№ 3264
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20221110209906 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от М. Л.
П. против Наказателно постановление №21-4332-003193 от 26.02.2021г.
издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с
което са наложени административни наказания на основание чл. 183, ал. 4, т.
7, предложение първо от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в
размер на 50, 00 (петдесет) лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на
осн. чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение второ от ЗДвП глоба в размер на 10, 00
/десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят иска да се отмени обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил
нарушенията, а поставил обезопасителния колан на автомобила едновременно
с потеглянето си и след няколко секунди бил спрян от органите на МВР.
Представител на въззиваемата страна не е взел отношение по доводите
на жалбоподателя.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 08.02.2021г. около 12:07 часа автомобил „Фолксваген ЛТ 46” с рег.
1
№*** се движел по бул. „Никола Петков“ в гр.София с посока на движение от
ул. „Бойчо Бойчев” към ул. „Д-р Люба Григорова”, като бил управляван от
жалбоподателя М. П..
Автомобилът бил спрян от органи на МВР и на водача е извършена
проверка, при която е установено, че по време на управление на автомобила
водачът е бил без поставен обезопасителен колан, с който е бил оборудван
автомобила. Жалбоподателят П. не е представил контролния талон към
свидетелството за управление на моторно превозно средство. За изложеното
на мястото на проверка му е съставен акт за установяване на
административно нарушение от 08.02.2021г. за нарушения на чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Установената фактическа обстановка се доказва от административно-
наказателната преписка, съдържаща акт за установяване на административно
нарушение от 08.02.2021г., регистрационни данни за автомобила, справка
картон на водача и показанията на свидетелите Б. Т. Г. и Б. В. Г., служители
на ОПП СДВР, участвал в извършената проверка.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Г., като конкретни,
логични и непротиворечиви. Свидетелят е категоричен, че водачът бил без
обезопасителен колан и дори когато спрял не направил опит да сложи такъв.
Отбелязал е непредставянето на контролен талон или заместващ го документ.
Показанията на свидетеля Г. не са информативни относно извършената
проверка, тъй като свидетелят не си е спомнил за същата, а единствено е
категоричен относно съставянето от същия на акта за установяване на
административно нарушение, което е потвърдил. Съдът дава вяра и на
показанията на свидетеля Г. в обсъдената им част за съставяне на акта.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице – наказаният жалбоподател срещу обжалваемо
наказателно постановление в срока на обжалването му, поради което
разглеждането и е допустимо.
́
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
2
орган съгласно компетенциите му според т. 2.10 от Заповед №8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи на Р.България Началник
01 група „Административно-наказателна дейност” на 03 сектор
„Административно обслужване” ОПП СДВР, чието длъжностно качество се
удостоверява посредством Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.
Компетентността на актосъставителя също се удостоверява с Заповед
№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи на Р.България в
т. 1 от същата.
Актът е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя,
комуто е връчен в деня на съставянето му. Не са постъпили възражения
срещу акта.
Не са нарушени разпоредбите на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, след като актът
за установяване на административно нарушение е съставен в деня на
извършване на нарушенията. Наказателното постановление от 26.02.2021г. е
издадено в срока на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Административните нарушения са описани достатъчно подробно, ясно
и логично, за да бъде дадена възможност за ефективна защита.
Според сочената за нарушена разпоредба на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП,
водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3
и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани.
Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство
за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него.
От показанията на свидетеля Г. по категоричен начин се установява
извършването и на двете нарушения. Жалбоподателят не е представил
никакви доказателства в подкрепа на твърденията си за поставяне на
обезопасителен колан.
Поради изложеното нарушителят П. е осъществил от обективна страна
нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП.
И двете нарушения от субективна страна са извършени виновно.
3
Нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е извършено умишлено, тъй като в
качеството си на водач на моторно превозно средство нарушителят е бил
запознат с въпросното задължение, но въпреки това не го е изпълнил,
съзнавайки това. Нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е извършено
непредпазливо, доколкото не са налице доказателства за това, че нарушителят
съзнавал, че не носи контролния талон към свидетелството за управление на
моторно превозно средство, макар да е могъл да изпълни задължението си.
По отношение на наказанието:
И двете административни наказания са наложени правилно в
абсолютноопределените си размери в разпоредбите съответно на чл. 183, ал.
4, т. 7, предложение първо от ЗДвП и на чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение
второ от ЗДвП, поради което обсъждането на въпроса за прекомерност на
наложените административни наказания се явява юридически безпредметно.
Поради изложеното разпоредба и след като съдът не откри основание за
изменение или отмяна на обжалваното наказателно постановление, същото
следва да се потвърди.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 9 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-4332-003193 от
26.02.2021г. издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”
СДВР, с което на М. Л. П. са наложени административни наказания на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение първо от ЗДвП глоба в размер на
50, 00 (петдесет) лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на осн. чл.
183, ал. 1, т. 1, предложение второ от ЗДвП глоба в размер на 10, 00 /десет/
лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-
град с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4