№ 6199
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110146040 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от М. Б. Т. против Б. ЕР АД иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 5, пар. 1, т. „в“ вр. чл. 7, пар. 1, т. „а“
от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 261/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА
от 11 февруари 2004 г., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 250 евро, представляваща обезщетение на основание Регламент (ЕО)
261/2004 за отмяна на полет *** от 14.08.2020 г. с направление С.-М., ведно със
законна лихва от 23.4.2021 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед
за изпълнение от 05.05.2021 г. по гр. д. № 23 321/2021 г. по описа на СРС, 66 състав.
Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен договор с ответника за
въздушен превоз на ищеца бил издаден билет за полет *** от 14.08.2020 г. с
направление С.-М.. Полетът следвало да излети на 14.08.2020 г. в 14,50 ч. и да кацне в
М. на същия ден в 16,00 часа. Полетът бил отменен, като ищецът е уведомен за това
по-малко от седем дни преди неговата дата, като пристигането му до крайната
дестинация е забавено с над 3 часа. Ищецът твърди, че разстоянието между София и
М. е под 1 500 км. и на осн. чл. 7, пар. 1, т. „а“ от горецитирания регламент претендира
сумата от 250 евро – обезщетение за закъснял полет до 1 500 километра.
Ответникът е подал възражение в срок, поради което съдът намира, че оспорва
изцяло иска. Възражението е мотивирано, в него се сочат извънредни обстоятелства,
поради което съдът намира, че в срок са заявени такива.
Ответникът извън срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва иска. В него се позовава на извънредни обстоятелства по чл. 5,
§ 3 от Регламента – коронавирусната пандемия, обявена от СЗО на 30.01.2020 г. за
извънредна ситуация в общественото здраве в световен мащаб, като на 07.08.2020 г. Р.
1
И. е наложило задължителна 14-дневна каратнтина за пристигащи пътници от Б..
Сочи, че според чл. 3,4 от известие от 18.03.2020 г. на ЕК търговската неизгодност от
изпълнението на полет е извънредно обстоятелство, когато е забранено движението на
хора по начин, който изключва възможността въпросният полет да бъде изпълнен или
дори и движението на хора да не е изцяло забранено, то е ограничено до лица,
ползващи се с дерогации. Когато такива лица не вземат даден полет, то същият би
останал празен.
С молба от 07.09.2021 г. и декларация към нея ищецът, който е бил непълнолетен
към момента на подаване на исковата молба, е потвърдил действието по подаване на
исковата молба. Налице е и попечителско съдействие, чрез даване на съгласие за
водене на иска от страна на майката на ищеца. Към датата на даване ход на устните
състезания ищецът е навършил пълнолетие.
С молба от 10.02.2022 г. ищецът оспорва изобщо да е бил уведомен по см. на чл.
5, пар. 1, б. „в“ от Регламента за отмяна на полета. В първото с.з. ищецът оспорва и
ответникът да е предложил премаршутиране.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира следното от фактическа и правна страна.
Според чл. 3, пар. 1, б. А от Регламент (ЕО) № 261/2004 на ЕП и на Съвета от
11.02.2004 г. същият се прилага за полети, заминаващи от летище, намиращо се на
територията на държава-членка, към която Договорът се прилага, какъвто е
настоящият случай. Полетът е с направление С.-М., М.. Видно от всички документи
летището на М., на което каца полетът, е именно М.. Единствено в документ от
дружеството „Клеймхелп“, съставляващ потвърждение за дължимостта на
обезщетението /предмет на съдебното пр-во/ погрешно е посочено, че летището е Б..
Известно е, че Б. е исторически град близо до М., като става дума за различно летище.
С доклада по делото, допълнен в първото с.з., като безспорно е отделено, че
ищецът е имал резервиран билет за полет *** от 14.08.2020 г. с направление С.-М., М.,
който е бил отменен; че полетът следвало да излети на 14.08.2020 г. в 14,50 ч. и да
кацне в М. на същия ден в 16,00 часа; че разстоянието между София и М. е под 1500
км.; че ищецът се е представил на гишето за регистрация в указания час преди полета.
Тези обстоятелства се установяват и от писмените доказателства. Видно от
представения билет полетът е с направление С.-М., М., с номер ***, като е следвало да
излети от София в 14,50 ч. и да кацне в М. на същия ден в 16,00 часа. Ответникът не
спори, че ищецът е закупил билет и че полетът е бил отменен; че ищецът се е явил
навреме на гишето за регистрация.
По иска в тежест на ищеца е разпределено да докаже, че е пристигнал в М. за
повече от два часа след 16,00 часа на 14.08.2020 г.; че полетът по премаршутирането е
закъснял с два или повече часа.
В тежест на ответника обаче е да докаже, че е уведомил пътника по см. на чл. 5,
пар. 1, б. „в“ от Регламента за отмяна на полета, както и че е предложил
премаршутиране. Той следва да докаже по-конкретно, че е уведомил по см. на чл. 5,
§1, т. в от Регламента пътника за отмяната на полета по-малко от седем дни преди
началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им
позволява да заминат не по-късно от един час преди началото на полета по разписание
и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето
за пристигане по разписание или между две седмици и седем дни преди началото на
полета и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-
2
късно от два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен
пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по
разписание или минимум две седмици преди началото на полета по разписание;
наличието на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да
са били взети всички необходими мерки – ограничения във връзка с коронавируса в Р
И., отразили се в конкретния случай на пътникопотока, което е в пряка връзка с
отмяната на процесния полет; останалите се възражения. В първото с.з. съдът е дал
указания по см. на чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника.
Ищецът оспорва изобщо да е бил уведомен за отмяната на полета, както и да му
е предложено премаршутиране. Ответникът не доказа тези обстоятелства, поради
което на осн. чл. 5, пар. 1, т. „в“ вр. чл. 7, пар. 1, т. „а“ от Регламента се дължи
обезщетение от 250 евро.
Неоснователни са възраженията на ответника за наличие на извънредни
обстоятелства по чл. 5, § 3 от Регламента.
Според тази разпоредба опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща
обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички
необходими мерки. В тежест на ответника е да опровергае презумпцията за виновност
на поведението, в това число, че са били налице извънредни обстоятелства по смисъла
на чл. 14 от преамбюла на Регламент 261/2004.
В случая спорен по делото въпрос е налице ли са извънредни обстоятелства,
които не са могли да бъдат избегнати дори да са били взети всички необходими мерки,
освобождаващи ответника като опериращ превозвач да заплати на ищеца
обезщетението по чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламента.
Разпоредбата на чл. 5, т. 3 от Регламента предвижда изключване отговорността на
превозвача при възникването на „извънредни обстоятелства“, като установява
правилото, че опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по
чл. 7, ако докаже, че отмяната /респ. закъснението/ на полета е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки, т. е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния
контрол на въздушния превозвач. Съображение 14 от преамбюла към Регламента
указва кога опериращите въздушни превозвачи не носят отговорност за отменен, респ.
закъснял полет, а това са случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички
разумни мерки, като е направено и примерно /неизчерпателно/ изброяване на случаи,
при които се счита, че са налице извънредни обстоятелства, освобождаващи
превозвача от отговорност по регламента – „политическа нестабилност,
метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет,
рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и
стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач“.
Ответникът се позовава и на чл. 3,4 от известие от 18.03.2020 г. на ЕК, според
което търговската неизгодност от изпълнението на полет е извънредно обстоятелство,
когато е забранено движението на хора по начин, който изключва възможността
въпросният полет да бъде изпълнен или дори и движението на хора да не е изцяло
забранено, то е ограничено до лица, ползващи се с дерогации. Когато такива лица не
вземат даден полет, то същият би останал празен, ако не бъде отменен. „В такива
ситуации може да бъде оправдано превозвачът да не изчаква до последния момент, а
3
да отмени своевременно полета /дори без да има сигурност относно правата на
различните пътници изобщо да пътуват/, за да могат да бъдат предприети съответните
организационни мерки“ според известието.
На първо място, в случая ответникът не доказа изобщо / и кога/ да е уведомил
пътника за отмяната на полета и то именно поради сочените от него извънредни
обстоятелства. Съгл. Регламента, а и чл. 306, ал. 3 ТЗ длъжникът следва да уведоми
другата страна в какво точно се състои непреодолимата сила и възможните последици
от нея за изпълнението на договора. В случая не се доказа от страна на ответника –
превозвач изобщо това да е сторено въпреки дадените указания. В самите указания на
ЕК е посочено, че полетът следва да бъде отменен своевременно, а не да се чака „до
последния момент“.
На второ място, както сам ответникът сочи, СЗО е обявило наличието на нова
непозната зараза, опасна за човека – Ковид 19, на 30.01.2020 г., а процесният полет е
предвиден за изпълнение седем месеца по-късно. Както сам ответникът сочи, то
правителството на И. / в неназован, а и недоказан момент/ е обявило удължаване на
противоепидемичните мерки, налагащи карантина за пристигащи от Б.. Тоест в случая
не е покрит критерият на Регламента за наличие на такива извънредни обстоятелства,
които не са могли да бъдат избегнати/предвидени, дори при вземане на всички разумни
мерки. Противоепидемичните мерки са били не нововъведени, а удължени.
Ако ответникът беше уведомил пътника за отмяната на полета повече от 14 дни
преди датата му на изпълнение, то не би дължал обезщетение.
Не се доказа по-малко от 14 дни преди датата на изпълнение на полета да са
били налице сочените от ответника обстоятелства.
Следователно предвид гореизложеното наведеното от ответника възражение е
неоснователно, поради което искът на ищцата следва да се приеме за основателен.
По разноските. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, право на
разноски има ищецът, като на същия следва да се присъдят разноски за заплатена
държавна такса в размер на 25 лв. и 300 лв. за разноски за платено адвокатско
възнаграждение, като договор от 02.08.2021 г. съставлява и разписка. В хода на
заповедното пр-во са сторени разноски от 25 лв. и 300 лв. за разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Б. Т. ЕГН **********, с адрес:
И., гр. М., **** 1, против „Б. ЕР АД ЕИК ****, с адрес *****, иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 5, пар. 1, т. „в“ вр. чл. 7, пар. 1, т. „а“ от
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 261/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА
от 11 февруари 2004 г., че ответникът дължи на ищеца, както следва: сумата от 250
евро, представляваща обезщетение на основание Регламент (ЕО) 261/2004 за отмяна
на полет *** от 14.08.2020 г. с направление С.-М., ведно със законна лихва от
23.04.2021 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение от
05.05.2021 г. по гр. д. № 23321/2021 г. по описа на СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА „Б. ЕР АД ЕИК ****, с адрес *****, да заплати на основание чл. 78, ал. 1
4
ГПК на М. Б. Т. ЕГН **********, с адрес: И., гр. М., **** 1, сумата от 325 лв. –
разноски по гр. дело № 23321/2021 г. по описа на СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА „Б. ЕР АД ЕИК ****, с адрес *****, да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на М. Б. Т. ЕГН **********, с адрес: И., гр. М., **** 1, сумата от 325 лв. –
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5