№ 1368
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20221100900382 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 121, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
Ищецът „ОББ Ф.“ ЕООД твърди, че в качеството си на фактор
сключил с „МКМ БГ“ ЕООД (н.) в качеството му на доставчик и с
ответниците „МКМ-Т.“ ЕООД и „МКМ-БГ Г.“ ЕООД като съдлъжници
договор за Ф. № А00196/17.05.2016 г., по силата на който доставчикът му
прехвърлил възмездно свои вземания по фактури с отложено плащане,
издадени срещу посочени в приложение към договора платци. Договорът бил
сключен при общи условия. Доставчикът следвало да уведоми платците за
прехвърлянето на вземанията срещу тях, а също така се задължил да отговаря
солидарно за задълженията им. С анекс от 25.08.2016 г. в дълга на доставчика
по договора за Ф. встъпил и ответникът „ТК Р.И.“ ЕООД. Ответникът „Г.-
*/**“ ООД пък бил един от платците по авансираните от фактора доставки и в
това си качество с писмо от 20.07.2016 г. той бил уведомен от доставчика, че
следва да погасява всички свои задължения след тази дата чрез плащания към
фактора като цесионер. Това важало и за задължението по фактура №
354/03.08.2017 г. на стойност 98 684,14 лв. с падеж 01.11.2017 г.,
обективираща продажба на щапелни влакна, по която ищецът предоставил на
доставчика авансово плащане в размер от 56 941,63 лв.. Доставчикът изрично
уведомил платеца за цедиране на вземането по фактурата и на 23.02.2018 г.
платецът извършил частично плащане в полза на ищеца в размер от 19 488,79
лв., но друго плащане не последвало. Вместо това платецът уведомил
фактора, че остатъкът от задължението по процесната фактура бил изцяло
погасен чрез прихващане, извършено със задължения на доставчика. Ищецът
счита, че с оглед извършената преди това цесия прихващането не могло да
породи погасителен ефект и поради това платецът, доставчикът и
солидарните длъжници дължали остатъка от фактурираната цена, а именно –
1
сумата от 79 195,35 лв. Ето защо моли съда да ги осъди да я заплатят
солидарно, ведно с лихва за забава, която за периода 22.02.2019 г. –
22.02.2022 г. възлизала на 22 416,64 лв. Претендира също законна лихва от
предявяване на иска до погасяването и съдебни разноски.
Ответникът „Г.-****“ ООД оспорва исковете при твърдението, че не
бил надлежно уведомен за цедиране на вземането по фактура № 354/2017 г.
Според изискванията на договора за Ф. и общите условия било необходимо
да се изпратят три уведомления (потвърждения) за всяко отделно вземане: от
доставчика до платеца и до фактора, както и от платеца до фактора, каквито
не били отправени за вземането по горепосочената фактура. Поддържа, че
поради липса на уведомяване погасил дължимия след частичното плащане
остатък чрез прихващане с насрещни задължения на доставчика към него. В
евентуалност оспорва размера на претендираната главница, като твърди, че
извършеното от ищеца в полза на доставчика плащане било в размер от
56 941,63 лв. и от тази сума следвало да се приспадне и стойността на
частичното плащане в размер от 19 488,79 лв. Въз основа на изложеното
ответникът моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди
разноски.
Ответниците “МКМ-Т.“ ЕООД, „МКМ-БГ Г.“ ЕООД и „ТК Р.И.“
ЕООД не взимат становище по исковете. Не претендират разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД и чл.
121, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
Фактите:
Установява се, че на 17.05.2016 г. между ищеца и „МКМ БГ“ ЕООД (н.) е
сключен договор за Ф. № А00196, регулиран от общи условия, с който
страните са постигнали съгласие „МКМ БГ“ ЕООД (н.) в качеството си на
доставчик на стоки с отложено плащане да прехвърли на ищеца в качеството
му на фактор всички свои вземания по фактури за извършени доставки срещу
платци, посочени в приложения към договора. За прехвърлянето факторът
дължи цена, определена като разлика между номиналната стойност на
прехвърленото вземане и извършеното от фактора в полза на доставчика
авансово плащане по съответната фактура (вж. легалните определения, дадени
в раздел Дефиниции на договора). Уговорено е вземанията да се прехвърлят в
момента на възникването им, като извършването на авансово плащане от
фактора в полза на доставчика обективира съгласието на ищеца да придобие
конкретното вземане. Доставчикът е задължен да впише в издаваната от него
фактура, че задължението следва да се изпълни в полза на фактора по
посочената банкова сметка. Наред с това съгласно чл. 3, ал. 18-20 от Общите
условия към договора (Раздел ІІ) е предвидено да се извършат следните
изрични уведомления за всяка конкретна цесия: от доставчика към платеца –
за извършената цесия, от доставчика към фактора – за потвърждаване на
извършената цесия и от платеца – за потвърждаване получаването на
уведомлението на доставчика.
Съгласно чл. 1, ал. 6 от договора доставчикът се е задължил да отговаря
за събираемостта на прехвърлените вземания, като на основание чл. 2, ал. 4 е
поел солидарна отговорност за погасяване на задълженията на платците по
фактурите. От своя страна ответниците „МКМ-Т.“ ЕООД, „МКМ БГ“ ЕООД
2
и „ТК Р.И.“ ЕООД са поели солидарна отговорност за задълженията на
доставчика към фактора, произтичащи от процесния договор (чл. 28 от
договора, съответно Допълнително споразумение № 1 от 25.08.2016 г.).
С Приложение № 13 към договора страните са определили ответника „Г.-
*/**“ ООД за платец, вземанията на доставчика към когото ще бъдат
авансирани от фактора до 85 % от стойността на съответната фактура. В тази
връзка и в изпълнение на чл. 3, ал. 15-17 от Общите условия на 20.07.2016 г.
доставчикът е изпратил до платеца общо уведомление относно прехвърляне
на всички бъдещи вземания, считано от фактура № 123/2016 г., чието
получаване не се оспорва от платеца. След получаването му ответникът „Г.-
*/**“ ООД е извършвал многократни плащания в полза на ищеца по
прехвърлени вземания (вж. удостоверение от „О.Б.Б.“ АД), като са
представени доказателства, че за част от погасените вземания платецът е
изпратил до ищеца изрични потвърждения за получаване на уведомление за
конкретната цесия (вж. представените с отговора потвърдителни писма).
На 03.08.2017 г. доставчикът е издал фактура № 354/2017 г.,
обективираща търговска продажба на щапелни влакна на стойност от
98 684,14 лв., купувач по която е „Г.-*/**“ ООД. Върху фактурата е
отбелязано, че „вземането е прехвърлено в полза на „ОББ Ф.“ ЕООД“ и е
посочено, че плащането е дължимо по банкова сметка в лева IBAN *******.
Съгласно издаденото от „О.Б.Б.“ АД удостоверение изх. № ИД-539-
2022/10.01.2022 г. титуляр на тази сметка е ищецът (обстоятелство,
установимо и от съдържанието на сключения договор за Ф. – чл. 6, ал. 4).
Няма данни за получаване от платеца на подписаното от доставчика на
03.08.2017 г. уведомление по утвърдения с договора образец относно
извършената цесия,
Както фактурата, така и стоката по продажбата са получени от платеца
съгласно извършеното от него удостоверяване и издадената стокова разписка.
Съгласно искане за авансово плащане, отправено от доставчика до
ищеца, последният е заплатил съгласно договора за Ф. сумата от 56 941,63
лв., потвърждавайки по този начин, че приема прехвърлянето на вземането по
фактура № 354/2017 г.
На 23.02.2018 г. „Г.-*/**“ ООД е извършило плащане по
горепосочената банкова сметка, като в основанието за плащане са посочени
две фактури, едната от които – фактура № 354/2017 г. След прихващане на
изпълнението задължението по процесната фактура се явява погасено със
сумата от 19 488,79 лв., а непогасеният остатък възлиза на сумата от
79 195,35 лв.
На 28.02.2018 г. между доставчика и платеца е подписано споразумение
за прихващане (датата не е достоверна спрямо ищеца по смисъла на чл. 181
ГПК, но същата е неоспорена и поради това се възприема от съда), с което
страните са се съгласили остатъкът от задължението по фактура № 354/2017
г. да бъде погасен с насрещни вземания на платеца по две фактури, едната от
които е издадена в деня на подписване на споразумението. Позовавайки се на
това споразумение, на 29.10.2019 г. платецът е уведомил фактора, че не му
дължи плащане.
Правото:
Претендираната от ищеца главница съставлява непогасена част от
задължение за продажна цена по договор за търговска продажба ,
3
обективиран в процесната фактура № 354/2017 г. Ищецът следва да докаже,
че между страните, посочени във фактурата, е възникнало валидно
облигационно отношение, задължението по което е изпълнено от продавача и
в резултат от това в тежест на купувача – ответника „Г.-*/**“ ООД е
възникнало задължение за плащане на продажна цена; че е придобил
вземането на продавача; че купувачът е бил уведомен за цесията, като се е
съгласил с нея преди извършеното прихващане. По отношение на останалите
ответници ищецът дължи да докаже, че същите са поели солидарна
отговорност за погасяване на задължението по процесната фактура.
От приетите за установени факти може да се направи категоричният
извод, че процесната фактура обективира действително продажбено
отношение, по което купувачът „Г.-*/**“ ООД е поел задължение за
заплащане на продажна цена в размер от 98 684,14 лв. Не се твърди, нито се
установява този договор след изпълнението му от продавача да е бил развален
или действието му да е било преустановено по друга причина.
Тъй като ищецът е изразил изрично съгласие да придобие вземането на
доставчика срещу платеца по процесната фактура, заплащайки поискания от
подавача аванс, то по силата на договора за Ф. е настъпил
прехвърлителният ефект на цесията.
Възражението на ответника-купувач, че не е бил надлежно уведомен за
цесията, е неоснователно. Независимо какъв ред за уведомяване са уговорили
страните по договора за Ф., „Г.-*/**“ ООД е трето за това съглашение лице и
не може да черпи от него нито права, нито задължения. Спрямо длъжника по
прехвърленото вземане важи изискването, установено в закона, а именно – да
бъде уведомен от цедента. Форма за това уведомяване не предвидена,
поради което то ще изпълни своя ефект на противопоставимост по какъвто и
начин да е извършено, стига цесията да е била узната от длъжника. В
случая такова уведомяване се съдържа в получената от купувача фактура, в
която изрично е посочено, че задължението за продажна цена е
прехвърлено на ищеца. Следователно купувачът е уведомен от досегашния си
кредитор, че вече дължи другиму.
Когато на цесионера се противопоставя погасяване чрез прихващане със
стария кредитор, то освен уведомяване е необходимо да се установи и
съгласие на длъжника с прехвърлянето – арг. чл. 103, ал. 3 ЗЗД. Това
съгласие може да е изразено изрично (напр. чрез изпращане на потвърждение,
какъвто ред е предвиден в договора за Ф.), но може да се извърши и
конклудентно, стига да е несъмнено. Несъмнеността пък следва от волята
на длъжника да погасява дълга към новия си кредитор.
В настоящия случай, както беше посочено, преди извършване на
прихващането купувачът е погасил част от задължението по фактурата чрез
плащане по банковата сметка на ищеца . Това според настоящия състав
следва да се тълкува като одобрение на цесията, защото в противен случай
длъжникът би платил на досегашния си кредитор. Действително, в
платежното нареждане е посочен и старият кредитор, но с оглед
съществувалите до момента отношения между страните по погасяване на вече
цедирани вземания може да се приеме, че посочването му е в резултат от
изпълнение на предвиденото в потвърждението-образец изискване „в
платежния документ да се посочва наименованието на издателя на фактурата“
(вж. изпращаните от самия платец потвърждения за предходни цесии,
представени с отговора, л. 127 и сл.). Релевантно е, че купувачът е платил в
4
полза на ищеца, знаейки че плаща нему. Възражението на „Г.-*/**“ ООД, е
платил по банковата сметка, посочена във фактурата и до името на
доставчика, не може да промени този извод, тъй като с уведомлението от
20.07.2016 г. (л. 62) доставчикът е уведомил платеца изрично, че това е
банкова сметка с титуляр факторът.
Поради изложеното съдът приема, че извършеното прихващане не може
да се противопостави на ищеца-цесионер – към момента на подписване на
споразумението между продавача и купувача последният вече е одобрил
цесията чрез извършване на частично плащане в полза на новия
кредитор.
Следователно купувачът е останал задължен към ищеца за непогасения
остатък от вземането за продажна цена. И тъй като именно това вземане е
предмет на иска, то напълно ирелевантно е какъв е размерът на
извършеното от фактора финансиране на доставчика. Неотносими поради
същата причина са и доводите на ответника относно „размера на
претърпяната от ищеца вреда, равна на патения аванс“ и относно
определянето на размера на дълга чрез приспадане на извършеното частично
плащане от стойността на аванса, а не от стойността на продажната цена.
Ето защо ответникът „Г.-*/**“ ООД дължи на ищеца сумата от 79 195,35
лв., формирана като разлика между продажната цена и извършеното на
23.02.2018 г. частично плащане. За този дълг солидарна отговорност е поел
платецът (вж. посочените по-горе разпоредби на договора за Ф.), а от своя
страна останалите ответници са поели солидарна отговорност за
задължението на доставчика към фактора. Ето защо „МКМ-Т.“ ЕООД, „МКМ
БГ“ ЕООД и „ТК Р.И.“ ЕООД дължат солидарно с купувача остатъка от
продажната цена.
По исковете по чл. 86 ЗЗД.
За плащането на продажната цена е уговорен падеж на определен ден
(01.11.2017 г.), който е настъпил преди началната дата, от която ищецът
претендира лихва за забава. Следователно за процесния период 22.02.2019 г. –
22.02.2022 г. ответниците дължат солидарно обезщетение за забава в размер
на законната лихва.
Съгласно чл. 6 ЗМДВИП в редакцията, действала от 13.03.2020 г. (§ 52
ПЗР) до деня, предхождащ влизане в сила на изменението й, обн. ДВ
34/09.04.2020 г., т.е. до 08.04.2020 г. не се прилагат последиците от забава за
плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви.
Считано от 09.04.2020 г. тази разпоредба се отнася само до длъжници по
договори за кредит и други форми за финансиране, т.е. не води до
неначисляване на лихва върху процесното вземане за главница, което
произтича от договор за търговска продажба (качеството на ищеца като
фактор не променя материалноправния източник на дълга). Ето защо лихва се
дължи за периода от 22.02.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до
22.02.2022 г. Размерът й възлиза на сумата от 23 540,50 лв. (8 470,18 лв. +
15 070,32 лв.), но с оглед диспозитивното начало следва да се присъди
претендираната сума от 22 416,64 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответниците следва да заплатят на ищеца
разноски в размер от 11 264,48 лв. – държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г.-*/**“ ООД, ЕИК *******, „МКМ-Т.“ ЕООД, ЕИК
*******, „МКМ-БГ Г.“ ЕООД, ЕИК *******, и „ТК Р.И.“ ЕООД, ЕИК
*******, да заплатят солидарно на „ОББ Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 121, ал.
1, пр. 2 ЗЗД сумата от 79 195,35 лв., представляваща непогасената част от
продажната цена по фактура № 354/03.08.2017 г., издадена от „МКМ БГ“
ЕООД (н.), вземането по която е цедирано съгласно договор за Ф. от
17.05.2016 г., сключен между „ОББ Ф.“ ЕООД и „МКМ БГ“ ЕООД (н.), ведно
със законната лихва от 23.02.2022 г. до погасяването , на основание чл. 86
ЗЗД вр. чл. 121, ал. 1, пр. 2 ЗЗД сумата от 22 416,64 лв., представляваща лихва
за забава за периода 22.02.2019 г. – 22.02.2022 г., както и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 11 264,48 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6