
момента няма данни да е постъпвала молба за у. – п.о. от оспорващата
Р.И.Т.. Съдът следва да отбележи, че в случай, че от Т. бъде подадена такава молба, то Окръжен съд Сливен ще бъде
компетентен да извърши преценка дали са налице доказателства за п. й съобразно
чл. 439а от НПК.
По изложените съображения и на осн. чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд
Сливен,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р.И.Т., с адрес ***
срещу Заповед № 391/03.07.2019 г. на Н. З. С., с която е определена работна
група, която да разглежда предложения на ИСДВР за л. от с., придобили формално
право за промяна на правното положение, Протокол № 1/10.03.2022 г. от заседание
на работната група, проведено на посочената дата, на което е прието решение да
бъдат предложени за облекчаване на правния статус определени лица и Приложение
към индивидуална програма за въздействие относно преглед на правен статус – м.
март 2022 г., изготвен от ИСДВР – Р. К.- с. на З. С., като недопустима поради
липса на предмет.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 129/2022г. по
описа на Административен съд Сливен.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи.
Административен
съдия: