РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Силистра, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Г. Н.
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Гражданско дело №
20233400100185 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЦИТЕ - М. М. М., ЕГН: ********** и И. Х. М., ЕГН: **********
претендират от съда да постанови решение, с което да осъди ответника „ ЗК
Лев Инс” АД, ЕИК121130788 да им заплати обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в размер на по
250 000 лева /двеста и петдесет хиляди лева/ на всеки от ищците за
претърпените неимуществени вреди, в резултат на ПТП от 08.10.2023 г., във
връзка със загубата на техния син М. И. Х.;Законна лихва върху
претендираните главници, считано от уведомяване на ответника - 28.10.2022г.
до окончателното изплащане;Сторените съдебни и деловодни разноски, както
и разходи за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство.
В исковата молба се сочи, че на 08.10.2022 г., около 04:00 ч., на
Републикански път III-2307, на територията на Общ. Дулово, на км. 3+180,
между с. Вокил и с. Руйно е настъпило ПТП с л.а/марка „Ягуар“ модел „С28“
с per. № ****, управляван от водача С.Р. И., който при двиЖ.е с несъобразена
скорост, губи контрол над автомобила, преобръщбсе извън пътното платно
вдясно по посока на двиЖ.ето и самокатастрофира. Вследствие на ПТП, на
място е починал синът на ищците, който е бил пътник в л.а. марка: „Ягуар",
модел: „С28" с per. № ****.
Процесното събитие, причинило смъртта на М. Х. /30г./е лишило М. М.
М. и И. Х. М. от единствения им син, продължителят на тяхното семейство и
1
род. Двамата ищци остават осиротели, завинаги лишени от възможността да
имат повече здраво и пълноценно семейство, на което са се радвали до този
момент. До настоящия момент ищците не са се отърсили от случилото се и
страдат от адаптационно разстройство, посттравматичен стрес, изразяващ се
в нарушение на съня, често главоболие и тревожност, като наличните им
здравословни проблеми се задълбочават и развиват в отрицателна насока.
Починалият М. Х. приживе е бил в добро здравословно състояние, трудил се
е, помагал им е, имал е много приятели и голям социален кръг, бил е тяхната
гордост, морална и духовна подкрепа.
Към момента на събитието, виновният водач е управлявал лек
автомобил марка “Ягуар”, с per. № ****, който е имал е валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с „Лев Инс” АД - полица № BG/22/121003655226, с период на
валидност от 31.12.2021 г. до 30.12.2022 г.
В тази връзка са отправили претенция до застрахователя – ЗК „Лев Инс”
АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно
обезщетение, чрез писмо с обратна разписка, изправено по „Български пощи“
ЕАД, получено съгласно известие за доставяне на 28.10.2022 г. При
дружеството е образувана извънсъдебна претенция под номер 0000 1000-01-
22-7738/ 28.10.2022 г. С писмо от 10.01.2023г. дружеството е уведомило
ищците, че по отправените от тях молби и заведени щети № 0000 1000-01-22-
7738/ 28.10.2022 г. за ПТП от дата 08.10.2022 Г., няма ocнование за изплащане
на застрахователно обезщетение, тъй като не е представен краен съдебен акт,
САТЕ и СМЕ.
Това писмо ищците приравняват на отказ съгласно закона, което
поражда правния им интерес на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от предявяване
на настоящата претенция по исков ред.
В законоустановения срок „ЗК Лев Инс” АД, ЕИК121130788 е подало
отговор на исковата молба, с който оспорва както обстоятелствата,
пораждащи отговорност на застрахования, така и конкретно размера на
паричния еквивалент за понесените болки и страдания от всеки от
пострадалите ищци. Изрично е заявено и възраЖ.е за съпричиняване на
вредоносния резултат с поведение на самия пострадал. Лицето не е спазило
нормативно определеното задълЖ.е при пътуването си в МПС и това е довело
до по-голяма степен на телесни увреждания, претърпени от лицето,
респективно неговата смърт. Освен това към момента на настъпване на
процесния инцидент водачът е управлявал лек автомобил марка “Ягуар”,
модел „ХФ”, е ДК № **** под въздействие на алкохол, като това се е
случвало в купето на автомобила, видно от протокола за оглед на
местопроизшествие, където са открити бутилки от бира „Туборг“, въпреки
което пострадалото лице се е съгласило да се вози при него. С оглед
неоснователността на главните искове, акцесорният иск за забава също се
явява неоснователен.
Като се запозна с депозираната искова молба, излоЖ.те фактически
обстоятелства и писмените доказателства, съдът намира следното:
2
Предявени са искове на основание чл. 432, ал.1 и чл. 429, ал.1 т.1, във
вр. ал.3 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
По делото се установяват и следствие събраните доказателства не са
спорни следните факти – възникнало на 08.10.2022г. ПТП с л.а/марка „Ягуар“
модел „С28“ с per. № ****, управляван от водача С.Р. И.; вследствие на ПТП,
на място е починал синът на ищците, който е бил пътник в л.а. марка:
„Ягуар"; по случая е образувано следствено дело №259ЗМ-265/ 2022 г. по
описа на РУ МВР – Дулово, вх.№ 1405/2022г. по описа на Окръжна
прокуратура - Силистра – производството понастоящем прекратено;
наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на
събитието, сключена между „ЗК Лев Инс“ АД и собственика на л.а. “Ягуар”,
модел „ХФ”, с ДК № ****; ищците са предявили пред застрахователя
претенция, въз основа на която е образувана щета № 0000 1000-01-22-7738/
28.10.2022 г.; липса на произнасяне от първия ответник в законоустановения
срок по чл.496, ал.1 от КЗ по претенциите на ищците.
Спорен по делото е въпросът относно това налице ли е виновно и
противоправно деяние от страна на водача на лекия “Ягуар”, модел „ХФ”, с
ДК № **** - С.Р. И..
Това налага произнасяне от настоящия съд по преюдициалния въпрос за
установяване извършил ли е застрахованият С.Р. И. непозволено увреждане,
което е предпоставка за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Въпреки оспорването, от приложеното Постановление за прекратяване
на наказателно производство на Окръжна прокуратура — Силистра е видно,
че по образуваното по случая дело №259ЗМ-265/ 2022 г. по описа на РУ МВР
– Дулово, вх.№ 1405/2022г. по описа на Окръжна прокуратура е прието, че
вина за настъпилия пътен инцидент при който е починал синът на ищците
има единствено С.Р. И., управлявал лек автомобил марка “Ягуар”, модел
„ХФ”, с ДК № ****. Основание за прекратяване на производството е
настъпилата смърт на водача С.Р. И.. Този факт в съвкупност със
заключението на вещото лице по приетата САТЕ в проведеното с.з. от
04.10.2023 год., дава основание на съда да приеме за доказано, че причина за
ПТП е незаконосъобразното поведение на водача И.. Същият с превишена за
пътния участък скорост – 201км/ч ( при разрешена скорост за двиЖ.е в
конкретния пътен участък 60км/ч), губи контрол над автомобила, преобръща
се извън пътното платно и самокатастрофира. В резултат на ПТП е настъпила
както неговата смърт, така и смъртта на още две лица, сред които и тази на
сина на ищците. Според вещото лице инж. Добрев, водъчът на лекият
автомобил е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
проицшествието без употреба на алкхол и при двиЖ.е със скорост по –ниска
от критичната за завоя или с максимално разрешената за конкретния пътен
участък.
Това налага извода, че водачът С.Р. И. не е действал според
предписаното в закона поведение, предвид на което презумпцията за
наличието на негово виновно поведение не се явява оборена. При тези
3
обстоятелства и доколкото ЗК ЛЕВ ИНС АД е застраховател на гражданската
му отговорност към момента на ПТП, са налице условита и за ангажиране на
неговата отговорност по чл. 432, ал.1 КЗ за претърпените от ищците
неимуществени вреди.
Предвид това на преценка следва да бъдат поставени въпросите по
определяне справедливо обезщетение за неблагоприятните последици в
морален план в живота на ищците, както и налице ли е съпричиняване на
вредоносния резултат от починалия М. И. Х. в двете му форми – пътуване на
пострадалия в автомобил, управляван от водач в нетрезво състояние и
неизползване на предпазен колан.
По делото са ангажирани доказателства за емоционалната връзка между
ищците и М. И. Х., докато е бил жив, както и за начина, по който и двамат
ищци приемат и изживяват внезапната му смърт. Според показанията на св.
Опчай Ахмед, Осман Кадир и Гюнай Али, които познават както починалия,
така и ищците, се установи, че починалият не е имал собствено семейство и
низходящи, живеел в дома на родителите си. Членовете на семейството са
разчитали един на друг, подкрепяли са се. Разпитаните свидетели описват М.
И. Х. като добрър, спокоен и отговорен млад мъж. Работил в сферата на
строителството. И тримата свидетели описват рязка промяна на поведението
на семейството след смъртта на младежа. От свидетелските показания се
установява още, че за родителите загубата е причинила разстройство в начина
им на живот, социалната сфера, психиката. Тези свидетелски показания се
подкрепят и от заключението и обясненията в с. з. на вещите лица по КСКПЕ,
според които следствие процесното ПТП ищците претърпяват прекомерна
реакция на скръб и траур от загубата на единствен син. И при двамата се
констатира повишена тревожност и умерен депресивен синдром с преработка
на психотравмата. Понастоящем и двамата преживяват загубата с
подтиснатост, нежелание за работа и общуване. Година след инцидента при
ищците не е настъпила все още пълноценна фаза на реорганицазия. Според
експертите, пълно емоционално и психологическо възстановяване от тази
загуба в случая е малко вероятоно.
Принципът за справедливост в чл. 52 от ЗЗД изиска от съда, при
определяне размера на обезщетението да съобрази конкретните обстоятелства
във връзка с настъпилите вреди, които имат отношение към личността на
увреденото лице и съдържанието на връзката от която произтича правото на
обезщетение. В случая починалият при ПТП е бил едва на 30 години, при това
единствено дете на ищците, в активна трудоспособна възраст, без данни за
заболявания и здравословни проблеми, поради което и преждевременната му
и внезапна смърт се явява значима травма за всеки от тях. Събраните
доказателства по делото сочат на претърпени болки и страдания и от двамата
с висок интензитет. Същевременно по делото не са събрани доказателства, а и
липсват твърдения в исковата молба, освен типичните в подобна хипотеза
негативни изживявания, да са претърпели и други, специфични болки и
страдания, които биха обусловили извод за накърнени нематериални блага в
завишен размер. Съобразявайки всичко гореизложено, съдът намира, че
обезщетение в размер на по 180 000 лв за всеки от ищците е адекватно и
4
съобразено както с реално претърпените болки и страдания, така и с
практиката на касационната инстанция.
За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възраЖ.е пред съда и да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива
на предполоЖ.я, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване.
От събраните по делото и относими към въпроса за съпричиняването
доказателства се установи следното:
М. И. Х. е пътувал на предна дясна седалка в лекия автомобил, който е
бил оборудван с предпазни колани. Установено е и, че М. И. Х. не е
използвал обезопасителен колан. Съдът прави този извод, въз основа на
заключенията на КСМАТЕ, както и въз основа на обясненията на вещите
лица, дадени в откритото съдебно заседание. Според практиката на ВКС,
обстоятелството, че пострадалият пътник не е ползвал предпазен колан, не е
достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като
намаляването на обезщетението за вреди е допустимо, само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-
малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал
предпазен колан. В разглеждания случай при конкретния механизъм на
произшествието, ако пътуващия на предтата седалка пасажер седалка е бил с
поставен колан, вероятността да остане жив е твърде несигурна – т.9
КСМАТЕ. Предвид това съдът намира, че загиналият не е съпричинил
настъпването на вредоносния резултат, като е пътувал в автомобила без
поставен предпазен колан, поради което това възраЖ.е на застрахователя е
неоснователно.
Следващото възраЖ.е на ответника за съпричиняване, че М. И. Х. е
допринесъл за собственото си увреждане, приемайки да пътува с алкохолно
повлиян водач, е основателно.
Съгласно задължителните указания, дадени с ТРОСТК № 1 от
23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., на ВКС, единствено констатацията, че
водачът на моторното превозно средство, в което пострадалият е пътник, е
употребил алкохол, не обуславя автоматично намаляване на обезщетението за
причинените вреди, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно т. 7,
съпричиняване на вредата е налице, когато пострадалото лице е пътувало в
автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения
минимум, ако този факт му е бил известен, като тежестта за доказване е върху
страната, която се позовава на съпричиняването и която следва да установи с
допустимите от ГПК доказателствени средства обективния факт на знание на
увредения, респ. възможността за узнаване при проявена дължима грижа, че
водачът на моторното превозно средство, в което е пътувал, е употребил
5
алкохол.
По делото се установи, че водачът на лекия автомобил и спътникът му
М. И. Х. са били с концентрация на алкохол в кръвта, съответно – 1, 74
промила за водача и 2,62 промила за М. И. Х. /л.269 – л.275 СХЕ/. Това е
посочено и в обсъденото Постановление за прекратяване на наказателно
производство на Окръжна прокуратура — Силистра. Според назначената в
настоящото производство СТЕ, в кръвта на водача Светослав И. е открита
концентрация на алкохол 1,74 промила. Експертът обясни, че тази
концентрация съответства на средна степан на алкохолно опиване и това
състояние се характеризира със значителни нарушения в мисловната дейност,
речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на
двиЖ.ята, силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост, признаци на
силно подтискане на ЦНС. Според експерта, водачът е бил в пияно състояние
към момента на причиняване на ПТП, което със сигурност е било видимо за
останалите лица, качили се в процесното МПС и пострадали при допуснатото
от него ПТП. По делото не се твърди, нито се установява, починалият да е
бил психически или емоционално незрял, за да се приеме, че същият не би
могъл да усети и възприеме посочените видими прояви, евентуално – да не е
знаел за установената в закона забрана за управление на МПС след употреба
на алкохол и влиянието, което алкохолът оказва. Следователно пострадалият
сам се е поставил в риск, качвайки се в МПС, управлявано от лице, за което е
знаело или е могло да се предвиди, че е повлияно от алкохол, в нарушение на
забраната на чл. 5, ал. 3 ЗДвП да се управлява ПТС под въздействие на
алкохол. Предвид това съдът приема, че загиналият син на ищците, пътувайки
в автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач, макар да не е
допринесъл за възникване на самото ПТП, е допринесъл за настъпване на
собственото си увреждане, който факт води до прилоЖ.ето на чл. 51, ал. 2
ЗЗД. Приносът на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат
следва да бъде определен на 30%.
Предвид това исковите претенции следва да бъдат уваЖ. в размер на по
126 000 лв. за всеки един от ищците и отхвърлени в останалата си част като
неоснователни.
Обезщетенията следва да бъдат присъдени, ведно със законната лихва,
считано от уведомяване на ответника - 28.10.2022г. до окончателното
изплащане.
По разноските:
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и съобразно изхода на спора в полза на
ответника се определят по компенсация разноски в размер на 1237.02 лв.
По делото е представен договор с удостоверено безплатно
представителство в хипотеза на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. Предвид това на адв. Н.
Н. Д. се присъжда сумата от 17676 лв., на осн.38, ал.2, т.2 ЗА - адвокатско
възнаграждение с ДДС за осъществено процесуално представителство на
ищците по делото.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК застрахователят следва да бъде осъден
6
да заплати по сметка на СОС държавна такса върху уваЖ.те искове в размер
на 10 080 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Лев Инс” АД, ЕИК121130788 да заплати на М. М. М., ЕГН:
********** и И. Х. М., ЕГН: ********** обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в размер на по
126 000 лева на всеки от ищците за претърпените неимуществени вреди, в
резултат на ПТП от 08.10.2023 г., във връзка със загубата на техния син М. И.
Х., ведно със законна лихва върху претендираните главници, считано от
уведомяване на ответника - 28.10.2022г. до окончателното изплащане, като
отхвърля исковете за разликата над 126 000 лв. до 250 000лв.
ОСЪЖДА „Лев Инс” АД, ЕИК121130788 да заплати на адв. Н. Н. Д.
сумата от 17676 лв., на осн.38, ал.2, т.2 ЗА - адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на ищците по делото.
ОСЪЖДА „Лев Инс” АД, ЕИК121130788 да заплати по сметка на
Силистренски окръжен съд държавна такса по уваЖ.те претенции в размер
на 10 080 лева.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН: ********** и И. Х. М., ЕГН: ********** да
заплатят на „Лев Инс” АД, ЕИК121130788 сумата от 1237.02 лв. – разноски
по гр.д.№185/2023г. на ОС- Силистра.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
7