№ 1928
гр. София, 19.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Христина Михайлова
Атанас Н. Атанасов
като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно частно наказателно
дело № 20221100600068 по описа за 2022 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти въззивен
състав, в закрито разпоредително заседание, проведено на деветнадесети септември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ХРИСТИНА МИХАЙЛОВА
АТАНАС Н. АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНЧД № 68/2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.
С определение № 1722 от 25.11.2021 г. по НЧД № 20211110214743 по описа за 2021
г., Софийският районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 134-ти състав, е
потвърдил постановление на Софийската районна прокуратура (СРП) от 24.09.2021 г.,
изведено от канцеларията на същата дата, с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 3383 ЗМК – 994/2017 г. по описа на 08 РУ –
СДВР, пр. пр. № 31192/2017 г. по описа на СРП, образувано с постановление на прокурор
при СРП от 24.07.2017 г. и водено за престъпление по чл. 325в, ал. 1 от НК, а именно за
това, че на 09.06.2017 г., около 14.00 ч., в гр. София, кв. ****, не положил достатъчно грижи
за гръбначно животно (куче), което се е намирало под негов надзор, в резултат на което то е
1
причинило средна телесна повреда на Б. Д. С..
По досъдебното производство не е привличано в процесуалното качество на
обвиняем лице.
Срещу така постановеното определение на СРС – НО, 134-ти състав е подадена жалба
от посочения като пострадал Б. Д. С., чрез процесуалния му представител – адв. А.П., АК –
Хасково. В същата се твърди, че и наблюдаващият прокурор при СРП, и решаващият
първоинстанционен съд, приемайки, че собственикът на кучето Н. е положил достатъчно
грижи за гръбначното животно, намиращо се под негов надзор, са пропуснали да изяснят в
какви точно действия или бездействия се е изразило полагането на тези грижи в контекста
на изяснените от заключенията на способите за доказване – етологични експертизи,
изисквания за отглеждане на различните породи кучета. Излага се, че съгласно експертните
заключения, основната цел при отглеждане на куче – пазач не е нападателната, а сигнално
– охранителната, която се реализира чрез присъствието на кучето и неговия лай, като,
съгласно заключението на вещото лице, такова присъствие и лай (вокализация) са били
осъществени; кучето Рекс е с напълно нормален поведенчески статус и модел, без
патологични маркери (отклонения); не е проявена и необоснована агресия от Рекс,
изпълняващ задълженията си на охранител. Застъпва се, че от вниманието на прокурора и на
съда са убягнали и са останали необсъдени следните обстоятелства: това, че освен С., през
лятото на 2017 г. кучето Рекс е ухапало и Й.Б.А. по лявата ръка и левия крак, което го е
принудило да напусне работа, а съгласно твърденията му това куче „много хапело“; това, че
в протокола за оглед на местопроизшествие от 09.10.2017 г. е записано, че кучето е
агресивно и се спуска към всеки преминаващ около портала пешеходец; това, че са били
поставени две табели „Зло куче!“, което, според жалбоподателя, потвърждава факта, че
собственикът е познавал нрава и характера на кучето. Въз основа на тези обстоятелства и в
частност – въз основа на данните за осъществени две нападения над хора при
непредизвикана агресия, процесуалният представител на пострадалия С. прави извод, че Н.
не е положил никакви грижи, за да попречи на кучето „Рекс“ да напада хора. Желае се
отмяна на определението на СРС и на постановлението на наблюдаващия прокурор при СРП
и връщане на досъдебното производство на прокурора със задължителни указания по
приложението на закона.
Съдебният състав, след като се запозна с подадената жалба и след като извърши
преценката по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК, установи, че същата е депозирана в
законоустановения 7-дневен срок от получаване на определението на СРС, от надлежно
легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално
допустима.
След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по
отношение на редовността (допустимостта) на въззивната жалба, съдът пристъпи и към
преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт, както и на контролираното от районния съд постановление за прекратяване на
наказателното производство на СРП.
2
Преценката по обосноваността на първоинстанционния съдебен акт и на
контролираното от районния съд постановление за прекратяване на наказателното
производство включва в себе си извършването на анализ и произнасяне по въпросите: (1)
извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта на чл. 14,
ал. 1 от НПК, т. е. съдържа ли се в делото потенциал за събиране на нови доказателства или
всички възможни и необходими за конкретния случай такива вече са събрани и проверени;
(2) от установените доказателства изведени ли са верните фактически изводи, т. е.
съответства ли приетата от органа на досъдебното производство и потвърдена от първия съд
фактическа обстановка на събрания и проверен по делото доказателствен материал, или е
допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата (изопачаване, пренебрегване,
превратно интерпретиране), довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение
и на контролирания съд; (3) допуснато ли е съществено процесуално нарушение при
оценката (не при събирането и проверката) на доказателствата – игнориране на част от тях,
неконстатиране, респективно необсъждане, на съществуващи противоречия между
определени доказателствени източници, позоваване на доказателствени материали, които не
са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред и т. н.
Съдът, обаче, е ограничен при изпълнение на тези си правомощия от пределите на
компетентността на прокурора. В рамките на тези ограничения, съответният произнасящ се
съдебен състав не може да установява нова, своя фактическа обстановка, чрез собствена
интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства
(в този смисъл и решение № 60/2003 г. на І-во н. о. на ВКС). Правомощията на съда в
процедурата по чл. 243, ал. 5 – ал. 8 от НПК не са в същия обем, както в съдебната фаза на
наказателния процес, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК. Регулираните
правоотношения са от различен порядък, тъй като в единия случай се касае до съдебен
контрол върху досъдебната дейност, когато делото е прекратено преди да е стигнало до
съдебната фаза, а в другия – за преценка на съда, осъществяваща се в съдебната фаза, при
повдигнато с внесен обвинителен акт обвинение. Изложеният извод произтича и от
самостоятелните правомощия на прокурора, както и от господстващото му, главно
процесуално значение, респективно правомощия, в досъдебната фаза на наказателния
процес, където той се явява dominus litis (господар на процеса). Ако съдът прецени, че
изложената в постановлението за прекратяване на наказателното производство фактическа
обстановка е формирана въз основа на грешни фактологични изводи, като грешката е
резултат от някоя или някои от по-горе посочените причини, той не може самостоятелно да
я изменя, като излага свой прочит на доказателствените материали, а следва да
отмени/измени контролирания акт, като посочи в какво се състои констатираното
нарушение/я при оценката на събрания доказателствен материал (например непълнота на
разследването, допусната логическа грешка, превратно интерпретиране на доказателство/а и
пр.).
От своя страна, преценката за законосъобразност обхваща въпросите, съответстват ли
актовете на първоинстанционния съд и на прокуратурата на нормите на материалния и
процесуалния закон. В рамките на тази преценка съдът преценява дали е допуснато
3
съществено процесуално нарушение, което е отстранимо и което е довело по някакъв начин
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на неговия защитник или на
пострадалия/ощетеното юридическо лице. Като такива могат да се очертаят неправилно
приложена разпоредба на процесуалния закон или изобщо неприложена такава, нарушение
при събирането и проверката на доказателствата по делото, нарушение при изготвяне на
постановлението на прокурора за прекратяването на наказателното производство или на
първоинстанционния съдебен акт (непосочени правни или фактически основания за
прекратяването, липса на фактически констатации, липса на мотиви или противоречивост на
същите и пр.). Това правомощие обаче е лимитирано от конституционно установеното в чл.
127, т. 3 от Конституцията, репродуцирано в чл. 46, ал. 1 от НПК, такова на прокурора.
Съобразно посочените норми, изключително правомощие на прокурора е да разреши
въпроса дали да започне наказателно преследване, респективно да извърши привличане към
наказателна отговорност, срещу кого и за какво престъпление. Съдът не разполага с
процесуалното правомощие да дава указания на прокурора дали да предяви и какво
обвинение срещу определено лице за конкретно извършено от него престъпление.
Съображения в този смисъл са изложени в решение № 1/14.01.1999 г. на Конституционния
съд, решение № 249/2002 г. на II-ро н. о. на ВКС, решение № 348/2003 г. на I-во н. о. на
ВКС, решение № 60/2003 г. на I-во н. о. на ВКС, решение № 54/2012 г. на ІІ-по н. о. на
ВКС и др.
При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по
чл. 243, ал. 8 от НПК, относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав намери, че
разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Извършвайки собствен анализ на събраните и проверени в хода на досъдебното
производство гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства, както и
на заключенията на използваните способи на доказване - експертизи, въззивният съд
намери, че първата съдебна инстанция е извършила задълбочен, внимателен и прецизен
анализ на доказателствената съвкупност, изследвайки наличните в материалите по
досъдебното производство доказателствени източници по отделно и в тяхната взаимовръзка,
и е достигнала до правилни и обосновани от доказателствената съвкупност по делото
фактически и правни изводи.
Настоящата инстанция напълно споделя доводите на първоинстанционния съд, че по
досъдебното производство под ръководството и надзора на наблюдаващия прокурор при
СРП е било извършено пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта на
чл. 14, ал. 1 от НПК. Събрани са били всички необходими и възможни доказателства и
доказателствени средства, относими към предмета на доказване, така, както същият е
очертан в нормата на чл. 102 от НПК. Липсва както възможност, така и необходимост от
попълване на доказателствената маса с други доказателствени източници, доколкото
събраните до момента такива са достатъчни, за да позволят на наблюдаващия прокурор, а и
на контролиращите съдебни инстанции, да формират еднозначни и категорични изводи по
фактите.
4
Въззивният съд изцяло се солидаризира с първостепенния такъв, че изводите на
наблюдаващия прокурор при СРП по фактите кореспондират по небудещ съмнение начин
със събрания и проверен по делото доказателствен материал и в този смисъл не е допусната
логическа грешка при анализа и оценката на същата (изопачаване, пренебрегване, превратно
интерпретиране), довела до грешка в изводите за фактите на държавното обвинение и на
контролирания съд. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила и при оценката на
доказателствата – игнориране на част от тях, неконстатиране или необсъждане на
съществуващи противоречия между определени доказателствени източници, позоваване на
доказателствени материали, които не са налични в делото или не са установени по
предвидения в НПК ред.
При това, правилно СРС е приел, че прокуратурата законосъобразно е прекратила
наказателното производство, позовавайки се на коректното правно основание, а именно на
това на чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Възприетата от държавното обвинение и възпроизведена в определението на
първоинстанционния съд фактическа обстановка, относима към предмета на доказване по
делото, е следната:
Въз основа на договор № ДВ – 174/08.09.2014 г. за отдаване под наем на недвижим
имот, сключен между Българската академия на науките (БАН) и „Е.Т.“ ЕООД, дружеството
придобило право на временно и възмездно ползване на имот, находящ се в гр. София, ул.
„**** (ул. ****). На територията на стопанисвания от БАН имот се помещавали офиси и
сгради на множество други дружества, сред които и „Е.К.-**“ ЕООД, като достъпът до тях
бил осигурен посредством два отделни входа, снабдени със съответни бариери и
организиран пропускателен режим, посредством назначени за целта пазачи.
Дружеството „Е.Т.“ ЕООД било управлявано от св. Я. Н., който ползвал наетото
място за съхранение и паркинг на камионите, използвани във връзка с дейността на
транспортната фирма. Същото било разположено непосредствено вдясно от портала,
находящ се в близост до ул. „Мюнхен“, като на мястото били паркирани и две стари
ремаркета. Едното от тях било използвано за склад, а другото – за работилница. За задния
край на едното ремарке св. Н. държал вързано куче, порода „българско овчарско куче“, на
име „Рекс“, като за целта бил използван метален синджир с дължина от три метра. Тъй като
животното било използвано, за да изпълнява функции на куче – пазач на ремаркето, за което
било завързано, на дървена табела в тревната площ пред ремаркето бил поставен
предупредителен надпис „Зло куче!“. За животното грижи били полагани от св. Н., в
качеството му на негов собственик, като същото притежавало необходимите документи
(паспорт), поставен чип за идентификация и било подлагано на редовни имунизации, в т. ч.
и против бяс. За нуждите на животното бил осигурен подслон, както и храна и вода, като
дължината на поставената му верига позволявала свободно движение в периметъра.
На 09.06.2017 г., св. Б. С. позвънил на свой приятел – св. В.Г., и двамата заедно,
ползвайки автомобила на св. С., се насочили към адрес гр. София, ул. ****, с цел да посетят
офис на „Е.К.-**“ ЕООД. Посоченото дружество било публикувало обява в интернет, че се
5
занимава с изкупуване на стари автомобилни катализатори. Пристигайки на място, св. С.
оставил св. Г. пред първия вход, като го помолил да извърши проверка, дали там е входът
към офиса на търсеното от него дружество, а самият той се насочил към втория вход (откъм
ул. „Мюнхен“), през който преминал свободно с управлявания от него автомобил, тъй като
бариерата била вдигната. Пострадалият излязъл от автомобила си и се върнал към портала,
за да получи информация къде се намира търсеното от него дружество, но не намерил
никого, тъй като назначеният за охранител на обекта – св. Т., не бил на място, а бил
отишъл да обядва. Свидетелят С. забелязал св. С., който бил в близост до единия фургон, и
се насочил към него, за да го попита. Забелязвайки, че св. С. минава в близост до фургона, за
който било вързано кучето, като същевременно провеждал телефонен разговор и
вниманието му било заето с тази дейност, св. С. преценил, че вероятно същият не е възприел
предупредителните табели и започнал да вика силно към св. С. да заобиколи и да не го
доближава, тъй като кучето можело да го ухапе, но св. С. не му обърнал внимание и
продължил движението си по първоначалната траектория. Наближавайки фургона, св. С.
видял как изпод него изскочило кучето, което го захапало за десния крак, след което го
повалило на земята, без да освобождава захапката. По същото време, св. Г. се намирал в
близост до портала и чувайки шум се обърнал, виждайки, че св. С. е повален на земята,
правейки опити чрез удари в областта на главата на животното да се освободи от захапката
на кучето, което го било нападнало. В този момент неустановено по делото лице направило
опит да издърпа кучето, което пуснало крака на св. С., но тъй като не успяло да го удържи, а
през това време пострадалият да се отдалечи от мястото на безопасно разстояние,
последният бил захапан по левия крак. Успявайки да се освободи от захапката на животното
и да се отдалечи, св. С. се качил в управлявания от него автомобил и се насочил да потърси
медицинска помощ. Поради усложненото му състояние, същият бил приет за лечение в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
Вследствие на получените ухапвания, св. С. е получил травматични увреждания,
реализиращи медико – биологичния признак „трайно затруднение на движението на долен
десен крайник“, а нараняванията на лявата подбедрица са причинили на пострадалия
временно разстройство, неопасно за живота.
По делото е назначена и изготвена етологична експертиза, която дава заключение, че
процесното животно е порода „българско овчарско куче“, което, заради своя характер и
типичните за породата особености, е подходящо и се използва за охрана. При извършено
посещение на място, вещото лице е констатирало, че кучето Рекс е с напълно нормален
поведенчески статус и модел, без никакви патологични маркери. Същото принадлежи към
категорията на т. нар. „работни кучета“, и на посочената дата е проявило поведенчески
модел, напълно отговарящ на работата му по охрана.
Грижите на стопанина на куче – пазач изискват постоянно наблюдение и контрол
върху неговото поведение, както и осигуряване на необходимия подслон, пълноценна храна
и питейна вода на определеното за това място, което да бъде достатъчно отдалечено от
преминаващите хора и превозни средства (заключение на допълнителната етологична
6
експертиза се установява).
За формиране на гореизложените фактически изводи, и прокурорът, и
първоинстанционният съд, са се ползвали от следните доказателствени средства: гласни –
свидетелски показания на Б. Д. С. (т. 1, л. 19 – л. 22 и т. 2, л. 10 – л. 11 и л. 19 – л. 20 от
досъдебното производство), В.К. Г. (т. 1, л. 23 – л. 25 от досъдебното производство), Д. Б.в
С. (т. 1, л. 36 – л. 37 и т. 2, л. 106 от досъдебното производство), Д.И.Н. (т. 1, л. 38 – л. 39 от
досъдебното производство), Я. А. Н. (т. 1, л. 40 – л. 41 от досъдебното производство), Н.К.С.
(т. 1, л. 46 – л. 47 и т. 2, л. 105 от досъдебното производство), В.И. С. (т. 1, л. 48 – л. 49 и т. 2,
л. 105 от досъдебното производство), Т.А. Т. (т. 1, л. 50 – л. 51 и л. 54 – л. 55 от досъдебното
производство), Й.Б.А. (т. 1, л. 52 – л. 53 от досъдебното производство), Р. Х.Й. (т. 2, л. 107 и
л. 108 от досъдебното производство) и Р.Л.Т. – Х. (т. 2, л. 110 – л. 111 от досъдебното
производство); писмени доказателствени средства и писмени доказателства –
незаверени електрофотографски (ксерографски) копия на епикриза КП 219 за оперативни
процедури на таза и долния крайник със среден обем и сложност на Б. Д. С., издадена от
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, Първа клиника по ортопедия и травматология, епикриза
на Б. Д. С., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, Клиника по гнойно – септична
хирургия и болнични листа за временна нетрудоспособност от 13.06.2017 г. и от 14.07.2017
г. (т. 1, л. 7 – л. 10 от досъдебното производство); протоколи за оглед на местопроизшествие
от 09.10.2017 г. (т. 1, л. 11 – л. 12 и л. 15 – л. 16 от досъдебното производство); протокол за
доброволно предаване от 03.08.2017 г., ведно с незаверени електрофотографски
(ксерографски) копия на епикриза на Б. Д. С., издадена от УМБАЛ „Света Анна“ АД,
Клиника по кардиология, 2 бр. фактури и фискални бонове към тях, рецептурни бланки и
фискални бонове (т. 1, л. 26 – л. 35 от досъдебното производство); протокол за доброволно
предаване от 13.10.2017 г., ведно с незаверени електрофотографски (ксерографски) копия на
страници от паспорт на домашен любимец (т. 1, л. 42 – л. 45 от досъдебното производство);
заверено електрофотографско (ксерографско) копие на отчетна форма за
явяването/неявяването на работа за м. юни 2017 г. в „Е.Т.“ ЕООД (т. 1, л. 56 от досъдебното
производство); протокол за доброволно предаване от 09.10.2017 г., ведно с незаверени
електрофотографски (ксерографски) копия на страници от паспорт на домашен любимец (т.
1, л. 57 – л. 59 от досъдебното производство); писмо от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ до 08
РУП – СДВР, изх. № РД – 44 – 4656/17.10.2017 г., ведно със заверени електрофотографски
(ксерографски) копия от ИЗ № 994/2017 г. и ИЗ № 20712/2017 г. на Б. Д. С. (т. 1, л. 70 – л.
94 от досъдебното производство); писмо от СО – район „Искър“ до СРП, изх. № РИС17 –
ДИ11 – 281/1/25.08.2017 г. (т. 1, л. 100 от досъдебното производство); протокол за
доброволно предаване от 26.02.2018 г., ведно с незаверени електрофотографски
(ксерографски) копия на амбулаторни листа (т. 2, л. 12 – л. 18 от досъдебното
производство); протокол за доброволно предаване от 08.03.2018 г., ведно с незаверени
електрофотографски (ксерографски) копия на два броя амбулаторни листа (т. 2, л. 21 – л. 23
от досъдебното производство); протокол за доброволно предаване от 25.06.2021 г., ведно със
заверени електрофотографски (ксерографски) копия на договор № ДН – 174/08.09.2014 г.,
сключен между БАН, в качеството и на наемодател, и „Е.Т.“ ЕООД, в качеството му на
7
наемател и допълнителни споразумения към същия № ДН – 174 – А – 1/17.07.2015 г. и №
ДН – 174 – А – 2/03.08.2016 г. (т. 2, л. 122 – л. 127 от досъдебното производство); писмо от
СО – район „Искър“ до разследващия полицай при 08 РУ – СДВР, изх. № РИС21 – УФ01 –
313/1/10.06.2021 г., ведно със заверено електрофотографско (ксерографско) копие на акт за
смърт на Й.Б.А. № 0081/05.02.2019 г. (т. 2, л. 129 – л. 130 от досъдебното производство);
веществени доказателствени средства – снимки, оформени във албуми към извършен
оглед на местопроизшествие (т. 1, л. 13 – л. 14 и л. 18 и т. 2, л. 43 – л. 47 от досъдебното
производство) и цветни фотоснимки – приложение към протокол за доброволно предаване
от 08.03.2018 г. (т. 2, л. 24 от досъдебното производство) и способи на доказване –
заключения на съдебномедицинска експертиза (т. 1, л. 64 – л. 67 от досъдебното
производство), допълнителна съдебномедицинска експертиза (т. 2, л. 28 – л. 33 от
досъдебното производство), етологична експертиза (т. 2, л. 65 – л. 68 от досъдебното
производство) и допълнителна етологична експертиза (т. 2, л. 113 – л. 118 от досъдебното
производство).
Въззивната инстанция намира формираните от първия съд правни изводи за
правилност и законосъобразност на прекратителното постановление на СРП за правилни,
верни и законосъобразни, поради което напълно ги споделя.
При това положение, логично установената от въззивния състав фактическа
обстановка, описана по-горе, не се различава от приетата за установена такава от
първоинстанционния съд. Направените от СРС при анализа на доказателствените източници
фактологични изводи, настоящата съдебна инстанция намери за правилни, законосъобразни
и съответстващи на доказателствения материал. Фактическата обстановка, възприета от
първия съд, по същество съответства на приетата и от държавното обвинение такава, като в
постановлението на прокурора при СРП за прекратяване на наказателното производство е
изложена по-детайлно и прецизно, но на практика без противоречия с установената от
първия съд и изложена в мотивната част на атакувания съдебен акт.
Така, настоящата инстанция изцяло се солидаризира с изводите на
първоинстанционния съд по отношение на правното основание, въз основа на което
дружеството „Е.Т.“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала и представляващ св. Я. Н.,
ползвал недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „**** (ул. ****), собственост на БАН, а
именно договор № ДВ – 174/08.09.2014 г. за отдаване под наем на недвижим имот, сключен
между БАН, в качеството на наемодател, и „Е.Т.“ ЕООД, в качеството му на наемодател, и
допълнителни споразумение към същия. Изводите на СРС – НО, 134-ти състав в този
смисъл кореспондират както със събраните по досъдебното производство гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите Я. Н. и Р.Т. – Х., така и с
отразеното в приложените по делото, под формата на заверени електрофотографски
(ксерографски) копия, договор № ДН – 174/08.09.2014 г., сключен между БАН, в качеството
и на наемодател, и „Е.Т.“ ЕООД, в качеството му на наемател и две допълнителни
споразумения към същия № ДН – 174 – А – 1/17.07.2015 г. и № ДН – 174 – А – 2/03.08.2016
г. (т. 2, л. 123 – л. 127 от досъдебното производство). Измежду така събраните гласни и
8
писмени доказателствени средства не се установяват каквито и да било съществени
противоречия или несъответствия, които да налагат подробното им и задълбочено
обсъждане.
Напълно еднопосочни и взаимно допълващи се са и показанията на свидетелите Б. С.,
В.Г., Д. С., Я. Н., Т. Т. и В. С., отразеното в протоколите за оглед на местопроизшествие от
09.10.2017 г. (т. 1, л. 11 – л. 12 и л. 15 – л. 16 от досъдебното производство) и фотоалбумите
към тях (т. 1, л. 13 – л. 14 и л. 18 и т. 2, л. 43 – л. 47 от досъдебното производство) по
отношение на начина, по който се осигурявал достъп за лица и автомобили до сградите,
находящи се в стопанисвания от БАН имот – от два входа, на които имало поставени
бариери и организиран пропускателен режим, посредством назначени за целта пазачи, както
и по отношение на разположението на помещенията, ползвани от „Е.Т.“ ЕООД в рамките на
имота, собственост на БАН – непосредствено вдясно до портала откъм ул. „Мюнхен“. И по
отношение на тези факти и обстоятелства така събраните доказателствени източници са
напълно единни и безпротиворечиви, поради което и няма пречка същите да бъдат
поставени в основата на изводите на съдилищата по фактите.
Показанията на свидетелите Б. С., Т. Т. и В. С. послужиха на съда, за да формира и
изводите си по фактите, че към момента на преминаване на първия от тях през единия от
пропускателните пунктове на имота, находящ се по-близо до ул. „Мюнхен“, бариерата била
вдигната, което му позволило да премине безпрепятствено от там. Фактите и
обстоятелствата, свързани с временното отсъствие на св. Т. – охранител към „Е.Т.“ ЕООД,
от помещението, предназначено за охраната на имота, се установяват също по нужния
несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетелите Б. С. и Т. Т.. Между така
събраните гласни доказателствени средства не се констатират съществени противоречия,
които да предпоставят дискредитирането им, респективно – да поставят под съмнение
възможността същите да бъдат ползвани от контролиращите съдебни инстанции при
формиране на изводите им по фактите.
Фактите и обстоятелствата досежно наличието на куче от породата „българско
овчарско куче“, назовавано като „Рекс“, в имота, ползван от „Е.Т.“ ЕООД, към 09.06.2017 г.,
се установява безспорно от всичко събрани по делото гласни доказателствени източници,
както и от отразеното в протоколите за оглед на местопроизшествие от 09.10.2017 г. По
отношение на това обстоятелство така събраните по досъдебното производство
доказателствени източници са напълно еднопосочни и непротиворечиви, поради което и
изцяло следва да бъдат кредитирани.
Въззивният съд, също както и първоинстанционният, се позова на показанията на
свидетелите Я. Н., Т. Т. и В. С., отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие от
09.10.2017 г. и констатациите на вещите лица, посетили района на инцидента на 18.07.2019
г., за да изготвят заключението на назначената етологична експертиза (вж. л. 66 от
досъдебното производство), за да приеме за установено по нужния несъмнен и категоричен
начин, че към процесната дата кучето „Рекс“ е било вързано с верига за едно от ремаркетата,
паркирани в ползвания от „Е.Т.“ ЕООД имот, като дължината на металната верига е била
9
около 3 м., при което обсегът на движение на кучето обхващал зона с радиус от около 3 м.
от мястото, на което била фиксирана веригата за ремаркето при обща ширина на площадката
пред имота, стопанисван от дружеството от около 10 м. (в този смисъл вж. показанията на
св. Н. и св. С.). Действително, при разпита си пред водещия разследването св. Г. посочва, че
синджирът, на който е било вързано кучето, е бил с обща дължина от около 5 м.
Показанията на този свидетел в обсъжданата част, обаче, съдът не кредитира с доверие, като
прецени, че са напълно изолирани и се опровергават от останалите, посочени по-горе
доказателствени източници. Същевременно, като причина за констатираното несъответствие
на показанията на св. Г. с останалите доказателствени източници, съдът отчете не
евентуална негова заинтересованост или субективизъм при депозиране на показанията му
пред водещия разследването, а единствено краткия период от време и особената стресова
обстановка, при която е наблюдавал мястото на инцидента, които не са му позволили да
възприеме в цялост и в детайли интересуващите производството факти и обстоятелства.
Така събраните гласни доказателствени източници са противоречиви по отношение
на това, дали в имота, ползван от „Е.Т.“ ЕООД, е била поставена табела с надпис „Зло
куче!“, която да предупреждава преминаващите лица за това, че обектът се охранява от куче
– пазач. Така, свидетелите Б. С., В.Г. и Д. С. отричат да са възприели табела с подобно
съдържание, докато свидетелите Я. Н., Н.С., В. С. и Т. Т. излагат, че в имота е била
поставена табела със съответното съдържание, като свидетелите С. и Т. дори съобщават, че
надпис със същото съдържание е бил изписан и на ремаркето, за което е била захваната
веригата на кучето. За да формира изводите си по фактите, въззивният съд се довери изцяло
на съобщеното от тази втора група свидетели, като съобрази, че то намира категорична
доказателствена опора във веществените доказателствени средства по делото и по-
конкретно – в отразеното в снимките, оформени във фотоалбум, изготвени при огледа на
местопроизшествие от 09.10.2017 г. (т. 2, л. 46 от досъдебното производство), видно от
които, в края на тревната площ в имота е поставена стойка с табела, на която е изписано
„Зло куче!“. Вярно е, че наличието на такава табела не е коментирано, респективно отразено
в протокола за оглед на местопроизшествие, което безусловно сочи на сериозен пропуск от
страна на извършващия огледа полицейски орган, вероятно поради недооценяване на
значението на това обстоятелство за наказателното производство, но този пропуск е
преодолян успешно чрез изготвянето на снимки от района на местопроизшествието –
приложени по делото. Що се касае до твърденията на свидетелите Б. С., Д. С. и В.Г. в
противния смисъл, то съдът намери, че не може да ги кредитира с доверие, като оборени от
останалите, събрани по делото доказателствени средства, а като причина за констатираното
противоречие съдът прецени внезапно развилата се ситуация, която не е дала възможност на
свидетелите Б. С. и В.Г. да възприемат в детайли обстановката в района на произшествието,
както и отклоненото внимание на св. Б. С. от разговора му по мобилния му телефон, а за св.
Д. С. – стремежът му да подкрепи изнесеното от баща му св. Б. С. и от св. В.Г. и да
неглижира обстоятелството, че баща му е навлязъл в района, охраняван от кучето – пазач,
без да възприеме наличието на предупредителната табела.
10
Иначе, така събраните гласни – показанията на свидетелите Н., С., С. и Х., и писмени
доказателствени средства – отразеното в протоколите за оглед на местопроизшествие от
09.10.2017 г., позволяват на контролиращите съдебни инстанции да формират напълно
еднопосочни и категорични изводи по отношение на това, че на кучето „Рекс“ е било
осигурен подслон, като му е била изградена кучешка колиба и осигурено място на сянка под
фургона за топлите дни. Въз основа на показанията на св. Н. и приложените, под формата на
незаверени електрофотографски (ксерографски) копия страници от паспорт на домашен
любимец (т. 1, л. 42 – л. 45 и л. 57 – л. 59 от досъдебното производство), се установява и
това, че кучето е притежавало необходимите документи (паспорт), било е с поставен чип за
идентификация и е било подлагано на редовни имунизации, в т. ч. и против бяс. По
отношение на тези факти и обстоятелства така събраните доказателствени източници са
напълно кореспондиращи си и непротиворечиви, поради което няма пречка да бъдат
поставени в основана на изводите на съда по фактите.
Особеностите на кучетата от породата „българско овчарско куче“ и спецификите на
поведенческата активност конкретно на кучето „Рекс“, съдът установи, като кредитира с
доверие заключението на основната етологична експертиза, което прецени за обективно,
компетентно, ясно и пълно. Въз основа на същото се установява, че кучетата от порода
„българско овчарско куче“, заради своя характер и типичните за породата особености, са
подходящи и се използван за охрана, а кучето „Рекс“ е с напълно нормален поведенчески
статус и модел, без патологични маркери. Същото принадлежи към категорията на т. нар.
„работни кучета“, и на посочената дата е проявило поведенчески модел, напълно отговарящ
на работата му по охрана на обекта.
Съдът се довери и на показанията на св. Й.Д. (починал) за да установи, че същият е
бил ухапан от кучето „Рекс“ през същата 2017 г. Показанията му в този смисъл добре
обясняват и поведението на св. С., който извикал към св. Б. С. да не навлиза в периметъра
на охрана от кучето. Същевременно, съдът прецени, че фактите и обстоятелствата, свързани
с нападението на кучето „Рекс“ над св. Д. и св. С. не разколебават извода за пълна
кредитируемост на заключението на основната етологична експертиза в насока, че
поведенческият модел на кучето е в рамките на нормата, като същото е длъжно да реагира
по този начин, защото е обучено за такъв тип поведенчески модел по охрана на обекти или
субекти.
Правилни и съответни на доказателствената съвкупност са изводите на първия съд,
досежно местонахождението на свидетелите Б. С. и В.Г. на процесните дата и час – на
09.06.2017 г., около 14.00 часа, а именно в имота, собственост на БАН, находящ се на ул.
„**** (ул. ****), и целта на посещението им там – посещение на офис на „Е.К.-**“ ООД, за
което св. С. знаел от обява в интернет, че се занимава с изкупуване на стари автомобилни
катализатори. В тази насока са напълно еднопосочни показания на св. С. и св. Г., които,
освен че са вътрешно непротиворечиви и взаимно се допълват, още и кореспондират със
заявеното от свидетелите С. и С., които са възприели движението на св. С. в района, поради
което и за съда е несъмнено, че свидетелите депозират обективно, безпристрастно и
11
добросъвестно показанията си, които няма пречка да бъдат ползвани при формиране на
изводите му по фактите.
Настоящата инстанция, също както и първата такав, намери, че няма пречка да се
довери на показанията на св. Б. С., за да установи насочеността му на придвижване, както и
това, че докато търсел офиса на „Е.К.-**“ ООД, преминал в непосредствена близост до едно
от ремаркетата, паркирано пред служебните помещения на „Е.Т.“ ЕООД, на което било
завързано кучето „Рекс“, отглеждано от св. Я. Н.. Съдът се довери изцяло и на показанията
на св. С. и за да прецени, че свидетелят е направил опит да предупреди св. С. да се отдалечи
от мястото, където е било вързано кучето „Рекс“, но опитите му останали безуспешни, тъй
като св. С. разговарял по мобилния си телефон и не възприел сигналите, подавани му от С..
Въз основа на показанията на свидетелите Б. С. и В.Г. контролиращите съдебни
инстанции установиха механизма, по който кучето „Рекс“, отглеждано от св. Я. Н., се
насочило към св. Б. С. и го захапало – първоначално в областта на десния, а след това – и в
областта на левия долен крайник, въпреки опитите на неустановено по делото лице да
издърпа кучето, за да даде възможност на св. С. да се отдалечи. В тази насока съдът
съобрази, от една страна, че показанията на тези свидетели са взаимно допълващи се и
непротиворечиви, а от друга, че намират категорична доказателствена опора в писмените
доказателствени средства, обективиращи получените от св. С. увреждания. Именно с
механизма на получаването им, изложен от св. С., добре се обясняват видът и
местоположението на телесните увреждания, констатирани при същия от вещите лица,
изготвили заключенията на основната и допълнителна съдебномедицински експертизи. По
така изложените съображения съдът намира, че и по отношение на тези факти и
обстоятелства св. С. и св. Г. депозират обективно, безпристрастно и добросъвестно
показанията си, при несъмнен стремеж да съдействат за изясняване на обективната истина,
поради което и няма пречка същите да бъдат поставени в основата на изводите на съда по
фактите.
За да установи фактите и обстоятелствата, относими към предприетите действия от
страна на св. Б. С. по придвижване до болнично заведение, където да му бъде оказана
своевременна медицинска помощ, и проведеното лечение, въззивният съд се позова както на
показанията на свидетелите С. и Г., така и на приобщената, в качеството на писмено
доказателствено средство, медицинска документация по отношение на св. С. и в частност –
на писмо от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ до 08 РУП – СДВР, изх. № РД – 44 –
4656/17.10.2017 г., ведно със заверени електрофотографски (ксерографски) копия от ИЗ №
994/2017 г. и ИЗ № 20712/2017 г. на Б. Д. С. (т. 1, л. 70 – л. 94 от досъдебното
производство), на незаверени електрофотографски (ксерографски) копия на епикриза КП
219 за оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и сложност на Б. Д.
С., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, Първа клиника по ортопедия и
травматология, епикриза на Б. Д. С., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, Клиника
по гнойно – септична хирургия и болнични листа за временна нетрудоспособност от
13.06.2017 г. и от 14.07.2017 г. (т. 1, л. 7 – л. 10 от досъдебното производство), на
12
незаверени електрофотографски (ксерографски) копия на епикриза на Б. Д. С., издадена от
УМБАЛ „Света Анна“ АД, Клиника по кардиология, 2 бр. фактури и фискални бонове към
тях, рецептурни бланки и фискални бонове (т. 1, л. 26 – л. 35 от досъдебното производство)
и на незаверени електрофотографски (ксерографски) копия на амбулаторни листа, издадени
на С. (т. 2, л. л. 12 – л. 18 и 21 – л. 23 от досъдебното производство). Така събраните гласни
и писмени доказателствени средства позволяват на контролиращите съдебни инстанции да
установят по нужния несъмнен и категоричен начин предприетите спрямо св. С.
манипулации и лечение, наложило се вследствие на ухапванията от кучето „Рекс“ на
09.06.2017 г.
Естеството на получените от св. Б. С. телесни увреждания, вследствие на ухапването
от кучето „Рекс“, и тяхната медико – биологична характеристика, първият съд правилно е
установил, като се е доверил на заключенията на назначените основна и допълнителна
съдебномедицински експертизи (т. 1, л. 64 – л. 67 и т. 2, л. 28 – 33 от досъдебното
производство), които настоящата инстанция преценява за обосновани, дадени от
компетентно в съответната област на науката лице, отговарящи в пълнота на поставените им
задачи и кореспондиращи с писмените доказателствени средства – медицинска
документация от проведените манипулации и лечение на св. С.. Вещото лице, изготвило
коментираните експертни заключения, еднозначно приема, че при св. Б. С. са установени
следните травматични увреждания: четири ухапни рани от куче на дясната подбедрица и две
такива рани на лявата подбедрица, които могат да се получат при ухапване от куче, както
съобщава св. С., и които са протекли с възпалителни усложнения – дифузно гнойно
възпаление на двете подбедрици, а нараняванията на лявата подбедрица насв. С. са му
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и съдът
изцяло възприе и кредитира с доверие обсъжданите експертни заключения в тази им част.
По отношение на характера на нараняванията на дясната подбедрица на св. С., съдът се
довери на заключението на допълнителната СМЕ, съгласно която нараняванията на дясната
подбедрица с развилите се усложнения – лимфостаза на подбедрицата с оток и ограничени
движения в дясната глезенна става, продължили и към м. ноември 2017 г., са причинили на
св. С. трайно затруднение в движението на десния долен крайник, по смисъла на чл. 129, ал.
2 от НК, като прецени, че при изготвянето на заключението вещото лице е разполагало с
допълнителен обем писмени доказателствени средства – медицинска документация от
престоя на св. С. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, с каквито не е разполагало при изготвяне
на основната СМЕ, и въз основа на която е дало обосновано заключение.
В обобщение – настоящата инстанция изцяло се солидаризира с изводите на
наблюдаващия прокурор при СРП, а и на първоинстанционния съдебен състав, по фактите,
като намира, че същите са изведени вярно и точно въз основа на направен детайлен и
задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, без някои от доказателствените
източници да са анализирани превратно или игнорирани за сметка на други. По делото не са
събрани доказателства, които да не са взети предвид от решаващия първоинстанционен съд.
Установената фактическа обстановка кореспондира изцяло със събраните по делото
13
доказателствени източници, които са в основни линии последователни, вътрешно
непротиворечиви и допълващи се и позволяват да се формират еднозначни изводи по
фактите.
Като цяло, въззивният съд намира, че за установяването на обективната фактическа
обстановка прокуратурата е положила всички възможни и необходими процесуални усилия:
разпитани са свидетелите, имащи отношение към предмета на доказване; приобщени са
относимите към делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства;
използвани са подходящи и необходими способи на разследване - експертизи.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя становището на първостепенния съд за
законосъобразност, правилност и обоснованост на проверявания акт на СРП. Изложената,
приета за установена фактическа обстановка, обективира единствено възможния извод, че е
налице основанието за прекратяване на наказателното производство, визирано в чл. 24, ал.
1, т. 1 от НПК.
И наблюдаващият прокурор при СРП, и първия съд, са направили правилен и
задълбочен анализ на обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл. 325в,
ал. 1 от НК, като обосновано са приели, че за съставомерността на деянието по този законов
текст се изисква наказателноотговорно лице да не положи достатъчно грижи за гръбначно
животно, което се намира под негов надзор, в резултат на което то да причини средна или
тежка телесна повреда на човек.
Непосредственият обект на посегателство, респективно – на защита, по обсъждания
престъпен състав, е комплексен, като включва както обществените отношения, гарантиращи
опазването на здравето и телесната неприкосновеност на гражданите, още и съблюдаването
на установените правни предписания за отглеждане на гръбначни животни, каквото е и
кучето.
Предмет на престъпно посегателство по този законов текст се явява личността на
другиго, друг жив човешки организъм, комуто се причиняват телесни увреждания, чиято
медико – биологична характеристика съответства на тежка или средна телесна повреда,
съобразно критериите, визирани в закона – в чл. 128, ал. 2 и чл. 129, ал. 2 от НК, от
гръбначно животно, намиращо се под надзор на дееца, за което същият не е положил
достатъчно грижи.
Изпълнителното деянието на престъплението по чл. 325в, ал. 1 от НК се изразява в
„неполагане на достатъчно грижи“ за гръбначно животно, намиращо се под надзора на
дееца. Най-често изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие –
неосъществяване на правно дължимо поведение, което е от естество такова, че да препятства
причиняването на телесни увреждания на друг жив човешки организъм от поднадзорното
гръбначно животно. Възможно е, обаче, деянието да се осъществи и чрез действие, когато
полаганите грижи не съответстват на установените правни предписания или не са
достатъчни, за да препятстват възможността гръбначното животно да причини телесни
увреждания другиму.
14
Естеството на изпълнителното деяние, визирано в наказателноправната норма по чл.
325в, ал. 1 от НК, обуславя извод, че съставът се характеризира с бланкетна диспозиция по
отношение на правно дължимото поведение на дееца, за да се приеме, че е положил
достатъчно грижи за гръбначното животно, което е под негов надзор. В конкретния случай,
по отношение на грижите, дължими при отглеждане на куче – пазач, каквото е било и
кучето „Рекс“, обемът на дължимите грижи се предопределя от разпоредбите на чл. 12 от
Закона за защита на животните (ЗЗЖ) – „Собствениците на животни осигуряват условия за
отглеждането им съгласно чл. 149, ал. 1, чл. 150, ал. 1 и чл. 152 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.“; чл. 149, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност (ЗВМД) – „Животните се отглеждат и използват по начин, който съответства на
тяхното развитие и предназначение и е съобразен с физиологичните им нужди и етологични
особености“ и чл. 150 от ЗВМД – „Собствениците и гледачите на животни, както и
управителите на животновъдни обекти са длъжни да: 1. се грижат за животните и да не ги
изоставят; 2. осигуряват на всяко животно в зависимост от вида, възрастта и породата му: а)
място за обитаване и условия, съобразени с нуждите му; б) необходимото пространство и
свобода на движение; в) достатъчно количество храна и вода; г) свободен достъп до местата
за хранене и поене; д) подходящ микроклимат; … ж) подходящи съдове за хранене и поене,
поставени по начин, който не позволява замърсяването им и намалява до минимум
агресивната конкуренция между животните; … “; чл. 173, т. 5 от ЗВМД – „Собствениците на
кучета са длъжни: … 5. когато ги отглеждат вързани на открито, да им осигурят подслон и
площ за свободно движение.“. Правилно наблюдаващия делото прокурор е преценил, че
разпоредбите на чл. 172, т. 2 от ЗВМД – „Собствениците на домашни любимци са длъжни:
… 2. да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни;“ и на
чл. 35, ал. 2 от ЗЗЖ – „Собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована
агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или
здравето на хора и животни.“, са неотносими към конкретния казус, доколкото визират
задължения на собственици на домашни любимци, съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗВМД, и
животни – компаньони, съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗЗЖ, каквото кучето „Рекс“ не е (същото
е куче – пазач).
Необходимо за съставомерността на деянието по обсъждания престъпен състав, е
наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между поведението на лицето, което
упражнява надзор върху гръбначното животно, изразяващо се в неполагане на достатъчно
грижи за животното, и причиняването на съответното по степен телесно увреждане на друго
лице от гръбначното животно.
Престъплението е резултатно увреждащо, от категорията на комисивните такива,
като същото е довършено с причиняването на телесни увреждания, които по своята медико –
биологична характеристика съответстват на тежка или средна телесна повреда.
Субект на престъплението по чл. 325в, ал. 1 от НК може да бъде всяко
наказателноотговорно лице, независимо, дали е собственик на гръбначно животно, или не,
стига да упражнява надзор върху животното. Неговото поведение следва да се изразява в
15
неполагане на достатъчно грижи за гръбначно животно, намиращо се под негов надзор, в
резултат на което то е причинило съответните по степен телесни увреждания.
Престъплението по този законов текст е уредено като умишлено (арг. от чл. 11, ал. 4
от НК), като може да се осъществи както с форма на вината „пряк“ умисъл, така и с
„евентуален“ умисъл.
При този анализ на съставомерните признаци на престъпния състав, необосновано се
явява изложеното във въззивната жалба, че СРС е достигнал до неправилни изводи за
неизпълнение от страна на подсъдимия на признаците на престъплението. Правилен се явява
изводът на първоинстанционния съд, че св. Н. с действията си, описани в приетата за
безспорно установена фактическа обстановка, не е осъществил от обективна и субективна
страна вмененото му с обвинителния акт престъпление, поради което деянието се явява
несъставомерно.
Действително, установява се, че на процесната по делото дата – на 09.06.2017 г.,
около 14.00 ч., в гр. София, кв. „Дружба 1“, на ул. ****, кучето „Рекс“ – собственост на св.
Я. Н., е причинило на св. Б. С. телесни увреждания – четири ухапни рани на дясната
подбедрица, реализиращи медико – биологичния признак трайно затруднение на
движението на долен десен крайник, по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
Свидетелят Н., обаче, е полагал необходимия обем грижи за животното, което е било
под негов надзор. В тази насока съдът съобрази, на първо място, че св. Н. е изпълнил
правното предписание по чл. 149 от ЗВМД да отглежда животното по начин, който
съответства на неговото развитие и предназначение и е съобразен с физиологичните му
нужди и етологични особености. Видно от заключението на назначената и изготвена
етологична експертиза от в. л. Узунова (т. 2, л. 65 – л. 68 от досъдебното производство),
кучето „Рекс“ е изпълнявало задълженията си на „охранител“. То принадлежи към
категорията на т. нар. „работни кучета“ и поведенческият му модел напълно отговаря на
работата, която трябва да върши (охранява конкретна територия). Когато такива кучета се
използват за охрана на обекти или субекти, е задължително да се поставят табели с
предупредителен надпис, с оглед опазване здравето и живота на хора, опитващи се да
проникнат по един или друг повод в охраняваната територия. В конкретния по делото
случай безспорно се установява, че на мястото на инцидента са били поставени две табели
със съдържание „Зло куче!“ – едната на самия вход на сградата, ползвана от дружеството,
представлявано от св. Н., а втората – в горната част на фургона, под който кучето се е
приютявало, когато е било горещо. Оттук и изводът, че св. Н. е съобразил поведението си по
отглеждане на куче – пазач от породата „българско овчарско куче“ с правните предписания
по чл. 149, ал. 1 от ЗВМД. На гражданите, преминаващи покрай кучето „Рекс“ е било
оставено достатъчно свободно пространство, за да се придвижват, без да навлизат в
охраняваната от кучето територия.
На второ място, св. Н. е изпълнил и задълженията си, произтичащи от чл. 150 и чл.
173, т. 5 от ЗВМД: собственикът на кучето „Рекс“ – св. Н., е полагал грижи за животното,
като му е осигурил място за обитаване и условия, съобразени с особеностите на породата и
16
нуждите му; необходимото пространство и свобода на движение; достатъчно количество
храна и вода; свободен достъп до местата за хранене и поене; подслон и площ за свободно
движение – установени и от вещото лице, извършило оглед на мястото на инцидента.
Липсват каквито и да било доказателства за жестоко, нехуманно или несъобразено по друг
начин с нормативните изисквания, отношение към кучето „Рекс“, което да е в причинна
връзка с настъпилите общественоопасни последици.
Не на противен извод сочи и обстоятелството, че през 2017 г. кучето „Рекс“ е
ухапало и св. Й.Б.А. (починал на 16.12.2018 г.), доколкото, от една страна, нравът на кучето
„Рекс“ и особеностите на породата, към която принадлежи, са изследвани детайлно и
задълбочено и установени въз основа на заключението на етологичната експертиза, която с
категоричност заключава, че кучето „Рекс“ не проявява необоснована агресия, а от друга –
не може да се търси идентичност между обстановката, при която св. С. е бил ухапан от
кучето „Рекс“ с тази, при която св. Д. е бил ухапан от същото куче, въз основа на която да се
правят изводи, дали към 09.06.2017 г. св. Н. е полагал дължимите грижи по отглеждането на
кучето, или не.
Не могат да се правят различни изводи и въз основа на разсъжденията на вещото
лице, изготвило допълнителната етологична експертиза (т. 2, л. 113 – л. 118 от
досъдебното производство) в насока, че ограничаването на движението на животното е
честа причина за поява на повишена агресивност и злоба към околните, доколкото, както
вече се посочи, вещите лица, посетили мястото на инцидента, за да изготвят основната
етологична експертиза, с категоричност заключават, че кучето „Рекс“ не проявява
необоснована агресия. Изложеното в пълна степен е относимо и към констатациите,
обективирани в протокола за оглед на местопроизшествие от 09.10.2017 г., че кучето е
агресивно и се спуска към всеки преминаващ около портала пешеходец. В този смисъл
следва да се отбележи, че проявяваната от кучето агресия и вокализация към лица, които
навлизат в охранявания от него периметър, е окачествена от вещите лица, изготвили
етологичната експертиза, като напълно нормална поведенческа активност от негова страна,
секваща бързо след отминаване на опасността.
Вредоносният резултат – причинените на св. Б. С. телесни увреждания,
съответстващи по своята медико – биологична характеристика на средна телесна повреда, се
дължат единствено на субективното поведение на св. С., изразяващо се в навлизане в
охраняваната от кучето територия, без да се съобрази с указаното, че територията се
охранява от куче – пазач, и с подаваните му сигнали от св. С.. Реакцията на кучето „Рекс“
при осъщественото от св. С. навлизане в охраняваната територия, е била напълно в
съответствие с особеностите на породата му и ролята му на куче – пазач. Последното не е
проявило необоснована агресия, а е действало като „охранител“ при проникване на непознат
субект в пазената от него територия.
Предвид изложеното, настоящата инстанция изцяло се солидаризира с изводите на
първоинстанционния съд, че с деянието си св. Н. не е осъществил от обективна страна
признаците от състава на престъплението по чл. 325в, ал. 1 от НК. Поради липса на доказани
17
съставомерни признаци от обективна страна и в частност – неговото изпълнително деяние,
принципно безпредметно се явява обсъждането на неговата субективна страна.
Възражението на жалбоподателя св. С. в противния смисъл се явява неоснователно.
Не могат да бъдат споделени и доводите, изложени в жалбата, в насока, че
съдържанието на табелата „Зло куче!“ е индиция за това, че собственикът на кучето е
познавал неговия зъл и агресивен нрав. И това е така, тъй като от събраните по делото
доказателствени източници и в частност – от заключението на етологичната експертиза, не
се установява кучето „Рекс“ да е проявявало необяснима агресия, респективно – да е
проявявало нетипични поведенчески модели или патологични маркери. Това, че табелата е
била със съдържание „Зло куче!“ в никакъв случай не може да се яви индиция за нрава на
животното.
В заключение, поради всички изложени по-горе съображения и аргументи,
настоящият въззивен съдебен състав намира, че разглежданото определение по НЧД №
14743/2021 г. на СРС – НО, 134-ти състав, с което е потвърдено постановление на СРП от
24.09.2021 г., изведено от канцеларията на същата дата, за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 3383 ЗМК – 994/2017 г. на 08 РУ – СДВР, пр.
пр. № 31192/2017 г. на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 325в, ал. 1 от НК, а
именно за това, че на 09.06.2017 г., около 14.00 ч., в гр. София, кв. ****, не положил
достатъчно грижи за гръбначно животно (куче), което се е намирало под негов надзор, в
резултат на което то е причинило средна телесна повреда на Б. Д. С., е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение по НЧД № 14743/2021 г. на СРС – НО, 134-ти
състав, с което е потвърдено постановление на СРП от 24.09.2021 г., изведено от
канцеларията на същата дата, с което е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 3383 ЗМК – 994/2017 г. на 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 31192/2017
г. на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 325в, ал. 1 от НК, а именно за това,
че на 09.06.2017 г., около 14.00 ч., в гр. София, кв. ****, не положил достатъчно грижи за
гръбначно животно (куче), което се е намирало под негов надзор, в резултат на което то е
причинило средна телесна повреда на Б. Д. С..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
18
Членове:
1._______________________
2._______________________
19