Решение по дело №762/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 678
Дата: 9 ноември 2023 г.
Съдия: Мария Райкинска
Дело: 20231001000762
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 26 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 678
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова

Мария Райкинска
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20231001000762 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 786/19.06.2023 г. по т.д. № 1524/2022 г. на СГС, VI-12 състав е
отменено на основание чл. 74 ТЗ по иск, предявен от Н. Р. Р. срещу „Меридиан Турс“
ООД решението, взето на проведеното на 05.08.2022 г. общо събрание на дружеството
за освобождаване от длъжност на управителя Н. Р. Р..
Ответникът „Меридиан Турс“ ООД е депозирал въззивна жалба против
първоинстанционното решение, с което го обжалва изцяло. Поддържа, че
първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при
съществени процесуални нарушения и необоснованост. На първо място се сочи, че
липсвала надлежно учредена представителна власт за пълномощниците на ищеца, като
ответникът своевременно оспорил представеното пълномощно и поискал откриване
производство по оспорването му по чл. 193 ГПК, но това искане неправилно било
оставено без уважение. Направено е искане въззивната инстанция да открие
производство по оспорване на пълномощното по чл. 193 ГПК.
На следващо място се поддържа, че решението е постановено при неправилно
възприети фактически обстоятелства и при липса на обсъждане в съвкупност на
доказателствения материал. Излагат се доводи за неправилен извод на съда, че
изискването на чл. 7.8 от дружествения договор не е било изпълнено, както и че
ответникът е действал недобросъвестно, тъй като към момента на изпращане на
поканата за проведеното общо събрание знаел, че съдружникът е претърпял инсулт и е
приет в болнично заведение. Поддържа, че ищецът редовно е поканен за общо
събрание чрез Телепоща със заверка на съдържанието и че събранието е редовно
проведено според обявения дневен ред. Сочи, че щом поканата е връчена, без значение
е въпросът дали ищецът се е запознал със съдържанието й, поради което съдът
1
необосновано приел, че същата не е лично връчена на ищеца. Сочи още, че твърде
късно е получил медицински документи, установяващи състоянието на ищеца.
Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено
друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск.
В проведеното открито съдебно заседание на 31.10.2023 г. съдът се е произнесъл
по направеното от жалбоподателя искане за откривана производство по реда на чл.
193 от ГПК за оспорване пълномощното, дадено от ищеца в полза на неговите
процесуални представители, като го е намерил неоснователно. Прието е, че според
трайно възприетото в съдебната практика, израз на която е и цитираното още от
първоинстанционния съд решение № 296/05.04.2017 г. по гражданско дело №
1776/2016 г. на IV отделение на ВКС, интерес от оспорване на пълномощното,
включително на адвокатското такова, има само страната упълномощител, тъй като
само тази страна може да се позовава на недействителност на действията, извършени
от мнимия пълномощник, действащ без представителна власт. В същото време само
тази страна упълномощител може да потвърди извършените без представителна власт
действия. Ако би било дадена възможност на насрещната страна да оспорва
представителната власт на пълномощниците на насрещната страна, така би я лишило
от възможност евентуално да потвърдят пълномощното. В същото време, както е
прието в цитираното решение, извършените от пълномощника процесуални действия
обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по
отношение на нея, затова това пълномощно нито вреди на другата страна в
производството, нито я обвързва с него. Съществуването на упълномощителната
сделка е от значение само за отношенията между упълномощителя и пълномощника,
но не и за спорните отношения между далата пълномощното страна и насрещната
такава. Затова пълномощното не се преценява от съда при постановяване на решението
му по съществото на спора. Настоящият съдебен състав е споделил така изложените
мотиви и съответно крайният извод вследствие на тях, че насрещната страна няма
интерес да оспорва пълномощно на адвокатите на ищеца, поради което и доколкото
такъв интерес е необходим за откриване производство по чл. 193 от ГПК, такова е
прието, че не следва да бъде откривано.
Ответникът Н. Р. Р. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага
доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във
връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът Н. Р. Р. е твърдял в исковата си молба, че е съдружник в ответното
дружество „Меридиан Турс“ ООД. На 10.08.2022 г. ищецът узнал от заявеното за
вписване в търговския регистър, че е проведено Общо събрание на 05.08.2022 г., на
което той е освободен като управител на дружеството. Ищецът поддържа, че не е
получавал покана за участие в това Общо събрание, което е в нарушение на чл. 139 ТЗ
и чл. 7, т. 7.8, пара. 1 от Дружествения договор, според които Общото събрание се
2
свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата
на заседанието, освен ако не е предвидено друго в Дружествения договор, като в
случая конкретният дружествен договор не предвижда друго. Посоченото нарушение
водело до незаконосъобразност на взетите от ОС решения. Ищецът поддържа, че
отново от представените в ТРРЮЛНЦ документи установил, че за установяване
редовното свикване на ОС ответникът е представил съобщение до ищеца, изпратено по
Телепоща, което същият отрича да е получавал. Ищецът сочи и други пороци при
свикването на ОС, а именно разминаване в часа, обявен в съобщението с Телепоща
9.00 ч. и часът, отбелязан в протокола от провеждането му – 10.00 ч. Също така в
протокола не било отбелязано място на провеждане на заседанието, което било пречка
да се установи дали събранието е проведено на обявеното в поканата място. Според
ищеца събранието било проведено в кантората на нотариус Л. Ч., която заверила
нотариално Протокола от ОС, тъй като в него не било посочено, че заверката е
извършена извън кантората на нотариуса.
Ищецът е посочил още, че в ТРРЮЛНЦ е постановен отказ от вписване на
посоченото решение на ОС, но за него съществувал правен интерес да го оспорва, тъй
като във вътрешните отношения между управителя и дружеството, а и между
съдружниците това решение имало действие. Дружеството вече било спряло достъпа
на ищеца до дружествената документация, до банковите сметки и служебната
електронна поща.
Предвид изложеното ищецът е поискал съдът да постанови решение, с което да
отмени като незаконосъобразно взетото на 05.08.2022 г. решение на ОС за
освобождаването му като управител на дружеството.
Ответникът „Меридиан Турс“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, с
който е оспорил основателността й. Ответникът не е оспорвал, че ищецът е съдружник
в дружеството и е бил негов управител. Поддържал е обаче, че ищецът е надлежно
поканен за ОС на 05.08.2022 г. чрез Телепоща и е сочил като неверни твърденията му в
обратна посока, както и твърденията му, че поканата има и други нередовности, както
и че ОС е проведено в друг час и на друго място, различни от посочените в поканата.
Посочено е още, че ищецът не е изпълнявал задълженията си на управител, считано от
юли 2022 г. и трайно отсъствал от дружеството. Липсата на информация за причините
за това отсъствие и неоткриването на ищеца на неговия адрес, мотивирало ответното
дружество да го покани за ОС чрез Телепоща на Български пощи. Противно на
твърденията на ищеца процесното ОС било проведено по посочения и обявен в
поканата дневен ред, както и в посоченото в нея време и място. Съдружниците
изчакали един час, за да дадат възможност на ищеца да дойде на събранието.
Поддържа, че ОС е свикано и проведено законосъобразно, поради което
законосъобразно е и взетото на него решение, поради което ответникът е искал да бъде
отхвърлен предявения иск като неоснователен.
В допълнителната искова молба и отговора на допълнителната искова молба
страните са доразвили доводи в подкрепа на твърденията си и съответно възраженията
си срещу твърденията на насрещната страна. Ищецът е направил ново твърдение, че
дъщеря му е уведомила съдружниците, управителя и главния счетоводител по
електронна поща, че Н. Р. е хоспитализиран още на 18.07.2022 г. поради прекаран
мозъчен инсулт, поради която причина и не е имало как да получи поканата на
домашния си адрес.
За установяване твърденията и възраженията на страните по делото са събрани
писмени доказателства.
Видно от представения Дружествен договор на „Меридиан Турс“ ООД, Н. Р. Р. с
адрес гр. София, Вилна зона Люлин е съдружник в дружеството, притежаващ 20 дяла
3
самостоятелно, 1 дял съвместно със съдружника С. Г. Т. и един дял съвместно със
съдружника В. Х. П.. Съгласно чл. 7.8. от него Общото събрание се свиква с писмена
покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието и в
нея се посочва и дневния ред.
В Протокол от Общо събрание на „Меридиан Турс“ ООД от 05.08.2022 г. е
удостоверено, че на посочената дата е проведено ОС на съдружниците, на което са
присъствали съдружниците П. А. К., В. Х. П. и С. Г. Т.. Същото е проведено при
дневен ред с единствен въпрос, а именно освобождаване от длъжност на управителя Н.
Р. Р.. След проведени дискусии и при отчитане здравословното състояние на единия
управител е взето решение за освобождаване на досегашния управител Н. Р. Р., като
дружеството ще се управлява и представлява от досегашния управител П. А. К.
самостоятелно.
Представено е съобщение със заверка на съдържанието, изпратено по Телепоща
от гр. Несебър до Н. Р. Р., гр. София, Вилна зона Люлин 999, изходящо от П. А. К., с
което последният, в качеството си на управител на „Меридиан Турс“ ООД е отправил
покана за участие в Общо събрание на дружеството, което ще се проведе на 05.08.2022
г. от 09.00 ч. в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг-Изток, хотел Меридиан, партерен етаж,
конферентна зала с дневен ред: Освобождаване от длъжност на управителя Н. Р. Р..
Проект за решение: Освобождава от длъжност на управителя Н. Р. Р.. В бъдеще
дружеството ще се управлява и представлява от досегашния управител П. А. К.. В
Съобщението е отбелязано, че същото е предадено на пощенска станция в гр. Несебър
на 27.07.2022 г. и на същия ден в пощенска станция в гр. София. Телепощата е върната
с отбелязване „Преместен“.
Видно от издадено от УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД Болничен лист Н.
Р. е бил на болнично лечение от 13.07.2022 г. до 24.10.2022 г. Същото се установява и
от представена Епикриза на Н. Р. Р., според която Н. Р. Р. е хоспитализиран на
13.07.2022 г. в Отделение по интензивна терапия и медицина на съня с Диагноза
Исхемичен инсулт. Интракраниална оклузия на лява вътрешна сънна артерия.
Десностранна централна тежка хемипареза до плегия за ръката. Моторна афазия.
Артериална хипертония. Тиреотоксикоза.
Представено е електронно писмо от 18.07.2022 г., озаглавено „Временно
отсъствие Н. Р.“, изпратено до множество лица, с което Р. Р. ги уведомява, че
деликатното състояние на баща й налага отсъствието му за неопределено време, но
моли да й се изпраща всяка информация, която тя да може да предаде на баща си.
Разпитани са двама свидетели.
Свидетелката С. Г. Т. е посочила, че е търговски директор на „Меридиан Турс“
ООД и съдружник. Контактувала с Н. Р., нейният офис бил на морето, той бил там през
март 2022 г., по-късно контактували по телефона. Присъствала, когато било взето
решение за свикване на ОС на 05.08.2022 г. след като станало ясно, че Р. е получил
заболяване и не може да се явява на работа, след като получили писмо от неговата
дъщеря Р. Р. и от неговата съпруга. Взели решението в хотела на морето. Взели
решение за освобождаването, тъй като не искали да се изнася информация от фирмата,
каквато информация искала дъщерята, а от съпругата получавали обидни съобщения.
Свидетелката разбрала първо от счетоводителката, че Н. Р. е болен, която пък разбрала
от дъщеря му, че той е в болница. Счетоводителка говорила и с г-н К. Това било на
15.07.2022 г. Решението за общото събрание взели във втората половина на юли. След
това взели решение да се изпрати Телепоща. Знаели, че г-н Р. обикновено стои в офиса
в гр. София, но счетоводителката казала, че го няма там. Събранието се провело в
хотела в к-с Слънчев бряг. Изчакали един час и го провели в 10 ч. Там не присъствал
нотариус, а те по-късно отишли при нотариус да им завери подписите.
4
Свидетелката К. Я. е посочила, че работи в „Меридиан Турс“ ООД от 18.12.2012
г. кат оглавен счетоводител. Знае за проведено на 05.08.2022 г. ОС на съдружниците и
знае от г-жа Т., че покана е изпратена по Телепоща. Последно се чула с господин Р. на
13.07.2022 г. във връзка с подготовка на документите му за пенсиониране. Потърсила
го на 15.07.2022 г., но той не вдигнал и не й върнал обаждането. Малко след това се
обадила дъщеря му, която видяла, че счетоводителката звъни на баща й и я уведомила,
че баща й е получил инсулт. Веднага уведомила г-жа Т., а тя – г-н К.. Знае, че
съпругата му работи в ИСУЛ и предположила, че и г-н Р. е настанен там. Не е казвала
на С. Т. или другите съдружници, че г-н Р. не идва на работа, тя и не знае, тъй като са в
различни офиси. Предполагала, че след инсулта не е ходил на работа. В началото на
ноември получила документация за състоянието на Р..
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав
намира следното от правна страна:
По допустимостта:
Съгласно чл. 74, ал. 1 ТЗ, всеки съдружник или акционер може да предяви иск
пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото
събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на
учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу
дружеството в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или
когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването,
но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.
В трайната практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК, (напр. Решение
№ 204 от 6.06.2012г. на ВКС II ТО, по т. д. № 898/2010г., решение № 128/19.11.2009г.
на ВКС, І ТО, по т. д. № 269/2009г., Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. №
500/2009 г., II т. о., ТК и др.) се приема, че в производството по чл. 74 ТЗ на служебна
проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск,
подлежи не правният интерес, който принципно съществува при законодателно
уредените конститутивни искове, а наличието на активна легитимация за ищеца,
изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер в дружеството,
чиито решения на общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качеството
следва да е налице към момента на провеждане на заседанието на Общото събрание,
взело оспорваните решения. Последващото отпадане на това негово качество е
ирелевантно. Преценката за допустимост на иск по чл. 74 ТЗ следва да бъде извършена
единствено с оглед качеството на ищеца като съдружник или акционер към момента на
провеждане на Общото събрание и съответно с оглед спазването на предвидения в чл.
74, ал. 2 ТЗ преклузивен срок.
Искът, предмет на настоящото производство е предявен от Н. Р. Р. срещу
решението, прието на Общото събрание на „Меридиан Турс“ АД, проведено на
05.08.2021 г. Страните не спорят, че ищецът е бил съдружник в ответното дружество
към посочената дата, а и това се установява от вписванията в ТРРЮЛНЦ по партида на
ответното дружество. Искът в същото време е предявен на 19.08.2022 г., поради което
несъмнено е в установения с чл. 74, ал. 2 ТЗ срок. Ето защо искът е допустим,
съответно допустимо е обжалваното решение, постановено по този иск.
По основателността на иска.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по т. д. №
1/2002 г. на ОСГК съдът може да разгледа само основанията за незаконосъобразност на
оспорените решения на ОС, въведени с исковата молба или по-късно, но в
преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Разглеждането на други основания е
недопустимо и би довело до недопустимост на съдебното решение. Тези основания
могат да бъдат обстоятелства, водещи до процесуална или материална
5
незаконосъобразност на взетите решения. От първия вид основания са нарушения на
императивни процесуални норми на закона и Устава за свикване и провеждане на ОС,
които водят до незаконосъобразност на всички взети решения, а от втория вид са
нарушения на императивни норми на материалния закон и материалноправни правила
на Устава при вземането на конкретни решения, които пък водят само до
незаконосъобразност на съответното решение.
Въведените от ищеца с исковата молба основания за незаконосъобразност на
решенията на ОС от 05.08.2021 г. касаят както пороци при свикването, така и пороци
при провеждането на ОС и ще бъдат разгледани в поредността, в която са въведени от
ищеца.
На първо място той е твърдял, че е нарушена разпоредбата на чл. 139 ТЗ и
възпроизвеждащата я разпоредба на чл. 7.8 от Дружествения договор, уреждащи
необходимостта всеки съдружник да бъде поканен за ОС с писмена покана, съдържаща
дневния ред на ОС, получена от съдружника най-малко 7 дни преди събранието, тъй
като такава изобщо не бил получавал.
В тежест на ответното дружество е да докаже, че е изпратил такава покана до
ищеца и той я е получил поне 7 дни преди събранието, лично или чрез пълномощник.
Законът не урежда конкретен способ на изпращане на поканата за ОС, но дава
приоритет на предвиденото в дружествения договор. Доколкото в дружествения
договор на „Меридиан Турс“ ООД не е предвидено нищо различно от правилото на чл.
139, ал. 1 ТЗ, то изцяло приложима е тази норма. Относно начина на изпращане на
поканата, съдебната практика трайно е установила правилото, че законът акцентира
най-вече върху доказаността на факта на получаването на поканата за събранието от
съдружника, като способът, по който е станало това, няма решаващо значение.
Уведомяването може да се осъществи като се използва връчване чрез нотариус, по
пощата, чрез лицензирано дружество за пощенски или куриерски услуги, по факс и пр.,
но независимо кой връчва поканата от името на дружеството, то връчването трябва да
стане лично на съдружника - физическо лице (така напр. Решение № 196/17.12.2009 г.
по т. д. № 2082009 г. на ІІ т. о., в Решение № 74/14.07.2011 г. по т. д. № 633/2010 г. на І
т. о., Решение № 104/03.10.2011 г. по т.д. № 876/2010 г. на ВКС, І т. о., Решение №
5/05.09.2013 г. по т.д. № 785/2011 г. на ВКС, І т. о. и др.).
Същевременно съдебната практика приема, че е допустимо не само лично
връчване на поканата, но и фингирано такова, щом то е законоустановено при
конкретния избран способ за връчване или уговорено в договор (така напр. Решение №
85/12.07.2019 г. по т.д. № 1966/2018 г. на ВКС, ІІ т. о.) Такова фингирано връчване
може да е уговорено и в дружествения договор.
При липса на уговорка в договора относно връчването на поканата, връчена
редовно от външна страна и съответно достигнала до съдружника е например покана,
която му е предадена лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане
от нотариус (чл.50 ЗННД) или от частен съдебен изпълнител (чл.43 ЗЧСИ). При
връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл.37-58 ГПК,
като отказът за получаване по чл.44 ГПК или отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се
удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.
В случай, че дружеството е избрало да връчи покана до съдружника чрез
пощенска пратка, то съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 и ал. 2 от Закона за
пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки се определят
според Общи правила, каквито са приети с решение № 581/27.10.10 г. от Комисията за
регулиране на съобщенията (Обн. ДВ, бр.45 от 15 Юни 2010г., изп. и доп. ДВ, бр. 19 от
02.03.2018 г.) Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъщественото
връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на
6
получателя срещу подпис (чл.5, ал.1 от Общите правила) или на пълнолетен член на
домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за
самоличност (чл.5, ал.2 от Общите правила). В чл.5, ал.3 на Общите правила са
разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато
препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса. Пощенският
оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и същата е върната на
подателя съгласно изричното указание в чл.14 от правилата. Общите правила и чл.36,
ал.2 от Закона за пощенските съобщения не въвеждат фикция, че при липса на
фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор
по чл.5, ал.3, пратката ще се счита за доставена на получателя. Удостоверителното
изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в
пощенската служба по чл.5, ал.3 от Общите правила не презумира недобросъвестното
поведение на получателя (например укриване или отказ за получаване или узнаване на
съдържанието на съобщението), тъй като последният не е страна по договора между
подателя и пощенския оператор.
В случая ответното дружество е избрало да изпрати покана до ищеца чрез
услугата „Телепоща“. Това е услуга на „Български пощи“ АД, която представлява
услуга за приемане, предаване по факс и доставяне на съобщения по реда на
препоръчаните кореспондентски пратки – на адреса на получателя срещу подпис. По
делото е представен попълнен формуляр за използване на услугата Телепоща, като
видно от него изпратена е покана до Н. Р. Р. за участие в насрочено на 05.08.2022 г. ОС
на „Меридиан Турс“ ООД, като е посочен и дневния ред и мястото за провеждане на
ОС. Представени са и две отбелязвания от пощенски служител за две дати, на които е
изпращано съобщение до ищеца за наличието на пратка по Телепоща. Настоящият
съдебен състав обаче не споделя твърденията на ответника, поддържани и в писмените
му бележки, че изпращането на тези съобщения до ищеца е равнозначно на получаване
от негова страна на пратката. Такова фингирано връчване не е нито предвидено в
Общите условия за пощенски пратки, нито то би обвързало ищеца, доколкото той не е
страна по договора между изпращача и пощенския оператор. Такава уговорка за
фингирано връчване липсва и в Дружествения договор. В същото време, както бе
посочено по-горе, нормата на чл. 139, ал. 1 ТЗ акцентира върху получаването на
поканата. Доказателства за получаване на поканата от Н. Р., удостоверено от
пощенските служители по делото не са представени. Напротив, пратката е върната с
отбелязване „Преместен“. Това е достатъчно, за да бъде прието, че този съдружник не е
поканен за ОС на 05.08.2022 г. според изискването на закона, опорочена е процедурата
по свикване на събранието, довело до процесуална незаконосъобразност на
проведеното на 05.08.2022 г. в отсъствие на Н. Р. ОС. Посоченото налага взетото на
това ОС решение да бъде отменено като незаконосъобразно.
За пълнота следва да бъде посочено, че не се установяват другите сочени от
ищеца пороци при провеждане на процесното ОС – ОС не се е провело от 09.00 ч., но
само защото според свидетелските показания провеждането му е отложено с един час,
за да бъде изчакан неявилият се съдружник. По-късното провеждане на събранието
няма данни да е възпрепятствало присъствието на ищеца.
Неоснователно е и неговото твърдение, че събранието не е проведено на
посоченото в поканата място. Свидетелите сочат, че същото е било проведено в хотел
Меридиан в к.к. Слънчев бряг, което място е посочено и в поканата.
Отново за пълнота следва да бъде посочено още, че неоснователно ответното
дружество поддържа твърдение за незнанието му за причините, поради което ищецът
отсъства. В протокола от ОС на 05.08.2022 г. е посочено, че ищецът се освобождава от
длъжността управител, заради налични здравословни проблеми. За тази причина за
свикване на ОС с посочения дневен ред свидетелства и свидетелката Т.. Освен това
7
разпитаните свидетели Т. и Я. еднозначно сочат, че съдружниците Т. и К. са
уведомени, че ищецът е получил инсулт и е в болница още на 15.07.2022 г., от дъщеря
му Р. Р., която е предала на главната счетоводителка К. Я., а последната е предала на
съдружниците, като поддържаните контакти с дъщерята са давали възможност да се
узнае и временното местонахождение на ищеца в онзи момент и при добросъвестно
изпълнение задължението за изпращане на покана до него, същата да бъде изпратена в
болницата.
Поради достигане от въззивната инстанция до краен извод относно
незаконосъобразността на взетото на 05.08.2022 г. от съдружниците на „Меридиан
Тур“ ООД решение, съответно за отмяната му, който извод е идентичен с този на
първата инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
правилно.
По разноските: При този изход от спора пред въззивната инстанция право на
разноски има въззиваемият. Той е сторил такива в размер на 1400 лева за адвокатско
възнаграждение. Съдът намира направеното от насрещната страна възражение за
прекомерност на разноските неоснователно. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение по иск с правно основание чл. 74 ТЗ е в размер на 1250 лева, като
заплатеното от въззиваемият надхвърля този минимум незначително. Ето защо
жалбоподателят дължи да заплати на въззиваемият разноски пред въззивната
инстанция в размер на 1400 лева.
Воден от изложеното Апелативен съд – София

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 786/19.06.2023 г. по т.д. № 1524/2022 г. на СГС,
VI-12 състав.
ОСЪЖДА „Меридиан Турс“ ООД, ЕИК ********* да заплати Н. Р. Р., ЕГН
**********, сумата 1400 лева - адвокатско възнаграждение пред САС.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8