Определение по дело №486/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 409
Дата: 27 октомври 2022 г.
Съдия: Пламен Димитров Стефанов
Дело: 20222200200486
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 409
гр. С., 27.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
в присъствието на прокурора В. Й. Г.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Частно наказателно дело
№ 20222200200486 по описа за 2022 година

На основание чл.440 от НПК, вр. с чл.70 от НК, С.ският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице А. А. Х.И., ЕГН
**********, за допускане на условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието 5 месеца и 24 дни ”лишаване от
свобода“ по присъда № 138811/02.07.2020 г. по НОХД № 7267/2018 г. на
Районен съд гр. С., с която и е било наложено наказание в размер на 1 година
лишаване от свобода за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

Определението може да бъде обжалвано и протестирано в седмодневен
срок, считано от днес, пред Апелативен съд – Б..

Препис от определението след влизането му в сила да се изпрати на
Началника на Затвора – гр. С. и на Окръжна прокуратура – гр. С..

Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
Към определение от 27.10.2022г. по ЧНД № 486/2022 г. по описа на
Окръжен съд – С.

Производството е правно основание чл.70, ал.1 от НК и се развива по
реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на осъдената А. А. Х.И. ЕГН **********, чрез
нейния пълномощник адв. Б.М.. от САК, в която се твърди наличие на
предпоставките на чл.70, ал.1 от НК. Направено е искане осъдената да бъде
условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка от наложеното й
наказание.
В постъпилото становище от Началника на Затвора - С. са коментирани
обстоятелствата относно осъждането и търпяното наказание от лишената от
свобода Х.И.. Посочено е, че същата постъпва в затвора гр. С. на 26.01.2022г,
като от 24.01.2022г до 24.04.2022г е изтърпяла, преведен по реда на чл.68, ал.1
от НК, протокол № 170/21.09.2016г. по НОХД №325/2016 г. на Районен съд
гр. К., с който е наложено наказание в размер на 3 месеца лишаване от
свобода за престъпление по чл.198, ал.1 от НК. Посочено е също така, че
осъдената А. А. Х.И. от 24.04.2022г. търпи присъда № 138811/02.07.2020г. по
НОХД № 7267/2018г. на Районен съд гр. С., с която е наложено наказание в
размер на 1 година лишаване от свобода за престъпление по чл.343б, ал.3 от
НК, като на осн. чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал времето на
предварително задържане по ЗМВР- 1 ден на 26.03.2017г.
В становището са посочени конкретни съображения и предложения да
бъде оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на
осъденото лице.
В с.з. пред настоящия състав осъденото лице и неговия защитник
поддържат молбата и направеното искане за условно предсрочно
освобождаване.
Представителят на Началника на Затвора – гр. С. счита искането за
неоснователно.
Прокурорът взема становище да не бъде уважавана подадената молба.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, прие за установено
от фактическа страна следното.
Осъдената А. А. Х.И. е с българско гражданство, родена в гр. С., с
постоянен адрес в гр. К., обл. С. ул.“ОО. № *, със средно образование,
пенсионер по болест. Осъждана е два пъти реабилитирана, след което има две
осъждания. За първи път търпи наказание в Затвора – С., като за настоящия
престой е постъпила на 26.01.2022 г.
Понастоящем търпи наказание 1година „лишаване от свобода“,
определено за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК по НОХД № 7267/2018г.
на Районен съд гр. С.. Осъжданията са за управление на лек автомобил след
1
употреба на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, след употреба на
марихуана и грабеж.
Видно от приобщените доказателства към датата на днешното с.з. –
27.10.2022 г. осъдената е изтърпяла фактически 6 месеца и 3 дни, арест 1
дени, от работа – 2 дни или общо 6 месеца и 6 дни. Остатъкът за изтърпяване
е в размер на 5 месеца и 24 дни.
От наличните в затворническото досие документи, приобщени към
доказателствения материал по делото се установява, че при настоящия си
престой в Затвора – С. осъдената поради завършено средно образование в
условията на изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода“ не подлежи
на включване в общообразователния процес. По време на фактическото
изтърпяване на наказанието не е вземала участие в провежданите
квалификационни курсове. Същата е пенсионер по болест 10.11.2021г. за срок
от три години. Въпреки декларираната нагласа за трудова дейност не е подала
заявление за устройване на работа. От 23.02.2022г. търпи наказанието си в
затворническо общежитие от открит тип. Няма наложени дисциплинарни
наказания, няма награди, демонстрира претенциозност, с очакване за
съобразяване с искания, които поставя. В справката за помилване находяща
се в затворническото досие е посочено, че не може да се направи
категоричен извод за съзнателност и мотивирана дисциплинарност. Посочена
е първоначална оценка на риска от последващо осъждане 87 точки, което е в
горните граници на среден риск. Посочено е, че лишената от свобода е с
устойчиви криминални нагласи за нарушаване на законовия ред в страната
В условията на живота на свобода не работи от 1999г., както беше
посочено по горе пенсионер е по болест. Съгласно данните в затворническото
досие понастоящем получава пенсия в размер на 250лв. Въпреки, че е осъдена
да заплати разноски по наказателните дела, както и глоби по девет
наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, не изразявала нагласи за
издължаването им.
В становището на Началника на Затвора се сочи, че в условията на
затворническото общежитие лишената от свобода се опитва да поддържа
социално желателно поведение, но среща затруднения при постигане на
добри взаимоотношения по местоживеене. В основата им е нагласата и за
претенциозност, с очаквания да се съобразяват с нейните искания. С поред
затворническата администрация поведение4то и не дава основания да се
направи извод за нейното морално оздравяване. По време на престоя и в
затвора са констатирани редица дисциплинарни нарушения. В заключение в
становището е посочено, че е налице необходимост от продължаващо
поправително въздействие по отношение снижаване на риска от рецидив и
редуциране на профила на нуждите
Въз основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи:
Искането на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено
2
без уважение.
Действително след 23.10.2022г. е налице първата от кумулативно
предвидените в чл. 70, ал. 1, т.2 от НК предпоставки за допускане на условно
предсрочно освобождаване на осъдената А. А. Х.И. от изтърпяване на
останалата част от наложеното наказание 1 година „лишаване от свобода”, а
именно към настоящия момент осъдената е изтърпяла фактически повече от
една втора от наложеното наказание 1 година „лишаване от свобода“,
определено по НОХД № 7267/2018г. на Районен съд гр. С..
Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70, ал.1 от НК,
а именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за
своето поправяне. С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е
определил като доказателства за поправянето всички обстоятелства, които
сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага
цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
От приобщените доказателства-затворническото досие, становището на
началника на затвора, не може да се направи извод, че в рамките на изтеклия
до настоящия момент престой в затвора, осъдената е дала убедителни
доказателства за своето поправяне. Поради това настоящият състав не може
да формира извод за наличие на втората предпоставка, изискуема от
разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. Липсват категорични доказателства за
констатиран напредък в посока трайна позитивна личностова промяна. Факт е
пасивното отношение към участие в дейности за осмисляне на свободното
време в условията на затвора. Следва да се отчете нежеланието на осъдената
за трудова дейност. Макар дисциплинарните прояви да не са значими и да се
решават чрез педагогически мерки на въздействие без налагане на наказания,
е факт, че осъдената не спазва стриктно установените в затвора правила.
Осъдената не е награждавана. Липсата на активност в различните дейности в
затвора, особено предвид наличния потенциал – завършено средно
образование в живота на свобода, очевидно сочи недостатъчност на
поправителния ефект на наказанието към настоящия момент, доколкото не са
мобилизирани всички ресурси и поведението не бележи необходимата
промяна.
От наличната в приобщените доказателства информация не може да се
формира извод за трайна положителна промяна, от която да се заключи за
последователно и законосъобразно поведение в живота на свобода. Текущи са
3
все още заложените цели съгласно индивидуалния план за изпълнение на
присъдата свързани с формиране на адекватни умения за идентифициране и
преценка на проблемните зони в живота; повишаване уменията за зачитане
вижданията на другите; осмисляне на причините, довели до извършване на
престъпните деяния и допуснатите грешки, навеждат на извод за
непостигнати в пълен обем цели на наказанието. Липсата на убедителни
доказателства за трайна личностова промяна, не дава възможност на съда да
заключи, че на този етап осъдената се е поправила. Цялостното поведение на
осъдената, рискът от рецидив, който е в границите на среден, не сочат за
постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК.
Наличните към настоящия момент доказателства по смисъла на чл.439а от
НПК не са достатъчни, за да обосноват извод за наличие на предпоставките
по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената А. А. Х.И. от не изтърпяната част на наложеното й наказание
„лишаване от свобода“. Размерът на остатъка от наложеното наказание дава
реални възможности за продължаване на поправителното въздействие върху
осъденото лице и постигане на заложените в индивидуалната програма цели.
С оглед на изложените съображения, съдът намери, че следва да остави
без уважение искането на осъденото лице за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване
от свобода”.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4
Съобщи за изтекли лични данни