РЕШЕНИЕ
№
382
град
Пловдив, 27. 02. 2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ с., в открито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Председател:
Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от
председателя административно дело № 2761
по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на П.Р.М. с ЕГН ********** с адрес ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-1030-001207 от 13.10.2022г.
на Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“-Пловдив, с която на
основание чл. 171, т.4 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ и чл. 22 от ЗАНН, е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач; изземване на свидетелство за
управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки. СУМПС
е оставено за съхранение в група АНДИАДОПТПВ на сектор ПП при ОДМВР-Пловдив за
съхранение и последващо унищожение.
Жалбоподателят
намира ЗНПАМ за неправилна и незаконосъобразна.
Счита, че законът е приложен неправилно, тъй като НП № 22-3389-000161/19.09.2022 г. /едно от наказателни постановления посочени в административния акт/ не му е било връчено по надлежния ред и не са влезли в сила. Претендира отмяната на оспорения административен акт.
Ответникът – И.М.Г.– началник група при ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че оспорената заповед е законосъобразна като постановена в съответствие с данните от справка нарушител.
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане. Подадена е от лице, засегнато от
действието на издадения административен акт и в предвидения от закона срок.
Със
заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 22-1030-001207/13.10.2022
г., на началник група при ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив,
на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, се разпорежда, да бъде иззето
свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, тъй като са му отнети
всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
В
мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни
точки, с влезли в сила НП, както следва: 1. НП № 18-3389-000223/14.09.2018 г. издадено
от 06 РУ Пловдив, влязло в сила на 24.10.2018 г., с което се отнемат 6
контролни точки; 2. НП № 19-0273-000167/22.03.2019 г. издадено от РУ Хисаря,
влязло в сила на 23.04.2019 г., с което се отнемат 6 контролни точки; 3. НП № 20-1300-001489/24.02.2020
г., издадено от сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив, влязло в сила на 28.04.2020
г., с което се отнемат 6 контролни точки; 4. НП № 21-1030-006814/20.07.2021 г. издадено
от сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив, влязло в сила на 10.08.2022 г., с което
се отнемат 6 контролни точки; 5. НП № 22-1030-003606/10.06.2022 г издадено
от сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив, влязло в сила на 12.07.20222 г., с което
се отнемат 6 контролни точки; 6. НП № 22-3389-000161/19.07.2022 г издадено от
сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив, влязло в сила на 05.08.2022 г., с което се
отнемат 12 контролни точки; СУМПС № ********* издадено на П.М. е с изтекла
валидност на 25.07.2021г.
Според
заповедта, и съгласно чл. 157, ал. 4 ЗДвП М. е загубил придобитата
правоспособност за управление на МПС и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи.
По
делото е представена справката, съдържаща информация за съставени актове,
издадени наказателни постановления и фишове. Не се съдържа информация за
възстановяване на точки. Част от посочените в заповедта наказателни
постановления, са представени по делото, като всяко едно от тях съдържа и
разписка за връчване, върху която е положен подпис, целящ да удостовери,
връчването. Представени са и Заповед
№317з-3162/15.04.2022 г., подписана от директор на ОДМВР Пловдив, както и
заповед № 812к-252/15.04.2021 г. за преназначаването на И.М.Г..
В
хода на съдебното производство е прието и съдебно удостоверение от Районен съд – гр. Пловдив, от което става
ясно, че НП № 22-3389-000161/19.07.2022 г., издадено от К.В.Р.– началник сектор
в Шесто РУ при ОДМВР – Пловдив, е обжалвано и е предмет по АНД 5960/2022 г., по
което все още не е приключило производството.
С
оглед така изложените факти, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима -
подадена е в преклузивния срок за обжалване и срещу
подлежащ на оспорване административен акт от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита.
Заповедта
е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му. Съгласно чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4,
т. 5, буква "а", т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Със заповед № №317з-3162/15.04.2022 г., на директора на ОДМВР Пловдив,
точка 1. 7., началници на групи в сектор „Пътна полиция“ са оправомощени
да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.
Оспорената
заповед е мотивирана, доколкото в същата са посочени както правни, така и
фактически основания. За да приложи процесната
принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че са
отнети всички контролни точки на жалбоподателя, посочил е наказателните
постановления, въз основа на които те са отнети, както и че водачът не е
изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП.
При
преценка законосъобразността на обжалвания акт съдът намира, че в случая е
налице основанието по чл. 146, т.4 от АПК за отмяна на заповедта, като
постановена в противоречие с материалноправните
разпоредби.
Приложената
законова хипотеза, посочена в административния акт, е нормата на чл. 171, т. 4
от ЗДвП. За да наложи процесната принудителна
административна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че
са отнети всички контролни точки на жалбоподателя, посочил е наказателните
постановления, въз основа на които тези точки са отнети, както и че водачът не
е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Според
чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага като
принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на
лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Последната разпоредба предвижда задължение за водач, на когото са отнети всички
контролни точки, да върне свидетелството за управление в съответната служба на
МВР, тъй като губи придобитата правоспособност. Тоест изземването на
свидетелството за управление на МПС, на основание чл. 171, т. 4, във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, може да се приложи при
установяване, че за допуснати нарушения на правилата за движение на водача са
отнети всички контролни точки и свидетелството за правоуправление не е върнато
в съответната служба на МВР.
При
преценка законосъобразността на обжалвания акт съдът намира, че към момента на
издаването му не са били налице предпоставките на чл. 171, т. 4 от ЗДвП.
На
първо място, следва да бъдат съобразени удостоверените в Справка за
нарушител/водач и неоспорени от страните по делото обстоятелства, че П.Р.М. е придобил категории В, М и АМ от 01.07.2011
г., а посоченото като отнето Свидетелството за управление – СУМПС № *********
на същото лице е издадено на 25.07.2011 г., валидно до 25.07.2021 г.
По
този повод следва да бъде изтъкнато, че за да се наложи принудителна
административна мярка по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, е необходимо
свидетелството за управление на МПС, което се изземва, да е валидно. В противен
случай се обезсмисля прилагането на ПАМ, тъй като невалидното свидетелство,
тоест такова с изтекъл срок, не произвежда правно действие, съответно не
удостоверява правоспособността на водача и следва да бъде подменено. В този
смисъл Решение № 7071 от 27.05.2014 г. по адм. дело №
337/2014 г. на ВАС. В случая безспорно от представената от ответника справка е
видно, че свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, е с изтекъл
срок на валидност към 25.07.2021 г., респективно към датата на издаване на
обжалваната заповед е невалидно и съответно не поражда удостоверително
действие. Предвид това, с изземването на същото не се постига целеният от
закона ефект на принудителната административна мярка. Невръщането на СУМПС с
изтекъл срок на валидност в случая може да е основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност, респективно е
основание да не се издаде при подадено заявление ново СУМПС, преди водачът да
възстанови правоспособността си като водач на МПС, но не е основание за
издаване на заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Казано по
друг начин и отнесено към настоящият казус, административният орган е можел
законосъобразно и в съответствие с целта на закона да издаде заповед, с която
да приложи ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП спрямо жалбоподателя, само до изтичане
срока на валидност на СУМПС на последния, но не и след този момент.
На
следващо място, следва да бъде отбелязано следното:
Съгласно
чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, при издаване на свидетелство за управление притежателят
му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното
свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните
нарушения. Новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки,
а оставащите една трета контролни точки получава след придобиване на 24 месеца
стаж като водач на моторно превозно средство. Ал. 2 постановява, че, когато
водач с право да управлява моторни превозни средства от една категория получи
право да управлява моторни превозни средства и от друга категория, броят на
притежаваните от него контролни точки не се променя, а ал. 3 - Министърът на
вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение.
Съгласно последователно
издаваните на основание чл. 157, ал. 3 от ЗДвП наредби на министъра на
вътрешните работи (отменените Наредба № I-167 от 26.06.2001 г., Наредба № I-139
от 16.09.2002 г. и Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г., както и сега действащата
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.), първоначалният максимален размер на
контролните точки на водач на моторно превозно средство е 39.
Издаването
в случая на обжалваната ЗППАМ се обосновава от фактическа страна с отнемането
на всички контролни точки на водача, извършено с посочени шест броя наказателни
постановления, като общият сбор на отнетите с тях контролни точки е равен на 42. Представени са три от шестте
посочени наказателни постановления, а по отношение на Наказателно постановление
НП № 22-3389-000161/19.07.2022 г., издадено от К.В.Р.– началник сектор в Шесто
РУ при ОДМВР – Пловдив., с което са отнети 12 контролни точки, видно от приложеното по делото съдебно
удостоверение представено от Районен съд се посочва, че същото е обжалвано и е
предмет по АНД 5960/2022 г., по което все още не е приключило производството. Съответно
следва да се приеме, че с представените по делото наказателни постановления се
удостоверява отнемане от жалбоподателя на само 18 контролни точки.
Според
регламентираната в чл. 170, ал. 1 от АПК тежест на доказване в процеса,
административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в издадения от него административен акт, и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му. В тази връзка съдът приема, че в
случая ответникът не доказва по несъмнен начин обстоятелството относно
отнемането на всички 39 контролни точки на водача П.Р.М., а с това и наличието
на фактическите основания за издаване на оспорената ЗППАМ.
Съдът приема, че обстоятелствата относно издаването на наказателните постановления, връчването им и влизането им в сила, както и факта по колко контролни точки са отнети с всяко едно от тях, следваше да бъдат доказани чрез пълно доказване от ответника, което не бе сторено в настоящото производство.
След като към момента на издаването на акта не са били налице предпоставките на чл. 171, т.4 от ЗДвП, издадената на това основание заповед следва да бъде отменена като материално незаконосъобразна и постановена при съществено нарушаване на административно-производствените правила.
С
оглед на гореизложеното, Административен съд - Пловдив намира, че не са налице
предпоставките на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, във вр. с
чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, като правно основание за изземване на СУМПС, предвид
което оспорената заповед се явява незаконосъобразна, постановена в противоречие
с материалния закон и като такава следва да бъде отменена.
По разноските:
При
липсата на заявени претенции за разноски, съдът не дължи произнасяне по тях.
Водим
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-1030-001207 от
13.10.2022г. на Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“- Пловдив.
Решението
е окончателно.
Административен съдия: